Това заяви пред БГНЕС дипломатът от кариерата Елена Поптодорова, вицепрезидент на Атлантическия клуб и посланик на България в САЩ в (2002 – 2008 г.) и (2010 – 2016 г.).

На 19 септември се навършват 120 години от установяването на дипломатически отношения между София и Вашингтон. На тази дата през 1903 г. пълномощният министър Джон Джаксън връчва акредитивните си писма, които са подписани от президента Теодор Рузвелт, на княз Фердинанд I.

„Този юбилей сам по себе си говори за солидност и трайност на връзките между България и САЩ, които са изграждани в различни периоди и епохи“, посочи посланик Поптодорова.

Тя припомни, че към тези официални 120 г. трябва да прибавим и още около 50 г. „Още преди създаването на Третата българска държава американските мисионери участват много активно в живота на възрожденските българи чрез своите културни и религиозни институции“, добави българският дипломат.

Според нея днес се наблюдава една нова фаза на българо-американските отношения.

„Те не са само и единствено двустранни, но са съюзнически в рамките на отбранителния алианс, в който и двете държави участват – НАТО. Бъдещето на отношенията ще се гради както по двустранна линия, така и по многостранна като част от общата колективна отбрана на Северноатлантическия алианс“, заяви посланик Поптодорова.

За разлика от предишни периоди отношенията в сферата на сигурността и отбраната ще бъдат много по-значителни.

„През последните няколко години, от началото на агресивното поведение на Русия спрямо Украйна и Западния свят, беше оценено мястото на България в геополитическата среда.

Най-вече ролята и като една от трите черноморски държави заедно с Румъния и Турция, които фактически изграждат Източния фланг на алианса. Това е едно закъсняло прозрение и по тази причина все още не можем да го усетим в по-публичен и видим план, но категорично това ще е една от посоките, в която много интензивно ще развиваме нашите отношения в бъдеще“, подчерта посланик Поптодорова. 

Наказанието на Емин е предупреждение за изключване, взето от втория път с гласовете на четирима от присъствалите седем души на заседанието на комисията. При първото гласуване нито една от трите възможности за наказание (забележка, предупреждение за изключване, изключване) не събира необходимото мнозинство.

Аргументите за наказанието на Мустафа Емин според контролната комисия са, че нарушава в два аспекта устава на "Да, България":

- партията да се стреми към институционално укрепване вместо политически произвол

- уронване на престижа, като Емин е поддържал фокуса на вниманието към случая и това се е съчетало със "спорове в социалните мрежи, почиващи на частична информация или предположения".

От публикуваната от "Да, България" извадка от протокола на заседанието на контролната комисия става известно, че от пристигането на Мустафа Емин и семейството му в "Пирогов" (19.20 ч.) до обработването на раната на детето и освобождаването му (22.54 ч.) минават над три часа, макар и семейството да е насочено да чака пред звеното, където се поемат най-спешните случаи - шокова зала.

Преди детето на Емин лекарите са поели други три, едно от които е влязло вероятно през вход, който не е видим за вече бившия съветник на министъра на отбраната. Съответно, в партията смятат, че е допустимо в даден период от време Емин да е смятал, че лекарите бездействат, вместо да се погрижат за детето му.

В протокола се посочва, че от предоставените от "Пирогов" записи, разговори с ръководството, (медийни) обяснения на Емин и персонал на лечебното заведение става известно, че директно или косвено е споменал три пъти министъра на здравеопазването.

Първият път е бил, когато му е обяснено, че има недостиг на персонал и неврохирургът трябва да обслужи няколко отделения. "В този момент г-н Мустафа Емин настоява, че щом проблемите се знаят, те трябва да бъдат адресирани с отговорните лица, ако трябва, да говорят и с министъра", се посочва в протокола, като според Емин става дума за "ефективност и ефикасност в здравеопазването".

После в разговор с лекар Емин се посочва, че му е предложил, ако иска да се подобрят процесите, "да направи директна връзка с министъра посредством "досега" си до Министерски съвет". Лекарят отговорил, че министърът (Христо Хинков) му е приятел и ако иска, може да му се обади.

Намек за връзките си в изпълнителната власт Мустафа Емин прави и при напускането на болницата, когато се оформят окончателните документи. Попитан защо му трябват документите, бившият съветник на министъра на отбраната, "отвърнал с шеговит тон (според свидетелството му), че щял да ги даде на министъра".

Наказанието на Емин е предупреждение за изключване, взето от втория път с гласовете на четирима от присъствалите седем души на заседанието на комисията. При първото гласуване нито една от трите възможности за наказание (забележка, предупреждение за изключване, изключване) не събира необходимото мнозинство.

Аргументите за наказанието на Мустафа Емин според контролната комисия са, че нарушава в два аспекта устава на "Да, България":

- партията да се стреми към институционално укрепване вместо политически произвол

- уронване на престижа, като Емин е поддържал фокуса на вниманието към случая и това се е съчетало със "спорове в социалните мрежи, почиващи на частична информация или предположения".

От публикуваната от "Да, България" извадка от протокола на заседанието на контролната комисия става известно, че от пристигането на Мустафа Емин и семейството му в "Пирогов" (19.20 ч.) до обработването на раната на детето и освобождаването му (22.54 ч.) минават над три часа, макар и семейството да е насочено да чака пред звеното, където се поемат най-спешните случаи - шокова зала.

Преди детето на Емин лекарите са поели други три, едно от които е влязло вероятно през вход, който не е видим за вече бившия съветник на министъра на отбраната. Съответно, в партията смятат, че е допустимо в даден период от време Емин да е смятал, че лекарите бездействат, вместо да се погрижат за детето му.

В протокола се посочва, че от предоставените от "Пирогов" записи, разговори с ръководството, (медийни) обяснения на Емин и персонал на лечебното заведение става известно, че директно или косвено е споменал три пъти министъра на здравеопазването.

Първият път е бил, когато му е обяснено, че има недостиг на персонал и неврохирургът трябва да обслужи няколко отделения. "В този момент г-н Мустафа Емин настоява, че щом проблемите се знаят, те трябва да бъдат адресирани с отговорните лица, ако трябва, да говорят и с министъра", се посочва в протокола, като според Емин става дума за "ефективност и ефикасност в здравеопазването".

После в разговор с лекар Емин се посочва, че му е предложил, ако иска да се подобрят процесите, "да направи директна връзка с министъра посредством "досега" си до Министерски съвет". Лекарят отговорил, че министърът (Христо Хинков) му е приятел и ако иска, може да му се обади.

Намек за връзките си в изпълнителната власт Мустафа Емин прави и при напускането на болницата, когато се оформят окончателните документи. Попитан защо му трябват документите, бившият съветник на министъра на отбраната, "отвърнал с шеговит тон (според свидетелството му), че щял да ги даде на министъра".

Наказанието на Емин е предупреждение за изключване, взето от втория път с гласовете на четирима от присъствалите седем души на заседанието на комисията. При първото гласуване нито една от трите възможности за наказание (забележка, предупреждение за изключване, изключване) не събира необходимото мнозинство.

Аргументите за наказанието на Мустафа Емин според контролната комисия са, че нарушава в два аспекта устава на "Да, България":

- партията да се стреми към институционално укрепване вместо политически произвол

- уронване на престижа, като Емин е поддържал фокуса на вниманието към случая и това се е съчетало със "спорове в социалните мрежи, почиващи на частична информация или предположения".

От публикуваната от "Да, България" извадка от протокола на заседанието на контролната комисия става известно, че от пристигането на Мустафа Емин и семейството му в "Пирогов" (19.20 ч.) до обработването на раната на детето и освобождаването му (22.54 ч.) минават над три часа, макар и семейството да е насочено да чака пред звеното, където се поемат най-спешните случаи - шокова зала.

Преди детето на Емин лекарите са поели други три, едно от които е влязло вероятно през вход, който не е видим за вече бившия съветник на министъра на отбраната. Съответно, в партията смятат, че е допустимо в даден период от време Емин да е смятал, че лекарите бездействат, вместо да се погрижат за детето му.

В протокола се посочва, че от предоставените от "Пирогов" записи, разговори с ръководството, (медийни) обяснения на Емин и персонал на лечебното заведение става известно, че директно или косвено е споменал три пъти министъра на здравеопазването.

Първият път е бил, когато му е обяснено, че има недостиг на персонал и неврохирургът трябва да обслужи няколко отделения. "В този момент г-н Мустафа Емин настоява, че щом проблемите се знаят, те трябва да бъдат адресирани с отговорните лица, ако трябва, да говорят и с министъра", се посочва в протокола, като според Емин става дума за "ефективност и ефикасност в здравеопазването".

После в разговор с лекар Емин се посочва, че му е предложил, ако иска да се подобрят процесите, "да направи директна връзка с министъра посредством "досега" си до Министерски съвет". Лекарят отговорил, че министърът (Христо Хинков) му е приятел и ако иска, може да му се обади.

Намек за връзките си в изпълнителната власт Мустафа Емин прави и при напускането на болницата, когато се оформят окончателните документи. Попитан защо му трябват документите, бившият съветник на министъра на отбраната, "отвърнал с шеговит тон (според свидетелството му), че щял да ги даде на министъра".

Наказанието на Емин е предупреждение за изключване, взето от втория път с гласовете на четирима от присъствалите седем души на заседанието на комисията. При първото гласуване нито една от трите възможности за наказание (забележка, предупреждение за изключване, изключване) не събира необходимото мнозинство.

Аргументите за наказанието на Мустафа Емин според контролната комисия са, че нарушава в два аспекта устава на "Да, България":

- партията да се стреми към институционално укрепване вместо политически произвол

- уронване на престижа, като Емин е поддържал фокуса на вниманието към случая и това се е съчетало със "спорове в социалните мрежи, почиващи на частична информация или предположения".

От публикуваната от "Да, България" извадка от протокола на заседанието на контролната комисия става известно, че от пристигането на Мустафа Емин и семейството му в "Пирогов" (19.20 ч.) до обработването на раната на детето и освобождаването му (22.54 ч.) минават над три часа, макар и семейството да е насочено да чака пред звеното, където се поемат най-спешните случаи - шокова зала.

Преди детето на Емин лекарите са поели други три, едно от които е влязло вероятно през вход, който не е видим за вече бившия съветник на министъра на отбраната. Съответно, в партията смятат, че е допустимо в даден период от време Емин да е смятал, че лекарите бездействат, вместо да се погрижат за детето му.

В протокола се посочва, че от предоставените от "Пирогов" записи, разговори с ръководството, (медийни) обяснения на Емин и персонал на лечебното заведение става известно, че директно или косвено е споменал три пъти министъра на здравеопазването.

Първият път е бил, когато му е обяснено, че има недостиг на персонал и неврохирургът трябва да обслужи няколко отделения. "В този момент г-н Мустафа Емин настоява, че щом проблемите се знаят, те трябва да бъдат адресирани с отговорните лица, ако трябва, да говорят и с министъра", се посочва в протокола, като според Емин става дума за "ефективност и ефикасност в здравеопазването".

После в разговор с лекар Емин се посочва, че му е предложил, ако иска да се подобрят процесите, "да направи директна връзка с министъра посредством "досега" си до Министерски съвет". Лекарят отговорил, че министърът (Христо Хинков) му е приятел и ако иска, може да му се обади.

Намек за връзките си в изпълнителната власт Мустафа Емин прави и при напускането на болницата, когато се оформят окончателните документи. Попитан защо му трябват документите, бившият съветник на министъра на отбраната, "отвърнал с шеговит тон (според свидетелството му), че щял да ги даде на министъра".

Това заяви пред БГНЕС дипломатът от кариерата Елена Поптодорова, вицепрезидент на Атлантическия клуб и посланик на България в САЩ в (2002 – 2008 г.) и (2010 – 2016 г.).

На 19 септември се навършват 120 години от установяването на дипломатически отношения между София и Вашингтон. На тази дата през 1903 г. пълномощният министър Джон Джаксън връчва акредитивните си писма, които са подписани от президента Теодор Рузвелт, на княз Фердинанд I.

„Този юбилей сам по себе си говори за солидност и трайност на връзките между България и САЩ, които са изграждани в различни периоди и епохи“, посочи посланик Поптодорова.

Тя припомни, че към тези официални 120 г. трябва да прибавим и още около 50 г. „Още преди създаването на Третата българска държава американските мисионери участват много активно в живота на възрожденските българи чрез своите културни и религиозни институции“, добави българският дипломат.

Според нея днес се наблюдава една нова фаза на българо-американските отношения.

„Те не са само и единствено двустранни, но са съюзнически в рамките на отбранителния алианс, в който и двете държави участват – НАТО. Бъдещето на отношенията ще се гради както по двустранна линия, така и по многостранна като част от общата колективна отбрана на Северноатлантическия алианс“, заяви посланик Поптодорова.

За разлика от предишни периоди отношенията в сферата на сигурността и отбраната ще бъдат много по-значителни.

„През последните няколко години, от началото на агресивното поведение на Русия спрямо Украйна и Западния свят, беше оценено мястото на България в геополитическата среда.

Най-вече ролята и като една от трите черноморски държави заедно с Румъния и Турция, които фактически изграждат Източния фланг на алианса. Това е едно закъсняло прозрение и по тази причина все още не можем да го усетим в по-публичен и видим план, но категорично това ще е една от посоките, в която много интензивно ще развиваме нашите отношения в бъдеще“, подчерта посланик Поптодорова.