Хората с парализа вследствие на увреждане на гръбначния стълб или амиотрофична латерална склероза могат да участват в изследването. Към момента няма информация колко души ще бъдат включени в тестовете, които се очаква да продължат около шест години.

От "Нюралинк" обясниха, че в проучването ще се използва робот за хирургично поставяне на имплант в област на мозъка, контролираща двигателните умения. Оттам допълниха, че първоначалната идея е да се даде възможност на хората да управляват мислите си посредством електронни устройства.

Компанията, която по-рано се надяваше да получи одобрение да постави устройството на десет души, е преговаряла за по-малък брой пациенти с Управлението за контрол на храните и лекарствата в САЩ, след като регулаторът повиши загрижеността си за безопасността, коментират настоящи и бивши служители.

Не е известно полученото одобрение за какъв брой пациенти е, посочва Ройтерс.

Мъск има огромни амбиции за "Нюралинк", като, по думите му, компанията ще улесни хирургическото поставяне на чипове за лечение на заболявания като затлъстяване, аутизъм, депресия и шизофрения.

През месец май компанията съобщи, че е получила разрешение от Управлението за контрол на храните и лекарствата в САЩ за първото си клинично изпитване върху хора.

Държавната ТАСС съобщава, че Лавров е участвал в кръгла маса, посветена на разрешаването на кризата в Украйна, но се е ясно къде се е провела тази среща, кой я е организирал и кои държави са участвали в нея. 

Според Лавров са налице опити всичко около мирните преговори с Украйна да се преобърне "с главата надолу" чрез "псевдодипломация".

В същото време посочва, че Русия е готова да отговори на "всяка сериозна инициатива" по уреждане на въпросите между Киев и Москва, но повтори, че "топката е в полето на Украйна".

Според руския външен министър всъщност проблемът е, че вместо Западът да насърчава "справедлив процес", той се опитва да привлече страните от глобалното мнозинство към подкрепа на инициативата на президента на Украйна Володимир Зеленски, която той нарече "формула за мир“.

Какво всъщност представлява украинската формула за мир? 

Тя дойде като отговор на китайското предложение, което беше в 12 точки, но повтаряше до голяма степен исканията на Русия. Формулата за мир на украинския президент Володимир Зеленски призовава за пълно изтегляне на руските войски от украинска територия, освобождаване на всички военни заложници и депортирани украинци, както и хранителна и енергийна сигурност.

“Западът от месеци казва, че тази “формула за мир“ е единствената основа за преговори. Започва от невинни теми и след това стига до целта, за която е измислена – нанасяне на стратегическо поражение на Русия, възстановяване на границите на Украйна, каквито бяха през 1991 г., изправяте руското ръководство на военен съд, принуждавате Русия да плати репарации и след това “милостиво“ се съгласявате да подпишете мирно споразумение“, негодува Сергей Лавров.

Според дипломата Западът се опитва да убеди страните от Африка, Азия и Латинска Америка да подкрепят инициативата на Зеленски „само в онези точки, които му харесват”, което според него е "опит нормалните държави да бъдат въвлечени в абсолютно нереалистично, русофобско, ултимативно начинание".

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.