Те изкараха част от големите проблеми на повърхността, но аз не мисля, че Украйна и вносът от Украйна на зърно, и на част от храните, които са одобрени, са какъвто и да е проблем за земеделието в България, каза още той.

Наложи се миналата година, когато нямаше някакви ограничения, да бъдат внесени 16 000 тона при близо 4 милиона и нещо тона, от България се изнася около 3 милиона и нещо заради храни, ползва се милион и половина. Всъщност така функционира пазарната икономика, добави Дацов.

Само това повдига няколко въпроса. Текущата европейска схема за подпомагане на земеделието видимо създава много повече проблеми, а се създават проблем, защото се концентрират много пари в много малко група от хора, коментира финансистът.

Аз съм един от хората, които правих как ще изглежда рамката след присъдиняването ни към Европейския съюз и бях национален координатор на еврофондовете в България. През 2005 година имах екип от Световна банка и от Европейската комисия, които се занимавахме точно с това нещо, разкри Дацов.

Нашето предложение беше тотално различно и беше акцентирано върху развитието на малките ферми, технически продукти и качество, спрямо тази схема, която беше одобрена още тогава. Земеделците си прокараха схемата на плащане на площ, която в края на краищата, ако отворите този документ, който съществува, още може да се прочете, доведе точно до това нещо, продължи той.

Още тогава ние казахме, че около 75% от всички пари ще отидат в около 5% от фермерите. Реално сега около 75% отиват в 100 големи фамилии в България. Нищо лошо, ама това създава другите проблеми, проблемите за концентрация. Защото България в момента е номер едно в Европа по концентрация на земята, заяви още Дацов.

Той посочи по-големия проблем, който са били написали тогава и тази схема е създала.

„Една нормална ферма, минимум от 4 до 5000 декара, се отработва в оптималното състояние от 40 000 декара. Една такава ферма, ако погледнете в България, има и ферма, която е свързаните фирми около милион и 200 000 декара, но това води до нещо друго. Това е така наречения американски тип земеделие, което е базирано на четири продукта, които се продават на борсата. Тези четири продукта изискват 10 човека работници за 40 000 декара, с много техника, което означава, че 40 000 декара например, ако изключим Добруджа, означава, че в другите общини ти си взел земята и създаваш работа за 10 човека в цялата община“, разкри Любомир Дацов.

Според него това е абсолютно неустойчива схема и една от причините за урбанизацията за местенето на хората от селата към градовете, е точно липсата на работа, и земеделието е част от проблема тук.

Предложеният текст предвижда тя да се състои от трима членове, избирани от парламента с мандат от 6 години, като на всеки две години се редуват на председателския пост.

От опозицията се обявиха срещу няколко предложения, сред които - възможността неправителствени организации да номинират членове на новата антикорупционна комисия, както и въвеждането на изискване освен юридическо, членовете да имат и икономическо образование.

От ГЕРБ-СДС предупредиха, че ще сезират Конституционния съд заради предложението на ПП-ДБ изборът на членове на комисията да става с две трети от гласовете.

Заседанието завърши с изказване на председателя на парламентарната група на "Има такъв народ" Тошко Йорданов, който напомни за протестите пред сградата на парламента. "Навънка има протест на хората, работещи в "Мариците", които ме помолиха да ви покажа това знаменце и да ви го донеса. Това е символ на България такава, каквато вие сте я направили. Това са техни думи. Така че приятна ви почивка на сглобката и слезте долу малко да се порадвате на народна любов", заяви Тошко Йорданов и размаха от трибуната полускъсан национален флаг. След изявата му председателят на НС Росен Желязков закри заседанието.

Очаква се утре депутатите да продължат работата по текстовете.

Реформата в КПКОНПИ, освен ключова за борбата с корупцията по високите етажи на властта, е част от стъпките на България по Плана за възстановяване и устойчивост. С приемането на промените ще бъдат отпуснати и средства по втория транш от плана.

Управляващите заявиха неведнъж, че ако текстовете бъдат приети, то България ще е в по-добра позиция за приемането в Шенген до края на годината.

С проектозакона досегашната КПКОНПИ се разделя на две и се създава съвсем нова Комисия за противодействие на корупцията, която да разследва лица, заемащи високи публични длъжности, за корупционни престъпления, конфликт на интереси и несъвместимост на имуществото им с декларираните доходи. Кръгът на лица, обект на дейността на комисията, е широк - президент, депутати и евродепутати, министри, конституционни съдии, членове на регулаторни органи  и други - та чак до ръководителите на БЧК и публичните възложители на обществени поръчки.

Предлага се новата комисия да е 3-членна с 6-годишен мандат, като всеки от членовете да я председателства за по 2 години, като редът на ротацията ще се определя чрез жребий. 

Спорът между депутатите започна още с изискванията към образованието на членовете на новия орган - дали освен юридическо, да могат да имат и икономическо, и дали освен юридически стаж, да се зачита и стажът им в служби за сигурност, дали той да е 5 години, както се предлага, 7 или 10. Съгласие има за това да се избират от Народното събрание. 

По предложение на ПП-ДБ преди това Номинационна комисия трябва да прави подбор на кандидатите и да ги класира. Това предизвика гнева на опозицията, но и на ГЕРБ. ПП-ДБ се оказаха сами срещу всички и заради предложението изборът в зала да става с 2/3 от гласовете. 

Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС предупреди, че това е противоконституционно, тъй като в основния закон изрично е записано къде се гласува с квалифицирано мнозинство и че те ще сезират КС:

"Колеги, няма да се сърдите, ако след като се приеме това -  ние ще ви подкрепим, за да ви позволим да си направите експеримента, да депозираме искане в Конституционния съд за неговата съотносимост". 

Признанието му, че до това предложение се е стигнало след среща между представители на двете управляващи партии, в която ПП-ДБ са били представени от Лена Бориславова в цитирам „неизвестно какво качество“ пък допълнително наля масло в огъня. 

Тошко Йорданов:

"Защо при всичко, което казахте, групата на ГЕРБ ще подкрепи тоя скапан закон. И второ, да ви кажа за Лена Бориславова -  тя разбира от всичко. Където се намеси, това което предлага, пада в Конституционния съд".

Цончо Ганев:

"Ставаме свидетели на поредната срамна за българския парламентаризъм ситуация. Очаквам да докажете колко сте нефелни, не ставете, пращате човек, който няма нищо общо с парламент, с правителство, с изпълнителна власт, с нищо. Само че аз очаквах, честно казано, да присъства на тази среща татко Петко".

След размяната на реплики по искане на ПП-ДБ беше дадена почивка. Така 2 часа след началото на дебата, не е гласуван нито един текст.

Това се налага поради заболяване на адвокатите. В съдебната зала бяха представени болнични листове, като за единия от юристите се посочи, че е с възпален ахилес.

Срещу Михайлов има повдигнати няколко обвинения, сред които за хулигански прояви, телесни повреди и закана за убийство срещу бившата му приятелка.

Заради обстоятелството, че двамата правозащитници отсъстват за първи път по здравословни причини, съдът взе решение, че не може да се направи извод за тенденциозно поведение от тяхна страна.

Това заяви пред БГНЕС дипломатът от кариерата Елена Поптодорова, вицепрезидент на Атлантическия клуб и посланик на България в САЩ в (2002 – 2008 г.) и (2010 – 2016 г.).

На 19 септември се навършват 120 години от установяването на дипломатически отношения между София и Вашингтон. На тази дата през 1903 г. пълномощният министър Джон Джаксън връчва акредитивните си писма, които са подписани от президента Теодор Рузвелт, на княз Фердинанд I.

„Този юбилей сам по себе си говори за солидност и трайност на връзките между България и САЩ, които са изграждани в различни периоди и епохи“, посочи посланик Поптодорова.

Тя припомни, че към тези официални 120 г. трябва да прибавим и още около 50 г. „Още преди създаването на Третата българска държава американските мисионери участват много активно в живота на възрожденските българи чрез своите културни и религиозни институции“, добави българският дипломат.

Според нея днес се наблюдава една нова фаза на българо-американските отношения.

„Те не са само и единствено двустранни, но са съюзнически в рамките на отбранителния алианс, в който и двете държави участват – НАТО. Бъдещето на отношенията ще се гради както по двустранна линия, така и по многостранна като част от общата колективна отбрана на Северноатлантическия алианс“, заяви посланик Поптодорова.

За разлика от предишни периоди отношенията в сферата на сигурността и отбраната ще бъдат много по-значителни.

„През последните няколко години, от началото на агресивното поведение на Русия спрямо Украйна и Западния свят, беше оценено мястото на България в геополитическата среда.

Най-вече ролята и като една от трите черноморски държави заедно с Румъния и Турция, които фактически изграждат Източния фланг на алианса. Това е едно закъсняло прозрение и по тази причина все още не можем да го усетим в по-публичен и видим план, но категорично това ще е една от посоките, в която много интензивно ще развиваме нашите отношения в бъдеще“, подчерта посланик Поптодорова. 

Украинският лидер пристигна в САЩ, за да направи обръщение пред световните лидери на Общото събрание на ООН.

Той посети университетска болница "Стейтън айлънд" веднага след като самолетът, с който пътуваше, кацна в Ню Йорк. В болничното заведение са хоспитализирани украински военни, на които се е наложило да бъдат направени ампутации, посочва Ройтерс.

Очаква се след участието си в Общото събрание на ООН президентът да се отправи към Вашингтон, за да се срещне с американския си колега Джо Байдън и с официални представители на Конгреса.

Зеленски коментира в канала си в "Телеграм", че са планирани и срещи с представителите на армията и бизнес средите.

Това заяви пред Нова телевизия Яни Янев от Съюз на производителите на растителни масла.

Повод за коментара му са протестите на земеделците, които недоволстват заради отмяната на забраната за внос на стоки от Украйна. 

“Мога със сигурност да кажа, че ако ние натоварим нашите мощности да работят с по-висок капацитет, това се отразява съществено на цените. Но основното в себестойността на слънчогледовото олио е цената на суровината”, посочи Яни Янев, Съюз на производителите на растителни масла.

Той допълни, че фабриките за преработване ще затворят при липса на суровина, но това не означава, че у нас няма да влиза продукция от други места: 

“Сигурно ще затворим, ако няма откъде да купим количества суровина. Ние сме един отворен пазар, забранен е вносът от Украйна, но слънчогледово олио може да влезе отвсякъде. Ние ще затворим фабриките, няма да произвеждаме българско, но ще влезе от други места”.

Атанас Атанасов от Федерацията на развъдните организации в говедовъдството посочи, че животновъдството разчита на по-евтина продукция, но забраната за внос на зърно няма да попречи на националната политика в България. Той даде пример, че продуктите, за които не е имало забрана като суровото и сухото мляко, не са довели до понижаване на цените за потребителя. Позицията му идва след като правителството мотивира решението си да премахне забраната за внос с това, че украинското зърно би спомогнало за намаляване на инфлацията. 

По темата за поканата за квоти какви стоки, в какво количество, за какъв период от време да се разпределят Атанасов посочи, че това не зависи от правителството. 

“Съгласно решението на ЕС за разрешаване на вноса от Украйна това се решава от украинското Министерство на икономиката. Ако има разрешение от украинското министерство за износ към България, нашето правителство не може да попречи”, добави той.

Коментарът му идва на фона на недоволството на множество сектори и настоявания за оставката на земеделския министър Кирил Вътев.

Зърнопроизводителите са недоволни заради отмяната на забраната за внос на украинско зърно. Според бранша заради количествата, които влизат у нас от Киев, голяма част от продукцията залежава по складовете. Костурков обаче не е съгласен. Според него производството на зърно у нас е четири пъти по-голямо от потреблението, а производството на слънчоглед - два пъти по-малко от нужното на преработвателите. 

“Не е редно тези преработватели да остават без суровина”, смята зам.-председателят на ресорната комисия в НС. 

Той допълни, че Украйна е впрегнала цялата си мощност да преработва слънчоглед, което означава, че нямат големи количества за износ. Костурков прогнозира поевтиняване на олиото у нас и заяви, че не вижда проблем когато нямаш суровина, да я внесеш.

Според Росен Костурков в Народното събрание държавата е взела правилната позиция като е премахнала забраната за внос. По думите му това показва, че в управлението няма разнобой.