Пред журналисти военният министър посочи, че има възможност за инвестиции в отбранителни способности и в болничните заведения от системата на ВМА. Инвестиции са предвидени за болницата в Сливен, която по думите на Тагарев осигурява преди всичко Българската армия и формированията в региона, както и нашите съюзници. Освен това лечебното заведение е важен актив за гражданите на Сливен и региона.

"Мащабна война се води съвсем близо до нашите граници. Правителствата в региона заделят значителни ресурси за развитие на отбранителните способности. Това прави и България. Това прави и българското правителство. И следващата година финансирането за отбрана ще е не по-малко от 2 % от БВП. Разходи, които не сме виждали в последните 20 години. Затова имаме възможност да инвестираме както в отбранителни способности, така и в тяхното медицинско осигуряване и в частност в медицинска болница Сливен", посочи министър Тагарев. 

Още преди месец стана ясно, че се очаква бюджетът за отбрана да достигне 2% от БВП. Предвижда се увеличение на заплатите на военнослужещите с 10%. Приоритет ще са военноморските сили. 

„Фактите не са достатъчно ясни. Има неща, които изключват възможността изобщо за неизбежна отбрана. Връщам се към стандарта абсолютна необходимост. Условието полицията да употребява оръжие е да направи всичко възможно да запази живота и здравето на лицата. Този случай далеч не изглежда такъв от известните фактите”, отбеляза адвокатът Адела Качаунова.

Правозащитникът Ивета Анадолска от своя страна отхвърли възможността да се касае за умишлено убийство.

„Полицаят за мен е употребил оръжие точно в рамките на правомощията си по член 87 от закона за МВР”, посочи Анадолска.

По думите на адвокат Людмил Рангелов униформеният е спазил перфектно правилата.

„Полицаят е действал в пълен синхрон със законовата разпоредба, която му разрешава да употребява оръжие. Имаме лице, което е извършило тежко умишлено престъпление и което бяга след това. Имаме устно гласно предупреждение и изстрели във въздуха”, категоричен бе той.

Това заяви пред БГНЕС дипломатът от кариерата Елена Поптодорова, вицепрезидент на Атлантическия клуб и посланик на България в САЩ в (2002 – 2008 г.) и (2010 – 2016 г.).

На 19 септември се навършват 120 години от установяването на дипломатически отношения между София и Вашингтон. На тази дата през 1903 г. пълномощният министър Джон Джаксън връчва акредитивните си писма, които са подписани от президента Теодор Рузвелт, на княз Фердинанд I.

„Този юбилей сам по себе си говори за солидност и трайност на връзките между България и САЩ, които са изграждани в различни периоди и епохи“, посочи посланик Поптодорова.

Тя припомни, че към тези официални 120 г. трябва да прибавим и още около 50 г. „Още преди създаването на Третата българска държава американските мисионери участват много активно в живота на възрожденските българи чрез своите културни и религиозни институции“, добави българският дипломат.

Според нея днес се наблюдава една нова фаза на българо-американските отношения.

„Те не са само и единствено двустранни, но са съюзнически в рамките на отбранителния алианс, в който и двете държави участват – НАТО. Бъдещето на отношенията ще се гради както по двустранна линия, така и по многостранна като част от общата колективна отбрана на Северноатлантическия алианс“, заяви посланик Поптодорова.

За разлика от предишни периоди отношенията в сферата на сигурността и отбраната ще бъдат много по-значителни.

„През последните няколко години, от началото на агресивното поведение на Русия спрямо Украйна и Западния свят, беше оценено мястото на България в геополитическата среда.

Най-вече ролята и като една от трите черноморски държави заедно с Румъния и Турция, които фактически изграждат Източния фланг на алианса. Това е едно закъсняло прозрение и по тази причина все още не можем да го усетим в по-публичен и видим план, но категорично това ще е една от посоките, в която много интензивно ще развиваме нашите отношения в бъдеще“, подчерта посланик Поптодорова. 

„Действащите процедури и законът за МВР предвиждат този начин за полицейско предупреждение - предупредителните изстрели да са в безопасна посока. Няма нещо извънредно, че полицаят е стрелял във въздуха. Най-вероятно после е стрелял по извършителя“.

Това каза в предаването „Тази сутрин“ доц. Милен Иванов, бивш зам.-ректор на Академията на МВР.

На 18 септември в полицията е получен сигнал, че в района на столичен хотел трима непознати са нападнали две момичета. На място са изпратени полицейски екипи. При преследването са произведени предупредителни изстрели в безопасна посока, но бегълците не спрели. При произведен още един изстрел е ранен един от тях - 18-годишен. Незабавно е откаран в болница, но по-късно е починал.

„Полицейските служители не използват оръжия само при непосредствена заплаха за тях. Законът казва две неща - чл. 12 е за неизбежната отбрана, която се простира и за трети лица. Полицаят е длъжен да използва оръжие, когато са застрашени трети лица. Втората хипотеза е, че не е обществено опасно нанасянето на вреди на лице, ако то е извършило престъпление“, посочи той.

„Абсолютната необходимост е институт, който предвижда използването на животозастрашаваща сила от страна на полицаи при определени ситуации – извършителят е извършил престъпление, свързано с насилие и се опитва да се укрие или укривайки се, създава опасност да извърши друго престъпление с насилие“, обясни Иванов.

„Провеждани са заградителни мероприятия с цел издирване на извършителите на грабеж. Това е грабеж с повече от едно лице. Тежко престъпление с до 15 години затвор“, обясни бившият зам.-ректор на Академията на МВР.

„При задържане на лице полицаят е длъжен да съобщи ясно, че е полицай, че има правомощия, след което да отдаде полицейско предупреждение. Ако лицето на изпълни разпорежданията, полицаят може да даде предупредителен изстрел във въздуха и ако прецени, да използва оръжието към този, който не изпълнява разпорежданията“, добави доц. Милен Иванов.

Александър Сирски, командир на украинските войски на фронта заяви, че битката остава тежка. Русия се опитва да възстанови позициите, които е изгубила. Москва не е признала загубата на контрол над Андрийвка или Клишчиевка.

"Тези селища, на пръв поглед малки, бяха важни елементи в отбранителната линия на врага, която се простираше от Бахмут до Хорловка“, написа Сирски в Telegram.

Военният говорител Илия Евлаш също посочи, че превземането на Кришчиевка е стратегически пробив в южния фланг в Бахмут. Заместник-министърът на отбраната Хана Маляр каза по-рано в понеделник, че украинските сили са си върнали 51 квадратни километра от района от началото на контраофанзивата на Украйна това лято. 

Институтът за изследване на войната също отчита, че пробив на украинските войски в района на Бахмут е стратегически и вероятно е нарушил руската отбрана в района южно от Бахмут. От там посочват, че вероятно войските на Москва са уморени от битката за задържането на Клишчиевка и Андрийвка. 

Няма обаче незабавни индикации, че освобождаването на Клишчиевка и Андрийвка.

Русия твърди, че все още контролира огромни части от украинска територия на юг. 

Тагарев заяви, че на този етап все още не е ясно от къде е дошъл дронът, който заседна на скалите в Тюленово. "Той може да е паднал във водата и течението да го е извлеклко към брега. Може да се се е случило преди часове, може преди дни. Оценката на пръв поглед е, че може да са минали до две седмици откакто е паднал", каза още министърът пред журналисти, пише dariknews.bg.

"Не мога да кажа дали хората, обезвредили боеприпаса са били с потник и цигара, снимката е размазана", коментира той ситуацията, на която станахме свидетели край Тюленово. "Докладвано ми е че са действали по протокол и спазвайки всички мерки за безопасност, дронът е унищожен и няма никаква опасност за хората", обясни още Тагарев.

127 боеприпаса от различен характер са били унищожени от началото на годината, добави той. "Това потвърждава думите ми, че ежеседмично се появяват невзривени боеприпаси", заяви още министърът и обясни, че сутринта не е бил цитиран коректно и в изказването си не е казал, че постоянно се откриват дронове.

Това заяви пред БНР бившият военен министър Велизар Шаламанов във връзка с падналия дрон с взривно устройство край с. Тюленово.

"Това, което виждам, прилича на мина от 82-милиметрова минохвъргачка. По-важното е как действа нашата система за ранно предупреждение, за бързо реагиране", категоричен бе той.

По думите му отразяващата повърхност на тези дронове е относително малка и радарите трудно могат да ги прихванат.

"Това поставя въпроса за модернизиране на нашата система за въздушно наблюдение. Много по-важно е да се поддържа постоянна комуникация, включително с украинската страна. От доста време се говори за Морски център за сигурност и координация. Трябва да бъде засилена системата за наблюдение, координация. Това е задача на Гражданска защита", подчерта експертът.

Става въпрос за дронове, много от които не са с военно предназначение, посочи Шаламанов и допълни, че самият боеприпас е импровизирано прикачен към дрона. Технически е възможно да бъде изгубено управлението на дрона, изрази мнение той.

Велизар Шаламанов коментира и какво трябва да се направи в конкретния случай:

"На първо място трябва подобрено наблюдение, което може да стане съвместно със сили на НАТО. Второ - да имаме засилена противовъздушна отбрана. Сега става дума за дрон, но при нарастване на напрежението не е изключено да има и други грешки с по-големи военни средства. Всичко, свързано с реагиране на такъв тип инциденти, означава сериозен капацитет преди всичко на Гражданска защита. В последните години Гражданска защита, която беше развита като самостоятелна и силна държавна агенция с всякакъв вид специалисти, беше ликвидирана в този й вид. Ясно е, че имаме нужда от много по-силна система за гражданска защита и взаимодействие между различни институции. Това ниво на взаимодействие е много важно и то изисква постоянна ситуационна осведоменост", отбеляза бившият военен министър.

Зърнарите ще протестират в цялата страна, след като парламентът прие да вдигне забраната за внос на украинско зърно у нас. Предложението бе на Министерския съвет, който поиска да се отмени забраната за внос на украинско зърно, която бе наложена от служебното правителство през пролетта на тази година. Решението тогава бе взето по примера на още четири държави в Централна и Източна Европа заради опасенията на бранша от загуби заради евтината украинска продукция. 

 МС обаче посочи, че решението тогава е довело до загуби в бюджета, а ако забраната бъде отменена, вносът на зърно ще намали инфлацията. 

Днес зърнопроизводителите бяха поканени на разговори с премиера Денков, който по-късно заяви, че "няма да преговаря с терористи" и посочи, че от бранша се държат точно като такива през последните два дни, поставяйки искания, които трябва да бъдат изпълнени незабавно. По-късно Денков заяви, че е готов на диалог. 

"Остро осъждаме използваната квалификация от премиера акад. Николай Денков, че земеделските производители са терористи затова, че отстояват правата си. Протестите са демократично средство за изразяване на позиция и защита на интересите във всяка страна - член на ЕС", посочват в позицията си от Българския фермерски съюз. 

"Правителството и земеделският министър Кирил Вътев вече 100 дни отказват да си говорят с браншовите организации за проблемите и оказването на помощ. Изцяло имаше липса на комуникация. Решиха да седнат на масата за преговори, когато дойде време за протести", коментира Георги Стоянов, председател на БФС.

Според него именно заради липсата на диалог, за първи път от години целият сектор излиза заедно на общ протест.

"Искаме да подчертаем, че за нас демократичните протести, стачки, демонстрации и шествия са конституционно право на всеки български гражданин, което никой не може да ограничава, нарушава и отнема. Апелираме за спазване на демократичните практики, своевременно пресичане на опитите за провокации и нагнетяване на напрежение и недопускане на насилие от всички страни", подчерта Георги Стоянов.

Вчера сутринта е извършен обиск в дома на Шуфрич близо до Киев. Според украински медии там са открити георгиевски ленти, медали, ордени и военни униформи. 

Щуфрич бе избран за дупетат във Върховната рада на Украйна  от партията "Опозиционна платформа - За живот" (ОПЗЖ), която е забранена в Украйна от миналото лято. Преди това партията се оглавяваше от Виктор Медведчук, известен като кумът на Путин. Медведчук беше задържан от украинските власти и осъден, а после - разменен за над 200 военни. 

Делото на Шуфрич е свързано с разследването на бившия заместник-секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНБО) на Украйна Владимир Сивкович, който е заподозрян в работа за ФСБ - руските служби. Според СБУ Шуфрич е говорил по украински и руски телевизионни канали „по указание на проруския политик Владимир Сивкович с цел разпространение на руска пропаганда и насърчаване на антиукраинска политика“.

Забраната за внос на зърно от Украйна бе въведена от служебното правителство през месец април, след като още четири европейски държави наложиха ембарго на фона на оплаквания от бранша и предупреждения за сериозни загуби. Настоящият кабинет обаче се обяви за отмяна на забраната с мотив, че тя е нанесла щети в бюджета, а освен това вносът на украинско зърно ще намали инфлацията. Зърнарите заплашиха с протести и след като забраната бе отменена в събота предстоят срещи с бранша. 

Кирил Вътев обясни, че все пак ще се затегне контролът върху вноса на украинска продукция, тъй като тя не отговаря на стандартите на ЕС.

В днешния парламентарен контрол ще участва и военният министър Тодор Тагарев. Въпросите около него са свързани с предоставянето на военна помощ за Украйна. Вчера депутатите също се скараха по този въпрос. От ДБ и ГЕРБ твърдят, че на Украйна ще бъдат изпратени дефектни ракетни системи за ПВО С-300 и увериха, че родната отбрана няма да бъде ощетена. Опозицията обаче запита какъв е смисълът от тази военна помощ. Недоволство има и по повод намеренията за създаване на база на НАТО край Ямбол. От ДБ заявиха, че базата е предвидена за 2025 г. 

Изслушан ще бъде в парламента и регионалният министър Андрей Цеков. Към него има най-много въпроси. 

След парламентарния контрол депутатите продължават с останалите теми от дневния ред. А от другата седмица заседания ще има всеки ден в продължение на три седмици заради предстоящата дълга ваканция, в която депутатите ще излязат преди местните избори.

В Евпатория сутринта на 14 септември се чуха експлозии, очевидци разказаха за нападение срещу кримския град от няколко дрона . А окупационните власти блокираха движението по Кримския мост.

По-късно медиите уточниха, че взривовете са били чути в района на село Уютное, Сакски район, където се намира военно поделение № 85683.

Впоследствие се оказа, че контраразузнаването на СБУ и ВМС на Украйна са провели уникална спецоперация – унищожили са системата за противовъздушна отбрана С-400 "Триумф" на руската армия на стойност 1,2 милиарда долара. Безпилотните самолети на СБУ първо поразиха радарите и антените на комплекса, а след това военноморските части изстреляха две крилати ракети "Нептун".

Анализатори от Defence Express пишат , че в покрайнините на Евпатория има позиции на 3-ти радиотехнически полк на Руската федерация, който е разположен на нос Тарханкут и вече е бил обект на атака от страна на украинските сили .

В Евпатория две скъпи радарни станции са разположени под радиопрозрачни куполи, а друго радарно оборудване за инспекция е разположено на открити площи. В близост до града има позиции на 12-ти зенитно-ракетен полк, който е въоръжен със система за противовъздушна отбрана С-400.

"Обектите се намират източно от Евпатория и са от ключово значение за осигуряване на противовъздушната отбрана на този район на Крим. Поразяването на тези цели ни позволява да "прорежем" прозорец в противовъздушната отбрана на противника и да улесним последващите атаки", казват експертите. посочен.

Според инженера-корабостроител и военноморски експерт Владимир Заблоцки, 3-ти радиотехнически полк на Руската федерация е базиран в Севастопол. Подразделенията му са разположени в Тарханкут, Евпатория и Керч.

"Техни радари стояха на кулите на Бойко и на Тарханкут. Постепенно украинската армия ги изключва. Тази верига от противовъздушна отбрана и радиоелектронна борба просто завършва в Евпатория, което прави възможно преминаването на нашата авиация. Защото Например, реалистично е в бъдеще да се изстрелят ракети по Севастопол и други градове на Крим“, коментира той пред Фокус.

Заблоцки добавя, че към Крим има и източна посока. Ако украинските въоръжени сили достигнат Азовско море в близко бъдеще, полуостровът ще бъде притиснат от двете страни.

„Основната цел е да се разруши Кримският мост и да се прекъснат комуникациите в Азовско море“, заключава анализаторът.

Припомняме, че в нощта на 13 септември дронове и ракети атакуваха Севастопол . Снарядите поразиха Севастополския морски завод, като повредиха десантния кораб "Минск" и подводницата "Ростов на Дон". Според експерти ракетата "Нептун" може да бъде адаптирана за авиация .

Фокус по-рано писа, че подводница от проект 636, която изстрелва крилати ракети "Калибър", може да бъде ударена в Севастопол .

Превод от украински сайтове: ФрогНюз

По-рано днес руското министерство на отбраната съобщи, че е "спряло“ атака на украински дрон. Според съобщението дроновете са се насочили към патрулния кораб "Сергей Котов", който обикаля из черноморски води, след като Москва отказа да поднови сделката за износ на зърно.

Русия заяви в четвъртък, че е отбила атаки срещу един от своите военноморски кораби и други цели в Крим, докато Украйна твърди, че е ударила руска система за противовъздушна отбрана при последните си атаки срещу окупирания от Русия регион.

Атаките дойдоха само ден, след като украинските военни удариха два кораба в щаба на Черноморския флот. Това е едно от най-смелите нападения на Киев срещу военна инфраструктура в анексирания от Русия полуостров, предават от The New York Times.

Украинската армия твърди, че е ударила руските системи за противовъздушна отбрана близо до град Евпатория в западен Крим при нападение на далечни разстояния през нощта в четвъртък.

Канцеларията на украинския главен прокурор Андрий Костин уточни, че при обстрела на село Новодмитривка в Херсонска област е убито шестгодишно момче и че са ранени 13-годишният брат на убитото момче и още трима души.

"Вражеският обстрел порази частен дом и прилежащата му територия", се посочва в изявление на прокурорската канцелария в комуникационното приложение "Телеграм".

Украинските военновъздушни сили коментираха освен това, че са свалили дронове в няколко области в Южна и в Северна Украйна.

"В нощта на 14 септември 2023 г., от 21:00 ч. до 02:30 след полунощ, руските нашественици атакуваха Украйна от три посоки с няколко групи дронове тип "Шахед 136/131", се отбелязва в публикация в "Телеграм".

Областният управител на Днепропетровска област Сергий Лисак заяви, че три дрона са атакували неговата област, като са нанесли поражения на няколко сгради. Областта бе подложена през нощта на артилерийски и ракетен обстрел, добави Лисак.

След като по-рано използваше най-вече ракети, за да поразява цели в Украйна, тази година Русия все по-често започна да използва евтините ирански дронове "Шахед", които са трудна мишена за противовъздушната отбрана заради малкия си размер и ниската си скорост, обобщава Ройтерс.