Въпреки че глобалният дълг отчете нов значителен спад през 2022 г., той все още е висок, като устойчивостта на дълга остава проблем, се казва в актуализираната база данни за глобалния дълг на МВФ.

Глобалното бреме на дълга намалява за втора поредна година, въпреки че остава над вече високото си ниво отпреди пандемията, според последната актуализация. Общият дълг възлиза на 238% от глобалния брутен вътрешен продукт през миналата година, с 9 процентни пункта повече от 2019 г. В щатски долари дългът възлиза на 235 трилиона долара, или с 200 милиарда долара над нивото си през 2021 г.

Данните за България

Според МВФ дългът на централното правителство (процент от БВП) е 31,44% (27 млрд. долара от от 86 млрд. долара номинален БВП за 2022 г.), с което бележи леко понижение от 31,55% за 2021 г.

Дългът на сектор "Държавно управление" (% от БВП) е около 33,71% в сравнение с 33,45% за предходната година.

Съотношение дълг/БВП е 23,1% и e сравнително ниско за Европейския съюз. Номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) достига 165,38 млрд. долара, увеличение от 139,01 млрд. долара през 2021 г.

Политиците трябва да бъдат непоколебими

"Политиците ще трябва да бъдат непоколебими през следващите няколко години в своя ангажимент за запазване на устойчивостта на дълга", предупреждават от МВФ.

Въпреки възстановяването на икономическия растеж от 2020 г. и много по-високата от очакваната инфлация, публичният дълг остава упорито висок.

"Фискалните дефицити поддържаха нивата на публичния дълг високи, тъй като много правителства харчеха повече, за да стимулират растежа и да реагират на скоковете на цените на храните и енергията, дори след като прекратиха фискалната подкрепа, свързана с пандемията", се посочва в доклада.

В резултат на това публичният дълг е намалял само с 8% от БВП през последните две години, компенсирайки само около половината от свързаното с пандемията увеличение. Частният дълг, който включва дълга на домакинствата и нефинансовия корпоративен дълг, е намалял по-бързо с 12 на сто от БВП. Спадът обаче не е достатъчен, за да "изтрие" пандемичния скок.

Сили в тенденциите на дълга

Преди пандемията съотношението глобален дълг към БВП се е повишило в продължение на десетилетия. Глобалният публичен дълг се е утроил от средата на 70-те години на миналия век, за да достигне 92% от БВП (или малко над 91 трилиона долара) до края на 2022 г. Частният дълг също се е утроил до 146% от БВП (или близо 144 трилиона долара), но за по-дълъг период от време между 1960 г. и 2022 г.

МВФ отбелязва, че Китай е изиграл централна роля в увеличаването на глобалния дълг през последните десетилетия, тъй като заемите са изпреварили икономическия растеж. Дългът като дял от БВП се е повишил приблизително до същото ниво като в Съединените щати, докато в доларово изражение общият дълг на Китай (47,5 трилиона долара) все още е значително под този на Съединените щати (близо до 70 трилиона долара). Що се отнася до нефинансовия корпоративен дълг, делът на Китай от 28% е най-големият в света.

Дългът в развиващите се страни с ниски доходи също е нараснал значително през последните две десетилетия, макар и от по-ниски първоначални нива. Въпреки че нивата на дълга им, особено на частния дълг, остават средно сравнително ниски в сравнение с напредналите и нововъзникващите икономики, темпът на тяхното нарастване след глобалната финансова криза създаде предизвикателства и уязвимости. Повече от половината от развиващите се страни с ниски доходи са в дългови затруднения или са изложени на висок риск от такива, а около една пета от нововъзникващите пазари имат държавни облигации, търгуващи на затруднени нива.

Справяне с уязвимостта на дълга

Правителствата трябва да предприемат спешни стъпки, за да помогнат за намаляване на уязвимостта на дълга и да обърнат дългосрочните тенденции, подчертават от МВФ.

За дълга на частния сектор тези политики биха могли да включват бдителен мониторинг на дълговата тежест на домакинствата и нефинансовите корпорации, както и свързаните с тях рискове за финансовата стабилност.

По отношение на уязвимостта на публичния дълг, изграждането на надеждна фискална рамка може да ръководи процеса за балансиране на нуждите от разходи с устойчивостта на дълга.

За развиващите се страни с ниски доходи подобряването на капацитета за събиране на допълнителни данъчни приходи е от ключово значение. За тези с непоносим дълг също е необходим всеобхватен подход, който включва фискална дисциплина, както и преструктуриране на дълга съгласно общата рамка на Групата на двадесетте (Г-20) – многостранният механизъм за опрощаване и преструктуриране на държавен дълг – когато е приложимо, както е отбелязано в априлската Световна икономическа перспектива.

"Важно е, че намаляването на дълговото бреме ще създаде фискално пространство и ще позволи нови инвестиции, което ще помогне за насърчаване на икономическия растеж през следващите години. Реформите на трудовите и продуктовите пазари, които повишават потенциалното производство на национално ниво, биха подкрепили тази цел. Международното сътрудничество в областта на данъчното облагане, включително въглеродното данъчно облагане, би могло допълнително да намали натиска върху публичното финансиране", се казва в доклада.

На 22 септември /петък/ от 9 до 17 ч. Община Русе ще затвори за влизане на МПС улиците „Хан Крум“ и „Хан Аспарух“, като там ще бъде разположена измерваща чистотата на въздуха станция.

На този ден Сдружение „Вело-Русе“ ще демонстрира и движение по контра-флоу/насрещни велосипедни алеи/ в затворения участък.

На 20 септември /сряда/ от 16  до 18 ч. в Парка на младежта в началото на алея „Перистери“ ще се проведат няколко събития като част от кампанията.

Деца от няколко детски градини ще рисуват на тема „Автомобили на бъдещето“.Възпитаниците на ДГ „Чучулига“ и СУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ ще рисуват с тебешир на тема „Пестене природните богатства на планетата, чрез екологичното придвижване и изразходване на човешката ни енергия“.

Ще има викторина с въпроси, свързани с град Русе, безопасното движение и алтернативното придвижване. Фондация „СпоДари“ ще проведе обучение под формата на игра за децата.

На алея „Перистери“ ще бъде разположен и щанд на „Тумба сълюшънс“. Участниците ще могат да се регистрират в разработеното от тях мобилно приложение WeRide.

Европейският ден без автомобили се провежда ежегодно на 22 септември. Идеята за него произлиза от Франция и се осъществява за първи път през 1998 г. Това е международна кампания, по време на която централните зони в много градове на Европа се затварят за автомобилно движение.

Целите на кампанията са формиране на екологосъобразно мислене, а също така и начин на живот сред европейските граждани, разяснителна дейност върху негативните страни на автомобилния транспорт в градски условия, популяризиране на алтернативните начини на транспорт в големите градове, включително по-широкото използване на обществения транспорт, демонстрация на идеята, че животът без автомобили не само е възможен, но и по приятен. Европейски ден без автомобили цели намаляване на шума и вредните емисии на газове във въздуха, както и подобряване на качеството на живота в големите градове.

Най-голямата атомна централа в Европа беше завзета от руските сили през март миналата година. Украйна и Русия се обвиняват взаимно в обстрел в района на съоръжението, а МААЕ се опитва да установи механизъм за безопасност, с който да се предотвратяват инциденти, отбелязва агенцията.

"Досега видяхме известно подобрение, но ситуацията продължава да е изключително крехка", каза Гроси. Според него към момента няма обстрели по Запорожката АЕЦ.

"Все пак внимателно претеглям думите си", добави той.

МААЕ смята, че един от шестте реактора трябва да бъде поддържан в режим на горещо спиране, за да произвежда пара, необходима за ядрената безопасност, включително за обработката на течни радиоактивни отпадъци в резервоарите за съхранение, посочва Ройтерс.

Ръководителят на международната агенция възнамерява тази седмица да се срещне с руска и с украинска делегация в кулоарите на Общото събрание на ООН, за да дискутира с тях безопасността на атомната централа.

Парламентът остава с традиционно ниски нива на положителна оценка (14%), като не се наблюдава динамика спрямо последното ни проучване през юли.

22% изразяват положителна оценка към работата на кабинета "Денков". Отрицателната оценка се повишава в трето поредно изследване, като през септември достига 68%. Най-голям дял на подкрепа, правителството среща сред привържениците на „Продължаваме промяната-Демократична България“ -  над три четвърти от тях подкрепят кабинета. Остава в сила разделението в отношението спрямо кабинета сред симпатизантите на ГЕРБ на две приблизително равни групи. Електоратите на останалите формации изразяват в огромното си мнозинство отрицателна оценка.

Нищожна промяна и в оценката за работата на държавния глава. Въпреки изострянето в тона между правителството и президента, положителната оценката за работата му е на познатите нива от 36%, а отрицателната 52%.

ГЕРБ остава първа политическа сила с подкрепа от 24.9% сред гласуващите, следвани  от обединението „Продължаваме промяната-Демократична България“ (18.3%). „Възраждане“ запазва третата си позиция с подкрепа от 16.1% от гласуващите. Четвъртият в подредбата е ДПС (13.4%), а петото място остава за БСП (8.7%). ИТН също запазват позицията си на ръба на парламентарната бариера.

Симпатизантите на идеята за нови парламентарни избори се покачват с 6% спрямо проучването през юли, като този месец достигат 31%. Въпреки това мнението, че не са необходими предсрочни парламентарни избори, се споделя от близо половината (47%) от българите.