Дронът беше забелязан от граждани вечерта в неделя и вдигна на крака военните, които отцепиха района на Тюленово. Боеприпасът бе взривен няколко часа по-късно на място, на метри от рибарите - стоянка за лодки в Тюленово. Последваха реакции на политици, които поискаха Тагарев да напусне поста си. 

“Най-вероятно дронът е дошъл по течението. С нарастването на напрежението в Черно море не е изключено да има провокации. Ние трябва да имаме по-изчистена процедура за действие и комуникация. От един 82-милиметров боеприпас се задейства парламента и то извънредно”, заяви бившият военен министър Велизар Шаламанов. 

Според него България пропуска възможности да поиска от НАТО разполагане на ПВО системи, системи за въздушно и морско наблюдение.

“Първи при останките от дрона трябваше да бъдат военните разузнавачи и наистина да направят всичко възможно, за да установят на кого е този дрон. Представете си сценарий, при който Русия реши да извърши провокация и с дрон с украински означения удари третостепенен обект в България. Представяте ли си какво ще се случи в България? Ние сме уязвима страна и трябва да сме сериозни за уязвимостите, които много лесно могат да бъдат активирани от провокация“, каза още Шаламанов.

Дронът не е засечен от българската противовъздушна отбрана.

МО обаче едва ли ще разбере чий е намереният край Тюленово дрон, заяви Тагарев вчера, който посочи, че няма нужда да се повишава бойната готовност на страната. Самият Тагарев също не видя причина да подава оставка, въпреки че се чуха такива призиви от БСП, ИТН и “Възраждане”. 

Обявени са безрочни ефективни протестни действия за спасяване на българското земеделие. Демонстрациите избухнаха след като парламентът прие предложението на правителството да бъде премахната блокадата върху вноса на украинско зърно, която бе наложена от служебното правителство през пролетта по примера на още четири европейски държави. Основните опасения на зърнарите и тогава, и сега е, че вноса на украинско зърно ще доведе до загуби за родните производители. 

Демонстрацията обаче е на множество земеделски сектори - пчелари, животновъди, производители на плодове и зеленчуци.

Протестиращите настояват за оставката на земеделския министър Кирил Вътев, който вчера отново призова за диалог и поиска среща с мотив, че оставката му няма да реши нищо. 

Вчера премиерът Николай Денков посочи,че според него проблемът с вносът на стоки от Украйна е решен и само трябва заедно с браншовите организации да уточнят количествата, които ще внасяме.

"Комисията ще насърчи държавите членки да определят национални координатори по санкциите, за да гарантират ефективното им прилагане и съобщаване", се казва в съобщение, разпространено преди събирането на експертите в понеделник следобед.

Повечето западни съюзници на Украйна, сред които САЩ, Австралия, Япония, Норвегия и Швейцария, вече имат такива координатори.

От него става ясно, че вече са готови нови ИТ инструменти, които ще бъдат предоставени на националните власти, за да следят прилагането на защитни стени срещу санкционирани лица, които имат собственост в ЕС.

Междувременно американската информационна агенция "Блумбърг" съобщи, че Европейската комисия работи по нов - 12-и пакет от санкции срещу Русия от началото на войната, който ще бъде официално предложен през октомври.

Новите мерки вероятно ще включват европейски вариант на подготвяната от групата на най-развитите индустриални нации - Г-7, забрана за купуване на руски диамати, както и дългоочаквано предложение за използване на печалбите, генерирани от замразените активи на вече санкционираната руска централна банка, за възстановяването на Украйна, пише "Блумбърг".

Миналата седмица Белгия съобщи, че Г-7 е в напреднал етап на обсъждане на ограничаване на търговията с диаманти и предстои тя да бъде въведена в скоро време.

Също в понеделник Ройтерс съобщи, че Полша е предложила разширяване на забранителния списък с руски диаманти и с налагането на ембарго на вноса на пропан-бутан.

Според Варшава само през 2021 г. диамантите са донесли на руския бюждет 4.5 милиарда долара. Предлага се да се ограничи дейността в ЕС на най-голямата руска диамантена компания - "Алроса" (Alrosa).

В писмо на полското правителство до Европейската комисия се казва, че ЕС трябва да спре да купува руски пропан-бутан. Този втечнен нефтен газ не е включен в наложеното от ЕС ембарго върху вноса на нефтени продукти от Русия, който действа от февруари.

В мотивите се посочва, че мярката би запазила "целостта и прозрачността на пазара на пропан-бутан" и би позволила да се избегне нарушаването на конкуренцията.

Предлага се и разширяване на списъка на ИТ услуги, които не могат да се предлагат на руски фирми. Досега ЕС е забранил само предоставянето на ИТ консултантски услуги.

Документът също така призовава за намаляване на квотата за внос на руски синтетичен каучук, която беше въведена в 10-ия пакет от санкции, забраняващ вноса на руски стоманени профили и на сода каустик.

Той също така предлага повече руски компании от военната промишленост да бъдат включени в новия пакет, повече медии, разпространяващи дезинформацията на Кремъл и да се санкционират субекти, свързани с компанията за ядрена енергия "Росатом".

В него също се казва, че несанкционираният руски олигарх от "Алфа-груп" Андрей Косогов трябва да бъде включен в новия пакет заедно със застрахователната компания "АлфаСтрахование", която застрахова превозните средства, използвани от руската Национална гвардия.

Полша настоява всички санкции, наложени на Русия да бъдат прилагани и срещу Беларус.

"Спешно е ЕС да приеме нов пакет от санкции срещу Беларус, привеждащ в съответствие мерките между санкциите срещу Русия и Беларус. Настоящата липса на привеждане в съответствие създава системна вратичка, където Беларус се превръща в център за заобикаляне на санкциите на ЕС срещу Русия", се казва в писмото от Варшава.

Полското предложение сега ще бъде разгледано от Европейската комисия. Тя ще подготви законодателното предложение, което ще трябва да бъде одобрено от всички посланици на правителствата на ЕС в Брюксел. Окончателният пакет от санкции на ЕС срещу Русия, ако и когато се появи, не е задължително да включва всички елементи на полското предложение, посочва Ройтерс.

Зърнарите ще протестират в цялата страна, след като парламентът прие да вдигне забраната за внос на украинско зърно у нас. Предложението бе на Министерския съвет, който поиска да се отмени забраната за внос на украинско зърно, която бе наложена от служебното правителство през пролетта на тази година. Решението тогава бе взето по примера на още четири държави в Централна и Източна Европа заради опасенията на бранша от загуби заради евтината украинска продукция. 

 МС обаче посочи, че решението тогава е довело до загуби в бюджета, а ако забраната бъде отменена, вносът на зърно ще намали инфлацията. 

Днес зърнопроизводителите бяха поканени на разговори с премиера Денков, който по-късно заяви, че "няма да преговаря с терористи" и посочи, че от бранша се държат точно като такива през последните два дни, поставяйки искания, които трябва да бъдат изпълнени незабавно. По-късно Денков заяви, че е готов на диалог. 

"Остро осъждаме използваната квалификация от премиера акад. Николай Денков, че земеделските производители са терористи затова, че отстояват правата си. Протестите са демократично средство за изразяване на позиция и защита на интересите във всяка страна - член на ЕС", посочват в позицията си от Българския фермерски съюз. 

"Правителството и земеделският министър Кирил Вътев вече 100 дни отказват да си говорят с браншовите организации за проблемите и оказването на помощ. Изцяло имаше липса на комуникация. Решиха да седнат на масата за преговори, когато дойде време за протести", коментира Георги Стоянов, председател на БФС.

Според него именно заради липсата на диалог, за първи път от години целият сектор излиза заедно на общ протест.

"Искаме да подчертаем, че за нас демократичните протести, стачки, демонстрации и шествия са конституционно право на всеки български гражданин, което никой не може да ограничава, нарушава и отнема. Апелираме за спазване на демократичните практики, своевременно пресичане на опитите за провокации и нагнетяване на напрежение и недопускане на насилие от всички страни", подчерта Георги Стоянов.

Прокуратурата поиска по този случай наказание от 14 месеца лишаване от свобода, като допусна отложено изтърпяване.

Кеслер е признат за виновен в незаконно подслушване. Случаят е свързан с разследване срещу бившия еврокомисар по здравеопазването Джон Дали (Малта), който бе принуден през 2012 г. да подаде оставка заради съмнения в корупция. При разследването на случая Кеслер е участвал в незаконен запис на телефонен разговор. По делото в белгийския съд има свидетелства, че той е извършил и незаконен разпит на един от свидетелите.

Припомняме, че през 2017 г. Кеслер се оттегли от ръководството на ОЛАФ и стана ръководител на италианските митници. Днес той е един от съветниците на украинските власти по въпросите на борбата с корупцията.

Джон Дали е разследван по твърдения, че свързан с него и вече покоен търговец е поискал подкуп от 60 милиона евро от шведско дружество, за да се промени европейското законодателство за тютюневите изделия.