Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.

В указанията се обръща внимание на своевременното събиране на доказателства по досъдебните производства за превозното средство, послужило за извършване на престъпление, за неговата собственост, стойността му и имущественото състояние на обвиняемия, както и на усложненията, които биха могли да възникнат при изясняване на тези обстоятелства. Разяснено е в кои случаи превозното средство следва да се приобщи като веществено доказателство по досъдебното производство и кога това не се налага.   

Возилото ще бъде внимателно огледано, описано в съответния протокол и фотографирано, като се вземат мерки да не се повреди или измени. Ще бъде посочено място за неговото съхранение, съобразно предстоящите действия по разследването. Препоръчва се да се преценява съобразно конкретната ситуация необходимостта приобщеното като веществено доказателство превозно средство да се съхранява до приключване на разследването.

В указанията се акцентира и на мерките, които прокурорите могат да предприемат за обезпечаване на отнемането на превозни средства и на наказанието глоба. Една от тях е да се отправя своевременно искане  до съответния първоинстанционен съд, съобразено с тълкувателната практика на Върховния касационен съд. Изброени са конкретни случаи, при които следва да се отправят искания за обезпечения с оглед бъдещо присъждане на равностойността на превозното средство в полза на държавата или за обезпечение на наказанието глоба.

Незабавно след налагането на обезпечителни мерки, респективно след извършване на съдебно-оценителна експертиза, прокурорите трябва да преценяват възможността за връщане на иззето превозно средство, когато то не е собственост на дееца или той е съсобственик с други лица.

"Говорим за напълно законообразен и основан акт на РИОСВ, но жалбите са факт и производствата са в съда. Не мога да назова името на лицето, тъй като законът не ми дава право”, заяви юристът, според когото жалбоподавателят не действа добросъвестно и това възпрепятства бързото приключване на делата.

Не е ясно кога ще приключат тези дела. Всичко зависи от връчването на съответните актове на даденото лице, от действията му, от внасянето на съответните такси. Според Трендафилов заради недобросъветстност времето ще се удължи. Той обаче бе категоричен, че протакането няма да продължи с години. 

"Винаги може да се внесе жалба, без да се плати такса, а след това процедурата повелява, че съдът трябва да окаже, че трябва това да се случи. В този период лицето не може да бъде открито на посочения адрес и се налага да се лепят известия. В настоящия случай очевидно не можем да очакваме добросъвестно поведение и затова е трудно да се ангажирам с обещания за срок. Хубавото е, че при тези дела времето за плащане на такса или известяване не е голямо и протакането не може да продължи с години”, категоричен бе Трендафилов.

“Това е поредното препятствие, с което се сблъскваме в последните 5 години, в които собствениците на ЦСКА показват огромно желание да построят нов стадион. Справили сме се и с доста по-трудни, ще се справим и с останалите, но наистина не знам какво можем да очакваме”, завърши юристът.

"Говорим за напълно законообразен и основан акт на РИОСВ, но жалбите са факт и производствата са в съда. Не мога да назова името на лицето, тъй като законът не ми дава право”, заяви юристът, според когото жалбоподавателят не действа добросъвестно и това възпрепятства бързото приключване на делата.

Не е ясно кога ще приключат тези дела. Всичко зависи от връчването на съответните актове на даденото лице, от действията му, от внасянето на съответните такси. Според Трендафилов заради недобросъветстност времето ще се удължи. Той обаче бе категоричен, че протакането няма да продължи с години. 

"Винаги може да се внесе жалба, без да се плати такса, а след това процедурата повелява, че съдът трябва да окаже, че трябва това да се случи. В този период лицето не може да бъде открито на посочения адрес и се налага да се лепят известия. В настоящия случай очевидно не можем да очакваме добросъвестно поведение и затова е трудно да се ангажирам с обещания за срок. Хубавото е, че при тези дела времето за плащане на такса или известяване не е голямо и протакането не може да продължи с години”, категоричен бе Трендафилов.

“Това е поредното препятствие, с което се сблъскваме в последните 5 години, в които собствениците на ЦСКА показват огромно желание да построят нов стадион. Справили сме се и с доста по-трудни, ще се справим и с останалите, но наистина не знам какво можем да очакваме”, завърши юристът.

В указанията се обръща внимание на своевременното събиране на доказателства по досъдебните производства за превозното средство, послужило за извършване на престъпление, за неговата собственост, стойността му и имущественото състояние на обвиняемия, както и на усложненията, които биха могли да възникнат при изясняване на тези обстоятелства. Разяснено е в кои случаи превозното средство следва да се приобщи като веществено доказателство по досъдебното производство и кога това не се налага.   

Возилото ще бъде внимателно огледано, описано в съответния протокол и фотографирано, като се вземат мерки да не се повреди или измени. Ще бъде посочено място за неговото съхранение, съобразно предстоящите действия по разследването. Препоръчва се да се преценява съобразно конкретната ситуация необходимостта приобщеното като веществено доказателство превозно средство да се съхранява до приключване на разследването.

В указанията се акцентира и на мерките, които прокурорите могат да предприемат за обезпечаване на отнемането на превозни средства и на наказанието глоба. Една от тях е да се отправя своевременно искане  до съответния първоинстанционен съд, съобразено с тълкувателната практика на Върховния касационен съд. Изброени са конкретни случаи, при които следва да се отправят искания за обезпечения с оглед бъдещо присъждане на равностойността на превозното средство в полза на държавата или за обезпечение на наказанието глоба.

Незабавно след налагането на обезпечителни мерки, респективно след извършване на съдебно-оценителна експертиза, прокурорите трябва да преценяват възможността за връщане на иззето превозно средство, когато то не е собственост на дееца или той е съсобственик с други лица.

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.