Извършителят на тежкото престъпление е работил в същия селскостопански обект, в който е работил и към момента на инцидента пастира Живко.

В деня на убийството младежът е поискал пари от мъжът, който му дал сумата от 60 лева. След това извършителят продължил да иска пари, но пастирът казал, че не разполага с повече. Последвал е побой над мъжа, който е довел до смъртта му.

Младежът не е бил криминално проявен до този момент, като в момента му е повдигнато обвинение за грабеж, придружен със средна телесна повреда, довела до смъртта на 64-годишния мъж.

„Когато е намерено тялото, не са открити следи от насилие. При извършената съдебномедицинска експертиза е установена силна вътрешна кръвозагуба, която е довела и до неговата смърт”, заяви зам.-окръжния прокурор на Пловдив Галина Андреева– Минчева.

Тя добави, че е внесено искане за мярка за неотклонение и е постановено задържане под стража.

След редукцията на наказанието му предвид факта, че е непълнолетен, го грози лишаване от свобода от 5 до 15 години.

Това заяви пред БГНЕС дипломатът от кариерата Елена Поптодорова, вицепрезидент на Атлантическия клуб и посланик на България в САЩ в (2002 – 2008 г.) и (2010 – 2016 г.).

На 19 септември се навършват 120 години от установяването на дипломатически отношения между София и Вашингтон. На тази дата през 1903 г. пълномощният министър Джон Джаксън връчва акредитивните си писма, които са подписани от президента Теодор Рузвелт, на княз Фердинанд I.

„Този юбилей сам по себе си говори за солидност и трайност на връзките между България и САЩ, които са изграждани в различни периоди и епохи“, посочи посланик Поптодорова.

Тя припомни, че към тези официални 120 г. трябва да прибавим и още около 50 г. „Още преди създаването на Третата българска държава американските мисионери участват много активно в живота на възрожденските българи чрез своите културни и религиозни институции“, добави българският дипломат.

Според нея днес се наблюдава една нова фаза на българо-американските отношения.

„Те не са само и единствено двустранни, но са съюзнически в рамките на отбранителния алианс, в който и двете държави участват – НАТО. Бъдещето на отношенията ще се гради както по двустранна линия, така и по многостранна като част от общата колективна отбрана на Северноатлантическия алианс“, заяви посланик Поптодорова.

За разлика от предишни периоди отношенията в сферата на сигурността и отбраната ще бъдат много по-значителни.

„През последните няколко години, от началото на агресивното поведение на Русия спрямо Украйна и Западния свят, беше оценено мястото на България в геополитическата среда.

Най-вече ролята и като една от трите черноморски държави заедно с Румъния и Турция, които фактически изграждат Източния фланг на алианса. Това е едно закъсняло прозрение и по тази причина все още не можем да го усетим в по-публичен и видим план, но категорично това ще е една от посоките, в която много интензивно ще развиваме нашите отношения в бъдеще“, подчерта посланик Поптодорова. 

Заместник-министърката на отбраната Ханна Маляр коментира, че през изминалата седмица силите на Киев са си върнали два квадратни километра земя около разрушения град Бахмут, който бе превзет от руските войски през май след месеци на ожесточени сражения.

Украинските сили си върнаха и две села на южния фланг около града – Андреевка и Клишчеевка, подчерта Маляр.

Двете населени места се намират на по-голяма надморска височина и превземането им може да създаде предпоставки за възстановяване на контрола над ключовия град.

От старта на контраофанзивата силите на Киев са освободили около 51 кв. км. в района на Бахмут, добави Маляр и каза, че на юг в Донецка област украинските войски продължават да удържат руското настъпление към градовете Авдеевка и Мариинка.

Украинските военни се стремят да напреднат към Азовско море в южната част на страната, за да разделят руските сили, които през изминалата седмица завзеха 5,2 кв. км. площ, добави Маляр.

Като цяло по време на контраофанзивата Украйна си е върнала повече от 260 кв. км. в южната част на страната, посочи заместник-министърът.

По време на продължаващите вече трети месец контранастъпателни действия Украйна отчита бавен, стабилен напредък срещу укрепените руски позиции, като е превзела редица села и е напреднала по фланговете към Бахмут, но все още не е превзела по-големи селища, обобщава Ройтерс.

Ръководителят на военната администрация в Харков съобщи, че в града са избухнали поне четири взрива. По думите му руските сили обстрелват Харков от левия бряг на Днепър за втори път за последните 24 часа. При предишната атака пострадаха петима души.

За обстрел, но от страна на Украйна, съобщават в руската Белгородска област. Губернаторът Вячеслав Гладков съобщава за един ранен мъж. Има щети по няколко сгради.

Руското министерство на отбраната заяви, че тази нощ противовъздушната отбрана е свалила един украински дрон в Московска област и шест други, които са летели към Кримския полуостров. "По предварителни информации няма нито материални щети, нито жертви на мястото, на което са паднали отломките", заяви в "Телеграм" кметът на Москва Сергей Собянин. Два украински дрона са били унищожени над западния бряг на Крим, а малко по-късно - още четири дрона, над източния и северозападния бряг на полуострова, съобщава министерството на отбраната.

В късното си видеообръщение украинският президент Володимр Зеленски каза, че страната му продължава активната подготовката за Форума за отбранителната индустрия, който трябва да се състои тази есен в Киев.

"Нашата задача е абсолютно очевидна - да дадем всички възможности на Украйна да произвежда оръжие и снаряди, да осигурим съвременни технологии, така че да има надеждна защита от всички форми на агресия. И заедно с това да споделим нашия опит за отбрана сред съюзниците и партньорите. Светът трябва да стане по-силен срещу всяка заплаха за живота от който и да било агресор или терорист".

Това заяви пред Нова телевизия ген. Съби Събев - първият национален военен представител на България в Главната квартира на НАТО по повод намеренията за изграждане на база на Алианса край Ямбол. За целта ще се инвестират около 100 млн. лева. 

“Да не забравяме това, което се обсъжда в момента е развитие на концепцията  на Многонационалната бойна група в България с водеща страна Италия. Става въпрос за изграждане на постоянна инфраструктура, която може да поема по-големи количества хора”, заяви на свой ред доцент Георги Цветков, който председател по отбранителна политика и планиране във Военната академия "Георги Стойков Раковски”.

“Мястото е избрано изключително удачно от стратегическа гледна точка. Наблизо е военното пристанище в Бургас – най-голямата ни и вече почти единствената база. Пристанището е изключително удобно и близкото разстояние до Кабиеле ще подпомогне да се свърже тази триада на сухопътните, военноморските и военновъздушните сили на НАТО”, категоричен е Васил Данов, капитан I ранг о.з от  Атлантическия съвет на България.

Съоръжението, което от посолството уверяват, че е възможно най-модерното, ще служи като център за обучение и операции по киберзащита, осигурявайки усъвършенствано обучение на български военнослужещи, подобрявайки уменията и знанията, необходими за възпиране, откриване и защита срещу кибератаки.

В церемонията по откриването на центъра са се включили министърът на отбраната Тодор Тагарев и заместник-посланикът на САЩ Андриа Брулет-Родригез, уточняват от американското посолство.

Допълва се, че през последните пет години САЩ също така са предоставили на България помощ в областта на сигурността на стойност над 238 млн. долара с цел повишаване на военната професионализация, модернизация, способностите на човешките ресурси, киберсигурността, морското наблюдение и оперативната съвместимост на НАТО. Освен това от 2017 г. до 2022 г. американското министерство на отбраната е отделило повече от 58 млн. долара като част от програмата FMF за подобряване на способностите на България в областта на военното разузнаване, сигурните комуникации и отбранителната киберсигурност.

Старши съветник по киберсигурността към Министерството на отбраната, финансиран от Държавния департамент, допълва тези усилия, като подпомага разработването на киберстратегия, политика и доктрина, допълват от посолството.

"Днешното откриване на Центъра за управление и киберотбрана представлява важен крайъгълен камък в продължаващото партньорство на САЩ с България. Този център и асоциираната помощна програма ще предоставят на студентите практическите и технически знания, необходими за провеждане на ефективни операции по киберсигурност, интегрирайки нови техники и технологии с настоящите процедури за киберсигурност на Министерство на отбраната на Република България", отбелязват от посолството на САЩ.

Поканата разпалва опасенията на Запада за засилващото се двустранно сътрудничество между Москва и Пхенян. ФрогНюз припомня, че Ким и Путин разговаряха за сътрудничество в отбранителната индустрия. Анализатори вече посочиха, че подобно сътрудничество повдига много въпроси - и двете държави са в отчаяна ситуация и са способни да дадат всичко в замяна на онова, от което се нуждаят. Същото посочи и в интервю за медията ни дипломатът Елена Поптодорова. В същото време от Кремъл уверяват, че ядреният въпрос не е бил обсъждан. 

Не е ясно дали двамата са говорили за предполагаемата военна сделка. Ким е казал на Путин, че срещата в руския Далечен изток е издигнала двустранните връзки на ново ниво.

Путин е приел поканата на Ким Чен - ун, твърдят от севернокорейската държавна информационна агенция KCNA. От Москва обаче все още няма потвърждение. След нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. Путин рядко пътува в чужбина.

За Москва КНДР е страна-клоун, но се побратимява с Пхенян заради оръжия и противодействието на "колективния Запад". Това е мнението на световно известния специалист по Северна Корея проф. Андрей Ланков, преподавател в университета Кунмин в Сеул. Според него новата братска ориентация на Путин към северно-корейския лидер Ким Чен Ун ще доведе до още по-голяма изолация на Русия.

Путин и Ким Чен Ун ще търсят начини да заобиколят санкциите на ООН по отношение на КНДР, за да осъществят топли връзки във военната област. Това може да стане дори чрез съвместни кооперации и фирми, смята на свой ред завеждащият отдел "Корея и Монголия" на института по изучаване на Изтока в Москва. Това може да стане в преграничните зони между двете страни - общата дължина на границата е 39 километра.