Очаква се лидерите на четири от петте държави, които имат постоянни места в Съвета за сигурност на ООН, да пропуснат годишното събитие, на което се събират държавни и правителствени ръководители от цял свят.
Тяхното отсъствие може да има желана съпътстваща последица за Байдън: то може да даде тласък на усилията на администрацията му да подобри имиджа на Америка сред по-малко влиятелните страни в Африка, Латинска Америка и Азия, които разглеждат ООН като важен форум. То също така би могло да помогне за отдръпването на тези страни от Китай и Русия.
Не се очаква ръководителите на двата най-големи американски съперника - Китай и Русия - да присъстват. Ръководителите на двама основни американски съюзници - Обединеното кралство и Франция - също няма да се явят. Всички те имат различни или неизвестни причини да не пътуват до Ню Йорк.
За много по-бедни държави форумът на ООН е рядка възможност да се защитят пред големите световни сили. Много от тези страни не са канени на срещи като Г-20 или Г-7.
Подобно на Г-20, отсъствието на Китай дава възможност на Съединените щати да кажат: "Ей, всъщност ние сме тук и ни е грижа за развиващите се страни", казва Стюарт Патрик, анализатор от Фондацията за международен мир "Карнеги".
Последната среща на Г-20 се проведе през изминалия уикенд и Байдън изглежда се възползва от отсъствието на китайските и руските лидери, за да се ангажира със страни като Бразилия, Южна Африка и Индия, напомняйки им за интереса, ресурсите и силата на Америка.
Говорителката на Съвета за национална сигурност към Белия дом Адриана Уотсън заяви, че САЩ смятат, че годишната среща на ООН остава "изключително актуална".
"Президентът разбира значението на това да се появи, за да разговаря с колегите си по критични въпроси", каза Уотсън.
Китайският върховен лидер Си Дзинпин често пропуска срещата в Ню Йорк и не се очаква да присъства тази година. Но също така бяха създадени известни интриги във връзка с решението му да не изпрати външния си министър Ван И на събитието. Китайското външно министерство потвърди в петък, че вместо него Си изпраща вицепрезидента Хан Джън.
Ван е ветеран в контактите на високо равнище с американски служители. Държавният секретар Антъни Блинкен покани Ван да посети САЩ и имаше очаквания, че той ще се види с Блинкен в кулоарите на Общото събрание на ООН. Това можеше да бъде ключова стъпка в продължаващите усилия на САЩ да организират среща между Байдън и Си по-късно тази година. Ролята на китайския вицепрезидент е предимно церемониална.Това означава, че Хан ще играе по-скоро роля на заместник-председател на срещата на ООН, отколкото да се стреми към активна дипломатическа дейност.
Руският автократ Владимир Путин също често пропуска годишната среща на Общото събрание на ООН. Тъй като Международният наказателен съд е издал заповед за ареста му във връзка с войната в Украйна, пътуването е по-трудно от обикновено. (Въпреки това, поради сложни юридически причини, включително дипломатически привилегии, е малко вероятно Путин да бъде арестуван в Ню Йорк - ако САЩ изобщо му издадат виза).
Еманюел Макрон ще бъде домакин на британския крал Чарлз III за пътуване, което вече веднъж беше пренасрочено, след което ще последва посещение на папа Франциск.
"Макрон току-що беше на срещата на върха на Г-20. Той ще се занимава много с външна политика, така че има въпрос на баланс и време", каза френски министър, който, както и други споменати в тази история, получи анонимност, за да обсъди откровено чувствителната тема.
Отсъствието на британския министър-председател Риши Сунак е по-изненадващо, като се има предвид, че това ще бъде първата му Генерална асамблея, откакто зае поста си през октомври миналата година. Въпреки това, Сунак и неговата Консервативна партия напоследък се провалят в социологическите проучвания, което подсказва, че предстоят проблеми на изборите.
Служител на британското посолство, запознат с въпроса, заяви, че Сунак се грижи много за международната дипломация, но че при разглеждането на препълнения календар е било решено, че вътрешните приоритети трябва да вземат превес. Офисът на Сунак отбеляза, че той присъства на множество други срещи на световни лидери само в рамките на няколко месеца.
"Тази есен графикът на срещите на върха е особено интензивен, на фона на натоварените вътрешни програми", заяви служителят, като подчерта, че в Ню Йорк ще бъдат и други висши британски служители: "Нашият заместник министър-председател и министърът на външните работи ще бъдат ангажирани през цялата седмица."
Пътуването на срещи на върха може да бъде уморително, както и логистично предизвикателство за всеки световен лидер, особено когато срещите са подредени близо една до друга. Байдън пропусна двойка срещи на върха в Азия по-рано този месец, като вместо това изпрати вицепрезидента Камала Харис. Той има и едно предимство, когато става въпрос за ООН: намира се в неговата обичайна часова зона.
Все пак отсъствието на четирима лидери от т.нар. постоянна петорка, или П5, може да подхрани усещането сред много дипломати, че ООН е по-малко ориентирано към действия - и следователно по-малко значимо - многостранно място, отколкото, да речем, неотдавнашната среща на Г-20, където бяха обявени сделки на високо равнище.
Ситуацията показва, че "ООН не само не е единствен играч в града, но може би дори не е предпочитан играч", каза Патрик.
Фактът, че световните сили разполагат с право на вето в Съвета за сигурност на ООН, често означава, че органът е парализиран по големи въпроси, като войната в Украйна, които поставят тези държави в противоречие.
Годишното събрание на Общото събрание често е в най-добрия случай перформативно. Основната тема са речите на световните лидери. Министрите на външните работи и други официални лица, които заместват отсъстващите лидери, обикновено са прехвърлени да говорят в края на едноседмичната програма.
Но тези страни все още ценят ООН като основна световна платформа.
"Неучастието в Общото събрание на ООН често се възприема от много държави като липса на ангажимент към ООН, а това не е добре", казва Питър Йео, старши служител във Фондацията на ООН.

На 16 септември в 16:26 ч. на спешния телефон е подаден сигнал за това, че екип на Спешна помощ се е отзовал на сигнал за болен на улица „Чавдар войвода“.

Когато медицинските специалисти пристигнали на адреса, те констатирали смъртта на 66-годишен мъж, който бил с дихателна недостатъчност. По време на изнасяне на медицинската апаратура, 36-годишният син на починалия ударил с юмрук в лицето шофьора на линейката.

Извършителят е задържан по образуваното бързо производство, отбелязват органите на реда.

20-годишната Боряна е имала връзка с Васил Михайлов в продължение на две години. Казва, че първият побой и е бил нанесен още преди обществото да разбере за прокурорския син от Перник и той да бъде арестуван.

Единият от побоите определя като "най-жесток". В нощта срещу 28 октомври миналата година. Часове, след като Васил Михайлов е пуснат за първи път под "домашен арест", след като прекарва месеца в ареста по обвинения за побои и заплахи.

„Донесох му една бутилка уиски и той, естествено, се напи. Видя някакво съобщение. Бяха ми отправили неприлично предложение, на което аз в никакъв случай не съм откликнала. Започна да ме удря, многократно, по лицето ми, по тялото ми, дърпаше ме за косата. Прецених, че е най-добре да звънна на майка му. В опита си да го успокои ме беше прегърнала и той удари и нея“, спомня си Боряна.

„В разговора ни на 1 юли той ми обясняваше как съм предателка, как съм могла да го направя това нещо. Започна да ми обяснява как ако иска да ме убие, той със сигурност ще ме убие, ще намери начин да ме убие. Той може да убие всеки един човек, когото прецени. Дори ми разказваше за начина, по който искал да ме убие. Мислил е, че когато излезе от затвора ще ме намери, ще ме отвлече, ще ме вкара там в някакво мазе и ще ме целуне и ще ме гръмне в гърлото.“, добави Боряна.

След като подава жалба в полицията и разказва всичко това, на 13 септември екипи на СДВР влязоха в къщата, в която Васил Михайлов е под домашен арест, за да я претърсят. Тогава, пред bTV, прокурорският син отрече да е посягал на Боряна.

„Естествено, че се страхувам. Все пак, аз го познавам, мисля по-добре дори от собственото му семейство. Според мен е много жесток човек и със сигурност ще търси отмъщението си. Спрямо мен”, подчерта 20-годшното момиче.

Без значение колко невероятно талантлив си, след известно време нито властта, нито парите, нито славата запълват празнотата, която идва по пътя.

Проблемът не е във възрастта. Преди години тренирах бокс в Маями и там имаше един 75-годишен боксьор, който можеше да скъса задника на всеки 20-годишен. Възрастта е просто числа".

Мъдрите мисли са не на кого да е, а на Мики Рурк, актьорът и боксьорът, когото едни боготворят, а други се страхуват от него или го считат за арогантен.

Например в Русия го носят на ръце, докато хвали рускините и приема в живота си няколко популярни красавици. Когато обаче в подкаст на Ксения Собчак през 2022 г. той заявява, че е уважавал Путин, но това е приключило в мига, когато Русия е започнала военна агресия срещу Украйна. Не само това, а актьорът, който днес има рожден ден, пожелава да бъде погребан, когато дойде краят, в малкото украинско селце Загорци, Хмелницка област. Там вече бил гробът на неговия сърдечен приятел и помощник Дмитрий Корнейчук, когото холивудската звезда счита за свой брат.

Рурк не крие и своето възхищение от бойците от батальона „Азов“.

***

Родителите на Рурк се развеждат, когато той е само на 6, а майка му скоро след това заживява с нов мъж. Това е Юджийн Адис - полицай от Маями с петима синове, за когото Рурк пише, че "беше много голям, здрав и зъл мъж. Можеше да ми спука главата, само защото не е на кеф. Той често нараняваше физически майка ми и аз го мразех за отношението му към нея. Години наред мечтаех да го смачкам.

Омразата към пастрока му поражда любовта към бокса.

"За мен боксовата круша беше начинът да порасна. Не можех да му посегна, затова с времето започнах да си го изкарвам върху всеки срещнат. Когато пораснах, налитах на бой с когото и да било и където и да било. Само ме погледни накриво и с теб е свършено".

На 12 години той печели първата си професионална боксова среща в категорията "муха" (до 56 килограма). От 1964 до 1973 година той се състезава активно, понякога използвайки псевдонима Фил Рурк, и дори успява да постави рекорд в аматьорския бокс с 27 победи, от които 12 нокаута.