Това заяви пред Българската национална телевизия евродепутатът Радан Кънев.

Вчера Европейската комисия обяви, че спира Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния и отбеляза съществен напредък в областта на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност. МПС беше въведен при присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г. 

От началото на МСП през 2007 г. Комисията редовно докладва за напредъка по съответните реформи в България и Румъния. През октомври 2019 г. Комисията публикува последния си доклад по МСП за България, а през ноември 2022 г. последния за Румъния. И за двете държави членки Комисията стигна до заключението, че са изпълнили задоволително задълженията си, определени в МСП към момента на присъединяването им към блока. 

Кънев коментира и въпросът с Шенген след речта на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, която призова Нидерландия и Австрия да пуснат България и Румъния в безвизовото пространство. Двете държави обаче заявиха, че няма да го направят. 

“Лошият късмет, който имахме през миналата година е правителствената криза и предсрочните избори в Нидерландия, тъй като тя беше декларирала, че ще свали възраженията срещу България и Румъния, след което влезе в предизборна кампания ноември месец и предизборният популизъм стана водещ пред правилата на политиката, справедливостта и здравия разум”, допълни Радан Кънев.

Той посочи още, че през първата половина на 2024 г. в Австрия има избори, на които крайните националисти според проучванията са първи. Управляващата народна партия от първа се оказва трета и тя се намира в предизборна паника. В тази ситуация тя мисли как ще се хареса на избирателите.

"Ние сме заложници на вътрешнополитически популизъм в тези две държави. Свалянето на мониторинга над България и Румъния е ключово, защото това беше формалният аргумент на Марк Рюте за ветото на Нидерландия. Свалянето на мониторинговия доклад е политическо извинение, силен знак, доверие в аванс, че сегашното правителство и мнозинство ускорено вървят в правилната посока."

По думите му по отношение на Шенген българското правителство е направило всичко по силите си, като според Радан Кънев страната ни има шанс.

"Ако не стане сега, трябва да продължат усилията да стане в първия възможен момент", допълни Радан Кънев.

Това написа в своя профил в социалната мрежа Facebook икономистът Евгений Кънев. Вижте и целия текст:

"Нали сте забелязали, че никога, никога “Възраждане” и КО не са давали дефиниция за национален интерес? 

Защото ще е трудно да я продадат без да посочат разликата с руския. Както за бай Тошо - по повод предложението да станем 16та република - суверинитетът значеше да има какво да се яде и пие, а преди това за Георги Димитров - дружбата със СССР е слънцето и въздуха, така за радевците и копейките всеки интерес на Русия е български и обратно.

Войната в Украйна предостави неоценим лакмус, прецизна оптика, точна метрика на “боята” на тези политически херои.

Ето моите топ 10 знака за разпознаване на “патриотични” ментета:

1. Корупция

Никога няма да чуете “патриот” да говори за Корупцията като основен проблем на България. Защото от нея живеят.

2. Съдебна реформа

Никога няма да предложат работещи идеи за съдебна реформа, която да се справи именно с корупцията.

3. Руски газ и петрол

Никога няма да кажат, че руските горива носят корупция - а само че са най-евтини и изгодни.

4. Оръжия за Украйна

Никога няма да инициират изпращане на оръжия в Украйна, защото не искат да затрудняват Русия да стигне по-бързо до нашите граници.

5. Превъоръжаване на армията

Никога не биха се съгласили на замяна на нашата съветска с натовска военна техника. Предпочитат нашата армия да не затруднява руската армия.

6. Монополът на ЛУКойл

Никога не биха инициирали разследване или да внесат законодателство срещу Лукойл. Защото за тях е важен доходоносен източник. Има ли друг сектор, от който Радев повече да се интересува, без да му е работа?

7. Ценности

Никога не говорят за ценности, а за “национален интерес”. Общочовешките ценности са им дълбоко чужди - и това го крият под патриотично напудрени приказки за славното минало.

8. Правата на човека

Никога не обсъждат правата на човека, а говорят с безличното “народът”. Защото ще излезе въпрос какво правят в политиката по тази тема.

9. Свобода на медиите

Никога няма да се разтревожат за мястото на България в класацията за свободни медии и да предложат конкретни реформи. Напротив, контролират публичните медии, за да сеят руска пропаганда.

10. Отношение към достойните българи

Никога няма да кажат добра дума за някого, без гаранция за лична към тях и идеологическа към Русия лоялност. Или без шанс да ги спечелят за тях.

Но най-лесно е хората да попитат себе си:

Какво точно са направили за България тези политици, което да е повишило стандартът на живот и е донесло по-голяма сигурност за българите?"

Това заяви пред bTV евродепутатът Радан Кънев във връзка с решението на ЕК официално да прекрати Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния.

"Това все пак е доверие в аванс. Това е силен положителен знак към правителството. Това е знак към българския парламент, че се подкрепят усилията му за конституционни промени. Има обаче още дълги години на тежка работа и на реформи, за да заемем мястото на една държава, която влияе активно на политиката на ЕС. ЕС има изключителни компетенции, ние трябва да сме готови да влияем адекватно, не да бъдем държава с малко влияние", посочи Кънев.

По думите му задачата ни през тази година да влезем в Шенген е трудна, но не неизпълнима.

Относно актуалната политическа действителност в страната, евродепутатът каза следното:

"Аз не бих употребил думата "сглобка". Формирането на правителството е много трудно решение, което беше взето от партии с много тежки взаимовръзки. Важно е, че имаме смелостта да взимаме такива решения за една управленска формула, която към момента работи добре. Който носи голямата отговорност, той поема големите удари в политиката. Аз съм сигурен, че това беше вярното решение", смята той.

Според него успехът на едно управление не може да се мери за два или три месеца. 

"Аз виждам една добра тенденция на управление на българската икономика, тя има нужда от засилване. Имаме нужда от трезв, спокоен, конструктивен диалог какви мерки може да се вземат. Имаме нужда от аргументирани спорове, твърде много популизъм и неизживяна предизборна кампания има в българската политика. На този фон правителството дава на обществото спокойствието, от което се нуждаят хората", допълни Кънев.

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.