Най-голямата държава в света, на която все не ѝ стига земя
Русия е най-голямата страна в света. И все пак все не ѝ стига земя. Това е едно от най-абсурдните и по едно и също време най-показателните неща в съветската политическа „ просвета “.
Държава, ситуирана върху над 17 милиона квадратни километра, продължава да е гладна империя, която не може да спре да гледа в чинията на съседа. Държава с големи естествени запаси, неизмерими пространства и единайсет часови зони, продължава да създава беднотия, боязън, ненавист и война.
В естествените страни триумфите се мерят с това по какъв начин живеят хората. Какво е равнището на: обучение, медицина, приходи, сигурност, пътища, съдилища, университети, независимост, просвета, заслужен живот.
В Русия „ триумфите “ се мерят с друго: какъв брой земя можеш да откраднеш, какъв брой ракети можеш да произведеш, какъв брой прилежащи страни можеш да заплашиш и какъв брой генерации можеш да пожертваш, с цел да докажеш, че империята още диша. Човекът там не значи безусловно нищо. Качеството му на живот не значи нищо.




