Това е поредно противопоставяне между президентството и изпълнителната власт откакто тя бе поета от кабинета на Николай Денков, който си постави редица задачи за по-добра интеграция в Европейския съюз и заяви пълна подкрепа за Украйна във войната с Русия, за разлика от държавния глава.

Вчера Денков заяви още, че зърнопроизводителите правят акция за дестабилизиране на правителството, а те отричат политически мотив.

На 15 септември "Медиапул" съобщи, че още преди да се разбере, че съпредседателите на "Продължаваме промяната - Демократична България" в парламента Кирил Петков и Атанас Атанасов заедно с Александър Иванов (ГЕРБ), Румен Христов (СДС) и Делян Пеевски от ДПС внасят проекторешение за вдигане на забраната за внос на зърно от Украйна, Тодор Джиков, който е бивш шеф на Асоциацията на картофопроизводителите обяви, че браншът му излиза на протест. Във "Фейсбук" той уточни, че Националната асоциация на картофопроизводителите дори е "готова да обяви гражданско неподчинение и провеждане на активни стачни действия през следващата седмица". Самият Джиков беше заместник- министър на земеделието в излъченото от Румен Радев последно служебно правителство.

Още преди 6 дни стачна готовност обяви и Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите, чийто председател е Симеон Караколев. Името му нашумя това лято покрай инициативата му за изграждане на най-високия пилон в страната (111 м) с българския трибагреник. Впоследствие стана известно, че съоръжението е получило дарения от 144 хил. лв. от служебното правителство на Румен Радев. Даренията дойдоха от 6-те горски предприятия, Българската банка за развитие, както и три транспортни държавни дружества - "Ръководство на въздушното движение", "Пристанище Бургас" и Национална компания "Железопътна инфраструктура".

Йотова добави, че има насъскване на производители срещу преработватели, като е необходим консенсусен вариант чрез диалог и предварителен анализ.

Вчера, Георги Койнов, финансов директор на преработвателно предприятие, заяви пред Би Ти Ви, че пет месеца, след като беше въведена забраната за внос на зърно от Украйна, вече всички знаят, че тя не е дала никакъв резултат.

"Не реши нито един проблем на земеделците, а напротив - беше само в ущърб на преработвателите, респективно донесе по-малко добавена стойност, която остана в България", обясни Койнов.

Това заяви пред bTV зам.-председателят на Комисията по земеделие в НС Росен Костурков.

По думите му България най-вероятно няма да се включи в продължаването на забраната, защото няма смисъл за нас.

"По-скоро има някакво неразбиране", коментира Костурков. Той допълни, че забраната у нас ще бъде отменена.

„България произвежда слънчогледово семе два пъти по-малко отколкото е капацитетът на преработвателите у нас. Страната ни е огромен преработвател на слънчогледово семе. Произвеждаме рафинирано олио и бял слънчоглед – експортни стоки с висока добавена стойност“, отбеляза той.

"Държавата е загубила около 200 милиона тази година от ДДС само от забраната на внос на зърното", категоричен бе зам.-председателят на Комисията по земеделие в НС.

Междувременно се подготвят протести заради отпадането на забраната за внос на украинско зърно. Слънчогледът е една от културите, които са „ябълките на раздора“ - да отпадне или да остане забраната за внос на украинско зърно.

Зърнопроизводителят Мария Дикова е категорично против отпадането й.

„Това означава нашата продукция да остане в складовете. Все още има 6000 тона непродаден слънчоглед от миналата година. Очаква се производството в нашия бранш да е от около 2 милиона лева. В момента, в който се заговори за тази декларация, търговията спря, цената се срина. Произвели сме продукция с много добри показатели, но интерес към нея няма“, коментира тя.