Финансовият модел, а не здравният ни статус, пълни болниците
Българите влизат в болница в пъти по-често от останалите европейци при огромна част от най-разпространените болести, без за това да има безапелационни медицински учредения като доста по-висока заболеваемост. Това демонстрира разбор на Института за пазарна стопанска система (ИПИ), показан във вторник.
Според икономистите високият брой хоспитализации у нас се дължат не толкоз на здравна нужда, колкото на финансовите тласъци в системата лечебните заведения да одобряват колкото се може повече пациенти, съчетани с стеснен надзор.
Половината от всички хоспитализации са съсредоточени в 20 диагнози
По данни от Националната здравно-информационна система (НЗИС) през 2025 година са регистрирани близо 2.6 милиона клинични пътеки. Само 20 от най-често срещаните диагнози образуват към половината от всички случаи за годината.
Според създателите на разбора огромният брой хоспитализации поражда подозрения дали всички те са медицински обосновани. Данните не демонстрират българските пациенти да боледуват доста повече от останалите европейци, нито че положенията им наложително изискват болнично лекуване.
Особено показателни са случаите с хоспотализациите за диабет, катаракта и пневмония – болести, които в доста европейски страни постоянно се лекуват отвън болница. В България обаче финансовият модел подтиква приемането на пациенти в лечебни заведения, защото заплащането по клинична пътека е обвързано с болничен престой. Само хоспитализациите за диабет у нас доближават сред 48 000 и 50 000 годишно.
Диабет и сърдечна непълнота се лекуват в болница в пъти повече по отношение на други държави
Старши икономистът на ИПИ Петя Георгиева уточни, че България се откроява с извънредно високи равнища на хоспитализация при редица хронични болести.
" Клиничната пътека за сърдечна непълнота е петата или шестата по периодичност. Лекуваните по нея случаи в България са 1059 на 100 000 души. Втората след нас Полша е с два пъти по-малко случаи. Държави като Португалия и Белгия хоспитализират доста по-малко пациенти и естествено поражда въпросът за какво сърдечната непълнота е толкоз постоянно срещана точно у нас ", разяснява Георгиева.
По думите ѝ сходна картина се следи и при стенокардията, където България регистрира над 900 изписани пациенти на 100 000 души население, до момента в който идната в класацията страна – Литва – е с съвсем два пъти по-нисък индикатор.
" Пътеката за лекуване на неинсулинозависим захарен диабет е една от най-често употребяваните пътеки в България– сред 48 и 50 хиляди случая годишно. Над 700 души на 100 000 население минават през болница с неинсулинозависим захарен диабет. Далеч след нас са Румъния и Германия.Изводът, който можем да създадем е, че в действителност лечебните заведения регистрират огромно количество активност, контролът е проблем и той не се случва в степента, в която бихме желали да го забележим “, разяснява тя.
Финансовият модел подтиква повече хоспитализации, не по-добри резултати
Анализът на ИПИ демонстрира значителен проблем с механизма за възнаграждение на лечебните заведения, който предизвиква огромния брой на хоспитализации.
" Няма съществени медицински индикации за тези огромни разлики. Не можем да кажем, че българите страдат от диабет три или четири пъти повече от междинния европеец. Дори да има разлики, те са в проценти, а не в пъти “ , съобщи Георгиева.
Тя акцентира, че системата на клиничните пътеки по своята същина стимулира лечебните заведения да одобряват допустимо най-вече пациенти.
" Не приказвам за измами или корупция. Говоря за това, че механизмът на клиничните пътеки предизвиква лечебните заведения да одобряват и изписват от ден на ден пациенти по допустимо най-вече диагнози. Това го разрешава самият модел ", разяснява тя.
Според нея данните демонстрират два съществени казуса – несъответстващ механизъм на финансиране и непълен надзор върху действително осъществената активност.
Контролът на НЗОК е неефективен
Анализът показва, че контролът върху количеството хоспитализации в България е стеснен. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) главно следи за спазването на формалните условия на клиничните пътеки, само че няма задоволително тласъци за по-задълбочен надзор на здравната нужда от лекуването.
Експертите предизвестяват, че при ниска възможност за инспекция някои лечебни заведения могат да предпочетат риска от наказания, изключително когато евентуалните доходи надвишават размера на вероятните санкции.
Данните демонстрират, че НЗОК възвръща в бюджета си посредством наказания сред 2.5 и 3 милиона евро годишно, а дружно със средствата, спрени при прелиминарен надзор, сумата доближава към 4.5–5 милиона евро. На фона на бюджет на касата от близо 5 милиарда евро това съставлява под 0.1% от общите разноски.
ИПИ предлага ограничения за надзор и обществена отчетност
Според Петя Георгиева без въвеждането на по-строги бюджетни ограничавания и преструктуриране на болничната система разноските ще продължат да нарастват.
" Някаква форма на бюджетни ограничавания на равнище болница би трябвало да има. Без подобен вид ограничавания нещата ескалират и не могат да бъдат оправдани нито от здравната потребност, нито от здравното положение на популацията, нито от здравните резултати “, съобщи тя.
По думите ѝ е нужна и консолидация на болничната мрежа: " По един метод се управляват 340 лечебни заведения, по различен метод – 100. Трябва да се зададе въпросът нужни ли са всички тези лечебни заведения и дали пациентът фактически би трябвало да минава през болница или може да получи същата услуга по-евтино, по-близо и по-достъпно “.
Откази НЗОК да подписва контракти с лечебни заведения при потвърдени и повтарящи се нарушавания на финансовата дисциплинираност е друга мярка, която ИПИ предлага.
И още: по-голяма бистрота в системата . " Пациентът би трябвало да знае какъв е болничният леталитет във всяка болница, какви са резултатите от съответните лекувания и процедури. Само по този начин той може да направи осведомен избор и самичък да бъде част от контрола върху качеството на здравните услуги “, разяснява Георгиева.
Активното присъединяване на пациента в следене на активността на лечебните заведения по елементарен и комфортен за него метод също е значимо за положителния надзор върху разноските на лечебните заведения, само че Георгиева означи, че това не може да бъде главната мярка.
Кои ограничения за надзор на разноските са допустими
Анализът на ИПИ прави обзор и на правосъдната процедура във връзка с налаганите през годините ограничавания като лимитите на лечебните заведения и други Екатерина Баксанова от правната стратегия на ИПИ разяснява, че съгласно Конституционен съд всички ограничавания следва да са систематични, пропорционални, ясно разказани в закон и недискриминационни .
" Публичният запас е стеснен, по тази причина има публичен интерес правото на здраве да бъде ограничавано, когато имаме лимитиран запас. Това обаче би трябвало да става при избрани условия и изискванията, които Конституционният съд слага пред законодателя, са когато се лимитират разноски, това следва да се урежда в закон, а не подзаконов нормативен акт ", уточни Баксанова.
На второ място, би трябвало да има тест за пропорция, който тези промени би трябвало да преминат. " Тоест ограниченията следва да са нужни, уравновесени и подобаващи по отношение на преследваната цел - ограничение на обществения разход. И последното много значимо - каквито и ограничавания да се вкарват, те не следва да водят в действителност до ограничение правото на налична здравна помощ ", уточни тя.
" Това са главните три условия, които Конституционният съд слага. Т.е. рестриктивните мерки би трябвало да са предвидими, законово уредени и съобразени с наличната здравна помощ. И когато такива промени се вършат, тежестта не следва да пада върху жителите посредством ограничение на достъпа им до опазване на здравето ", разясни Баксанова.
Според икономистите високият брой хоспитализации у нас се дължат не толкоз на здравна нужда, колкото на финансовите тласъци в системата лечебните заведения да одобряват колкото се може повече пациенти, съчетани с стеснен надзор.
Половината от всички хоспитализации са съсредоточени в 20 диагнози
По данни от Националната здравно-информационна система (НЗИС) през 2025 година са регистрирани близо 2.6 милиона клинични пътеки. Само 20 от най-често срещаните диагнози образуват към половината от всички случаи за годината.
Според създателите на разбора огромният брой хоспитализации поражда подозрения дали всички те са медицински обосновани. Данните не демонстрират българските пациенти да боледуват доста повече от останалите европейци, нито че положенията им наложително изискват болнично лекуване.
Особено показателни са случаите с хоспотализациите за диабет, катаракта и пневмония – болести, които в доста европейски страни постоянно се лекуват отвън болница. В България обаче финансовият модел подтиква приемането на пациенти в лечебни заведения, защото заплащането по клинична пътека е обвързано с болничен престой. Само хоспитализациите за диабет у нас доближават сред 48 000 и 50 000 годишно.
Диабет и сърдечна непълнота се лекуват в болница в пъти повече по отношение на други държави
Старши икономистът на ИПИ Петя Георгиева уточни, че България се откроява с извънредно високи равнища на хоспитализация при редица хронични болести.
" Клиничната пътека за сърдечна непълнота е петата или шестата по периодичност. Лекуваните по нея случаи в България са 1059 на 100 000 души. Втората след нас Полша е с два пъти по-малко случаи. Държави като Португалия и Белгия хоспитализират доста по-малко пациенти и естествено поражда въпросът за какво сърдечната непълнота е толкоз постоянно срещана точно у нас ", разяснява Георгиева.
По думите ѝ сходна картина се следи и при стенокардията, където България регистрира над 900 изписани пациенти на 100 000 души население, до момента в който идната в класацията страна – Литва – е с съвсем два пъти по-нисък индикатор.
" Пътеката за лекуване на неинсулинозависим захарен диабет е една от най-често употребяваните пътеки в България– сред 48 и 50 хиляди случая годишно. Над 700 души на 100 000 население минават през болница с неинсулинозависим захарен диабет. Далеч след нас са Румъния и Германия.Изводът, който можем да създадем е, че в действителност лечебните заведения регистрират огромно количество активност, контролът е проблем и той не се случва в степента, в която бихме желали да го забележим “, разяснява тя.
Финансовият модел подтиква повече хоспитализации, не по-добри резултати
Анализът на ИПИ демонстрира значителен проблем с механизма за възнаграждение на лечебните заведения, който предизвиква огромния брой на хоспитализации.
" Няма съществени медицински индикации за тези огромни разлики. Не можем да кажем, че българите страдат от диабет три или четири пъти повече от междинния европеец. Дори да има разлики, те са в проценти, а не в пъти “ , съобщи Георгиева.
Тя акцентира, че системата на клиничните пътеки по своята същина стимулира лечебните заведения да одобряват допустимо най-вече пациенти.
" Не приказвам за измами или корупция. Говоря за това, че механизмът на клиничните пътеки предизвиква лечебните заведения да одобряват и изписват от ден на ден пациенти по допустимо най-вече диагнози. Това го разрешава самият модел ", разяснява тя.
Според нея данните демонстрират два съществени казуса – несъответстващ механизъм на финансиране и непълен надзор върху действително осъществената активност.
Контролът на НЗОК е неефективен
Анализът показва, че контролът върху количеството хоспитализации в България е стеснен. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) главно следи за спазването на формалните условия на клиничните пътеки, само че няма задоволително тласъци за по-задълбочен надзор на здравната нужда от лекуването.
Експертите предизвестяват, че при ниска възможност за инспекция някои лечебни заведения могат да предпочетат риска от наказания, изключително когато евентуалните доходи надвишават размера на вероятните санкции.
Данните демонстрират, че НЗОК възвръща в бюджета си посредством наказания сред 2.5 и 3 милиона евро годишно, а дружно със средствата, спрени при прелиминарен надзор, сумата доближава към 4.5–5 милиона евро. На фона на бюджет на касата от близо 5 милиарда евро това съставлява под 0.1% от общите разноски.
ИПИ предлага ограничения за надзор и обществена отчетност
Според Петя Георгиева без въвеждането на по-строги бюджетни ограничавания и преструктуриране на болничната система разноските ще продължат да нарастват.
" Някаква форма на бюджетни ограничавания на равнище болница би трябвало да има. Без подобен вид ограничавания нещата ескалират и не могат да бъдат оправдани нито от здравната потребност, нито от здравното положение на популацията, нито от здравните резултати “, съобщи тя.
По думите ѝ е нужна и консолидация на болничната мрежа: " По един метод се управляват 340 лечебни заведения, по различен метод – 100. Трябва да се зададе въпросът нужни ли са всички тези лечебни заведения и дали пациентът фактически би трябвало да минава през болница или може да получи същата услуга по-евтино, по-близо и по-достъпно “.
Откази НЗОК да подписва контракти с лечебни заведения при потвърдени и повтарящи се нарушавания на финансовата дисциплинираност е друга мярка, която ИПИ предлага.
И още: по-голяма бистрота в системата . " Пациентът би трябвало да знае какъв е болничният леталитет във всяка болница, какви са резултатите от съответните лекувания и процедури. Само по този начин той може да направи осведомен избор и самичък да бъде част от контрола върху качеството на здравните услуги “, разяснява Георгиева.
Активното присъединяване на пациента в следене на активността на лечебните заведения по елементарен и комфортен за него метод също е значимо за положителния надзор върху разноските на лечебните заведения, само че Георгиева означи, че това не може да бъде главната мярка.
Кои ограничения за надзор на разноските са допустими
Анализът на ИПИ прави обзор и на правосъдната процедура във връзка с налаганите през годините ограничавания като лимитите на лечебните заведения и други Екатерина Баксанова от правната стратегия на ИПИ разяснява, че съгласно Конституционен съд всички ограничавания следва да са систематични, пропорционални, ясно разказани в закон и недискриминационни .
" Публичният запас е стеснен, по тази причина има публичен интерес правото на здраве да бъде ограничавано, когато имаме лимитиран запас. Това обаче би трябвало да става при избрани условия и изискванията, които Конституционният съд слага пред законодателя, са когато се лимитират разноски, това следва да се урежда в закон, а не подзаконов нормативен акт ", уточни Баксанова.
На второ място, би трябвало да има тест за пропорция, който тези промени би трябвало да преминат. " Тоест ограниченията следва да са нужни, уравновесени и подобаващи по отношение на преследваната цел - ограничение на обществения разход. И последното много значимо - каквито и ограничавания да се вкарват, те не следва да водят в действителност до ограничение правото на налична здравна помощ ", уточни тя.
" Това са главните три условия, които Конституционният съд слага. Т.е. рестриктивните мерки би трябвало да са предвидими, законово уредени и съобразени с наличната здравна помощ. И когато такива промени се вършат, тежестта не следва да пада върху жителите посредством ограничение на достъпа им до опазване на здравето ", разясни Баксанова.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ