Но тези, които днес отказват да преговарят с правителството, са, прощавайте, нито селяни, нито земеделци, а монополисти-шантажисти. Свръхконцентрацията на земя направи България латифундистка държава - при това номер едно в ЕС. И стига са ни плашили, че ще емигрират.

Никой от тях няма да мръдне оттук, нито ще зареже монополното си положение в българския агросектор, където диктуват цените както им дойде. Онези, които емигрират, са дребните производители, които прехранват себе си, и дават работа на още няколко човека, които са селската средна класа и за които всъщност би трябвало да бъдат предназначени европейските субсидии.

Но те нямат организационния капацитет хем да оцеляват, хем да пишат проекти, а държавата малко им помага. И те си отиват, защото им е по-лесно да берат ягоди в Англия отколкото да се грижат за земята на собствената си страна.

Защото складовете, земята, всичко е в ръцете на латифундистите, и те буквално смазват дребните селскостопански производители. Изтикват ги в ъгъла, участват във финансови спекулации със земята без да им пука за запазването на биологичното разнообразие или плодородието на почвата. Или пък за добруването на местните бощности и други такива имагинерни и лишени - за тях - от смисъл понятия. Те не се грижат за земята, а я експлоатират. Те получат пари просто за това, че я имат или арендуват, а не защото я обработват.

И това са няколко семейства, чието име никога не е било тайна. И в момента не че им е грижа за българското селско стопанство - грижа ги е да не загубят монопола си, да не им попречат да изсмукват свръхпечалбите си, да се освободят от всякаква конкуренция в лицето на украинския внос. И в тази връзка яко клатят правителството - защото се намери едно правителство, което, след като им предложи цивилизовани преговори, им каза истината в очите.

Но на българите не им е изпила чавка акъла и бързо разбраха, че импортът на украинско олио бързо свали цените от 6 лева на 3,50. Конкуренция, батка!

Конкуренция! На каквато българските латифундисти хич не са свикнали и не им е драга. При това хич не се свенят да ръсят лъжи, че ядем хляб от украинско жито, който бил тъпкан с всякакви химикали, макар че хората ясно им казаха: хляба дето го ядем за момента не е от украинско жито първо, и второ, то не е тъпкано с отровите за които ни уверяват. ще кажете, не вярват на правителството.

Ами като не вярвате, платете независима експертиза в някоя международна лаборатория и ще стане ясно. Очаквам резултатите от сондажа на общественото мнение, но ми се струва, че то не подкрепя зърнарите. Но нека излязат резултатите, и пак ще си говорим.

Политологът проф. д-р Татяна Дронзина, дългогодишен преподавател в катедрата по политология в СУ „Св. Климент Охридски“, Facebook

В указанията се обръща внимание на своевременното събиране на доказателства по досъдебните производства за превозното средство, послужило за извършване на престъпление, за неговата собственост, стойността му и имущественото състояние на обвиняемия, както и на усложненията, които биха могли да възникнат при изясняване на тези обстоятелства. Разяснено е в кои случаи превозното средство следва да се приобщи като веществено доказателство по досъдебното производство и кога това не се налага.   

Возилото ще бъде внимателно огледано, описано в съответния протокол и фотографирано, като се вземат мерки да не се повреди или измени. Ще бъде посочено място за неговото съхранение, съобразно предстоящите действия по разследването. Препоръчва се да се преценява съобразно конкретната ситуация необходимостта приобщеното като веществено доказателство превозно средство да се съхранява до приключване на разследването.

В указанията се акцентира и на мерките, които прокурорите могат да предприемат за обезпечаване на отнемането на превозни средства и на наказанието глоба. Една от тях е да се отправя своевременно искане  до съответния първоинстанционен съд, съобразено с тълкувателната практика на Върховния касационен съд. Изброени са конкретни случаи, при които следва да се отправят искания за обезпечения с оглед бъдещо присъждане на равностойността на превозното средство в полза на държавата или за обезпечение на наказанието глоба.

Незабавно след налагането на обезпечителни мерки, респективно след извършване на съдебно-оценителна експертиза, прокурорите трябва да преценяват възможността за връщане на иззето превозно средство, когато то не е собственост на дееца или той е съсобственик с други лица.

В указанията се обръща внимание на своевременното събиране на доказателства по досъдебните производства за превозното средство, послужило за извършване на престъпление, за неговата собственост, стойността му и имущественото състояние на обвиняемия, както и на усложненията, които биха могли да възникнат при изясняване на тези обстоятелства. Разяснено е в кои случаи превозното средство следва да се приобщи като веществено доказателство по досъдебното производство и кога това не се налага.   

Возилото ще бъде внимателно огледано, описано в съответния протокол и фотографирано, като се вземат мерки да не се повреди или измени. Ще бъде посочено място за неговото съхранение, съобразно предстоящите действия по разследването. Препоръчва се да се преценява съобразно конкретната ситуация необходимостта приобщеното като веществено доказателство превозно средство да се съхранява до приключване на разследването.

В указанията се акцентира и на мерките, които прокурорите могат да предприемат за обезпечаване на отнемането на превозни средства и на наказанието глоба. Една от тях е да се отправя своевременно искане  до съответния първоинстанционен съд, съобразено с тълкувателната практика на Върховния касационен съд. Изброени са конкретни случаи, при които следва да се отправят искания за обезпечения с оглед бъдещо присъждане на равностойността на превозното средство в полза на държавата или за обезпечение на наказанието глоба.

Незабавно след налагането на обезпечителни мерки, респективно след извършване на съдебно-оценителна експертиза, прокурорите трябва да преценяват възможността за връщане на иззето превозно средство, когато то не е собственост на дееца или той е съсобственик с други лица.

Но тези, които днес отказват да преговарят с правителството, са, прощавайте, нито селяни, нито земеделци, а монополисти-шантажисти. Свръхконцентрацията на земя направи България латифундистка държава - при това номер едно в ЕС. И стига са ни плашили, че ще емигрират.

Никой от тях няма да мръдне оттук, нито ще зареже монополното си положение в българския агросектор, където диктуват цените както им дойде. Онези, които емигрират, са дребните производители, които прехранват себе си, и дават работа на още няколко човека, които са селската средна класа и за които всъщност би трябвало да бъдат предназначени европейските субсидии.

Но те нямат организационния капацитет хем да оцеляват, хем да пишат проекти, а държавата малко им помага. И те си отиват, защото им е по-лесно да берат ягоди в Англия отколкото да се грижат за земята на собствената си страна.

Защото складовете, земята, всичко е в ръцете на латифундистите, и те буквално смазват дребните селскостопански производители. Изтикват ги в ъгъла, участват във финансови спекулации със земята без да им пука за запазването на биологичното разнообразие или плодородието на почвата. Или пък за добруването на местните бощности и други такива имагинерни и лишени - за тях - от смисъл понятия. Те не се грижат за земята, а я експлоатират. Те получат пари просто за това, че я имат или арендуват, а не защото я обработват.

И това са няколко семейства, чието име никога не е било тайна. И в момента не че им е грижа за българското селско стопанство - грижа ги е да не загубят монопола си, да не им попречат да изсмукват свръхпечалбите си, да се освободят от всякаква конкуренция в лицето на украинския внос. И в тази връзка яко клатят правителството - защото се намери едно правителство, което, след като им предложи цивилизовани преговори, им каза истината в очите.

Но на българите не им е изпила чавка акъла и бързо разбраха, че импортът на украинско олио бързо свали цените от 6 лева на 3,50. Конкуренция, батка!

Конкуренция! На каквато българските латифундисти хич не са свикнали и не им е драга. При това хич не се свенят да ръсят лъжи, че ядем хляб от украинско жито, който бил тъпкан с всякакви химикали, макар че хората ясно им казаха: хляба дето го ядем за момента не е от украинско жито първо, и второ, то не е тъпкано с отровите за които ни уверяват. ще кажете, не вярват на правителството.

Ами като не вярвате, платете независима експертиза в някоя международна лаборатория и ще стане ясно. Очаквам резултатите от сондажа на общественото мнение, но ми се струва, че то не подкрепя зърнарите. Но нека излязат резултатите, и пак ще си говорим.

Политологът проф. д-р Татяна Дронзина, дългогодишен преподавател в катедрата по политология в СУ „Св. Климент Охридски“, Facebook