„Контраофанзивата започна от около 2 месеца и се развива сравнително бавно, основна причина, според мен, е липсата на достатъчно оръжие. Имайки тези лимитирани средства, настъпателната операция е бавна, но напредва“, посочи още Минчев по повод военните действия в Украйна.

Много е важно ние да наситим украинската армия с оръжия. България също може да помогне, ние имаме много ракети. Тези ракети имат срок на годност и той се променя, имаме ракети, които са в края на срока си и може да се използват. Тези елементи трябва да се дадат, те така или иначе няма да се използват, каза още той.

Той очаквал зимните месеци да са трудни за всички.

Относно падналия край Тюленово дрон, който в понеделник бе обезвреден от военноморските сили, Минчев коментира, че „не е въпрос в страха, а във вниманието, което трябва да се отделя за намиране на подобни дронове“.

Божидар Колев, анализатор от De Re Militari, коментира от своя страна, че като оръжия в бойни действия може да се „използват и детски колички с дистанционно управление“.

По думите му от 2014 г. от Близкия изток дроновете започват да поемат все по-голяма роля за разузнаване и военни действия.

Дроновете не са магическо оръжие, за малките дронове загубите са около 90 процента. Руската и украинската страна използват масово дронове и ударите с тях са изключително ожесточени.

Относно контраофанзивата на Киев, той коментира, че „до голяма степен наблюдаваме, че руските сили са изпратили по-елитните си формирования, което означава, че пълнят дупките в линията“. „Украинците се опитаха да използват тактика от Европа и САЩ, но това е трудно, сега сме преминали към етап на изтощение, за да видим коя ще поддаде първа“, смята експертът.

Това заяви пред медиите акад. Николай Денков, който очаква да се срещне днес с представителите на зърнопроизводството в страната преди в понеделник зърнарите да излязат на национален протест. 

До тук се стигна след като парламентът взе решение по предложение на правителството да премахне въведената през пролетта забрана за внос на украинско зърно. Ембаргото бе наложено от служебното правителство на Гълъб Донев, което последва примера на още четири държави. Настоящата изпълнителна власт обаче поиска тя да не бъде удължавана допълнително и посочи, че е ощетила с милиони бюджета, а освен това вносът на зърно от Украйна ще намали инфлацията. 

Вчера Европейската комисия взе решение да не удължава ембаргото, но еднолично Словакия, Унгария и Полша решиха да продължат ограниченията. 

Денков заяви, че очаква зърнопроизводителите да седнат на масата за преговори и да се говори по същество.

Това заяви в интервю за Българската телеграфна агенция българската писателка и поетеса Кристин Димитрова - носител на много национални награди за литература. Нейните стихове и разкази са публикувани в антологии и литературни издания в 32 страни по света и са преведени на 27 езика.

Димитрова е била поканена да участва във Международния фестивал на поезията в Букурещ през българското Министерство на културата.

"Представяла съм България в САЩ, Китай, Великобритания, Германия, Холандия, Франция, Турция, Швеция, Словения, Белгия, Чехия, Швейцария. Всеки път по покани от различни места. Надявам се да съм я представила добре и в Румъния", заявява поетесата. 

Кристин Димитрова не посещава за първи път северната българска съседка. През 2012 г. романът и "Сабазий" излиза в Румъния в превод на Параскива Бобок. Именно тогава Димитрова отива в Букурещ, за да представи книгата си на Панаира на книгата. 

"Панаирът им е голям и впечатляващ. За съжаление не владея румънски, така че ми се наложи да говоря на английски. Това малко ме отдалечи от публиката и аз останах с неловкото чувство за наполовина свършена работа. На тръгване обаче една от редакторките в издателството ми каза: “С голям интерес ти прочетохме книгата. Очевидно във всички страни от бившия социалистически лагер при прехода се е случило едно и също. Все едно беше писана за Румъния“. И аз отново се качих в облаците. В България обаче вече знаем, че Румъния се справя по-добре. Често пъти се дава за пример в различни области – спешна медицина, машиностроене, поп музика, средна заплата... В момента ми е лесно да дам за пример и Международния фестивал на поезията, какъвто ние нямаме", категорична е Димитрова.

Творецът почина на 13 септември. Той е една от най-популярните фигури в съвременното българско изобразително изкуство. 

Ставри Калинов е роден е на 15 ноември 1944 във Видин.

През 1964 г. завършва гимназия във Видин и в три поредни години от 1966 до 1968 г. кандидатства за специалността "Скулптура" в ВИИИ "Николай Павлович" (днес Национална художествена академия).

Приет е да следва през 1969 г. в специалност „Дърворезба“ в класа на проф. Асен Василев и завършва през 1977 г.

Работи с коприна, гипс, бронз, сребро, злато, студена керамика, но предпочитаният от него материал е стъклото. От 1973 г. взима редовно участие в скулптурни изложби.

Първата си самостоятелна изложба Калинов открива през май 1980 г., когато излага 70 свои пластики.

Следват изложби във Видин, Габрово, Варна, Несебър, Пловдив, както и в чужбина, Югославия, Италия, Австралия, Германия, Испания, Великобритания, Франция, САЩ, Швейцария, Белгия.

Прави портрети на Васил Левски, Жул Паскин, Джон Атанасов, Борис Христов, Николай Гяуров и други известни българи. Рисува икони. Автор е на множество статуетки за фестивали и конкурси, сред които за фестивала "Златна Месемврия" и за литературната награда "Балканика 2006".