Това заяви пред БГНЕС дипломатът от кариерата Елена Поптодорова, вицепрезидент на Атлантическия клуб и посланик на България в САЩ в (2002 – 2008 г.) и (2010 – 2016 г.).

На 19 септември се навършват 120 години от установяването на дипломатически отношения между София и Вашингтон. На тази дата през 1903 г. пълномощният министър Джон Джаксън връчва акредитивните си писма, които са подписани от президента Теодор Рузвелт, на княз Фердинанд I.

„Този юбилей сам по себе си говори за солидност и трайност на връзките между България и САЩ, които са изграждани в различни периоди и епохи“, посочи посланик Поптодорова.

Тя припомни, че към тези официални 120 г. трябва да прибавим и още около 50 г. „Още преди създаването на Третата българска държава американските мисионери участват много активно в живота на възрожденските българи чрез своите културни и религиозни институции“, добави българският дипломат.

Според нея днес се наблюдава една нова фаза на българо-американските отношения.

„Те не са само и единствено двустранни, но са съюзнически в рамките на отбранителния алианс, в който и двете държави участват – НАТО. Бъдещето на отношенията ще се гради както по двустранна линия, така и по многостранна като част от общата колективна отбрана на Северноатлантическия алианс“, заяви посланик Поптодорова.

За разлика от предишни периоди отношенията в сферата на сигурността и отбраната ще бъдат много по-значителни.

„През последните няколко години, от началото на агресивното поведение на Русия спрямо Украйна и Западния свят, беше оценено мястото на България в геополитическата среда.

Най-вече ролята и като една от трите черноморски държави заедно с Румъния и Турция, които фактически изграждат Източния фланг на алианса. Това е едно закъсняло прозрение и по тази причина все още не можем да го усетим в по-публичен и видим план, но категорично това ще е една от посоките, в която много интензивно ще развиваме нашите отношения в бъдеще“, подчерта посланик Поптодорова. 

Творецът почина на 13 септември. Той е една от най-популярните фигури в съвременното българско изобразително изкуство. 

Ставри Калинов е роден е на 15 ноември 1944 във Видин.

През 1964 г. завършва гимназия във Видин и в три поредни години от 1966 до 1968 г. кандидатства за специалността "Скулптура" в ВИИИ "Николай Павлович" (днес Национална художествена академия).

Приет е да следва през 1969 г. в специалност „Дърворезба“ в класа на проф. Асен Василев и завършва през 1977 г.

Работи с коприна, гипс, бронз, сребро, злато, студена керамика, но предпочитаният от него материал е стъклото. От 1973 г. взима редовно участие в скулптурни изложби.

Първата си самостоятелна изложба Калинов открива през май 1980 г., когато излага 70 свои пластики.

Следват изложби във Видин, Габрово, Варна, Несебър, Пловдив, както и в чужбина, Югославия, Италия, Австралия, Германия, Испания, Великобритания, Франция, САЩ, Швейцария, Белгия.

Прави портрети на Васил Левски, Жул Паскин, Джон Атанасов, Борис Христов, Николай Гяуров и други известни българи. Рисува икони. Автор е на множество статуетки за фестивали и конкурси, сред които за фестивала "Златна Месемврия" и за литературната награда "Балканика 2006".

Прокуратурата поиска по този случай наказание от 14 месеца лишаване от свобода, като допусна отложено изтърпяване.

Кеслер е признат за виновен в незаконно подслушване. Случаят е свързан с разследване срещу бившия еврокомисар по здравеопазването Джон Дали (Малта), който бе принуден през 2012 г. да подаде оставка заради съмнения в корупция. При разследването на случая Кеслер е участвал в незаконен запис на телефонен разговор. По делото в белгийския съд има свидетелства, че той е извършил и незаконен разпит на един от свидетелите.

Припомняме, че през 2017 г. Кеслер се оттегли от ръководството на ОЛАФ и стана ръководител на италианските митници. Днес той е един от съветниците на украинските власти по въпросите на борбата с корупцията.

Джон Дали е разследван по твърдения, че свързан с него и вече покоен търговец е поискал подкуп от 60 милиона евро от шведско дружество, за да се промени европейското законодателство за тютюневите изделия.