Това заяви украинският държавен глава Володимир Зеленски в изказване пред Общото събрание на ООН, цитиран от АП.

Той подчерта, че "терористите нямат право да притежават ядрено оръжие", визирайки Русия и нейната ядрена дейност.

Зеленски посочи, че докато Украйна е решила да се откаже от изграждането на ядрен арсенал, Русия, от друга страна, е запазила своя. Държавният глава обаче добави, че ядрените оръжия не са единственият проблем.

В речта си пред Общото събрание на ООН украинският президент отправи остри критики към Русия, че се опитва да " използва като оръжие" световния недостиг на храна.

Обръщайки се към световните лидери в Ню Йорк, Зеленски заяви, че Москва използва световния недостиг на храна, предизвикан от блокадата на украинското зърно, "в замяна на признаване на част, ако не и на цялата украинска територия, която е завладяла".

Той бе категоричен, че Украйна прави всичко по силите си, за да гарантира, че след руската агресия никой по света няма да посмее да нападне която и да е държава. "Военните престъпления трябва да бъдат наказвани. Депортираните хора трябва да се върнат у дома. А окупаторът трябва да се върне на собствената си територия", заяви държавният глава.

Президентът Зеленски подчерта пред ООН, че с всяко десетилетие Русия започва нова война.

"Части от територията на Молдова и Грузия остават окупирани. Русия превърна Сирия в руини. И ако не беше Русия, там никога нямаше да бъдат използвани химически оръжия. Русия почти е погълнала Беларус, заплашва Казахстан и балтийските държави", каза още той.

Държавният глава припомни, че от началото на пълномащабната агресия Русия е блокирала украинските черноморски и азовски пристанища.

"Нашите пристанища на Дунав все още са мишена за нейните ракети и безпилотни самолети. Русия се опитва да използва недостига на храни на световния пазар като оръжие в замяна на признаване на окупацията на някои, ако не и на всички завзети територии. Русия използва цените на храните като оръжие", подчерта украинският лидер.

По думите му не може да обвиняваме промените в климата за всяко едно екстремно метеорологично събитие.

"Те обаче водят до по-чести такива събития, правят ги по-тежки и по-дълготрайни. Въздействието върху обществото е все по-сериозно. Бяхме свидетели на скорошните наводнения в България, които причиниха четири смъртни случая – това е огромно бедствие", подчерта той.

Според него винаги има взаимовръзка в природата.

"Когато са налице дълготрайни суши, водата попива и в даден момент тя трябва да се излее като дъжд на друго място – обикновено се случва това. Но почвата не може да се справи с тези проливни дъждове и това води до бедствията, до наводненията", категоричен бе еврокомисарят.

Синкявичюс посочи, че загубата на биоразнообразие се наблюдава ежедневно. „60-70% от почвите в Европа не са в добро състояние. Те не могат да изпълняват своята функция – от земеделие до това да предотвратят последствията от екстремни климатични събития. По сходен начин стоят и нещата с водните басейни”, отбеляза още той.

България все още не е поискала помощ по Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, който позволява да се компенсират поне отчасти щетите. „Страната все още разполага с време да кандидатства за такива средства. Взема се решение, като се отчита размерът на бедствието. Сумата се изплаща на държавата еднократно”, каза Синкявичюс.

Изплатената сума еврокомисарят поясни, че може да се използва за различни разходи, например за инфраструктура.