ул. „Тенев баир“, ул. „Васил Левски“, ул. „Княз Борис I“ и ул. „Антим I“

и района между ул. „Кирил и Методий“ от ул. „Г. С. Раковски“ до ул. „Варна“, ул. „Стара планина“

бул. „Варна“ от ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ до ул. „Несебър“, ул. „Москва“, ул. „Поморие“, ул. „Вършец“, ул. „Добри Войников“

ул. „Хисаря“ от бул. „Варна“ до ул. „Пейо Яворов“, ул. „Синеморец“, ул. „Созопол“, ул. „Кресна“, ул. „Жан Дьо Лафонтен“, ул. „Свилен Миланов“, ул. „Родолюбие“, ул. „Методи Иванов“, ул. „Требаго“, ул. „Липа“, ул. „Брацигово“, ул. „Станислав Стратиев“.

При продължителност на строително-ремонтните дейности над 12 часа „Софийска вода“ ще осигури алтернативно водоснабдяване с водоноска на следните адреси: 

ул. „Христо Ботев“ на кръстовището ул. „Владо Марков“

бул. „Варна“ пред хотел „Банкя палас“.

След реализацията на този инвестиционен проект клиентите на „Софийска вода", живеещи в района ще почувстват значително подобреното качество на предоставяните услуги.

На 20 септември (сряда) 2023 г. във връзка с изпълнение на строително-ремонтни дейности по ул. „Роглец“, ж.к. „Христо Смирненски“ се налага спиране на водоподаването от 09:00 до 17:00 часа на клиентите на „Софийска вода”, живеещи в района на:

ул. „Роглец“ от ул. „Слатинска река“ до ул. „Корал“

При продължителност на строително-ремонтните дейности над 12 часа „Софийска вода“ ще осигури алтернативно водоснабдяване с водоноска на следния адрес: бул. „Роглец“ на кръстовището с ул. „Корал“.

Ремонтните дейности ще осигурят по-добро управление на водопроводната мрежа като максимално се ограничат зоните на евентуални бъдещи нарушения на водоснабдяването.

Засегнатите от прекъсването на водата, могат да получат повече информация от Телефонния център на „Софийска вода“ АД на телефон 0800 121 21 или да следят за развитието на всички текущи теренни дейности в реално време чрез Виртуалния информационен център на дружеството - https://sofiyskavoda.bg/water-stops.

„Софийска вода“ АД предварително се извинява на своите клиенти за причинените временни неудобства!

Интернет сайтът на дружеството (www.sofiyskavoda.bg) дава възможност на клиентите да се абонират за съобщенията за прекъсване на водоподаването. На електронната си поща те могат лично да получават информация за планираните спирания. Друг начин е да се възползват от безплатната услуга за известяване чрез СМС.

„В новия програмен период има известно намаляване на субсидията от ЕС за земеделците. За миналата година тя се изчислява на около 2 млрд. лева. Но всъщност проблемът, който не е от днес и е голямата тема, е начинът по който тези пари се концентрират в една тясна група собственици. Благодарените на тези пари пък се получи концентрация на земя“, поясни той и допълни, че процесът е започнал още с предприсъединителните фондове.

Тихомир Безлов поясни, че европейското финансиране даде възможност на хора, избрани политически, да дават аренда на собствениците на земя. Именно това е довело до концентрацията на земя. „Имаше, бих казал, криминални истории, в които дребни и средни земеделци бяха принуждавани на дават земята си на големите“, отбеляза още той и поясни, че само в Словакия и Чехия има по-голяма концентрация на земя, но с уговорката, че там има кооперативи.

Експертът от ЦЗД е категоричен, че капиталите са се концентрирали в зърнопроизводителите, защото този процес изисква най-малък ресурс като работна ръка и дава най-добри печалби. Според него земеделците не произвеждат домати и краставици, защото „няма хора или те са скъпи“. „Какво се случи с традиционните български производства – това е една много интересна тема. Няма лошо да се произвежда зърно, но то трябва да се използва за отглеждането на животни, защото там е голямата добавена стойност“, обясни той.

Тихомир Безлов коментира и превръщането на България в топ износителите на рафинирано олио в света след началото на войната в Украйна. „Възможно е производителите на олио да спечелят от падането на забраната, но всичко зависи от това, какво количество суровина може да изнесе Украйна в момента“, каза той.

Експертът от ЦЗД е на мнение, че украинските зърнени продукти ще започнат да оказват натиск на пазара след отпадането на забраната за внос. „Забележете, че те го произвеждат без европейски субсидии и без помощ от държавата. Въпреки това се конкурират много успешно с българските зърнопроизводители“, поясни също така Безлов.