Отглеждането на копринени буби – възможност и за добри доходи
Копринени буби, черници и азотфиксиращи кулутри могат да бъдат отглеждани дружно в една градина и това да носи изгоди освен за тяхното развиване, само че и доходност над 12%. беседва за развъждането на буби с доцент доктор Здравко Петков от Опитната станция по бубарство във Враца - единственото място, което обезпечава бубено семе и посадъчен материал, и където се изкупуват пашкулите. Всяка година до 30 април Националният център по бубарство във Враца продава качествено бубено семе.

Малко математика
Инвестицията в развъждането на буби не е огромна и може да бъде добре проведена в границите на месец. Производството на черничеви буби може да донесе спомагателни доходи от към 400 лева, защото се прави през май-юни, когато няма доста работа на полето, показва доцент доктор Здравко Петков.
Кутийка буби, закупена от Института по бубарство, коства към 20 лева За да се развиват добре бубите в една кутийка с към 20 000 семенца, е нужна повърхност от към 22 м2. Добивите вървят сред 25 кг до 30 кг пашкули от една кутийка, като през интервала на бубохранене някои от тях умират.
Периодът на развиване на бубите трае към 30 дни, като през това време те сменят обвивката си 5 пъти. За храненето на бубите в една кутийка са нужни листата на към 50 дървета, общо 500 кг листа. При цени от 5 лева за фиданка инвестицията възлиза на 250 лева В пространствата за развъждане на бубите е належащо да се поддържа подобаващ климат с опция за положително проветряване, само че потокът въздух не трябва да е мощен. Може да се употребяват гаражи, сайванти. Другите разноски са свързани с построяването на стелажите и вероятно за труд, в случай че се употребява работна ръка отвън фамилията.

Националният център по бубарство изкупува продукцията
Националният център по бубарство изкупува бубите, като ги окачествява в три групи по качество - първо качество се изкупува на 18 лева, второ качество на 8,50 лева трето качество на 2,50 лева а изкупната цена на шкарт и двойки е 0,60 лева Преди да бъдат изкупени обаче бубите би трябвало да бъдат почистени от обелката. Почистените от обелките, сортирани доброкачествени двойки и шкарт пашкули се транспортират от самите бубохранители до Научния център по бубарство във Враца, където особено назначена комисия ги окачествява и приема. От центъра имат опция за изкупуване на продукцията от 200 кутийки буби.
Научният център предлага също образования на бубарохранителите, като в открит ден се показва технологията за развъждане. Има три метода за развъждане на буби, споделя доцент доктор Здравко Петков от научното звено към Селскостопанска академия. При обичайния способ бубите се отглеждат на 2 или 3 стелажа. Може да се приложи и по този начин нареченото хранене от закрепостен вид.

Най-голямата в Европа генетична банка при черницата
Научният център съхранява най-голямата в Европа генетична банка при черницата Morrus SSP, която наброява 203 сорта. В науката се употребяват специфични гени, с които пъшкулчетата стават неясно жълти, приблизително жълти или наситено жълти. В центъра създават още изкуствена храна за развъждане на буби, перфорирана хартия за разчистване на постелята и картонени шубраци „ японски " вид.
Гърция подкрепя производството на копринени буби със дотации от Европейски Съюз
Парадоксът е, че в Европейския съюз има страни, които се възползват от схеми за подкрепяне на бубопроизводството. България обаче не е измежду тях. В прилежаща Гърция дотацията на кутийка е 130 евро, секторът се развива добре, показва доцент доктор Здравко Петков.
Черничеви дървета са останали в селата и дребните градове в България, защото преди време страната ни е била огромен производител на черничеви буби, изключително в Северозападна България, Хасково и Харманли. Произвеждали сме към 3 тона буби на година. През годините на прехода това произвеждане е било занемарено и в този момент не произвеждаме и звук.

Знания за развъждане на черничеви дръвчета
Ако някой възнамерява да стартира да отглежда буби, да вземем за пример следващата година, ще би трябвало още в този момент да стартира с подготовката на самите черници. Фиданките стартират да дават задоволително листна маса след 5-ата година, като едно огромно дърво може да роди до 200 кг плод. Черничевите дървета не са капризни и не изискват огромни грижи. Продължителността на живота им е от 80 до 300 години. Всеки, който е полюбопитствал за бубите знае, че те са извънредно чувствителни на химикали. Поради това черничевите масиви би трябвало да бъдат ситуирани надалеч от аграрни земи, които се третират с химически препарати.
Мнозина обичат да похапват плодовете на черниците, които имат кондензиран плодов сладко-кисел усет. Сушените черници също са вкусни и съдържат по-малко калории спрямо шоколада. Пресният плод може да се консервира на сладка и петмез. Вегетарианците ги избират като добавка в киселото мляко, мюслито или разнообразни десерти. Когато се изсушат пък листата на дървото са подобаващи за чай и са известни в Азия с това, че са употребени при лекуване на хора със захарен диабет.

Азотофиксиращи култури
Биологичните производители, които отглеждат черници, садят в междуредията азотофиксиращи бобови култури. Така те обезпечават на фиданките нужното поддържане с азот. Фермерите могат да получават подкрепяне за развъждане в екологично ориентирани площи, засадени със следните азотофиксиращи култури: грах, фий, нахут, детелина, бакла, леща, фасул (апсержов фасул, вигна), лупина, еспарзета, звездан, соя, бурчак, фъстъци, люцерна (алфалфа), фасул (обикновен боб,фасул полски, неувивен боб, невисок боб, пешак). Има условие за 5% екологично ориентирани площи в стопанството, като може да се отглежда една от горепосочените култури или да бъдат комбинирани няколко от тях.
Важно е да се регистрира, че екологично ориентираните площи се пресмятат посредством тегловни коефициенти и коефициенти за превръщане. Например 10 дка угар се равняват на 10 дка екологично ориентирани площи, само че 10 дка люцерна, която е азотфиксираща просвета, са еквивалент на 7 дка екологично ориентирани площи, а 10 дка площи засети с междинни култури се равняват на 3 дка екологично ориентирани площи.

Малко математика
Инвестицията в развъждането на буби не е огромна и може да бъде добре проведена в границите на месец. Производството на черничеви буби може да донесе спомагателни доходи от към 400 лева, защото се прави през май-юни, когато няма доста работа на полето, показва доцент доктор Здравко Петков.
Кутийка буби, закупена от Института по бубарство, коства към 20 лева За да се развиват добре бубите в една кутийка с към 20 000 семенца, е нужна повърхност от към 22 м2. Добивите вървят сред 25 кг до 30 кг пашкули от една кутийка, като през интервала на бубохранене някои от тях умират.
Периодът на развиване на бубите трае към 30 дни, като през това време те сменят обвивката си 5 пъти. За храненето на бубите в една кутийка са нужни листата на към 50 дървета, общо 500 кг листа. При цени от 5 лева за фиданка инвестицията възлиза на 250 лева В пространствата за развъждане на бубите е належащо да се поддържа подобаващ климат с опция за положително проветряване, само че потокът въздух не трябва да е мощен. Може да се употребяват гаражи, сайванти. Другите разноски са свързани с построяването на стелажите и вероятно за труд, в случай че се употребява работна ръка отвън фамилията.

Националният център по бубарство изкупува продукцията
Националният център по бубарство изкупува бубите, като ги окачествява в три групи по качество - първо качество се изкупува на 18 лева, второ качество на 8,50 лева трето качество на 2,50 лева а изкупната цена на шкарт и двойки е 0,60 лева Преди да бъдат изкупени обаче бубите би трябвало да бъдат почистени от обелката. Почистените от обелките, сортирани доброкачествени двойки и шкарт пашкули се транспортират от самите бубохранители до Научния център по бубарство във Враца, където особено назначена комисия ги окачествява и приема. От центъра имат опция за изкупуване на продукцията от 200 кутийки буби.
Научният център предлага също образования на бубарохранителите, като в открит ден се показва технологията за развъждане. Има три метода за развъждане на буби, споделя доцент доктор Здравко Петков от научното звено към Селскостопанска академия. При обичайния способ бубите се отглеждат на 2 или 3 стелажа. Може да се приложи и по този начин нареченото хранене от закрепостен вид.

Най-голямата в Европа генетична банка при черницата
Научният център съхранява най-голямата в Европа генетична банка при черницата Morrus SSP, която наброява 203 сорта. В науката се употребяват специфични гени, с които пъшкулчетата стават неясно жълти, приблизително жълти или наситено жълти. В центъра създават още изкуствена храна за развъждане на буби, перфорирана хартия за разчистване на постелята и картонени шубраци „ японски " вид.
Гърция подкрепя производството на копринени буби със дотации от Европейски Съюз
Парадоксът е, че в Европейския съюз има страни, които се възползват от схеми за подкрепяне на бубопроизводството. България обаче не е измежду тях. В прилежаща Гърция дотацията на кутийка е 130 евро, секторът се развива добре, показва доцент доктор Здравко Петков.
Черничеви дървета са останали в селата и дребните градове в България, защото преди време страната ни е била огромен производител на черничеви буби, изключително в Северозападна България, Хасково и Харманли. Произвеждали сме към 3 тона буби на година. През годините на прехода това произвеждане е било занемарено и в този момент не произвеждаме и звук.

Знания за развъждане на черничеви дръвчета
Ако някой възнамерява да стартира да отглежда буби, да вземем за пример следващата година, ще би трябвало още в този момент да стартира с подготовката на самите черници. Фиданките стартират да дават задоволително листна маса след 5-ата година, като едно огромно дърво може да роди до 200 кг плод. Черничевите дървета не са капризни и не изискват огромни грижи. Продължителността на живота им е от 80 до 300 години. Всеки, който е полюбопитствал за бубите знае, че те са извънредно чувствителни на химикали. Поради това черничевите масиви би трябвало да бъдат ситуирани надалеч от аграрни земи, които се третират с химически препарати.
Мнозина обичат да похапват плодовете на черниците, които имат кондензиран плодов сладко-кисел усет. Сушените черници също са вкусни и съдържат по-малко калории спрямо шоколада. Пресният плод може да се консервира на сладка и петмез. Вегетарианците ги избират като добавка в киселото мляко, мюслито или разнообразни десерти. Когато се изсушат пък листата на дървото са подобаващи за чай и са известни в Азия с това, че са употребени при лекуване на хора със захарен диабет.

Азотофиксиращи култури
Биологичните производители, които отглеждат черници, садят в междуредията азотофиксиращи бобови култури. Така те обезпечават на фиданките нужното поддържане с азот. Фермерите могат да получават подкрепяне за развъждане в екологично ориентирани площи, засадени със следните азотофиксиращи култури: грах, фий, нахут, детелина, бакла, леща, фасул (апсержов фасул, вигна), лупина, еспарзета, звездан, соя, бурчак, фъстъци, люцерна (алфалфа), фасул (обикновен боб,фасул полски, неувивен боб, невисок боб, пешак). Има условие за 5% екологично ориентирани площи в стопанството, като може да се отглежда една от горепосочените култури или да бъдат комбинирани няколко от тях.
Важно е да се регистрира, че екологично ориентираните площи се пресмятат посредством тегловни коефициенти и коефициенти за превръщане. Например 10 дка угар се равняват на 10 дка екологично ориентирани площи, само че 10 дка люцерна, която е азотфиксираща просвета, са еквивалент на 7 дка екологично ориентирани площи, а 10 дка площи засети с междинни култури се равняват на 3 дка екологично ориентирани площи.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ




