При инцидента нямаше ранени, тъй като пилотът катапултира от машината и скочи с парашут.

Американските власти призоваха гражданите да помогнат и да се включат в търсенето на отломките от военния самолет.

Останките са установени на два часа североизточно от военната база в Чарлстън. Властите бяха съсредоточили търсенията си около езерото Мултри и езерото Марион, последното известно местоположение на летателния апарат.

Разследването по случая продължава.

Емин стана известен със случая, описан от сестра в „Пирогов”, че докато чакал медиците на Института за спешна медицинска помощ „Пирогов” да обърнат внимание на неговото дете, е споменал здравния министър Христо Хинков и е искал да бъде извадено друго дете от шокова зала в тежко състояние, за да получи лечение неговото дете. Имаше разследване в болницата, което показа, че няма разминаване между твърденията на лекарите и описанието на ситуацията. Впоследствие Емин напусна поста си във военното министерство.

„В моето поведение мисля, че съм спазил всички нормални етични правила на човек, попаднал в болница. Не съм заплашвал. Това ми беше първия досег до спешната помощ в България и бях изненадан как има само един дежурен лекар там”, каза Емин, обяснявайки защо е споменал и здравния министър в своето обръщение към спешните лекари.

Той каза, че в записите, предоставени от „Пирогов” няма звук. „Семейството, което пристигна преди мен, позвъни един път. Когато те излязоха и бяхме само ние чакащи и мислех, че вътре няма друг пациент. Ние не знаехме, че има друго дете там – два пъти сме позвънили. Тогава колегата, който беше с мен попита какво се случва там при катастрофа и дойдат 10 деца. Тогава казаха, че нямат готовност да реагират”, каза Емин преразказвайки случката от Института

„Нямам претенции как са се отнесли към детето ми. Времето ще покаже какъв ще е белега (на детето). Високо ценя българските лекари. Проблемът в болницата е проблем на процесите, не на пациенти и на лекари”, каза бившият съветник на военния министър Тодор Тагарев.

Според Емин медицинската сестра, която е пуснала поста в социалната мрежа не е участвала в лекуването на неговото дете.

"Моето пребиваване в „Пирогов” нямаше политически елементи. Не съм споменавал военното министерство, предложих като има проблеми, да се споделят, за да е ефикасно здравеопазването.

„Ние сме в контекст на местни избори, аз няма да съм кандидат на ПП-ДБ. Впечатлиха ме посланията, внушенията. Откъде е излезнало, че съм от Рибново, не съм споменавал родното си място. Политическата експлоатация е свързана с много стериотипи. Това че съм от Рибново и че съм Мустафа Емин, добавено към това, че съм съветник на министър се оказа взривоопасно”, каза Емин.

Според него времето ще покаже дали болница „Пирогов” има политически профил. „Посланието беше, че ако си Мустафа и не си от ДПС няма кой да те защити”, каза той и обясни, че се е показало становището на гражданското общество. „Аз съм от Родопите, носим своя исторически опит. Научени сме да разчитаме на двете си ръце и на семействата си. Наум не ми дойде да звънна, можех да го направя на когото пожелая”, обясни Мустафа Емин.

Според него този случай показвал прекратяване на монополното представителство на отделни общности и че министърът на отбраната (Тодор Тагарев) също е (политическа) цел, защото политиката на правителството и конкретно МО е върнало България на картата на Европа. „Аз бях връзката на Министерството на отбраната с парламентарно представените формации”, каза Емин.

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.