Това написа в свой анализ за Дойче веле културологът и университетски преподавател проф. Ивайло Дичев. Вижте и цялата публикация:

"С приближаването на местните избори започват антиправителствените мобилизации – от зърнарите до миньорите и от путинистите до журналистите. Нали не сте чували някой да се бори срещу частния си работодател. При нашия пост-соц-капитализъм работници и работодатели рамо до рамо клатят държавата. На другата страна мълчаливото мнозинство очаква правителството да прояви твърдост - това, писаха, щяло да е бойното му кръщение. Цветанка Андреева се запита дали Денков може да се окаже българския Тачър, доколкото британската министър-председателка навремето успя да пречупи гръбнака на профсъюзите след стачки и улични битки, като в последна сметка изправи на крака икономиката на страна си.

Тази перспектива не е особено вероятна не само заради мекия и сговорчив характер на академика, но и заради това, че зад него не стои мажоритарно-излъчено мнозинство като в лондонския парламент. Собствената му партия понякога изглежда твърде демократична - през май например тя реши да предоговаря затварянето на Мариците, колкото и ясно да е, че тези централи са обречени и най-добре е европейските пари да се използват за изграждане на нови мощности, съответно – за нови работни места за съкратените. А колебанието на властта винаги ражда протести, защото, както знаем, има различни интереси. Един профсъюзен деец обясни, че предложените документи по темата били много сложни, не ставало ясно какво точно ще се прави. И потъваме в обичайната тема – няма комуникация, не се обяснява. Хайде да видим като се срещнаха, стана ли им по-ясно.

Става въпрос за реформа на земеделските субсидии

Аграрният протест също е свързан с колебания. 12 човека от групата на ПП-ДБ не подкрепиха решението за вдигане на забраната за внос от Украйна. Още по-сложно става положението заради ротационната коалиция: всъщност настъпилата криза дава мощен коз на г-н Борисов тъкмо пред изборите. Нали помните, че той отстъпваше при всеки трима излезли на протест – това му осигури управленско дълговечие, обричайки държавата на застой. Сега анализаторите хвалят комуникационните му умения, младите политици трябвало да се учат. Да не се учат точно на това, викам аз.

Като говорим за комуникации - Нинова побърза да заяви, че Борисов лично организирал протестите, а самият той се похвали, че бил дал на зърнарите 30 милиарда, което вероятно трябва да значи, че ще успее да се разбере с тях. Лайтмотив на путинистите е националното предателство, мислено като предателство спрямо Русия, а не забравяме и г-н Пеевски, който каза, че ако правителството не се справи, то те, партиите ще вземат нещата в ръцете си. Не разбрахме само за какво справяне става дума: да "обясни" или да отстъпи.

Мисля, че е ясно - забравяме за Тачър (и слава богу!), мислим за това доколко ротационното мнозинство ще се окаже твърдо в създалата се ситуация. Защото става дума ни повече, ни по-малко от реформа на земеделските субсидии: сега те облагодетелстват шепа мега-собственици, които обезлюдяват селата и обричат производства с висока добавена стойност като зеленчуци и животни. И които сега на всичкото отгоре се мъчат да монополизират пазара, за да ни карат да им плащаме каквото поискат. Майсторството в мениджмънта на недоволството е в това да съединиш истински недоволните дребни производители, подценените браншове (зеленчуци, плодове, животни) с онези, които са причина за нещастието им, поглъщайки лъвския пай от субсидии и всевъзможни привилегии. Но няма нищо у нас по-лесно да събудиш гняв срещу държавата – обиденият на живота българин от османско време я има за чужда, макар че тъкмо сега всъщност я моли за помощ.

Не че от Украйна преди забраната е имало съществен внос, освен на слънчогледа, който, казват, и без това не е необходим. Основните обеми ще транзитират през нас към други места и цялата шумотевица е леко излишна. Украйна обаче е политическият лозунг, който обединява антиевропейските сили след Ковид пандемията и изхабяването на джендъра. Сигурно помните как във времето на бомбардировките над Сърбия русофилите пищяха за това, че регионът е заразен с обеднения уран, който използвали в ракетите на НАТО. Сега пак това – украинското зърно съдържало тежки метали и радиация - все невидими неща, за които лесно можеш да не вярваш на официалните изследвания. Водещ е един превърнат в национална идея егоизъм, който почва да плаши: сякаш Европа иска от нас да даваме нещо на Украйна, не да търгуваме. И ние противопоставяме на това своя героичен инат, без дори да се замислим за последствията. Тече символична битка срещу търговията и свързаната с нея глобализация – наследили са я от времето на соца, когато призивът беше "самозадоволяване", демек завод за стругове, който в двора си гледа прасета, за да изхранва личния състав. Нали помните скорошната борба с "веригите" на БСП. За да не стигаме до 1990-те, когато под лозунга за "национално отговорен капитал" активите на държавата бяха продадени на местни хора не само без капитал, но и без каквато и да било отговорност към нацията. Вероятно подобен икономически патриотизъм пречи на Столична община да наеме някоя чуждестранна фирма да й нареди паветата.

Към това се прибавя глупавата символика на хляба, който, предполага се, е основно хранително средство на българския народ, както във времето на Елин Пелин. Не пипайте хляба, няма по-висок от хляба, хляб наш насъщни – все едни такива образи, достойни за абсурдния пилон в Рожен (чийто създател впрочем неслучайно е сред организаторите на протеста). Отново затънахме в обсъждане на ПР-а, по който българите станаха световни експерти. Защо Денков ги нарекъл "терористи", ще се извини ли и на кого? Връщате лентата назад и ще видите, че основните ни дебати вече са за това кой какво казал, кой с кого бил сниман. Не знам дали са терористи, но отказват да преговарят и шантажират правителството, като взимат нас, гражданите за заложници – така по-добре ли звучи?

Сравненията с Унгария, Полша и Словакия са подвеждащи. Първата е вече с един крак извън ЕС, другите две очакват избори и популистите бунят евтини страсти. Очакват ги съдебни процеси и европейски санкции, както и на ответни реакции от страна на Украйна, която ще отказва да купува техните стоки. Пък и като се сравняваме със суверенната Полша на Качински, защо не вземем от тях пример и да почнем да отделяме 0,65% (3,5 млрд евро) от националния си доход за подкрепа на Украйна, по-голямата част – военна? Тия избирателни сравнения трябва да сме ги научили вече.

Защо с тежка техника?

Протестите с техника не са нови за страната ни. Сигурно помните похода с комбайни и трактори към бензиностанциите през 2018, когато спорът беше около ДДС на ведомствените бензиностанции. През 2013 свинарите заплашваха, че ще дойдат не само с техника, но и със свинете си, за да подкрепят сваления от власт Борисов. Неведнъж София се блокира от таксиметрови шофьори - ту по повод регистрацията на стари автомобили, ту за правото да карат в бус лентата. Сякаш зад всичко това е безсмъртната реплика на Петър Младенов, казана или само чута: "Най-добре танковете да дойдат".

Как трябва да реагира властта на подобни действия? Аз лично мисля, че трябва да се забранят протести, които използват машини, да не говорим за прасета - нека всеки, който иска да изрази недоволство, си даде труда да иде пеш до съответния площад, да скандира, да вдига лозунги при уведомяване на общината. Блокирането на транспортни артерии и граници също би трябвало да подлежи на много специално разрешение. Представете си утре ВиК да ни спре водата с искане за оставката на министър Тагарев?

Работата е там, че демокрацията по определение толерира неща, които прекрачват границите на позволеното. От Торо насам го наричаме "гражданско неподчинение". Но къде може да стигне то? Истинският тероризъм също е вид гражданско неподчинение, също взима за заложници невинни граждани.

Да се представиш за жертва

Обикновено демократичните правителства оставят протестите да вилнеят, докато общественото настроение се обърне и от симпатия към протестиращите се превърне в раздразнение и очакване властта да въведе най-после ред. Примерно Денков изчаква седмица блокаж на държавата, изблици на контра-недоволство, репортажи от именията на зърнените милионери, оплаквания от загуби на бизнеса и нестигнали до болницата линейки - и тогава праща водните оръдия, под одобрението на общественото мнение. Това не е циничен съвет, а наблюдение как протичат протести на други места по света. В тази игра основното е да се представиш като жертва и, разбира се, основна роля в разпределянето на жертвените капитали имат медиите, социолозите, говорещите глави.

Но никога не е просто. Вземете застреляното от полицията момче, за което веднага имаше протест, макар и засега  далеч от мащабите на това, което се случи по подобни поводи в Америка или Франция. Полицаите у нас, казват, се страхуват да използват оръжие заради тежките съдебни проблеми, които следват. В Бургас двама загинаха, опитвайки мирно да преградят пътя на бус с мигранти. Защо не стреляха, питат се някои? Защо стреляха сега, питат се други.

При радикализирането на страстите разбира се подобни дилеми нямат решение. Единственият изход е този, който опитва да наложи Денков: проблемите да се вземат един по един и да се търси конкретно съгласие по това как да ги решим. Популистите обаче са на обратното мнение, те опростяват и слагат всичко в един кюп: спираме вноса, запазваме централите и разбира се о-став-ка! С кой ще преговарят ако няма правителство ли? Ами няма да преговарят, защото целта е всичко да си остане постарому. Хайде този път да не е пак така!"

***

Автор: проф. Ивайло Дичев, Дойче веле

Стотици работници от целия въгледобивен сектор се очаква да се включат в демонстрацията. Основните притеснения на протестиращите са за бъдещата енергийна политика, целяща да ограничи вредните емисии. Според сектора стотици хора ще загубят работните си места. 

В протеста ще се включат синдикалистите от КНСБ и КТ “Подкрепа”, както и комплекса “Марица Изток”. 

Според недоволните липсват конкретни решения за запазване на електроенергийното производство и енергийната обезпеченост на българската индустрия. 

Това ще е поредният протест в София днес. Земеделците също протестират като до 15 ч. тежка техника ще изчаква на входа на столицата. Тогава изтича крайният срок, който от бранша дадоха на властта за изпълнение на техните искания. Те настояват да се спре вноса на пшеница, царевица, слънчоглед и рапица,мляко, месо и мед от Украйна. Недоволството избухна след като парламентът прие предложението на правителството да бъде премахната блокадата върху вноса на украинско зърно, която бе наложена от служебното правителство през пролетта по примера на още четири европейски държави. Основните опасения на зърнарите и тогава, и сега е, че вноса на украинско зърно ще доведе до загуби за родните производители. 

В момента е между 1 и 2%. Всички знаем, че се храним с вносни плодове и зеленчуци. Има дисбаланс в сектор земеделие. И този дисбаланс трябва да бъде решен с държавна и последователна политика като се преразпределят по-разумно средствата за отделните браншове."Това заяви председателят на БСП Корнелия Нинова в предаването "Неделя 150" по БНР.

Решението на правителството и парламента за вдигане на ветото за внос на жито от Украйна Нинова определи като предателство на националния интерес. "Прави впечатление, че Полша, Словакия, Унгария, които са ястреби в подкрепата за Украйна - този път защитиха собствените си национални интереси, икономиката и земеделието си. Този проблем има европейско измерение. Защото 4 пъти нашия министър на земеделието е заявявал позиция против вдигането на забраната. И изведнъж по някакви неясни причини това отношение се променя. Едва ли с това ще спечелим оттук нататък подкрепата на този източноевропейски блок от държави, които трудно, но правилно се обединихме тогава", добави лидерът на социалистите.

"Твърдението, че това ще понижи цените на хляба и хлебните изделия - е лъжа. И днес хлебопроизводителите обявиха, че няма да вложат украинско зърно в българското производство. Пред мен те споделиха следното: “Няма да го направим, защото се страхуваме да не си замърсим производството, нямаме гаранции за чистотата на украинското зърно. То не отговаря на европейските изисквания. Цените няма да се намалят и социален ефект няма да има от това решение. Тук и стои здравния въпрос. Съмнявам се, че контрола ще бъде толкова сериозен, че ще може напълно да установи дали вносната пшеница не е опасна за здравето. Българските зърнопроизводители се притесняват от дъмпингови цени. Българското производство ще остане по складовете, ще се калкулират загуби, а по-евтината пшеница ще залее пазара. Дъмпингът е в търговията със зърно. Защото от него не се произвежда само хляб, а и фуражи и други. Започваме да се съмняваме, че става въпрос просто за икономически интереси. Ще задаваме въпроси, ще следим кои фирми ще внасят украинско зърно на ниски цени и дали ще го препродават на по-високи цени просто, за да реализират едни печалби за сметка на българския национален интерес и производство", категорична бе Нинова за рисковете след премахване на ветото за внос на продукти от Украйна.

По думите й протеста се разраства, а от вчера се наблюдава и включването на пчеларите в него, които с основание се ядосват. "Вносът на мед и пчелни продукти не само им подбива цената. Оказва се по техни думи, че се внася украински мед, преопакова се като български и се продава като такъв. И това убива международните пазари на българския мед. Ако те поискат среща с нас - разбира се, че ще излезем при тях. Всичко и в този протест, и по принцип е политика. Защото решението на парламент и правителство - това е правене на политика. Борисов вчера каза: “Докато бях премиер дадох на зърнарите 30 млрд. лева”. Питаме се дали пък Борисов не използва справедливите протести на земеделците, за да сваля правителството? Кардиналното решение е да се промени това на Народното събрание - да се върне ветото и да се потърси отново съюз с Полша, Унгария, Словакия. Сектор земеделие е един от най-сериозните, които произвеждат БВП и внасят данъците в страната. Едва ли санкциите на ЕК трябва да ни притесняват. Както виждаме и други държави ще го направят. Стратегическото решение е правилно преразпределение на субсидиите към други сектори - плодове, зеленчуци, мляко и месо. Възстановяване на напоителни системи, които струват около 100 млн., за да имаме поливно земеделие. Земеделието е сектор, който предполага стратегическо мислене, за да имаме истинска и евтина храна на българската трапеза", добави лидерът на българските социалисти.

"Ние сме единствената партия, която в момента има предизборна платформа, кандидати за кметове и листи за общински съветници. Да не се омаловажава ролята на БСП. В пълна готовност сме да стартираме кампанията. Промяната, която се очакваше за разграждане на модела ГЕРБ и Борисов не се състоя след парламентарните избори. Очакванията се провалиха, защото промяната и статуквото се прегърнаха и направиха тази безпринципна сглобка. Съмнявам се, че избирателите на ПП, които искаха изчегъртване на ГЕРБ - са им казали да се прегърнат с Борисов. Както и се съмнявам, че избирателите на ГЕРБ, които 3 месеца слушаха колко вредни, неграмотни, некомпетентни и крадливи са ПП - са съгласни Борисов да им даде властта и да продаде ГЕРБ", обобщи Нинова за безпринципността, с която партиите на сглобката са предали своите избиратели.
"Нашата цел е промяна на модела на управлението на Борисов и ГЕРБ в общините в последните 15 години. Моделът на национално равнище той го пренесе на общинско равнище. Там има феодални имения на кметове. Държат хората в зависимости с назначения и друго. Голямата ни цел е промяната този път да стане отдолу. Желанието на Борисов от години наред да прегърне БСП, за да я задуши - продължава и през местните избори, но няма да стане. Гледала съм го какви манипулации прави - задкулисие, обръчи от фирми, държане в подчинение, непризнаване на институциите, унищожаване на опозицията и журналистическия глас, който се надига. Ето това искаме да променим. Трудно е, струва ни много, бият ни много, но няма да се откажем", добави председателят на БСП за приоритетите на партията.

"Като резултати очакваме повече от предишния път. Би било много жалко, ако една партия тръгва за по-малко или за запазване на положението такова, каквото е. Имаме добри кандидати, много опитни кметове с по няколко мандата и млади, които са кандидати за първи път. Надявам се хората да оценят това, че сме единствената партия, която не се предаде и не ги излъга, и не влезе в никакви сглобки и договорки. Принципни и последователни сме в политиките си. ", каза в заключение Корнелия Нинова.

Полското правителство заплаши да наложи своя собствена едностранна забрана - което би нарушило правилата на единния пазар на ЕС. 

Примерът последва и Унгария, след като премиерът Виктор Орбан подписа указ, с който да удължи ембаргото. Според унгарския министър на земеделието Ищван Наги ще бъде забранен вносът на 24 украински продукта, чийто списък е публикуван в правителствения вестник. В допълнение към зърнените храни, той включва по-специално месо, яйца, зеленчуци, мед, слънчогледови семки и вино.

Словакия също удължи ограниченията, за да избегне "неоправдания натиск върху пазара в страната и да гарантира интересите на местните производители". 

Вносът на украинско зърно, включително пшеница и царевица, беше блокиран от територията на пет източни страни от ЕС - Полша, Унгария, Словакия, Румъния и България - съгласно споразумение, постигнато с Брюксел по-рано тази година. Беше разрешен само транзит до други дестинации. Мерките бяха въведени, за да защитят производителите, които се оплакаха от загуби заради вноса на евтини култури от Украйна. 

Сега Украйна ще трябва да предприеме мерки, за да гарантира, че нейният износ на зърно не нарушава съседните пазари, става ясно от изявлението на ЕК. Междувременно изпълнителната власт на ЕС ще се въздържа от налагане на ограничения.

Преди два дни обаче на фона на заплахи от протести на зърнари българският парламент прие да вдигне забраната за вноса на украинско зърно. Правителството заяви, че ембаргото е довело до загуби в държавния бюджет, а освен това според властта позволяването на вноса ще намали инфлацията. Зърнопроизводителите обаче негодуват и готвят масови протести от понеделник. Днес премиерът акад. Николай Денков покани на среща производителите, но заяви, че от тях зависи диалогът да продължи.