... се постигне с батерия при него. Технологиите напредват, но със сигурност ще се нуждаем и от различните видове екологични горива, а също и от водород".
Бранш Шенген - Новини
Общо 16 са граничните ни пунктове с Румъния и Гърция
...... печелят повече, ще се открият и повече работни места.Последвайте ни за още актуални новини в Google News ShowcaseПоследвайте btvnovinite.bg във VIBERПоследвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAMПоследвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK Продължи да четеш
С падането на температурите и снеговалежите поглеждаме към това колко
...... рестрикции хората от туристическия бранш още отсега да мислят за летния сезон. Това означава да се работи за осигуряването на необходимите кадри“, допълни още той.
Транспортният бранш в България губи около 200 000 евро годишно
...... в България няма закон за личния фалит. „В България кредиторите могат да преследват длъжниците си през целия им живот и дори техните наследници", обясни Радев.
Транспортният бранш в България губи около 200 000 евро годишно
...... в България няма закон за личния фалит. „В България кредиторите могат да преследват длъжниците си през целия им живот и дори техните наследници", обясни Радев.
Хаос на границата Румънският транспортен бранш настоява за отделяне от
...... средство следва да предостави и УНП.“Допълват, че бизнесът има възможнот да подава данните автоматизирано чрез услуга от типа„система-система“ – публичен приложно-програмен интерфейс (API application programming interface).
КЗК позволи придобиването на YettelКомисията за защита на конкуренцията КЗК
...... Българска фондация „Биоразнообразие“ и „Мист инженеринг“, с финансовата подкрепа на програма DEAR на Европейската комисия. Игровата стая се помещава в подземията на Националния природонаучен музей.
Румъния да бъде отделена от България по пътя си към
...... 1 млн. лв. през 2022 г. Допълва, че всяка година в бюджета ще постъпват 600 хил. лв. от частния инвеститор заради отстъпеното право за строеж.
Приемането на България в Шенген по въздух и вода по никакъв
...... на "Обединение Бъдеще за туризма". От организацията очакват преди летния сезон да се направят коридори по границите специално за автобусите с европейски граждани. Последвайте канала на
Присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство първо само
...... по границите ни с Турция, а на Румъния по границата с Молдова. Керемедчиев прогнозира, че пълноправно членство е възможно да получим чак през 2025 година.
България и Румъния трябва да бъдат приети в Шенген Това
...... останали граждани на Съюза. Според него идеята за т.нар. мини Шенген между България и Румъния няма да работи, защото той не решава нито един от проблемите.

Румен Христов, ГЕРБ-СДС: Не очаквахме толкова силна реакция от зърнопроизводителите, подценихме ситуацията

Христов обясни, че решението на депутатите да одобрят вдигането на забраната за внос на украинско зърно е било най-вече с цел да се удовлетворят производителите, преработвателите и потребителите.
Лидерът на СДС прогнориза, че Унгария, Полша и Словакия, които отказаха да премахнат забраната за внос на украинска продукция, най-вероятно ще бъдат санкционирани от ЕК заради решението им.
Министър Вътев отиде при зърнопроизводителите: Обясни им, че и той идва от полето
Румен Христов беше категоричен, че Народното събрание не отмени забраната, за да предизвика толкова мащабни протести в страната.
Не очаквахме толкова силна реакция от страна на зърнопроизводителите, явно подценихме ситуацията, отбеляза депутатът от ГЕРБ-СДС.
Той също така призова да спре да се спекулира с качеството на украинската продукция, която влиза в България, и напомни, че същите стоки от Украйна се пласират и в другите държави-членки на ЕС.
В края на разговора Румен Христов обяви, че в четвъртък от ГЕРБ-СДС ще обявят името на своя кандидат за кмет на София.
Моля, подкрепете ни.
КОМЕНТАРИ

Голям скандал в БНР между Безлов и земеделска шефка за зърното, субсидиите и чудовищната концентрация

"Премиерът показа, че изобщо не познава как функционира земеделският бранш в рамките на обща селскостопанска политика. Той много удобно забравя, че нашите български фермери са абсолютно както всеки един европейски фермер в този ЕС. Правилата са едни и същи", заяви Боянова,
"Протестните действия не са само за вноса от Украйна на зърно, а и за всички останали въпроси, които касаят сектора на плодовете и зеленчуците, на животновъдите, на пчеларите - там темата за вноса от трети страни, включително Украйна, е изключително сериозен. Ние се борим за една конкурентна среда и нищо повече. Повече от 22 организации са включени в този протест. В протеста става въпрос за нещо много голямо - става въпрос за осигуряването на храната на българите... Понеже това води до дисбаланс между отделните сектори, ЕС разрешава на страните-членки една част от парите, които се дават на площ за всички да бъде заделена само за сектори като плодове и зеленчуци, като животновъди. Всички страни-членки могат да заделят 13% от бюджета, който е 700 млн. евро на година и ги дават на тези производства. Това е регламент, директно приложим. Ние в протестите не говорим за това. Това смесване на темите е изключително арогантно - не познаване на темата. Протестите са за защита на производството, а не за субсидиите", бе монологът на Боянова.
Очевидно е, че общественото мнение се обърна срещу земеделците, изказа мнението си Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията.
"Концентрацията на собственост и обработваема земя - България е номер 1 в ЕС. Страните, които са пред нас, са Чехия и Словакия - при тях говорим за кооперативи. Това, което се случи в България - има една свръхконцентрация и разпределяне на всички тези субсидии върху една много малка група. В резултат на разпределението на субсидиите, в България се постигна чудовищна концентрация на собственост. Последицата е, че всички тези дребни, за които плачете, на практика ги размазахте. Земеделците намаляват с явно видимата причина, че има едни големи семейства, които просто изтикват всеки", коментира той.
"Стига сте говорил глупости, айде, стига сте манипулирали гражданите...", закрещя шефката на камарата и прекъсна социолога, който се опита да обясни, защото обществото е настръхнало срещу зърнопроизводителите, но бе заглушен от нова тирада на дамата..
"Не, не, няма, ще прекъсвам, и вие прекъсвайте! Не мога да понеса да манипулирате", продължи цирка представителката на протестиращите. Според нея в медиите се пишело глупости за зърнарите, за които е обидно да бъдат наричани така.
"Очакваме да се подходи професионално, не политически, към проблемите, които сме поставили и които не касаят субсидии, а касаят конкурентни пазари. Очакваме конкретни предложения, които да бъдат подхванати, а не говорени само и единствено за медиите", продължи да съска Боянова. Тя заяви още, че настояват за преразглеждане на решението за отмяната на забраната на украински стоки. Очакваме и държавата да създаде условия, за да потърсим пазари.
Решението според Тихомир Безлов: "На първо място трябва да се преговаря смислено. Начинът, по който зърнарите подходиха, беше, че те се отказаха да преговарят. Това, което се надявам, че този протест и тази конфронтация ще направи е, че най-накрая ще постави фокуса върху проблемните точки в производителите в селското стопанство. Една от големите теми е тази концентрация".
Водещата през цялото време се опитваше да вземе мерки да озапти гневната гостенка. Накрая тегли чертата на спора с категорични думи към земеделската дама: "Участието ви днес обяснява защо не ходите и няма да отидете при премиера на разговори и защо той използва термина за терористите".
Моля, подкрепете ни.
КОМЕНТАРИ

На думата ”Майбах” май откачихте: Зърнопроизводители бесни на държавата

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех.
"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев.
"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова.
"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев.
"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова.
Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията.
Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд.
“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.
Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.
При слънчогледа ситуацията била друга.
“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.
“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.
“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци, на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.
“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.
“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.
Моля, подкрепете ни.
КОМЕНТАРИ

Ако хората с Майбасите получават незаконно пари държавата да си
...... помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.

Росен Костурков: Забраната за внос на зърно у нас ще бъде отменена

Това заяви пред bTV зам.-председателят на Комисията по земеделие в НС Росен Костурков.
По думите му България най-вероятно няма да се включи в продължаването на забраната, защото няма смисъл за нас.
"По-скоро има някакво неразбиране", коментира Костурков. Той допълни, че забраната у нас ще бъде отменена.
„България произвежда слънчогледово семе два пъти по-малко отколкото е капацитетът на преработвателите у нас. Страната ни е огромен преработвател на слънчогледово семе. Произвеждаме рафинирано олио и бял слънчоглед – експортни стоки с висока добавена стойност“, отбеляза той.
"Държавата е загубила около 200 милиона тази година от ДДС само от забраната на внос на зърното", категоричен бе зам.-председателят на Комисията по земеделие в НС.
Междувременно се подготвят протести заради отпадането на забраната за внос на украинско зърно. Слънчогледът е една от културите, които са „ябълките на раздора“ - да отпадне или да остане забраната за внос на украинско зърно.
Зърнопроизводителят Мария Дикова е категорично против отпадането й.
„Това означава нашата продукция да остане в складовете. Все още има 6000 тона непродаден слънчоглед от миналата година. Очаква се производството в нашия бранш да е от около 2 милиона лева. В момента, в който се заговори за тази декларация, търговията спря, цената се срина. Произвели сме продукция с много добри показатели, но интерес към нея няма“, коментира тя.
Моля, подкрепете ни.
КОМЕНТАРИ

Това заяви пред bTV зам председателят на Комисията по земеделие в
...... който се заговори за тази декларация, търговията спря, цената се срина. Произвели сме продукция с много добри показатели, но интерес към нея няма“, коментира тя.








