Събитие Нова - Новини


if DIR hasOwnProperty sectionId DIR sectionId includes 136 Hide ads

if DIR hasOwnProperty sectionId DIR sectionId includes 136 Hide ads

...

... такива, които насърчаваха точно обратното. Дали бойкотът е бил успешен, ще стане ясно най-рано на 14 февруари, когато магазините ще имат данни за оборота си от четвъртък.


Посолството на Китайската народна република организира специален прием по случай

Посолството на Китайската народна република организира специален прием по случай

...

... древното бойно изкуство ушу. Финалът предостави на гостите възможност да се насладят на изискани ястия, като същевременно обменят идеи и споделят надежди за новата година.













Международният конкурс за песен Златни искри във Варна вече е

Международният конкурс за песен Златни искри във Варна вече е

...

... се организира от фондация „Откритие“ , с подкрепата на: Министерството на културата, сдружението за авторски права „Музикаутор”, БНР-Радио Варна , ВМК-Варна, фонд Култура” на Община Варна.


Реклама / Ads
0| 166|15.09.2023НОВИНИ

На думата ”Майбах” май откачихте: Зърнопроизводители бесни на държавата

.
Изпълнителната власт казва, че зърнопроизводството е най-субсидираният сектор на земеделието. Анализатори твърдят, че 70% от тези средства са концентрирани в ръцете на най-големите акули в бранша - така наречените "хора с Майбасите". Думите са на журналистката от Нова телевизия Мирослава Иванова, които обаче изглежда изкараха извън нерви събеседничката й - Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 


"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 


"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 


"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 


"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

 

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

 

При слънчогледа ситуацията била друга.


“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.


“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

 

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

 

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.


“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

 

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate nowVisaMastercardVisa-electronMaestroPayPalEpay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 7| 3552|04.09.2023Акад. Денков: Трябва спокойствие в политическия смисъл на думата, за да може хората да започнат да живеят по-добре. 4| 2563|02.05.2023Парламентът на Украйна определи официално думата “рашизъм” като “модерен руски фашизъм”. 1| 2760|13.03.2023Женският месец си казва думата: Слънцето ще се редува с дъжд и сняг тази седмица. 15| 6404|24.12.2022Евгений Кънев: "Магнитски" тепърва ще си казва думата. Наместникът на Кремъл търпи поражения

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

Ако хората с Майбасите получават незаконно пари държавата да си

...

... помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.


Реклама / Ads
0| 83|14.09.2023НОВИНИ

Еврокомисар: Наводненията са най-скъпото бедствие в Европа

.
Европейският комисар за околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс СинкявичюсИзточник: Стопкадър: Нова телевизия
Наводненията са най-често срещаното и най-скъпото бедствие в Европа – най-скорошните примери са от България, Гърция и Словения”. Това заяви пред Нова телевизия европейският комисар за околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс.

По думите му не може да обвиняваме промените в климата за всяко едно екстремно метеорологично събитие.

 

"Те обаче водят до по-чести такива събития, правят ги по-тежки и по-дълготрайни. Въздействието върху обществото е все по-сериозно. Бяхме свидетели на скорошните наводнения в България, които причиниха четири смъртни случая – това е огромно бедствие", подчерта той.

 

Според него винаги има взаимовръзка в природата.

 

"Когато са налице дълготрайни суши, водата попива и в даден момент тя трябва да се излее като дъжд на друго място – обикновено се случва това. Но почвата не може да се справи с тези проливни дъждове и това води до бедствията, до наводненията", категоричен бе еврокомисарят.

 

Синкявичюс посочи, че загубата на биоразнообразие се наблюдава ежедневно. „60-70% от почвите в Европа не са в добро състояние. Те не могат да изпълняват своята функция – от земеделие до това да предотвратят последствията от екстремни климатични събития. По сходен начин стоят и нещата с водните басейни”, отбеляза още той.

 

България все още не е поискала помощ по Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, който позволява да се компенсират поне отчасти щетите. „Страната все още разполага с време да кандидатства за такива средства. Взема се решение, като се отчита размерът на бедствието. Сумата се изплаща на държавата еднократно”, каза Синкявичюс.

 

Изплатената сума еврокомисарят поясни, че може да се използва за различни разходи, например за инфраструктура.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate nowVisaMastercardVisa-electronMaestroPayPalEpay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 0| 2383|13.09.2023ЕК съобщи, че изпраща на Либия спешна помощ заради щетите от наводненията. 3| 2879|12.09.2023ЕС налива 2,2 млрд. евро в Гърция за възстановяване след пожарите и наводненията. 0| 2875|12.09.2023Новият български еврокомисар: Очаква ни много работа. 0| 3410|11.09.2023България може да ползва два варианта за помощ от ЕС за наводненията в Царево

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
НАЙ-ЧЕТЕНИ
Реклама / Ads
?08:08:12" class="attachment-post-thumbnail size-post-thumbnail wp-post-image" alt="По думите му не може да обвиняваме промените в климата" onerror="this.src='https://novini247.com/news.jpg?4'" style="max-height:200px;width:100%">

По думите му не може да обвиняваме промените в климата

...

... размерът на бедствието. Сумата се изплаща на държавата еднократно”, каза Синкявичюс. Изплатената сума еврокомисарят поясни, че може да се използва за различни разходи, например за инфраструктура.


Тази година грандиозното събитие Мис България 2023 обещава вълнуваща нова

Тази година грандиозното събитие Мис България 2023 обещава вълнуваща нова

...

... PRofile interantional. Генералната подкрепа идва и  от глобалния бранд здравословна вода с колаген Qwell. Момичетата ще отседнат в комфортния хотел на Ветко и Маринела Арабаджиеви.





За първи път бе представена Новата европейска иновационна програма в

За първи път бе представена Новата европейска иновационна програма в

...

... и двустранни срещи“, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие чрез Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020, по който ИАНМСП е институционален бенефициент.


За първи път бе представена Новата европейска иновационна програма в

За първи път бе представена Новата европейска иновационна програма в

...

... ЕК и други, които говориха за свързване на иновационни екосистеми, ангажиране на таланти, подобряване на съществуващите политики,  регулаторни рамки и достъп до финансиране за иновации.  


За първи път бе представена Новата европейска иновационна програма в

За първи път бе представена Новата европейска иновационна програма в

...

... ЕК и други, които говориха за свързване на иновационни екосистеми, ангажиране на таланти, подобряване на съществуващите политики,  регулаторни рамки и достъп до финансиране за иновации.