За първи път в България: Нова европейска иновационна програма в рамките на събитие на ИАНМСП и Български иновационен форум
За първи път бе показана Новата европейска иновационна стратегия в границите на събитието на ИАНМСП и Български иновационен конгрес “Новата европейска иновационна тактика: Възможности и провокации ”, чиито хазаин и сътрудник е София Тех Парк.
Събитието бе намерено от еврокомисарят по нововъведенията, научните проучвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел, от министъра на нововъведенията и растежа Александър Пулев, от министъра на образованието и науката проф. Сашо Пенов и от изпълнителния шеф на ИАНМСП Бойко Таков и събра над 300 посетители – представители на иновационната екосистема, университетските среди, измежду които ръководителят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски, както и ректора на Софийски университет “Св. Климент Охридски ” проф. Анастас Герджиков.
“Бюджетът на европейската стратегия е за колосалните 10 милиарда евро като от нея може да се възползват и българските иноватори ”, съобщи еврокомисар Габриел.
Еврокомисарят означи, че водеща самодейност в границите на Новата европейска иновационна стратегия в идващите три години е Европа да има един милион гении в областта на deep tech нововъведенията. Чрез програмата може да се дава на страните членки, на районите, на новаторите инструментите, да сътвори тези условия, които са нужни за ускорение и подсилване на нововъведенията.
Затова и програмата ни ясно декларира две съществени цели: от една страна желаеме Европа да бъде водач в новата вълна от нововъведенията, по този начин наречените deep tech, и въпреки това Европа да съобщи водачество със своите гении, своите райони, в основни области, които ще носят изгода на жителите, и които, в интернационален проект, ще разрешат партньорствата да са учредени на реципричност, на споделени полезности и това да не бъде единствено едно положително благопожелание, означи Габриел.
Новата иновационна стратегия се концентрира върху пет водещи начинания, всяка една от тях с съответни дейности. Както знаете за нас е доста значимо да продължим да активизираме институционални и други частни вложители, с цел да подпомогнем разрастването на европейските започващи предприятия, показа още еврокомисарят.
От своя страна министър Пулев съобщи, че пари за нововъведения има.
“Планът за възобновяване и резистентност (ПВУ) работи. Само по линия на Министерството на нововъведенията и растежа (МИР) по ПВУ до края на годината за микро-, дребните и междинните компании има планувани 600 млн. лева с главен фокус – нововъведения. Освен обезпечаване на нужния запас, работим предпочитано и по друга ос – стратегическо партниране по тематиката за нововъведенията. От най-големия фонд на ОАЕ идват у нас в края на седмицата, точно тук в София тех парк, за партньорства с български новаторски предприятия.
Министър Пулев акцентира огромния триумф на първата отворена в България мярка за бизнеса по ПВУ, по която се аплайваше до 21 септември. „ Над 2500 компании аплайваха, а упованията ни бяха за към 1300 планови оферти. 260 млн. лева ще получи дребният и междинен бизнес за нововъведения и рационализация по нея “, съобщи на форума Пулев. Той осведоми още, че до дни се отваря и втора процедура по ПВУ – за ИКТ решение и киберсигурност. Тя е с бюджет 30,6 млн. лева и с мярката предприятията ще могат да си създадат уеб страници, мобилни приложения, онлайн магазини, системи за ръководство и други Българските компании могат да получат грантове от 3000 лева до 20 000 лева, като няма да се постанова съфинансиране, стана ясно още от думите му.
„ Предстои да отворим за кандидатстване и третата мярка за бизнеса по ПВУ – тя е за създаване на ВЕИ за лично произвеждане и предпазване на сила (фотоволтаици и батерии) с бюджет 200 млн. лева, а четвъртата е за нововъведения, развойни действия и интелектуална благосъстоятелност с общ бюджет от 120 млн. лева “, сподели още министърът.
“От наша страна Агенцията менажира Национален иновационен фонд, а също по този начин фирмите могат да се възползват от “Програма ЕВРОСТАРС ”, където планове извършват компании от разнообразни страни в условия
на трансгранично партньорство ”, сподели Таков, като добави, че често намирането на финансиране за осъществяване на разнообразни планове зависи от находчивостта на самите предприятия.
“Ние насърчаваме предприятията и посредством търговски задачи, както и присъединяване в едни от най-големите търговски изложби в света. Също по този начин организираме и образования – те несъмнено целят по-скоро да възпламенят искрата и предприемаческия дух у МСП посредством другите тематики, които засягаме ”, добави той.
Нашите възпитаници и студенти печелят интернационалните надпревари, а нашата грижа е да ги задържим и да им дадем опция да се развиват. Това сподели министърът на образованието и науката проф. Сашо Пенов.
Министърът открои и въпроса за финансирането – в тактиките се планува за просвета и развиване България да влага 1% от Брутният вътрешен продукт, само че към този момент обществените средства за задачата са едвам 0,25% от Брутният вътрешен продукт. Общо вложенията у нас за просвета и нововъведения са 0,7 % от Брутният вътрешен продукт, до момента в който в Европейския съюз междинното ниво е 2,2% от Брутният вътрешен продукт. По думите му по отношение на Плана за възобновяване и резистентност е належащо да бъде създаден нов Закон за поощряване на научните проучвания и нововъведенията. Законът би трябвало да очертае детайлите на екосистемата за научни проучвания и нововъведения в страната и да контролира връзките сред участниците в нея.
Събитието продължи с панела на Български иновационен конгрес: Възможности за България посредством механизмите на Новата европейска новаторска стратегия, в които присъединяване взе Управителния съвет на БИФ: Моника Станишева, Президент на Борда на шефовете на Dir.bg, Кристина Ескенази, Председател на Биотехнологичен и здравен клъстер, Марияна Хамънова, Изп. шеф на Cleantech България, и Милена Стойчева, Изп. шеф на Junior Achievement България и Член на борда на шефовете на EFFF (European Female Founders Forum).
Наред с тях на сцената излязоха още ръководителят на отдел „ Иновационна политика и достъп до финансиране “ към ЕК Андраш Инотай, шефът на Европейския институт по нововъведения и технологии Мартин Керн, Кийт Секуейра от Европейския иновационен съвет, както и Антоанета Кръстева, директор на Главна дирекция „ Образование, юноша, спорт и просвета “ към Европейска комисия и други, които говориха за свързване на иновационни екосистеми, ангажиране на гении, възстановяване на съществуващите политики, регулаторни рамки и достъп до финансиране за нововъведения.
Събитието бе намерено от еврокомисарят по нововъведенията, научните проучвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел, от министъра на нововъведенията и растежа Александър Пулев, от министъра на образованието и науката проф. Сашо Пенов и от изпълнителния шеф на ИАНМСП Бойко Таков и събра над 300 посетители – представители на иновационната екосистема, университетските среди, измежду които ръководителят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски, както и ректора на Софийски университет “Св. Климент Охридски ” проф. Анастас Герджиков.
“Бюджетът на европейската стратегия е за колосалните 10 милиарда евро като от нея може да се възползват и българските иноватори ”, съобщи еврокомисар Габриел.
Еврокомисарят означи, че водеща самодейност в границите на Новата европейска иновационна стратегия в идващите три години е Европа да има един милион гении в областта на deep tech нововъведенията. Чрез програмата може да се дава на страните членки, на районите, на новаторите инструментите, да сътвори тези условия, които са нужни за ускорение и подсилване на нововъведенията.
Затова и програмата ни ясно декларира две съществени цели: от една страна желаеме Европа да бъде водач в новата вълна от нововъведенията, по този начин наречените deep tech, и въпреки това Европа да съобщи водачество със своите гении, своите райони, в основни области, които ще носят изгода на жителите, и които, в интернационален проект, ще разрешат партньорствата да са учредени на реципричност, на споделени полезности и това да не бъде единствено едно положително благопожелание, означи Габриел.
Новата иновационна стратегия се концентрира върху пет водещи начинания, всяка една от тях с съответни дейности. Както знаете за нас е доста значимо да продължим да активизираме институционални и други частни вложители, с цел да подпомогнем разрастването на европейските започващи предприятия, показа още еврокомисарят.
От своя страна министър Пулев съобщи, че пари за нововъведения има.
“Планът за възобновяване и резистентност (ПВУ) работи. Само по линия на Министерството на нововъведенията и растежа (МИР) по ПВУ до края на годината за микро-, дребните и междинните компании има планувани 600 млн. лева с главен фокус – нововъведения. Освен обезпечаване на нужния запас, работим предпочитано и по друга ос – стратегическо партниране по тематиката за нововъведенията. От най-големия фонд на ОАЕ идват у нас в края на седмицата, точно тук в София тех парк, за партньорства с български новаторски предприятия.
Министър Пулев акцентира огромния триумф на първата отворена в България мярка за бизнеса по ПВУ, по която се аплайваше до 21 септември. „ Над 2500 компании аплайваха, а упованията ни бяха за към 1300 планови оферти. 260 млн. лева ще получи дребният и междинен бизнес за нововъведения и рационализация по нея “, съобщи на форума Пулев. Той осведоми още, че до дни се отваря и втора процедура по ПВУ – за ИКТ решение и киберсигурност. Тя е с бюджет 30,6 млн. лева и с мярката предприятията ще могат да си създадат уеб страници, мобилни приложения, онлайн магазини, системи за ръководство и други Българските компании могат да получат грантове от 3000 лева до 20 000 лева, като няма да се постанова съфинансиране, стана ясно още от думите му.
„ Предстои да отворим за кандидатстване и третата мярка за бизнеса по ПВУ – тя е за създаване на ВЕИ за лично произвеждане и предпазване на сила (фотоволтаици и батерии) с бюджет 200 млн. лева, а четвъртата е за нововъведения, развойни действия и интелектуална благосъстоятелност с общ бюджет от 120 млн. лева “, сподели още министърът.
“От наша страна Агенцията менажира Национален иновационен фонд, а също по този начин фирмите могат да се възползват от “Програма ЕВРОСТАРС ”, където планове извършват компании от разнообразни страни в условия
на трансгранично партньорство ”, сподели Таков, като добави, че често намирането на финансиране за осъществяване на разнообразни планове зависи от находчивостта на самите предприятия.
“Ние насърчаваме предприятията и посредством търговски задачи, както и присъединяване в едни от най-големите търговски изложби в света. Също по този начин организираме и образования – те несъмнено целят по-скоро да възпламенят искрата и предприемаческия дух у МСП посредством другите тематики, които засягаме ”, добави той.
Нашите възпитаници и студенти печелят интернационалните надпревари, а нашата грижа е да ги задържим и да им дадем опция да се развиват. Това сподели министърът на образованието и науката проф. Сашо Пенов.
Министърът открои и въпроса за финансирането – в тактиките се планува за просвета и развиване България да влага 1% от Брутният вътрешен продукт, само че към този момент обществените средства за задачата са едвам 0,25% от Брутният вътрешен продукт. Общо вложенията у нас за просвета и нововъведения са 0,7 % от Брутният вътрешен продукт, до момента в който в Европейския съюз междинното ниво е 2,2% от Брутният вътрешен продукт. По думите му по отношение на Плана за възобновяване и резистентност е належащо да бъде създаден нов Закон за поощряване на научните проучвания и нововъведенията. Законът би трябвало да очертае детайлите на екосистемата за научни проучвания и нововъведения в страната и да контролира връзките сред участниците в нея.
Събитието продължи с панела на Български иновационен конгрес: Възможности за България посредством механизмите на Новата европейска новаторска стратегия, в които присъединяване взе Управителния съвет на БИФ: Моника Станишева, Президент на Борда на шефовете на Dir.bg, Кристина Ескенази, Председател на Биотехнологичен и здравен клъстер, Марияна Хамънова, Изп. шеф на Cleantech България, и Милена Стойчева, Изп. шеф на Junior Achievement България и Член на борда на шефовете на EFFF (European Female Founders Forum).
Наред с тях на сцената излязоха още ръководителят на отдел „ Иновационна политика и достъп до финансиране “ към ЕК Андраш Инотай, шефът на Европейския институт по нововъведения и технологии Мартин Керн, Кийт Секуейра от Европейския иновационен съвет, както и Антоанета Кръстева, директор на Главна дирекция „ Образование, юноша, спорт и просвета “ към Европейска комисия и други, които говориха за свързване на иновационни екосистеми, ангажиране на гении, възстановяване на съществуващите политики, регулаторни рамки и достъп до финансиране за нововъведения.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ