Капанът се затваря, но кой ще пострада: Какви са рискове от ...
Между водачите на Европейския съюз има разделяне по въпроса дали замразените съветски активи - съхранявани главно в белгийска клирингова институция - да бъдат употребявани за финансиране на военните качества на Украйна, заяви Ройтерс.
Юристи и университетски специалисти предизвестяват, че с предлагането си за така наречен репарационен заем за Украйна, Европейската комисия влиза в неразучена правна територия. Белгия се опълчва на концепцията, като изрази опасения, че при възможен сполучлив правосъден иск от страна на Москва, точно тя ще би трябвало да поеме финансовата отговорност и ще би трябвало да изплати обезщетения на Русия.
Предложеният заем има за цел да набере към 90 милиарда евро през 2026 и 2027 година, с цел да помогне на Украйна да се пази от Русия. Западните страни замразиха съветските държавни активи малко след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна през 2022 година. От общо към 300 милиарда евро съветски активи, блокирани в чужбина, почти 210 милиарда евро се намират в Европа. По-голямата част от тях са в Белгия и се държат от централния депозитар за скъпи бумаги " Юроклиър ".
Какви са опасенията на Белгия?
Белгийският министър председател Барт де Вевер се притеснява, че страната му може да бъде " затрупана от правосъдни каузи ". Той неведнъж е предупреждавал, че при сполучлив иск от страна на Русия, Белгия може да се окаже длъжна да възвърне средствата, и упорства всички страни от Европейски Съюз да вземат участие. Допълнително терзание е и въпросът с ликвидността, в случай че " Юроклиър " бъде длъжен бързо да изплати компенсации. Според Брюксел възможните правосъдни разноски също би трябвало да бъдат поети солидарно от страните от Европейски Съюз.
За да се разпредели рискът от съветски ответни дейности, Белгия упорства и други страни от Г-7, които държат съветски суверенни активи като Англия, Канада или Япония, да приложат подобен механизъм. Белгийските управляващи показват опасения, че Русия би могла да извърши отправените закани посредством ответни дейности против компании и частни лица в другарски страни.
Не единствено Русия, само че също по този начин Белгия и самият " Юроклиър " могат да оспорят даването на репарационен заем.
Къде и по какъв начин Русия може да заведе правосъдни каузи?
Руската централна банка към този момент е подала иск в Москва против " Юроклиър " за към 230 милиарда $ обезщетение. Това се преглежда като първа стъпка в това, което Кремъл назовава евентуален " юридически призрачен сън " за Европейски Съюз, в случай че бъдат употребявани замразените активи. При възможна победа Русия може да се опита да наложи осъществяване върху активите на " Юроклиър " и в други страни, изключително такива, считани за другарски.
Москва би могла да сезира и Съда на Европейския съюз. Прецедент за сходен ход съществува от 2021 година, когато Венецуела получи право да оспорва наказания пред съда като трета страна. Друга опция е позоваване на капиталов контракт сред Белгия и Съюз на съветските социалистически републики от 1989 година. Според формулировките му Руската централна банка може да бъде обсъждана като вложител. В подобен случай първо би се основала смесена комисия, а по-късно трибунал с съдия от трета страна. Делото може да стигне и до трибунал в Стокхолм или до органи на Организация на обединените нации.
От своя страна Белгия и " Юроклиър " могат да подадат тъжби в белгийски съд или непосредствено в Съда на Европейски Съюз. Русия обаче няма право да заведе каузи в Международния углавен съд или в Европейския съд по правата на индивида, защото не е техен член. Искове, свързани с репарационния заем, не попадат и в юрисдикцията на Международния съд в Хага, която Русия по този начин или другояче не признава.
Юристи и университетски специалисти предизвестяват, че с предлагането си за така наречен репарационен заем за Украйна, Европейската комисия влиза в неразучена правна територия. Белгия се опълчва на концепцията, като изрази опасения, че при възможен сполучлив правосъден иск от страна на Москва, точно тя ще би трябвало да поеме финансовата отговорност и ще би трябвало да изплати обезщетения на Русия.
Предложеният заем има за цел да набере към 90 милиарда евро през 2026 и 2027 година, с цел да помогне на Украйна да се пази от Русия. Западните страни замразиха съветските държавни активи малко след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна през 2022 година. От общо към 300 милиарда евро съветски активи, блокирани в чужбина, почти 210 милиарда евро се намират в Европа. По-голямата част от тях са в Белгия и се държат от централния депозитар за скъпи бумаги " Юроклиър ".
Какви са опасенията на Белгия?
Белгийският министър председател Барт де Вевер се притеснява, че страната му може да бъде " затрупана от правосъдни каузи ". Той неведнъж е предупреждавал, че при сполучлив иск от страна на Русия, Белгия може да се окаже длъжна да възвърне средствата, и упорства всички страни от Европейски Съюз да вземат участие. Допълнително терзание е и въпросът с ликвидността, в случай че " Юроклиър " бъде длъжен бързо да изплати компенсации. Според Брюксел възможните правосъдни разноски също би трябвало да бъдат поети солидарно от страните от Европейски Съюз.
За да се разпредели рискът от съветски ответни дейности, Белгия упорства и други страни от Г-7, които държат съветски суверенни активи като Англия, Канада или Япония, да приложат подобен механизъм. Белгийските управляващи показват опасения, че Русия би могла да извърши отправените закани посредством ответни дейности против компании и частни лица в другарски страни.
Не единствено Русия, само че също по този начин Белгия и самият " Юроклиър " могат да оспорят даването на репарационен заем.
Къде и по какъв начин Русия може да заведе правосъдни каузи?
Руската централна банка към този момент е подала иск в Москва против " Юроклиър " за към 230 милиарда $ обезщетение. Това се преглежда като първа стъпка в това, което Кремъл назовава евентуален " юридически призрачен сън " за Европейски Съюз, в случай че бъдат употребявани замразените активи. При възможна победа Русия може да се опита да наложи осъществяване върху активите на " Юроклиър " и в други страни, изключително такива, считани за другарски.
Москва би могла да сезира и Съда на Европейския съюз. Прецедент за сходен ход съществува от 2021 година, когато Венецуела получи право да оспорва наказания пред съда като трета страна. Друга опция е позоваване на капиталов контракт сред Белгия и Съюз на съветските социалистически републики от 1989 година. Според формулировките му Руската централна банка може да бъде обсъждана като вложител. В подобен случай първо би се основала смесена комисия, а по-късно трибунал с съдия от трета страна. Делото може да стигне и до трибунал в Стокхолм или до органи на Организация на обединените нации.
От своя страна Белгия и " Юроклиър " могат да подадат тъжби в белгийски съд или непосредствено в Съда на Европейски Съюз. Русия обаче няма право да заведе каузи в Международния углавен съд или в Европейския съд по правата на индивида, защото не е техен член. Искове, свързани с репарационния заем, не попадат и в юрисдикцията на Международния съд в Хага, която Русия по този начин или другояче не признава.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ