Това написа в свой анализ за Дойче веле културологът и университетски преподавател проф. Ивайло Дичев. Вижте и цялата публикация:

"С приближаването на местните избори започват антиправителствените мобилизации – от зърнарите до миньорите и от путинистите до журналистите. Нали не сте чували някой да се бори срещу частния си работодател. При нашия пост-соц-капитализъм работници и работодатели рамо до рамо клатят държавата. На другата страна мълчаливото мнозинство очаква правителството да прояви твърдост - това, писаха, щяло да е бойното му кръщение. Цветанка Андреева се запита дали Денков може да се окаже българския Тачър, доколкото британската министър-председателка навремето успя да пречупи гръбнака на профсъюзите след стачки и улични битки, като в последна сметка изправи на крака икономиката на страна си.

Тази перспектива не е особено вероятна не само заради мекия и сговорчив характер на академика, но и заради това, че зад него не стои мажоритарно-излъчено мнозинство като в лондонския парламент. Собствената му партия понякога изглежда твърде демократична - през май например тя реши да предоговаря затварянето на Мариците, колкото и ясно да е, че тези централи са обречени и най-добре е европейските пари да се използват за изграждане на нови мощности, съответно – за нови работни места за съкратените. А колебанието на властта винаги ражда протести, защото, както знаем, има различни интереси. Един профсъюзен деец обясни, че предложените документи по темата били много сложни, не ставало ясно какво точно ще се прави. И потъваме в обичайната тема – няма комуникация, не се обяснява. Хайде да видим като се срещнаха, стана ли им по-ясно.

Става въпрос за реформа на земеделските субсидии

Аграрният протест също е свързан с колебания. 12 човека от групата на ПП-ДБ не подкрепиха решението за вдигане на забраната за внос от Украйна. Още по-сложно става положението заради ротационната коалиция: всъщност настъпилата криза дава мощен коз на г-н Борисов тъкмо пред изборите. Нали помните, че той отстъпваше при всеки трима излезли на протест – това му осигури управленско дълговечие, обричайки държавата на застой. Сега анализаторите хвалят комуникационните му умения, младите политици трябвало да се учат. Да не се учат точно на това, викам аз.

Като говорим за комуникации - Нинова побърза да заяви, че Борисов лично организирал протестите, а самият той се похвали, че бил дал на зърнарите 30 милиарда, което вероятно трябва да значи, че ще успее да се разбере с тях. Лайтмотив на путинистите е националното предателство, мислено като предателство спрямо Русия, а не забравяме и г-н Пеевски, който каза, че ако правителството не се справи, то те, партиите ще вземат нещата в ръцете си. Не разбрахме само за какво справяне става дума: да "обясни" или да отстъпи.

Мисля, че е ясно - забравяме за Тачър (и слава богу!), мислим за това доколко ротационното мнозинство ще се окаже твърдо в създалата се ситуация. Защото става дума ни повече, ни по-малко от реформа на земеделските субсидии: сега те облагодетелстват шепа мега-собственици, които обезлюдяват селата и обричат производства с висока добавена стойност като зеленчуци и животни. И които сега на всичкото отгоре се мъчат да монополизират пазара, за да ни карат да им плащаме каквото поискат. Майсторството в мениджмънта на недоволството е в това да съединиш истински недоволните дребни производители, подценените браншове (зеленчуци, плодове, животни) с онези, които са причина за нещастието им, поглъщайки лъвския пай от субсидии и всевъзможни привилегии. Но няма нищо у нас по-лесно да събудиш гняв срещу държавата – обиденият на живота българин от османско време я има за чужда, макар че тъкмо сега всъщност я моли за помощ.

Не че от Украйна преди забраната е имало съществен внос, освен на слънчогледа, който, казват, и без това не е необходим. Основните обеми ще транзитират през нас към други места и цялата шумотевица е леко излишна. Украйна обаче е политическият лозунг, който обединява антиевропейските сили след Ковид пандемията и изхабяването на джендъра. Сигурно помните как във времето на бомбардировките над Сърбия русофилите пищяха за това, че регионът е заразен с обеднения уран, който използвали в ракетите на НАТО. Сега пак това – украинското зърно съдържало тежки метали и радиация - все невидими неща, за които лесно можеш да не вярваш на официалните изследвания. Водещ е един превърнат в национална идея егоизъм, който почва да плаши: сякаш Европа иска от нас да даваме нещо на Украйна, не да търгуваме. И ние противопоставяме на това своя героичен инат, без дори да се замислим за последствията. Тече символична битка срещу търговията и свързаната с нея глобализация – наследили са я от времето на соца, когато призивът беше "самозадоволяване", демек завод за стругове, който в двора си гледа прасета, за да изхранва личния състав. Нали помните скорошната борба с "веригите" на БСП. За да не стигаме до 1990-те, когато под лозунга за "национално отговорен капитал" активите на държавата бяха продадени на местни хора не само без капитал, но и без каквато и да било отговорност към нацията. Вероятно подобен икономически патриотизъм пречи на Столична община да наеме някоя чуждестранна фирма да й нареди паветата.

Към това се прибавя глупавата символика на хляба, който, предполага се, е основно хранително средство на българския народ, както във времето на Елин Пелин. Не пипайте хляба, няма по-висок от хляба, хляб наш насъщни – все едни такива образи, достойни за абсурдния пилон в Рожен (чийто създател впрочем неслучайно е сред организаторите на протеста). Отново затънахме в обсъждане на ПР-а, по който българите станаха световни експерти. Защо Денков ги нарекъл "терористи", ще се извини ли и на кого? Връщате лентата назад и ще видите, че основните ни дебати вече са за това кой какво казал, кой с кого бил сниман. Не знам дали са терористи, но отказват да преговарят и шантажират правителството, като взимат нас, гражданите за заложници – така по-добре ли звучи?

Сравненията с Унгария, Полша и Словакия са подвеждащи. Първата е вече с един крак извън ЕС, другите две очакват избори и популистите бунят евтини страсти. Очакват ги съдебни процеси и европейски санкции, както и на ответни реакции от страна на Украйна, която ще отказва да купува техните стоки. Пък и като се сравняваме със суверенната Полша на Качински, защо не вземем от тях пример и да почнем да отделяме 0,65% (3,5 млрд евро) от националния си доход за подкрепа на Украйна, по-голямата част – военна? Тия избирателни сравнения трябва да сме ги научили вече.

Защо с тежка техника?

Протестите с техника не са нови за страната ни. Сигурно помните похода с комбайни и трактори към бензиностанциите през 2018, когато спорът беше около ДДС на ведомствените бензиностанции. През 2013 свинарите заплашваха, че ще дойдат не само с техника, но и със свинете си, за да подкрепят сваления от власт Борисов. Неведнъж София се блокира от таксиметрови шофьори - ту по повод регистрацията на стари автомобили, ту за правото да карат в бус лентата. Сякаш зад всичко това е безсмъртната реплика на Петър Младенов, казана или само чута: "Най-добре танковете да дойдат".

Как трябва да реагира властта на подобни действия? Аз лично мисля, че трябва да се забранят протести, които използват машини, да не говорим за прасета - нека всеки, който иска да изрази недоволство, си даде труда да иде пеш до съответния площад, да скандира, да вдига лозунги при уведомяване на общината. Блокирането на транспортни артерии и граници също би трябвало да подлежи на много специално разрешение. Представете си утре ВиК да ни спре водата с искане за оставката на министър Тагарев?

Работата е там, че демокрацията по определение толерира неща, които прекрачват границите на позволеното. От Торо насам го наричаме "гражданско неподчинение". Но къде може да стигне то? Истинският тероризъм също е вид гражданско неподчинение, също взима за заложници невинни граждани.

Да се представиш за жертва

Обикновено демократичните правителства оставят протестите да вилнеят, докато общественото настроение се обърне и от симпатия към протестиращите се превърне в раздразнение и очакване властта да въведе най-после ред. Примерно Денков изчаква седмица блокаж на държавата, изблици на контра-недоволство, репортажи от именията на зърнените милионери, оплаквания от загуби на бизнеса и нестигнали до болницата линейки - и тогава праща водните оръдия, под одобрението на общественото мнение. Това не е циничен съвет, а наблюдение как протичат протести на други места по света. В тази игра основното е да се представиш като жертва и, разбира се, основна роля в разпределянето на жертвените капитали имат медиите, социолозите, говорещите глави.

Но никога не е просто. Вземете застреляното от полицията момче, за което веднага имаше протест, макар и засега  далеч от мащабите на това, което се случи по подобни поводи в Америка или Франция. Полицаите у нас, казват, се страхуват да използват оръжие заради тежките съдебни проблеми, които следват. В Бургас двама загинаха, опитвайки мирно да преградят пътя на бус с мигранти. Защо не стреляха, питат се някои? Защо стреляха сега, питат се други.

При радикализирането на страстите разбира се подобни дилеми нямат решение. Единственият изход е този, който опитва да наложи Денков: проблемите да се вземат един по един и да се търси конкретно съгласие по това как да ги решим. Популистите обаче са на обратното мнение, те опростяват и слагат всичко в един кюп: спираме вноса, запазваме централите и разбира се о-став-ка! С кой ще преговарят ако няма правителство ли? Ами няма да преговарят, защото целта е всичко да си остане постарому. Хайде този път да не е пак така!"

***

Автор: проф. Ивайло Дичев, Дойче веле

Академик Денков взе много правилна позиция, той се опитва да разговаря, опитва се най-вече да разчлени тези проблеми, които различните браншове дават, различните типове производители - и да реши за всеки един от тях по-отделно. Докато популистите, от друга страна, се опитват да тотализират, да го представят като едно цяло и да искат, разбира се, оставки. Това заяви в предаването „Пресечна точка” антропологът професор Ивайло Дичев по повод  ситуацията с протестите на земеделците, които блокираха страната. 

Той коментира и думите на премиера Денков, който сравни земеделците с терористи. "Вече стана някаква традиция у нас да обсъждаме кой какво казал, кой се извинил, кой му отговорил. Това сега не знам доколко е важно. Терористи в случая е някаква фигура. Може би премиерът е малко изнервен, доста тежко му е в момента, но това, което правят протестирищите, е точно тероризъм. Те щантажират правителството, като взимат за заложници всички нас - гражданите на държавата. Не мога да разбера защо в тази страна се позволява на някакви хора да протестират с тежки машини. Нека да протестират, нека да излязат на площада, както всички ние сме излизали, да скандират, да издигат лозунги. Но това да отидеш там с трактори, с комбайни.

Откъде накъде е това нещо? Мисля, че това с машини да се протестира е малко на границата на демокрацията", подчерта антропологът.

По думите му в случая с коментарите за това какви коли карали земеделните - не става въпрос за пари, изкарани с частен бизнес. "Това може да е подразнило земеделците, но става дума за хора, които разчитат на огромни държавни субсидии, за облекчения. Ако следите медиите, виждате какви само невероятни неща има за тях. Примерно намаление на ДДС, връщане на акцизите за гориво и какво ли не. И затова и казах, тотализиране. Популистите превръщат всичко това в един тотален проблем. А вътре в него има най-различни интереси и най-различни хора, най-различни видове хора. Академик Денков това се опита да покаже. Има няколко, не знам колко фамилии са те, които владеят огромната част от зърнодобива у нас", посочи Дичев. 

На въпрос каква е ролята на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който от началото на протестите  критикува подхода на премиера, че не бил достатъчно диалогичен с протестиращите земеделци, Дичев беше категоричен: "В момента просто му се вдига, както се казва, топка на воле. Точно преди изборите. Нинова дори за подозря, че той лично е организирал тези протести. Аз не знам такова нещо, не мога да прецена. Но в момента от него зависи дали ще устои тази ротационна коалиция. И той, особено ако получи добри резултати на местните избори, което е доста вероятно, ще започне да иска някакви неща - министри, преформулиране на управлението. Тоест  цялата коалиция в момента се държи на добрата воля на Бойко Борисов, който между другото се представя като един добронамерен човек, диалогичен. Ние много добре си спомняме как управляваше той. Той отстъпваше всеки път, когато трима души излязат на площада". 

"Няма партия на хоризонта, която да е на вълната на надеждите и очакванията на хората, която да успее да направи голяма промяна в местната власт. Картата няма да бъде коренно променена. Не мисля, че вече може да се говори за някакви крепости. Има кметове, които седят много силно по места, оформили своя крепост с марката "ГЕРБ", като Бургас, Враца, Стара Загора и пр. Със сигурност ще има някъде пробив."

Според Ганев на последните парламентарни избори преднината на ПП-ДБ в София е била "трудно преодолима дистанция, но в последните няколко месеца те са в ерозия на обществената подкрепа и много зависи от кандидата на ГЕРБ, защото при кандидата на ПП-ДБ има вътрешно напрежение".

Много важен е въпросът кои са електоратите, които няма да са представени на балотажа и които ще трябва да избират между други опции, подчерта Ганев. Според него кандидатите на БСП и "Възраждане" - Ваня Григорова и Деян Николов, ще са имената с най-голяма подкрепа, които ще останат извън балотажа и това как ще гласуват техните избиратели на балотажа "ще реши изборите в София".

Близо 70% е отрицателната оценка за работата на кабинета. Борисов се позиционира тактически и не иска да се ангажира с този състав на кабинета, защото си дава сметка за неговата непопулярност, коментира Димитър Ганев в предаването "Преди всички".

По думите му лидерът на ГЕРБ не иска да обира негативите от действията на правителството и то в контекста на приближаващите местни избори.

"И тази дистанция изглежда политически здравословна за Борисов и ГЕРБ."

Ако правителството продължи тази линия и падне на критични нива на подкрепа, то след местните избори може да се мисли за по-бърза ротация от тази, която имаме планирана за март, подчерта Димитър Ганев.

Това написа в профила си в социалната мрежа Facebook Митко Павлов. Вижте и целия текст:

"рядко се вижда милионери да блокират каквото и да било, но нека резюмираме с чужди думи, защото не разбирам нищо от материята ама се зачетох: 

Европейските субсидии за селското стопанство са направени, за да помогнат на малките и средни производители, НО в България голямата част от тази крупна сума отива при няколко едри „зърнарски“ семейства (2 МИЛИАРДА ЛЕВА субсидии ВСЯКА ГОДИНА).

+ Българската държава им връща акциза за горивото.
+ Не плащат ДДС.
+ Получават компенсации за електроенергия.
+ Продават с надценка и печалба, независимо, че държавата веднъж вече им е платила с нашите пари.
+ Изнасят и продават и в чужбина с печалба.

НО ВЪПРЕКИ ВСИЧКИ ОБЛЕКЧЕНИЯ И МИЛИАРДИ ЛЕВОВЕ ПОМОЩИ хлябът в България не поевтинява, даже в началото на 2023 г. е с 34% по-скъп в сравнение с година по-рано.

Кой плаща всичко това? Българският народ, познахте.

Но не българският народ протестира, а милионерите с яхтите. Народът през това време събираме капачки и даряваме за лечение на деца.

“Сега тези хора организират протести. Причината е да не се внася евтино украинско зърно! Защо да не се внася? За да купи тяхното! Украинците не ползват европейски субсидии и българска държа не им връща акциза за горивото, впрочем. Въпреки това имат значително по-евтини зърнени култури. Защо да не изкупуваме българското? Защото българските „зърнари“ в момента искат 20% по-висока цена от световните борси. Последицата е, че те ще си вземат печалбата, а българския потребител ще им я плати. За миналата година (2022 г.) "зърнарите" са обявили 2,5 млрд. лв. печалба. и са взели 2 млрд. лв. субсидия при продажби от 9,98 млрд. лв. Между впрочем, въпреки почти половин година забрана за украинско зърно, цената по световните борси даже спада... Още едно между впрочем - този модел на "затваряне" на българския пазар и по-високи български “вътрешни цени" не е заради Украйна, той си е поне на 15 години.
Малък детайл е, че благодарение на субсидиите, получаване от европейските фондове се случи чудовищна концентрация на земята в България. Последицата е, че все повече се произвеждат зърно култури. Това са културите с най-ниската добавена стойност в аграрната продукция. Убива всичко, което е по-сложно, дава повече стойност в българската земеделска продукция и изисква повече работна ръка - като домати, краставици, чушки, грозде, ябълки, череши и пр. С 50 човека зърнарите обработва десетки хиляди декари, а резултата е разрушаване на работни места в селата и малките населени места.” Tihomir Bezlov"

да ти се доповръща"

"Нашите опоненти са проблемите на София. Притеснява ме, че чувам странни тези за София и лековато говорене за проблемите ѝ. Очаквам да влезем в сериозен разговор за тези проблеми. Очаквам от ГЕРБ кандидат, който едва ли ще може да предложи разумна промяна - на статуквото. За 18 години се видя какво могат да направят. В столицата бяха обновени много територии и се направиха много неща, но от гледна точка на дългосрочните цели, София се намира в песимистична позиция", коментира той.

По думите му днес ще има среща със Съюза на архитектите, за да обясни инфраструктурните си приоритети. А "Топлофикация" определя като важен проблем. "Задълженията надхвърлят милиард, кой плаща тези пари? Години наред не се извършва модернизация. Съотношението между топлоенергията и тока е 5,2:1. Не се говори за когенерация. За да се намалят задълженията, трябва да се увеличи делът на електроенергията. Това предполага сериозна модернизация. От държавни субсидии към инвестиции - трябва генерална смяна на политиката", подчерта Лилков. 

Според него за 8 години 28 млн. е платила Столична община за изгаряне на RDF гориво и за транспорт. "6,6 млн. км е пробегът на тежкотоварните камиони. Сред моите приоритети е доизграждане на метрото, както и вътрешноквартален транспорт, създаване на бързи пътни връзки със северните територии и сериозни изисквания при строежите на нови сгради", заяви той.