Това заяви пред Българската национална телевизия евродепутатът Радан Кънев.

Вчера Европейската комисия обяви, че спира Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния и отбеляза съществен напредък в областта на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност. МПС беше въведен при присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г. 

От началото на МСП през 2007 г. Комисията редовно докладва за напредъка по съответните реформи в България и Румъния. През октомври 2019 г. Комисията публикува последния си доклад по МСП за България, а през ноември 2022 г. последния за Румъния. И за двете държави членки Комисията стигна до заключението, че са изпълнили задоволително задълженията си, определени в МСП към момента на присъединяването им към блока. 

Кънев коментира и въпросът с Шенген след речта на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, която призова Нидерландия и Австрия да пуснат България и Румъния в безвизовото пространство. Двете държави обаче заявиха, че няма да го направят. 

“Лошият късмет, който имахме през миналата година е правителствената криза и предсрочните избори в Нидерландия, тъй като тя беше декларирала, че ще свали възраженията срещу България и Румъния, след което влезе в предизборна кампания ноември месец и предизборният популизъм стана водещ пред правилата на политиката, справедливостта и здравия разум”, допълни Радан Кънев.

Той посочи още, че през първата половина на 2024 г. в Австрия има избори, на които крайните националисти според проучванията са първи. Управляващата народна партия от първа се оказва трета и тя се намира в предизборна паника. В тази ситуация тя мисли как ще се хареса на избирателите.

"Ние сме заложници на вътрешнополитически популизъм в тези две държави. Свалянето на мониторинга над България и Румъния е ключово, защото това беше формалният аргумент на Марк Рюте за ветото на Нидерландия. Свалянето на мониторинговия доклад е политическо извинение, силен знак, доверие в аванс, че сегашното правителство и мнозинство ускорено вървят в правилната посока."

По думите му по отношение на Шенген българското правителство е направило всичко по силите си, като според Радан Кънев страната ни има шанс.

"Ако не стане сега, трябва да продължат усилията да стане в първия възможен момент", допълни Радан Кънев.

Данните от тазгодишното национално външно оценяване разкриват влошаване на резултатите на учениците, завършващи IV клас, които показаха, че децата масово не могат да четат и разбират прост текст. Данните за учениците, завършващи VII клас, разкриват незначителен напредък по български език и среден резултат от 35 точки по математика - малко над прага от 30 точки.

От УНИЦЕФ посочват, че почти всеки втори млад човек няма основни умения по четене и математика.

Въпреки че Министерството на образованието и науката отчита 40% намаление на дела на отпадналите от училище деца чрез Механизма за съвместна работа на институциите по обхващане и включване в образователната система, все още последните данни на НСИ показват, че 11,2% от децата на възраст 3-6 години и 5,7% от децата на възраст 7-10 години не посещават училище. 

Данни на МОН за 2022 г. показват увеличение на почти всички видове насилие, докладвани в училищата - физически, вербален и кибертормоз.

В днешния дигитален свят почти всеки втори млад човек в България не притежава основни дигитални умения.

Трансформирането на образованието започва с осигуряването на това всички деца да придобият базови умения - грамотност, математически умения и социално-емоционални умения, които са основа за ученето като цяло. За тази цел е създадена глобална коалиция, която приканва правителствата и заинтересованите страни да подкрепят Ангажимента за действие по отношение на базовото обучение като първа стъпка в този процес.

Това стана ясно от телефонен разговор между премиера акад. Николай Денков и неговия нидерландски колега Марк Рюте.

Министър-председателят на Нидерландия похвали България за вече направените стъпки в правилната посока, особено по отношение на правомощията на главния прокурор.

В същото време в доклад, представен днес пред народните представители в Хага, нидерландският кабинет обръща внимание на две препоръки от доклада на Европейската комисия (ЕК) за върховенство на правото в нашата страна от 5 юли т.г., а именно за структурата и състава на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на Инспектората към него, както и за превенцията и противодействието на корупцията.

Акад. Денков увери Марк Рюте, че през следващата седмица се очаква българският парламент да приеме промени в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с които ще се реформира Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. До средата на октомври т.г. е планирано да бъдат гласувани на първо четене предложените промени в Конституцията,
които се отнасят до ВСС.

След това България ще информира ЕК и всички държави членки за постигнатия напредък в изпълнението на препоръките в доклада от 5 юли т.г.

Това стана ясно от телефонен разговор между премиера акад. Николай Денков и неговия нидерландски колега Марк Рюте.

Министър-председателят на Нидерландия похвали България за вече направените стъпки в правилната посока, особено по отношение на правомощията на главния прокурор.

В същото време в доклад, представен днес пред народните представители в Хага, нидерландският кабинет обръща внимание на две препоръки от доклада на Европейската комисия (ЕК) за върховенство на правото в нашата страна от 5 юли т.г., а именно за структурата и състава на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на Инспектората към него, както и за превенцията и противодействието на корупцията.

Акад. Денков увери Марк Рюте, че през следващата седмица се очаква българският парламент да приеме промени в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с които ще се реформира Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. До средата на октомври т.г. е планирано да бъдат гласувани на първо четене предложените промени в Конституцията,
които се отнасят до ВСС.

След това България ще информира ЕК и всички държави членки за постигнатия напредък в изпълнението на препоръките в доклада от 5 юли т.г.

Данните от тазгодишното национално външно оценяване разкриват влошаване на резултатите на учениците, завършващи IV клас, които показаха, че децата масово не могат да четат и разбират прост текст. Данните за учениците, завършващи VII клас, разкриват незначителен напредък по български език и среден резултат от 35 точки по математика - малко над прага от 30 точки.

От УНИЦЕФ посочват, че почти всеки втори млад човек няма основни умения по четене и математика.

Въпреки че Министерството на образованието и науката отчита 40% намаление на дела на отпадналите от училище деца чрез Механизма за съвместна работа на институциите по обхващане и включване в образователната система, все още последните данни на НСИ показват, че 11,2% от децата на възраст 3-6 години и 5,7% от децата на възраст 7-10 години не посещават училище. 

Данни на МОН за 2022 г. показват увеличение на почти всички видове насилие, докладвани в училищата - физически, вербален и кибертормоз.

В днешния дигитален свят почти всеки втори млад човек в България не притежава основни дигитални умения.

Трансформирането на образованието започва с осигуряването на това всички деца да придобият базови умения - грамотност, математически умения и социално-емоционални умения, които са основа за ученето като цяло. За тази цел е създадена глобална коалиция, която приканва правителствата и заинтересованите страни да подкрепят Ангажимента за действие по отношение на базовото обучение като първа стъпка в този процес.

Това заяви пред Българската национална телевизия евродепутатът Радан Кънев.

Вчера Европейската комисия обяви, че спира Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния и отбеляза съществен напредък в областта на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност. МПС беше въведен при присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г. 

От началото на МСП през 2007 г. Комисията редовно докладва за напредъка по съответните реформи в България и Румъния. През октомври 2019 г. Комисията публикува последния си доклад по МСП за България, а през ноември 2022 г. последния за Румъния. И за двете държави членки Комисията стигна до заключението, че са изпълнили задоволително задълженията си, определени в МСП към момента на присъединяването им към блока. 

Кънев коментира и въпросът с Шенген след речта на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, която призова Нидерландия и Австрия да пуснат България и Румъния в безвизовото пространство. Двете държави обаче заявиха, че няма да го направят. 

“Лошият късмет, който имахме през миналата година е правителствената криза и предсрочните избори в Нидерландия, тъй като тя беше декларирала, че ще свали възраженията срещу България и Румъния, след което влезе в предизборна кампания ноември месец и предизборният популизъм стана водещ пред правилата на политиката, справедливостта и здравия разум”, допълни Радан Кънев.

Той посочи още, че през първата половина на 2024 г. в Австрия има избори, на които крайните националисти според проучванията са първи. Управляващата народна партия от първа се оказва трета и тя се намира в предизборна паника. В тази ситуация тя мисли как ще се хареса на избирателите.

"Ние сме заложници на вътрешнополитически популизъм в тези две държави. Свалянето на мониторинга над България и Румъния е ключово, защото това беше формалният аргумент на Марк Рюте за ветото на Нидерландия. Свалянето на мониторинговия доклад е политическо извинение, силен знак, доверие в аванс, че сегашното правителство и мнозинство ускорено вървят в правилната посока."

По думите му по отношение на Шенген българското правителство е направило всичко по силите си, като според Радан Кънев страната ни има шанс.

"Ако не стане сега, трябва да продължат усилията да стане в първия възможен момент", допълни Радан Кънев.