♥ Трябва да научим децата да учат Един махараджа непрекъснато

...
♥ Трябва да научим децата да учат Един махараджа непрекъснато
Коментари Харесай

В образователната система на детето отговорността на родителите е огромна ♥ Етиен ЖАЛАНК

♥ Трябва да научим децата да учат

Един махараджа непрестанно обсъждал нуждата от обучение. Той отишъл при прочут влъхва, с цел да му изиска съвет:

– Ти си академик човек – нуждая се да ми изясниш каква е изгодата от положително обучение.

– Ще ти я покажа, в случай че ми повериш сина си за 20 години.

Махараджата по този начин и направил. След двайсет години се върнал при мъдреца, припрян да узнае какво е станало с момчето. Учителят плеснал с ръце. Един от учениците изкарал количка с умствено недорасъл човек в нея, некадърен да произнесе нещо обвързвано.

– К-р-р, к-р-р – произнесъл той сред две гримаси.

– Но какво е това? – попитал разчувстваният махараджа.

– Ето доказателство, че положителното обучение е главното. Синът ти беше затворен самичък в стая през тези 20 години. Ето резултатът.

Махараджата разтворил необятно очи:

– А какво значи този тон, който произнесе?

– А, това ли?... То е скърцането на вратата на стаята му, когато са му носили храна.

Детето инстинктивно възпроизвежда видяното и чутото. Това изисква да му се дават разнородни и обогатяващи благоприятни условия... Винаги съм считал имитацията за главен конструктивен принцип у индивида. Тя обуславя и съществуването на цивилизациите, приемствеността на традициите при поколенията. Същото се отнася и до фамилната и обществената сфера.

Жителите на някои тихоокеански острови на-времето страдали от продължителен дефицит на протеини. За да се изхрани, от време на време племето си служило с способи, които ние назоваваме „ безчовечен ”. Жените удавяли в реката своята първа рожба, с цел да изхранят с кърмата си прасетата, без чието битие животът бил невъобразим. Младите дами, които не желали да се подчинят, били заклеймявани. Веднъж наложени, тези порядки били наложителни, макар жестокостта им.

Необходимо е строго образование, което не изисква от детето само да подражава. Трябва да се означи, че детето, което прави противоположното на модела, който му се предлага, в прочут смисъл също подражава. Само че подражанието тук се реализира в противоположна тенденция. Добре известна е пословицата: „ Ако бащата е сребролюбец, синът е разсипник ”. Но общото при двамата е, че имат погрешно отношение към парите. Като прави противоположното на това, което го карат родителите или възпитателите, човек доближава до същото състояние.

По начало детето е личността, която би трябвало да се учи да възприема. То произнася първите думи, които чува към себе си, възпроизвеждайки звуците, чути към него. Защото то е като тесто, което елементарно се обработва – би трябвало добре да внимаваме на какво го учим, още от раждането си то може да схване всичко, в това число неврозата и уплахата. Така дете, за което родителите прекомерно са се грижили, ще бъде склонно непрекъснато да търси протекция от своите сътрудници.

Следователно, отговорността на родителите е голяма в просветителната система на детето. Колко доста неточности се позволяват в това отношение! Често децата се усещат опълчени на учители, които имат знания, само че не умеят да ги предадат.

Един преподавател, който не умее да беседва с учениците си, не може и да ги слуша. Всички знаем, че възпитаник, който е слаб по някой предмет, може да има отличен триумф в идната образователна година, в случай че смени учебното заведение или учителя.

Педагогиката е една от най-стресовите специалности. Разбирайки своята отговорност, преподавателите са добре готови да одобряват стресовите обстановки. Някои от тях се вършат на тирани в класната стая. Те не си дават изцяло сметка за психологическия резултат върху учениците на реплики като „ Вие в никакъв случай нищо няма да постигнете ” или „ Умът ти постоянно витае в небесата! ” Някои деца са под прицела на сходни забележки в продължение на цялата образователна година. Те последователно стартират да наподобяват на учителската визия за тях. Нищо чудно, в случай че след години стигнат до липса на доверие в себе си!

Ще кажете, че има същински психолози в просветителната система. Да, само че те не имат средства да изпълнят предназначението си. Искат да създадат положително, само че работят с допотопни способи, т. е. с елементарни диалози с учениците. От няколко години имам опция за контакти с психолози и психиатри, с които разкриваме нови техники за работа. Един от тях беше началник на опит в региона на Дижон. Той се занимаваше с така наречен „ сложни ” възпитаници. Беше образувал групи за прочувствена изява, по сходство на моята процедура. Работата се състоеше не в елементарен диалог, а в същинско изложение на проблемите. Децата са доста по-зрели от упованията ни: в случай че пияният татко ги бие, те доста бързо схващат, че би трябвало да станат колкото се може по-скоро огромни и независими, с цел да се избавят от това състояние. Най-важното е увереността им в такова идно избавление. В същото време осъзнават, че сегашното им не е обикновено, само че като изкажат бедата си, внезапно престават да чупят всичко в класната стая и да бъдат изключвани от разнообразни учебни заведения, а триумфът им очевидно се покачва. Трябва да научим децата да учат.

Тук става дума единствено за един опит. Министерството на образованието мъчно ще задвижи опита, като се има поради мудността на всякаква огромна административна единица. Когато почуках на няколко порти, с готовност да направя систематизирания от опита на разнообразни образователни заведения, ми дадоха отговор, че това ще коства „ доста скъпо ”... Какво по-скъпо може да има от щастието на нашите деца, които са бъдещето на страната? Ние би трябвало да намерим средства да се възползваме от интелектуалните благоприятни условия на бъдещото потомство.

Научете децата си на благополучие:

·      Детето е допустимо най-хубавият подражател. Поставете си задача да му дадете прекрасен персонален образец.

·      Не бъдете прекомерно загрижени. Както споделя Мориак: „ Ние възпитаваме децата си като живеем. ”

·      Бъдете щастливи – по този начин и те ще имат всички шансове за благополучие на собствен ред.

От: „ Терапия на щастието “, Д-р Етиен Жаланк, изд. „ Здраве и благополучие ”, 1994 година
Снимка: youtube.com

Източник: webstage.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР