Слънцето ражда Своя сетен Син - Милосърдие ще бъде Неговото име ♥ Николай РАЙНОВ
♥ Път на звездите
Там дето слънцето изгрява, имаше в това време огромни звездогадателски храмове – седмокатни кули, в които по цели нощи стоеха влъхви, та следяха пътя на звездите и разгатваха що има да се случи с народите и племената, разпръснати по лицето на земята. Те знаеха, че звездите знаят повече от тях. Знаеха, че всичко, що се случва на земята едно по едно, в света на звездите си непрекъснато стои едно до друго – и че звездната мъдрост го демонстрира на ония люде, които могат да четат светлите й писмена.
И ето – една нощ всички видяха на небето нова звезда, – голяма, ярка, искряща – и блясъкът й затъмняваше блясъка на вси останали.
Тя бе алена като вино и едра като слънце.
И замислиха се всички звездобройци какво ли ще да предсказва звездата. Разтвориха остарели книги от пергамент с подвързия от ковано отколешно сребро и мед, разгънаха страници от загадки, изписани със знакове на антични маги – и мъчеха се да налучат името на родилия се под знака на новата звезда.
Но – всичко бе на вятъра.
Звездата не бе виждана от никого други път – и никой не бе писал за нея, та мъдростта на магите я не познаваше.
Само един Балтазар, най-млад от магите-звездобройци, разкри папирусна брошура, пренесена от земя, потънала отколе под морето – малка брошура, изписана с чудновати писмена, които се извиваха като съскащи змии.
И разтълми Балтазар загадките на писмото – и разкри тайната на звездата.
И сбра магите.
И сподели им:
„ Слънцето ражда Своя прощален Син – Милосърдие ще бъде Неговото име. Той ще бъде популярен Вожд. И две хиляди годин ще ръководи Той света. И на доста нации и племена ще даде светлина Неговото слово. А злите ще се бият в Негово име. Да идем да Му се поклоним! “
И станаха всички, подготвени за път.
Тръгнаха Талек, Шор и Теомим – маги от Халдея – и взеха злато, ладан и смирна – да му поднесат принос, като на цар.
Поеха път още Сартан, Ариех и Бетула – влъхви от Египет – и понесоха блага на първожрец: хризолит, касия и алое: тъй като имаха вяра, че Новороденият ще бъде най-велик от жреците.
И потеглиха след тях Мознаим, Акраб и Кешед – звездобройци от Персия – и подготвиха сардоникс, кориандър и кинамон, с цел да поднесат определените блага на Тогова, Когото смятаха, че ще бъде най-мъдър и най-дълбок сред пророците.
А от Индия потеглиха Геди, Делои и Дагим – брамани-влъхви, които взеха алмази, тигров зъб и кръгла кост от кротал – дарове на всемощен водач и бранник.
Дванадесетмина бяха те – и всеки носеше своя подарък, с цел да го сервира Нему – на Непознатия Човек, Чието живелище не знаеше ни един от тях.
…А най-накрая потегли Балтазар, само че подарък не смогна да откри, тъй като не знаеше какъв подарък наподобява на Оногова, Чието име е Милосърдие.
И потегли Балтазар да търси подарък за Него.
Когато стигна в отдалечен град, където продаваха скъпи бисери, Балтазар видя наследник, че е застанал с нож над майка си – да я убива, тъй като бе пийнал и яд беше обсебил нетрезвата му десница.
А майката ридаеше – и молеше сина си да не прави безумство.
Но мъжът бе разсвирепял – и в припадък на гняв замахна лудо с ножа. Случи се, че таман в тоя момент змия се обви към крайници му – и се подготви да го ухапе.
А майката, прободена, се хвърли да разплете пепелянката от ногата на своя наследник. Но снагата й отпадна, тя се люшна настрана – и едвам можа да стисне с ръка змията, с цел да одобри отровата на зъбите й.
От раната на майчината ръка прокапаха три черни капки кръв – и станаха тези капки три тъмнотеменужени аметиста.
И взе ги Балтазар, тъй като бяха таман подарък за Оногова, Чието име е Милосърдие.
И върна се по пътя към Палестина, дето го водеше блясъкът на едрата алена звезда.
Той потегли да търси Оногова, Комуто носеше подарък.
Но когато прекосваше пустинята край Мъртвото Море разбойници избиха мъжете от кервана му, уловиха Балтазара, взеха му скъпите камъни – и го вързаха като плебей.
…А по това време стигнаха магите при Ирода и запитаха го де се е родил младият Цар. И боязън огромен притисна сърцето на Ирода, като разбра, че различен Цар се е родял в земята му.
И сподели им да разпитат първосвещеника и книжниците израилски, та да научат къде се е родил новият Цар.
Разтвореха книжниците и законниците книгите оракулски, та откриха, че в Галилея би трябвало да се роди Цар, Който ще освободи света от зло, в случай че людете Го послушат.
И задължи Ирод магите от Изток да му пратят новина, щом Го намерят – че и нему прави чест да сервира блага на своя Наследник, щом е такава волята на боговете.
И потеглиха още веднъж влъхвите към Галилея. А звездата ги водеше.
И стигнаха посреднощ в дребна пещера. И видяха Дете, сияйно като слънце. И звезда огряваше лицето Му.
И паднаха пред Него ничком, та Му се поклониха – и сервираха Му своите блага.
И разкриха тогава Книгата за Звездните Пътища. И пророчества велики изрекоха за новия Цар.
И споделиха:
„ Страдание и кръв ще бъде Неговият живот. Ще стигне рано до обединение с Най-високия от Духовете. И по-велик от Него не се е родил още. “
И върнаха се към земите си по различен път, тъй като знаеха съкровената мисъл на Ирода: че мисли да убие Детето, с цел да резервира своя трон.
Но ето – заградиха ги по пътя стражи, пратени от царя – да ги върнат при него. И водиха ги още веднъж при Ирода.
И рече им яростно царят:
„ Изменихте вие на своя обет – и своите думи стъпкахте! Прилича ли ви това? Но – кажете ми, де е Новороденият – и аз ще ви отпусна с мир и скъпи блага! “
А влъхвите му дадоха отговор:
„ Царю! От мощ ние се не плашим. Прилича ли на маг нерешителност от вериги или нож? Тъмнина не ще отнеме волността на духа. – Къде е младият Цар – от нас не ще узнаеш: ни страдания, ни вериги, ни изтезания с огън и желязо не могат изтръгна от нас това, което не желаеме да кажем. Ние не ще издадем родното място на Най-великия! “
Тогава Ирод ги затвори, па сподели на пазачите да ги подложат, щом се съмне, на люти страдания. Но когато влязоха на сутринта в тъмницата, тя бе празна.
Защото Бог, възрадван от твърдостта на магите от Изток, ги придвижи на небето.
И всяка вечер светят те – всеки със светлината на своите дарове – върху дванадесетте знака на небесния Зодиак.
И разкриват на всеки умен разум тайните на това, що има да стане.
…А в това време продадоха разбойниците Балтазара и аметистите на първосвещеника иудейски Ана. Но тъй като годината бе юбилейна, в края първосвещеникът отпусна тога.
Балтазар науми – веднага да отиде при младия Цар и да Му се поклони. Но не можеше да отиде при него без блага. Затова замоли първосвещеника да му даде аметистите.
А първосвещеник Ана му сподели, че ще му ги даде, в случай че му служи още тридесет годин – по 10 годин за камък.
И стана плебей още веднъж Балтазар.
Тежко се нижеха годините, само че робът знаеше за какво служи – и помнеше, че тези тридесет години са цена на даровете.
И когато се навършиха тридесетте години, Ана отпусна своя роб – и даде му трите аметиста и една дреха от лен.
Когато Балтазар излезе в двора на първосвещеника, там откри огромно сборище от люде.
Тълпата го блъскаше, с цел да види нещо. Мъже и жени – кой от кой по-любопитни – се натискаха един другиго – и всеки гледаше да се приближи. Всички уста се смееха – както се смее злобен човек, а очите на сбраните блестяха от наслада.
И те се запътиха към мястото, посочено Голгота, което значи – Лобно Място.
И потегли Балтазар да види.
А на кръстопътя съзря, че тълпата хока някого и вика:
„ Дигнете Го! Бийте Го! Ние искаме – Той самичък да носи кръста си! “
И видя Балтазар Човек млад, и изсъхнали от тъга и тъга ланити – и с лице на господ.
Той бе паднал и всуе се мъчеше още веднъж да понесе своя тежък кръст.
Тогава Балтазар се приближи – и подвигна кръста с мишци на плебей.
А тълпата позна, че е робът на първосвещеника, и го остави, тъй като бе мощен и се боеха от него.
…И щом стигнаха на Голгота, забиха кръстове и разпнаха там Мъченика сред двама разбойници.
…И на шестия час Страдалецът простена колкото да чуто:
„ Жаден съм! “
И стана Балтазар, та донесе в шъпа вода от извора на Батхалем – и сервира шъпата си към кръста.
И когато Страдалецът погледна Балтазара, обърна към него мъченишки очи, цялостни с благост и трогателна признателност.
И позна Балтазар тогава, че Този е Царят, за Когото е носи тридесет и три годин даровете.
И падна пред Разпнатия ничком – и помоли Му се, като на Бога. И сервира Му даровете.
А Иисус го погледна безшумно и добродушно, само че не можа да вземе даровете, тъй като бе прикован…
И видя това народът – и нахвърлиха се всички върху Балтазара с крясъци:
„ И този е от Неговите! – Убийте го! – “
И падна Балтазар под кръста – падна, пронизан трижди с нож. И три сълзи от очите на Иисус капнаха върху него.
А там, дето капнаха сълзите, избухна виолетов пламък, сходен на жъртвено възпалване на благоуханни смоли.
И издигнаха се нагоре трите пламъка – и стигнаха до небето.
…И свети и до през днешния ден Балтазар на небето – свети със своите три рани и три аметиста – даровете на Милосърдието.
Той свети и до днес – в звездите на Южния Кръст.
1912 година
(„ Поклонение на влъхвите “, 1423, Джентиле да Фабриано, Галерия Уфици)
От: „ Богомилски митове “ Николай Райнов
Картина: „ Поклонение на влъхвите “, 1423, Джентиле да Фабриано, Галерия Уфици, bg.wikipedia.org
Снимка: dictionarylit-bg.eu
