Да се обърнем със сърцето си към Бога и ще се роди в нас Христос ╫ Отец Александър Мен
╫ Рождество Христово
Ние сме пристигнали през днешния ден да се причестим, да се съединим с Господа в деня на Неговото Рождество, когато Той се е родил на земята, с цел да стане един от нас, един от смъртните хора, с цел да преживее с нас всички човешки премеждия, разочарования, горести, самотност, гибел – всичко! Да преживее всичко, с изключение на прегрешението. За нас с вас това е началото на нов живот. Бог влиза в елементарното, елементарното, земното, в елементарния човешки живот, тъй че той престава да бъде елементарен, престава да бъде земен и елементарен. Той става осветлен. И тогава нас ни спохожда чувство, наречено рождение в нас на Господа.
В този ден ние сме длъжни дружно да се молим Господ да се роди в нас и ние да се родим за нов живот. Това ще бъде второ рождение. Та нали Той самичък ясно и тъкмо е споделил, че този, който не се роди повторно, той не ще може да влезе в Царството Божие.
Какво значи „ да се родиш повторно ”? Не на всички е ясно това. Представете си човек тежко болен, прикрепен към леглото, живеещ от месеци в болница; само че вследствие на някакви особени чудодейни медикаменти този човек се подвига на крайници. И той, при който краката му не са се движили, ръцете били немощни, когото го е боляло цялото тяло, което като че било натоварено с тежки гири – внезапно е почувствал лекост, мощ, наслада от живота! Ето тогава споделят, че този човек „ се е родил за повторно ”. Понякога се случва човек да изпитва остро възприятие за заплаха, животът му да е застрашен от нещо, само че след това, с помощта на Божието покровителство, той се избавя от него. Аз познавам хора, които са се оказвали в сериозно състояние, само че нещата са се оправяли… И те стартират живота си като че още веднъж. Те още веднъж се раждат.
Човек, който е схванал нещо, разкрил за себе си нещо значимо, който е нещо претърпял – той още веднъж се е родил. Започва да гледа на всичко по друг метод. За него и хората, и природата, и събитията от живота му, и книгите, които чете – той ги вижда с други очи, във всичко звучи друга музика! Звучи по този начин, като че са му се разкрили нови органи на възприятията, нови канали за прекарвания. Всеки от вас знае, че съществуват в живота такива мигновения, когато ние се раждаме още веднъж. Затова можем да кажем, че да, Господ ни е родил още веднъж.
Когато станем християни, ние към този момент сме се родили за нов живот. Но това рождение не е претърпяно един път за постоянно Божие наличие, след което вие ще вървите по безводна камениста пустинна пътека, където никой не ще ви съпровожда, не ще ви поддържа, не ще ви демонстрира пътя. Не, понякога възприятието за наново рождение още веднъж ще ни спохожда. И то е доста значимо в такива моменти, които са свързани с църковните или вашите лични празници, да кажем, рождения или имения ви ден – в тези дни е належащо да молим изключително ревниво, за да се допре Господ до нас като с език на нагорещен пламък! – и тогава всичко се преобразява. Това е напълно изключително прекарване. Това би трябвало да чакате! Това би трябвало да молите от Господа!
Ето, Рождество Христово е. Разбира се, на нас ни е безпределно драго, че Христос се е родил – това е било от дълго време, преди две хиляди години. Но за нас е правилно, че Той и в този момент е, ражда се. И когато осъзнаем това, когато усещаме това, когато се радваме на това, несъзнателно ни идва мисълта: къде идва Той? В какъв живот? При кого?… При нас, изпълнените със себелюбие, всякакво себелюбие, суетливост, мисли изпълнени с оскъдни, просто микроскопични, ненужни като боклук неща; при хора, които не умеят да обуздават нито своите очи, нито своя език, нито своето сърце, нито своите усеща. При хора, в душите на които витаят най-низки, пошли и глупави усеща: злоба, наказание на другите, превъзнасяне! При хора, които не ръководят нищо, нито в своето тяло, нито в своята душа. Започваме да се храним – не можем да се удържим, не знаем мярка; тялото ни – изпълнено с леност, страст, блудни грехове – нищо не ръководим, всичко сме оставили на самотек. И ето това стартира да изпълзява: в нас се образува изначало една рана, в нея се появяват паразити, червеи, след това друга рана, трета, и в края на краищата, се оказваме покрити от главата до петите с тези струпеи, паразити, тази гнусота, която трансформира нашата душа в буца недъзи.
Можем ли да се очистим от всичко това? Знаем, че не можем. Ние с вас не сме деца и знаем, че това не се случва: очистваш се, само че раната още веднъж се появява. Какъв е изходът? Изходът за нас е един. Господ споделя: Аз съм вашият Спасител. Ще взема върху Себе Си вашите грехове. Със Своята кръв ще измия всички тези паразити, ще измия, ще очистя вашата душа – единствено елате и Ми я донесете. Както споделя Господ в Своето Писание: „ Сине, дай Ми своето сърце ” (Притч 23:26). Днес ние принасяме сърцата си и споделяме:
Господи, дано Твоят огън изгори в нас всичко зло, мерзко, черно, неприятно, неблагодарно. Нека Твоят Дух се всели в нашите сърца, с цел да станем носители на Твоят Божествен Дух, тъй че Той да остане у нас, от нас да се излъчва на всички страни, с цел да знаят хората, че у нас се ражда Христос, че сме Го срещнали и приели.
Не бива да си мислим, че сме недостойни. Никой, в никакъв случай не е неподобаващ, тъй като при индивида Бог е пристигнал, не защото индивидът е заслужен за това, а тъй като Бог е обич! Любовта е това, което се излива, което отдава себе си, което обгръща всички! И Божията обич ни обгръща и ни дава сили да живеем. Ние живеем с Нея! Ето за какво апостолът споделя: „ не аз пребивавам, а Христос живее в мене ” (Гал 2:20). Защото когато аз „ пребивавам ”, какво е това? Ходещ общ брой от душевни и телесни немощи. Но когато „ у мене е Христос ”, то ние изправяме рамене и споделяме: да, посредством нас действува Господ! И тогава у нас няма да има нито надменност, нито самомнение, нито превъзнасяне, а единствено възприятие на смирение и признателност. Защото ние ще знаем, че нашите дарования – не са наши! Всичко е от Него. Ние вечно ще бъдем избавени от всяко превъзнасяне, от какъвто и да е риск високо да излетим, с цел да паднем неуместно на земята.
И по този начин, това е най-главното. Днес не изреждам всичките ви грехове. Защото е празник. Няма да се ровим през днешния ден в греховете си. Ще забележим единствено, че нашата душа е нечиста, тъмна, наподобяваща на този вертеп, тази пещера, където се е родил Господ. Той се е родил там, където хората биха сметнали, че е неприлично да се родиш: не в сполучлив дом, не там където майката и младенеца са заобиколени с грижа, а при добитъка, в задния двор, в обора. Така и нашата душа е подобен обор, където, в случай че желаяме също може да пристигна Господ. Затова ще се молим. Нищо друго няма значение. Само с религия в Исус Христос ще се спасим.
Господи, ела и се всели в нас и очисти ни от всяка низост.
7 януари 1987
Източник:
Снимка: persons-info.com
