Евробарометър: В контекста на войната в Украйна гражданите се обединяват в подкрепата си за ЕС
• 65% от европейците смятат участието в Европейски Съюз за нещо положително, което е най-високият резултат от 2007 година насам
• Икономическите наказания на Европейски Съюз против Русия се поддържат от 80% от респондентите
• С оглед на войната в Украйна 61% от европейците не са уверени, че животът им ще остане неизменен
• Само 10% от интервюираните имат позитивни настройки към Русия
Войната на Русия против Украйна е засилила публичната поддръжка за Европейски Съюз, откри пролетното изследване на Евробарометър на Европейския парламент.
Почти две трети (65%) от европейците считат участието в Европейски Съюз за нещо положително. Това е най-високият резултат от 2007 година насам, когато този индикатор бе 58%. Членството в Европейски Съюз е несъмнено като „ нещо положително “ от болшинството от жителите във всички страни членки като се изключи Гърция и Словакия, където повече респонденти го дефинират като „ нито положително, нито неприятно “. В съпоставяне с последното изследване на Парламента, извършено в края на 2021 година, резултатите по този индикатор са се нараснали доста в множеството страни, изключително в Литва (+20 процентни пункта), Малта (+12 процентни пункта) и Естония (+9 процентни пункта), до момента в който в България се регистрира лек спад от 2 процентни пункта (47%).
Към сегашния миг 52% от европейците имат позитивна настройка към Европейски Съюз и единствено 12% негативна. Наблюдава се нарастване от 3 процентни пункта при позитивните настройки спрямо изследването от ноември-декември 2021 година и в това време това е най-хубавият резултат в границите на изследванията за Европейския парламент от 2007 година насам. Националните резултати по този индикатор варират от 76% в Ирландия до 32% в Гърция. В България близо половината интервюирани имат позитивно виждане за Европейски Съюз (49%), което съставлява спад с 2 процентни пункта по отношение на края на 2021 година, като негативни настройки са изразили 20% от респондентите.
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола приветства резултатите от изследването и съобщи: „ Със завръщането на войната на нашия континент европейците регистрират сигурността, която им дава Европейският съюз. Европейските жители са надълбоко привързани към свободата, подготвени са да пазят нашите полезности и от ден на ден осъзнават, че демокрацията към този момент не може да се приема за даденост. “
Европейски Съюз и светът
Неотдавнашните събития също по този начин образуваха вижданията на европейците за други огромни участници на интернационалната сцена. Русия се прави оценка позитивно единствено от 10% от интервюираните европейци, което съставлява спад от 20 процентни пункта спрямо 2018 година (30%), когато този въпрос беше последно заложен. Китай е с втория най-нисък резултат от 22% (спад от 14 процентни пункта). В съпоставяне европейците имат по-положителна настройка към Обединеното кралство (65%, +1 процентен пункт), следвано от Съединени американски щати с 58% (+13 процентни пункта). Българските респонденти също имат висока позитивна настройка към Обединеното кралство (62%), само че настройките им към останалите геополитически субекти се разграничават значително. Почти всеки втори българин прави оценка Русия (49%) и Китай (50%) позитивно към сегашния миг, като преобладаващата оценка по отношение на Съединени американски щати е негативна (53% негативна против 40% положителна).
Войната в Украйна и последствията от нея
Повечето жители възприемат войната в Украйна като фундаментална смяна: 61% от европейците не са уверени, че животът им ще остане неизменен. Само към една трета от респондентите не чакат промени в метода си на живот (37%). В България над две трети от интервюираните са неуверени, че животът им ще остане неизменен (71%), като едвам 25% не чакат промени. Проучване, оповестено предходната седмица от Европейската комисия, демонстрира, че осем от 10 респонденти в Европа са съгласни с налагането на стопански наказания на съветското държавно управление (80%), както и на съветски компании и физически лица. Мнозинството от жителите в 22 страни членки утвърждават отговора на Европейски Съюз на съветското настъпление в Украйна.
Поради повишаването на инфлацията и разноските за живот още преди началото на съветското настъпление в Украйна, което в допълнение усили наклонността, четирима от всеки 10 европейци декларират, че към този момент усещат отрицателно влияние върху стандарта си на живот (40%). В България съвсем двама от трима респонденти декларират, че към този момент изпитват негативен резултат върху метода си на живот (62%), като това е най-високият дял от всички страни членки. Независимо от негативите, 59% от европейците смятат, че отбраната на общите европейски полезности като свободата и демокрацията е приоритет, даже това да се отрази на цените и разноските за живот, което се дефинира като явен знак за европейска резистентност и единение. В България едвам 28% от респондентите считат, че отбраната на общите европейски полезности като свободата и демокрацията е приоритет, като дават преимущество на поддържането на цените и разноските за живот (70%).
Ценности за отбрана и цели на Европейския парламент
Нарастващото безпокойствие по отношение на икономическото положение е отразено и при определянето на политическите цели, върху които европейските жители желаят Парламентът да се концентрира: битката с бедността и общественото изключване се загатва преди всичко (38%), следвана от публичното опазване на здравето (35%), където се следи забележителен спад от 7 процентни пункта през последните шест месеца, и демокрацията и правилата на правовата страна (32%), като този индикатор на собствен ред бележи растеж от 7 процентни пункта. Нагласите на българските респонденти се приближават до средноевропейските, оценявайки като най-приоритетни тематиките за битката с бедността и общественото изключване и поддръжката на стопанската система и основаването на нови работни места (и двете с 46%), като на второ място се слага публичното опазване на здравето (39%), а на трето демокрацията и правилата на правовата страна и бъдещето на Европа (и двете с 28%).
Възприятията за войната и смисъла ѝ за Европейския съюз се отразяват и при определянето на главните полезности, които жителите желаят Европейскиятпарламентдазащитаваприоритетно: демокрациятаотновозаемачелномястоибележиувеличениес6процентни пункта спрямо есента на 2021 година (38%). Следват отбраната на правата на индивида в Европейски Съюз и по света, както и свободата на словото и на мисълта, всеки индикатор с 27%. За българските респонденти водещите полезности, които Европейският парламент би трябвало да пази, са свободата на напредване в Европейския съюз (33%), следвана от върховенството на закона (32%) и солидарността сред страните членки на Европейски Съюз и неговите райони (27%). Демокрацията и отбраната на правата на индивида в Европейски Съюз и по света остават на пето място с 22%, а свободата на словото и на мисълта – на шесто с 20%.
Контекст
Проучването Евробарометър на Европейския парламент от пролетта на 2022 година беше извършено сред 19 април и 16 май 2022 година измежду 26 578 жители от всички 27 страни членки под формата на изявленията лице в лице, допълнени с онлайн такива, когато това е било неотложно. Средните данни за Европейски Съюз са претеглени съгласно броя на популацията във всяка страна членка.
• Икономическите наказания на Европейски Съюз против Русия се поддържат от 80% от респондентите
• С оглед на войната в Украйна 61% от европейците не са уверени, че животът им ще остане неизменен
• Само 10% от интервюираните имат позитивни настройки към Русия
Войната на Русия против Украйна е засилила публичната поддръжка за Европейски Съюз, откри пролетното изследване на Евробарометър на Европейския парламент.
Почти две трети (65%) от европейците считат участието в Европейски Съюз за нещо положително. Това е най-високият резултат от 2007 година насам, когато този индикатор бе 58%. Членството в Европейски Съюз е несъмнено като „ нещо положително “ от болшинството от жителите във всички страни членки като се изключи Гърция и Словакия, където повече респонденти го дефинират като „ нито положително, нито неприятно “. В съпоставяне с последното изследване на Парламента, извършено в края на 2021 година, резултатите по този индикатор са се нараснали доста в множеството страни, изключително в Литва (+20 процентни пункта), Малта (+12 процентни пункта) и Естония (+9 процентни пункта), до момента в който в България се регистрира лек спад от 2 процентни пункта (47%).
Към сегашния миг 52% от европейците имат позитивна настройка към Европейски Съюз и единствено 12% негативна. Наблюдава се нарастване от 3 процентни пункта при позитивните настройки спрямо изследването от ноември-декември 2021 година и в това време това е най-хубавият резултат в границите на изследванията за Европейския парламент от 2007 година насам. Националните резултати по този индикатор варират от 76% в Ирландия до 32% в Гърция. В България близо половината интервюирани имат позитивно виждане за Европейски Съюз (49%), което съставлява спад с 2 процентни пункта по отношение на края на 2021 година, като негативни настройки са изразили 20% от респондентите.
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола приветства резултатите от изследването и съобщи: „ Със завръщането на войната на нашия континент европейците регистрират сигурността, която им дава Европейският съюз. Европейските жители са надълбоко привързани към свободата, подготвени са да пазят нашите полезности и от ден на ден осъзнават, че демокрацията към този момент не може да се приема за даденост. “
Европейски Съюз и светът
Неотдавнашните събития също по този начин образуваха вижданията на европейците за други огромни участници на интернационалната сцена. Русия се прави оценка позитивно единствено от 10% от интервюираните европейци, което съставлява спад от 20 процентни пункта спрямо 2018 година (30%), когато този въпрос беше последно заложен. Китай е с втория най-нисък резултат от 22% (спад от 14 процентни пункта). В съпоставяне европейците имат по-положителна настройка към Обединеното кралство (65%, +1 процентен пункт), следвано от Съединени американски щати с 58% (+13 процентни пункта). Българските респонденти също имат висока позитивна настройка към Обединеното кралство (62%), само че настройките им към останалите геополитически субекти се разграничават значително. Почти всеки втори българин прави оценка Русия (49%) и Китай (50%) позитивно към сегашния миг, като преобладаващата оценка по отношение на Съединени американски щати е негативна (53% негативна против 40% положителна).
Войната в Украйна и последствията от нея
Повечето жители възприемат войната в Украйна като фундаментална смяна: 61% от европейците не са уверени, че животът им ще остане неизменен. Само към една трета от респондентите не чакат промени в метода си на живот (37%). В България над две трети от интервюираните са неуверени, че животът им ще остане неизменен (71%), като едвам 25% не чакат промени. Проучване, оповестено предходната седмица от Европейската комисия, демонстрира, че осем от 10 респонденти в Европа са съгласни с налагането на стопански наказания на съветското държавно управление (80%), както и на съветски компании и физически лица. Мнозинството от жителите в 22 страни членки утвърждават отговора на Европейски Съюз на съветското настъпление в Украйна.
Поради повишаването на инфлацията и разноските за живот още преди началото на съветското настъпление в Украйна, което в допълнение усили наклонността, четирима от всеки 10 европейци декларират, че към този момент усещат отрицателно влияние върху стандарта си на живот (40%). В България съвсем двама от трима респонденти декларират, че към този момент изпитват негативен резултат върху метода си на живот (62%), като това е най-високият дял от всички страни членки. Независимо от негативите, 59% от европейците смятат, че отбраната на общите европейски полезности като свободата и демокрацията е приоритет, даже това да се отрази на цените и разноските за живот, което се дефинира като явен знак за европейска резистентност и единение. В България едвам 28% от респондентите считат, че отбраната на общите европейски полезности като свободата и демокрацията е приоритет, като дават преимущество на поддържането на цените и разноските за живот (70%).
Ценности за отбрана и цели на Европейския парламент
Нарастващото безпокойствие по отношение на икономическото положение е отразено и при определянето на политическите цели, върху които европейските жители желаят Парламентът да се концентрира: битката с бедността и общественото изключване се загатва преди всичко (38%), следвана от публичното опазване на здравето (35%), където се следи забележителен спад от 7 процентни пункта през последните шест месеца, и демокрацията и правилата на правовата страна (32%), като този индикатор на собствен ред бележи растеж от 7 процентни пункта. Нагласите на българските респонденти се приближават до средноевропейските, оценявайки като най-приоритетни тематиките за битката с бедността и общественото изключване и поддръжката на стопанската система и основаването на нови работни места (и двете с 46%), като на второ място се слага публичното опазване на здравето (39%), а на трето демокрацията и правилата на правовата страна и бъдещето на Европа (и двете с 28%).
Възприятията за войната и смисъла ѝ за Европейския съюз се отразяват и при определянето на главните полезности, които жителите желаят Европейскиятпарламентдазащитаваприоритетно: демокрациятаотновозаемачелномястоибележиувеличениес6процентни пункта спрямо есента на 2021 година (38%). Следват отбраната на правата на индивида в Европейски Съюз и по света, както и свободата на словото и на мисълта, всеки индикатор с 27%. За българските респонденти водещите полезности, които Европейският парламент би трябвало да пази, са свободата на напредване в Европейския съюз (33%), следвана от върховенството на закона (32%) и солидарността сред страните членки на Европейски Съюз и неговите райони (27%). Демокрацията и отбраната на правата на индивида в Европейски Съюз и по света остават на пето място с 22%, а свободата на словото и на мисълта – на шесто с 20%.
Контекст
Проучването Евробарометър на Европейския парламент от пролетта на 2022 година беше извършено сред 19 април и 16 май 2022 година измежду 26 578 жители от всички 27 страни членки под формата на изявленията лице в лице, допълнени с онлайн такива, когато това е било неотложно. Средните данни за Европейски Съюз са претеглени съгласно броя на популацията във всяка страна членка.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ