Звуковите вълни, фосилизирани в картите на галактиките във Вселената, могат

Звуковите талази, фосилизирани в картите на галактиките във Вселената, могат да бъдат интерпретирани като признаци на Голям гърмеж, който се е случил 13 милиарда години по-рано, в сравнение с допускат сегашните модели.

Миналата година физик-теоретикът Раджендра Гупта от Университета на Отава в Канада разгласява много извънредно предложение, съгласно което признатата понастоящем възраст на Вселената е трик на светлината, който прикрива нейната същинска античност и в същото време ни избавя от нуждата да обясняваме скритите сили.

Последният разбор на Гупта демонстрира, че осцилациите от най-ранните моменти във времето, непокътнати в огромни галактически структури, поддържат неговите изказвания.

" Резултатите от проучването удостоверяват, че предходната ни работа за възрастта на Вселената, която е 26,7 милиарда години, ни разреши да открием, че Вселената не се нуждае от тъмна материя, с цел да съществува ", споделя Гупта.

" В общоприетата космология се твърди, че ускореното разширение на Вселената се дължи на тъмната сила, само че в действителност то е разследване от отслабването на естествените сили при разширението ѝ, а не на тъмната сила. "

Ако обърнем хода на признатите сега модели на ускорено разширение, ще забележим, че космосът престава да бъде празен доста преди към 13,7 милиарда години, като всяко петънце материал във Вселената е лимитирано в размер, който в този момент бихте могли да поберете в горното си джобче, че и да ви остане място.

Всичко това беше прелестно досега, в който измерванията на галактиките, за които учените смятаха, че са били основани напълно неотдавна, не подсказаха, че става дума за зрели и солидни галактически обекти, за които е мъчно да приемем, че са се формирали преди по-малко от милиард години.

Това изправя астрономите пред алтернатива - или съществуващите модели за еволюцията на галактиките и черните дупки се нуждаят от корекции, или Вселената в действителност съществува доста по-дълго, в сравнение с си мислим.

Настоящите космологични модели изхождат от рационалното съмнение, че избрани сили, ръководещи взаимоотношенията на частиците, са останали непрекъснати във времето. Гупта оспорва съответен образец за тази " свързваща константа ", като се пита по какъв начин тя може да повлияе на разпространяването на пространството през изчерпателно дълги интервали от време.

Достатъчно мъчно е за всяка нова догадка да оцелее при интензивния надзор на научната общественост. Но предлагането на Гупта даже не е напълно ново - то е едва учредено на концепция, която е била отхвърлена преди близо век.

В края на 20-те години на предишния век швейцарският физик Фриц Цвики се замисля дали алената светлина на далечните обекти не е резултат от изгубена сила, сходно на маратонец, отпаднал от дългото пътешестване през еоните на космоса.

Неговата догадка за " изтощената светлина " се конкурира с към този момент признатата доктрина, съгласно която аленото изместване на честотата на светлината се дължи на кумулативното разширение на пространството, което дърпа светлинните талази като опъната пружина.

Последствията от версията на Гупта за хипотезата за изтощената светлина - наречена ковариращи константи на свързване плюс изтощена светлина или CCC+TL - ще се отразят на разширението на Вселената, като се отстранен мистериозните тласкащи сили на тъмната сила и се обвинят изменящите се взаимоотношения сред известните частици за увеличеното разпъване на пространството.

За да размени съществуващите модели с CCC+TL, Гупта ще би трябвало да убеди космолозите, че неговият модел по-добре изяснява това, което виждаме в огромен мащаб. Последната му публикация се пробва да го направи, като употребява CCC+TL, с цел да изясни флуктуациите в разпространяването на забележимата материя в пространството, породени от звуковите талази в новородената Вселена, и сиянието на античната зора, известно като галактически микровълнов декор.

Макар че анализът му стига до заключението, че неговата хибридна доктрина за изтощената светлина пасва добре на някои характерности на остатъчните ехтене от светлина и тон във Вселената, това важи единствено в тази ситуация, че се откажем и от концепцията, че тъмната материя също е нещо действително.

Разбира се, в случай че не е належащо да се изяснява произходът на тъмната материя или тъмната сила, физиката би била малко по-лесна в някои връзки. Дали CCC+TL се оправя със задачата да преобърне космологията с главата надолу, ще зависи от това дали може да реши повече проблеми, в сравнение с основава.

Засега нашата Вселена си остава млада - на едвам 13,7 милиарда години.

Изследването е оповестено в The Astrophysical Journal.

Източник: Science Alert