На какво се дължи този успех на България?
Звучи изненадващо, само че е реалност: България бележи триумфи в една сфера, която основава главоболия на целия Европейски Съюз - битката против пластмасовите боклуци. За положителните резултати има и една ексцентрична, характерно българска причина , написа Ясен Бояджиев за " Дойче Веле България ".
Когато преди 13-14 години в София се появиха първите цветни контейнери, у дома започнахме усърдно да сортираме боклука. Но в квартала (а и в целия град) фамилиите като нас бяха явно малцинство. Повечето хора хвърляха каквото където им падне, тъй че сред наличието на контейнерите за разделно събиране и това на останалите нямаше никаква разлика. Освен това някой непрестанно чупеше или палеше тези контейнери. Така броят им стартира да понижава, а преди 5-6 години изцяло изчезнаха. През 2014 системата беше рестартирана и малко по малко, въпреки и мъчно, навиците на от ден на ден хора започнаха да се трансформират.
Недоверието
Да се пребориш с недоверието обаче не е по никакъв начин елементарно. Години наред непрестанно ми се постановяваше да диспутирам с някои от най-близките ми другари, които, също като доста други софиянци, бяха уверени, че разделното събиране е реплика, тъй като наличието на всички цветни контейнери най-после се изсипва в едни и същи камиони. И по този начин до неотдавна, когато моя близка (вероятно най-недоверчивата) си загуби портмонето. Седмица по-късно общително я поканиха да си го получи, дружно с документите и кредитните карти - намерили го служащи на поточната линия в една от инсталациите за сепариране на боклуци. Знаеше се и от кой тъкмо регион на града е пристигнало. Така разногласията завършиха - в моя изгода. Оказа се, че камионите работят по непоколебим график и под непрекъснат надзор. И че събраното от тях не отива на сметището, а попада във към този момент построена и работеща система.
Впечатляваща смяна
Разбира се, картината в страната е пъстра и надалеч от идеалното положение. Поради липса на ясна методика (и на европейско ниво) данните са ненапълно непълни и спорни. И въпреки всичко - засичането на другите публични и експертни източници обрисува впечатляваща смяна.
От 2006 до 2016 година преработването на пластмасови боклуци в Европейски Съюз е повишено със 79%, а единствено на опаковките от пластмаса - със 74%. В България темпът на напредък е още по-висок. През 2008-2009 да вземем за пример в София разделно се събират едвам 4% от домакинските боклуци, останалото отива на сметището. През 2017 година 84% от отпадъците в града се рециклират и оползотворяват, а единствено 16% се депонират. През 2013 година едвам 6% от регистрираните в страната боклуци са предадени за преработване. Към момента в системи за разделно събиране са обхванати 6,4 милиона поданици в 183 общини.
Преди шест години се рециклират към 29% от пуснатите на пазара опаковки. Към момента този % е близо 65. По експертни оценки, в България към този момент се рециклират близо 40% от всички пластмасови боклуци, което е с към 10 на 100 над междинното равнище за Европейски Съюз. Само при пластмасовите опаковки преработването е 62-63% при приблизително 40% за Европейски Съюз.
Естествено, обективността изисква да кажем, че като цяло делът на пластмасовите боклуци в България, които не се рециклират или изгарят и стигат до депата, към момента е по-висок от междинния за Европейски Съюз, което се дължи главно на ниския дял на изгаряните боклуци.
Причините
Основен фактор за този растеж са построените през последните години организация и инфраструктура и големите вложения (от европейските фондове и от частни български инвеститори). Най-голямата от тях е софийският цех, в който подлежащите на преработване материали се отделят и от смесените битови боклуци. Освен това в страната бяха построени към 60 сепариращи съоръжения, а сега се строят още близо 20. Над 130 са компаниите с лиценз за преработване на пластмаса, чийто общ потенциал нахвърля размера на събираните пластмасови боклуци. Затова им се постанова да внасят суровина от прилежащите страни.
На публично равнище постоянно се акцентира още една причина за положителните резултати: още през 2011 година България (сред първите страни в ЕС) ограничи потреблението на найлонови торбички посредством възнаграждение на продуктова такса. Твърди се, че с помощта на тази мярка близо половината българи към този момент не употребяват такива торбички, а останалите са лимитирали използването им.
Българската специфичност
Има обаче още една, характерно българска причина, която не влиза в формалните доклади - приносът на хора с ниски приходи (предимно роми), които събират от контейнерите по улиците годните за преработване боклуци и ги предават в пунктовете за вторични първични материали против възнаграждение. Трудно е да се каже какъв тъкмо е размерът на този „ бизнес “. Според неправителствени организации, единствено в София (с население към 2 милиона) става дума за 4-5 хиляди души, които „ дават отговор “ за към 50% от отиващите за преработване боклуци (около 100 хиляди тона) и по този начин годишно икономисват на града разноски в размер на към 16 милиона лв.. Вече се чуват експертни гласове, че нормативната рамка би трябвало да вземе поради тези хора и да ги интегрира в системата. Предлага се работата им да бъде припозната като публична специалност: " събирач на боклуци за преработване ".
Така или другояче тези хора явно са основна част от българския бизнес модел в преработването, основал се непринудено като комбиниране от икономическите условия, напъните на страната и предприемаческата разпоредителност.
Нещо сходно и също толкоз изненадващо се случи преди години с „ българския “ интернет, който излезе от допотопната и безредна ера на преплетените и висящи отвред кабели и в този момент е измежду най-бързите и най-лесно наличните в света.
Перспективите
Разбира се, пред битката против пластмасовите боклуци има още доста проблеми: смяна на финансовия модел (такса боклук не върху данъчната оценка на парцелите, а съгласно количеството отпадъци); вместо анонимността на уличните контейнери - делене при източника и събиране от врата на врата; действени (а не неприложими като сега) наказания.
Освен това обсъжданата сега европейска тактика за фрапантно понижаване на пластмасовите боклуци, която би трябвало да преобрази проектирането, производството, потреблението и преработването на продуктите в Европейски Съюз, ще подложи цялата система на нови тествания. Това обаче са и нови благоприятни условия за софтуерен и стопански скок. Защо да не се употребява събраната инерция и този скок да се случи и в България? Като при интернета.
Редактор: Деница Райкова
Когато преди 13-14 години в София се появиха първите цветни контейнери, у дома започнахме усърдно да сортираме боклука. Но в квартала (а и в целия град) фамилиите като нас бяха явно малцинство. Повечето хора хвърляха каквото където им падне, тъй че сред наличието на контейнерите за разделно събиране и това на останалите нямаше никаква разлика. Освен това някой непрестанно чупеше или палеше тези контейнери. Така броят им стартира да понижава, а преди 5-6 години изцяло изчезнаха. През 2014 системата беше рестартирана и малко по малко, въпреки и мъчно, навиците на от ден на ден хора започнаха да се трансформират.
Недоверието
Да се пребориш с недоверието обаче не е по никакъв начин елементарно. Години наред непрестанно ми се постановяваше да диспутирам с някои от най-близките ми другари, които, също като доста други софиянци, бяха уверени, че разделното събиране е реплика, тъй като наличието на всички цветни контейнери най-после се изсипва в едни и същи камиони. И по този начин до неотдавна, когато моя близка (вероятно най-недоверчивата) си загуби портмонето. Седмица по-късно общително я поканиха да си го получи, дружно с документите и кредитните карти - намерили го служащи на поточната линия в една от инсталациите за сепариране на боклуци. Знаеше се и от кой тъкмо регион на града е пристигнало. Така разногласията завършиха - в моя изгода. Оказа се, че камионите работят по непоколебим график и под непрекъснат надзор. И че събраното от тях не отива на сметището, а попада във към този момент построена и работеща система.
Впечатляваща смяна
Разбира се, картината в страната е пъстра и надалеч от идеалното положение. Поради липса на ясна методика (и на европейско ниво) данните са ненапълно непълни и спорни. И въпреки всичко - засичането на другите публични и експертни източници обрисува впечатляваща смяна.
От 2006 до 2016 година преработването на пластмасови боклуци в Европейски Съюз е повишено със 79%, а единствено на опаковките от пластмаса - със 74%. В България темпът на напредък е още по-висок. През 2008-2009 да вземем за пример в София разделно се събират едвам 4% от домакинските боклуци, останалото отива на сметището. През 2017 година 84% от отпадъците в града се рециклират и оползотворяват, а единствено 16% се депонират. През 2013 година едвам 6% от регистрираните в страната боклуци са предадени за преработване. Към момента в системи за разделно събиране са обхванати 6,4 милиона поданици в 183 общини.
Преди шест години се рециклират към 29% от пуснатите на пазара опаковки. Към момента този % е близо 65. По експертни оценки, в България към този момент се рециклират близо 40% от всички пластмасови боклуци, което е с към 10 на 100 над междинното равнище за Европейски Съюз. Само при пластмасовите опаковки преработването е 62-63% при приблизително 40% за Европейски Съюз.
Естествено, обективността изисква да кажем, че като цяло делът на пластмасовите боклуци в България, които не се рециклират или изгарят и стигат до депата, към момента е по-висок от междинния за Европейски Съюз, което се дължи главно на ниския дял на изгаряните боклуци.
Причините
Основен фактор за този растеж са построените през последните години организация и инфраструктура и големите вложения (от европейските фондове и от частни български инвеститори). Най-голямата от тях е софийският цех, в който подлежащите на преработване материали се отделят и от смесените битови боклуци. Освен това в страната бяха построени към 60 сепариращи съоръжения, а сега се строят още близо 20. Над 130 са компаниите с лиценз за преработване на пластмаса, чийто общ потенциал нахвърля размера на събираните пластмасови боклуци. Затова им се постанова да внасят суровина от прилежащите страни.
На публично равнище постоянно се акцентира още една причина за положителните резултати: още през 2011 година България (сред първите страни в ЕС) ограничи потреблението на найлонови торбички посредством възнаграждение на продуктова такса. Твърди се, че с помощта на тази мярка близо половината българи към този момент не употребяват такива торбички, а останалите са лимитирали използването им.
Българската специфичност
Има обаче още една, характерно българска причина, която не влиза в формалните доклади - приносът на хора с ниски приходи (предимно роми), които събират от контейнерите по улиците годните за преработване боклуци и ги предават в пунктовете за вторични първични материали против възнаграждение. Трудно е да се каже какъв тъкмо е размерът на този „ бизнес “. Според неправителствени организации, единствено в София (с население към 2 милиона) става дума за 4-5 хиляди души, които „ дават отговор “ за към 50% от отиващите за преработване боклуци (около 100 хиляди тона) и по този начин годишно икономисват на града разноски в размер на към 16 милиона лв.. Вече се чуват експертни гласове, че нормативната рамка би трябвало да вземе поради тези хора и да ги интегрира в системата. Предлага се работата им да бъде припозната като публична специалност: " събирач на боклуци за преработване ".
Така или другояче тези хора явно са основна част от българския бизнес модел в преработването, основал се непринудено като комбиниране от икономическите условия, напъните на страната и предприемаческата разпоредителност.
Нещо сходно и също толкоз изненадващо се случи преди години с „ българския “ интернет, който излезе от допотопната и безредна ера на преплетените и висящи отвред кабели и в този момент е измежду най-бързите и най-лесно наличните в света.
Перспективите
Разбира се, пред битката против пластмасовите боклуци има още доста проблеми: смяна на финансовия модел (такса боклук не върху данъчната оценка на парцелите, а съгласно количеството отпадъци); вместо анонимността на уличните контейнери - делене при източника и събиране от врата на врата; действени (а не неприложими като сега) наказания.
Освен това обсъжданата сега европейска тактика за фрапантно понижаване на пластмасовите боклуци, която би трябвало да преобрази проектирането, производството, потреблението и преработването на продуктите в Европейски Съюз, ще подложи цялата система на нови тествания. Това обаче са и нови благоприятни условия за софтуерен и стопански скок. Защо да не се употребява събраната инерция и този скок да се случи и в България? Като при интернета.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ