29 януари 1918 г. Украйна спира похода на болшевиките към Киев
Днес, 29 януари, Украйна отбелязва една от най-символичните дати в своята съвременна история - годишнината от борбата при Крути от 1918 година. Това е ден наизуст за младите украинци, които с цената на живота си стопират настъплението на болшевишките войски към Киив и се трансформират в знак на саможертвата и битката за самостоятелност.
Това напомня " Бесарабски фронт ".
Какво съставлява борбата при Крути?
В края на януари 1918 година, на фона на разпада на Руската империя, Украйна преди малко е оповестила независимостта си като Украинска национална република. Срещу нея настъпват болшевишките сили, водени от Муравьов, за бързо завладяване на Киев и очистване на младата държавност.
На железопътната линия край село Крути, на към 130 км североизточно от Киев, против няколко хиляди добре въоръжени болшевики застават към 400 украински бранители – главно студенти, гимназисти и млади доброволци, с най-малък военен опит.
Те знаят, че нямат късмет за победа. Но имат задача: да завоюват време.
И съумяват.
Съпротивата им забавя настъплението задоволително, с цел да може украинското държавно управление да се реорганизира и да подпише Брест-Литовския кротичък контракт. Той е подписан на 03.03.1918 година
Дата е определена от българското държавно управление. Начело на кабинета е Либералната партия. Брест-Литовският кротичък договоро признава украинската самостоятелност на интернационално равнище.
Битката при Крути не е военна победа. Тя е честен и исторически акт, съпоставим с Термопилите ( 300 спартанци) - малко на брой против мнозина, съзнателна всеотдайност в името на бъдещето.
Много от пленените млади бойци са разстреляни. По-късно телата им са препогребани в Киев с държавни почести. Оттогава Крути се трансформира в знак на украинската държавност, юношески идеализъм и отвод от послушание.
Днес, когато Украйна още веднъж се пази от съветска експанзия, Крути звучи мъчително настоящо. И тогава, и в този момент украинците се изправят против по-многоброен зложелател, който отхвърля правото им на битие като нация.
Затова 29 януари не е просто ден на печал.
Това е ден наизуст, еднаквост и предизвестие - че свободата се губи първо в мисълта, след това в историята, и най-после на бойното поле.
И по тази причина Украйна помни.
