Званието фелдмаршал Фридрих Паулус получил малко преди да бъде взет

Званието фелдмаршал Фридрих Паулус получил малко преди да бъде взет в плен. За руското командване ръководителят на немските войски в борбата при Сталинград бил скъп трофей.

Крахът

В началото на 1943-а година 6-а войска на Паулус представлявала тъпо представление: на 8 януари руското командване се обърнало към Паулус с ултиматум: в случай че маршалът не се съобщи до 10 часа на идващия ден, всички обкръжени немци ще бъдат унищожени.

Паулус не реагирал на ултиматума. 6-а войска била разрушена, Паулус се лишил от танкове, муниции и гориво. На 22 януари било завладяно последното летище. На 23 януари с вдигнати ръце от постройката на някогашния затвор на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) излязъл командирът на 4-ти армейски корпус Макс Карл Пфефер, дружно с остатъците от своята 297-а дивизия капитулирал военачалник Мориц фон Дребер, в парадна униформа се предал командирът на 295- дивизия военачалник Ото Корфес.

Местанохажодението на Паулус оставало все по този начин незнайно, плъзнали клюки, че той е съумял да избяга от обсадата. На 30 януари била прихваната радиограма за назначението на Паулус в званието фелдмаршал. В известието Хитлер ясно намеквал: „ Още нито един немски фелдмаршал не е попадал в плен “.

Накрая, разузнаването съобщило, че немските сигнали идват от постройката на Централния универмаг. Там и разкрили Паулус. „ Това е краят! “ – споделил мръсният, изстрадал, мършав дъртак, в който мъчно можел да бъде разпознат Фридрих Паулус.

Болест

Паулус имал страшна болест – рак на дебелото черво, по тази причина бил подложен на внимателен надзор и грижи. Откарали го тайно в болница. Немският военачалник представлявал тъпо представление: отпаднал, жълтеникавото му лице било постоянно тъмно и обрасло.

Била му предписана диета: супи, зеленчуци и червен хайвер, пушени салами, пържоли, плодове. Фелдмаршалът се хранел насилствено. Освен това, дясната му ръка била счупена, което чиновниците на болничното заведение възприемали нееднозначно: анонимният пациент бил малтретиран.

Пролет в манастира 

Пролетта на 1943 година Паулус посрещнал в манастир в Суздал. Там той останал половин година. След революцията в манастира се помещавали военни елементи, бил концлагер, а по време на войната – лагер за военопленници.

Фелдмаршалът живял в монашеска килия. Охранявали го деликатно.. За руското командване той бил заложник номер едно. Още тогава било видно, че Паулус ще играе роля в една огромна политическа игра. Решението за отвод от нацистките хрумвания почнало да узрява в Паулус след покушението против Хитлер. Разправата с участниците в заговора била жестока, измежду тях били и другари на фелдмаршала.

В Германия били уверени в гибелта на германеца. Имало даже алегорично заравяне на Паулус, в което Хитлер персонално сложил невръчения фелдмаршалски скиптър с брилянти. Писмо от брачната половинка му станало последната капка, довела Паулус до доста непростимо решение. На 8 август той говорел по радио, излъчващо се в Германия, с апел към немския арод да се отхвърли от фюрера и да избави страната, за което би трябвало неотложно да приключи войната.

Паулус във вилата

От 1946 година Паулус живее във вила до Москва като „ персонален посетител “ на Сталин. Той бил обкръжен от внимание, защита и грижи. Имал персонален доктор, собствен готвач и адютант. Независимо от оказаната му чест, Паулус траял да тъжи за родината си, само че Сталин изрично отказвал да го освободи.

За Сталин Паулус бил скъп персонален трофей. „ Вожда на народите “ нямало по какъв начин да го изгуби. Освен това, освобождението на фелдмаршала било рисково за самия него: в Германия отношението към него било, меко казано, недоброжелателно, а гибелта на Паулус можело съществено да накърни репутацията на Съюз на съветските социалистически републики. През 1947 година Паулус два месеца се лекувал в санаториум в Крим, само че да посети гроба на жена си и да приказва с децата си му било неразрешено.

Нюрнберг

Паулус станал един от основните очевидци на обвиняването на Нюрнбергския развой. Когато в залата като очевидец влезнал Паулус, седящите на скамейката подсъдими Кайтел, Йодъл и Гьоринг трябвало да се успокоят. Все отново нищо не било забравено: Паулус бил един от тези, взели директно присъединяване в създаването на проекта „ Барбароса “.

Показанията в интерес на Съюз на съветските социалистически републики и откровеното изменничество на Паулус не можело да бъде простено даже от нечовечните нацистки нарушители. Участието в процеса на страната на съдружниците на практика избавило фелдмаршала от затвор.

Повечето немски генерали, без значение от съдействието в годините на войната, били наказани на 25 години. Паулус, апропо, можел и да не стигне до правосъдната зала. По пътя за Германия, било осъществено нападение против него, само че своевременната работа на контраразузнаването съумяла да избави толкоз значимия очевидец.

Обратно в Германия

На 23 октомври 1953 година след гибелта на Сталин, Паулус напуща Москва. Преди да си тръгне той декларира: „ Дойдох при вас като зложелател, само че си потеглям като другар “. Фелдмаршалът се заселил в дрезденското предградие Оберлошвиц.

Предоставили му вила, прислуга и защита, автомобил. Дори му разрешили да носи оръжие. Според архивите на познавач службите на Германска демократична република, Фридрих Паулус водел уединен живот. Любимото му занятие било да разглабя и почиства служебния си револвер.

Той работел и като шеф на Военно-историческия център в Дрезден, а също по този начин и четял лекции във Висшата школа на националната полиция на Германска демократична република. Печелейки благосклонно отношение към себе си, в изявленията той подлагал на критика Западна Германия, хвалел социалистическия строй и обичал да повтаря, че „ Русия не може да я победи никой “.

През ноември 1956 година Паулус не излизал от у дома, лекарите му сложили диагноза „ склероза на основния мозък “. Лявата половина на немеца била парализирана. Починал на 1 февруари 1957 година.