След векове отново зубри на свобода в България
Зубърът - от дълго време липсващ тип, в древността е необятно публикуван в Европа и на Балканите. Европейският бизон, както е прочут още зубърът, е най-голямото тревопасно животно в Европа и основен тип за отворените горски екосистеми. Аристотел и Пазваний дават подробни описания на зубрите, обитаващи земите на траките, а находки от археологически обекти от Праисторията до Средновековието свидетелстват за разпространяването им на територията на България. С развиването на цивилизацията, фрагментирането и унищожаването на местообитанията и директното заличаване на типа, ареалът му на обитаване мощно се стеснява и при започване на ХХ век изчезват и последните диви представители на типа в света.
С нелеката задача зубрите да бъдат възобновени в Родопите, се заемат Национално ловно-рибарско съдружие Съюз на ловците и рибарите в България и Фондация По-диви Родопи като част от дейностите по възобновяване на едрите диви тревопасни в Източните Родопи. Първите животни в ДУ Студен бунар са докарани през октомври 2013 година от Германия. Въпреки първичните компликации зубрите сполучливо се приспособяват и през 2015 година се роди и първото от епохи зубърче в Родопите. През идващите три години двойката възрастни се снабди с още две дребни, а през 2017 година две млади животни, подаяние от зоопарка в Зул, Германия, бяха присъединени към групата.
Зубрите към този момент са отвън адаптационната ограда и се отглеждат следено в Дивечовъден сектор Студен бунар към Национално ловно-рибарско съдружие “Съюз на ловците и рибарите в България”. За животните не престават да се поставят грижи и се води всекидневен мониторинг на държанието им.
През лятото стадото се усили и с още един член – дребната Надежда е първото зубърче, което се ражда на независимост на юг от Дунав от междинните епохи насам.
От средата на ХХ век стартират напъните за възобновяване на типа в природата от дребното непокътнати зоопаркови животни. Постепенно Европейският бизон се завръща в дивата природа на Европа и по данни на European bison pedigree book (развъдната книга на Европейския бизон) в края на 2018 година в света се срещат 7532 животни, от които на независимост от Скандинавието до Балканите и от Испания до Русия живеят 5368 животни.
Зубърът се е трансформирал в един от знаците на дивата природа в Европа, а неговата история е показателна по какъв начин единствено за 100 години един тип може да бъде доведен до ръба на изгубването, само че и по какъв начин вследствие на доста старания може да бъде възобновен. Макар популацията на зубъра постепенно и несъмнено да нараства, напъните за опазването и връщането на типа в дивата природа не престават.
С нелеката задача зубрите да бъдат възобновени в Родопите, се заемат Национално ловно-рибарско съдружие Съюз на ловците и рибарите в България и Фондация По-диви Родопи като част от дейностите по възобновяване на едрите диви тревопасни в Източните Родопи. Първите животни в ДУ Студен бунар са докарани през октомври 2013 година от Германия. Въпреки първичните компликации зубрите сполучливо се приспособяват и през 2015 година се роди и първото от епохи зубърче в Родопите. През идващите три години двойката възрастни се снабди с още две дребни, а през 2017 година две млади животни, подаяние от зоопарка в Зул, Германия, бяха присъединени към групата.
Зубрите към този момент са отвън адаптационната ограда и се отглеждат следено в Дивечовъден сектор Студен бунар към Национално ловно-рибарско съдружие “Съюз на ловците и рибарите в България”. За животните не престават да се поставят грижи и се води всекидневен мониторинг на държанието им.
През лятото стадото се усили и с още един член – дребната Надежда е първото зубърче, което се ражда на независимост на юг от Дунав от междинните епохи насам.
От средата на ХХ век стартират напъните за възобновяване на типа в природата от дребното непокътнати зоопаркови животни. Постепенно Европейският бизон се завръща в дивата природа на Европа и по данни на European bison pedigree book (развъдната книга на Европейския бизон) в края на 2018 година в света се срещат 7532 животни, от които на независимост от Скандинавието до Балканите и от Испания до Русия живеят 5368 животни.
Зубърът се е трансформирал в един от знаците на дивата природа в Европа, а неговата история е показателна по какъв начин единствено за 100 години един тип може да бъде доведен до ръба на изгубването, само че и по какъв начин вследствие на доста старания може да бъде възобновен. Макар популацията на зубъра постепенно и несъмнено да нараства, напъните за опазването и връщането на типа в дивата природа не престават.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ