Кратка история на отравянето на кладенци
Знойно гореща неделя през август 2014 година е, когато ИДИЛ идва в иракския град Снуне. Ревяйки към полите на планината Синджар в далечния северозапад на страната, облечените в черно бойци бързо залавят мъжете, дамите и децата, които не съумяват да избягат, откакто иракските и околните кюрдски сили падат при конфликта с Ислямска страна. Мъжете и възрастните дами са убити и изхвърлени в всеобщи гробове; останалите са продадени в иго.
След това, след като затриват всеки човешки живот в региона, джихадистите се залавят с естествения пейзаж. Te крадат всичко скъпо, в това число доста километри електропроводи и десетки хиляди глави добитък и възпламеняват огромна част от това, което не могат да вземат. Разбитите села към момента са осеяни с почернели пънове на в миналото обширни маслинови горички. И най-после, като специалитет, те отравят или събарят на практика всеки бунар, до който може да се докопат, преди постепенно да отстъпят на прегрупираната антиекстремистка коалиция.
В село Шейх Роми, навръх изток от Снуне, ИДИЛ задавя най-малко един бунар с бензин и задръства още няколко с парцали и железни парчета. В селата на юг от планината групата запушва десетки кладенци с камъни и отломки. По този метод те вършат буйната селскостопанска област изсъхнала пустота от прахуляк и голи полета. Посланието, споделят жителите, е недвусмислено: „ Дори и да оцелеете след нас, няма да оцелеете в безжизнената среда, в която ще се върнете. “
Но може би в най-жарките обвиняване в отравяне на кладенци в историята не се случва никакво отравяне на кладенци. В цяла средновековна Европа евреите и други малцинствени групи постоянно са упреквани в отравяне на водоизточници във време, когато пренасяните от водата заболявания работят много по-жестоко. Хиляди умират при необясними тогава условия, изключително в някои по-нехигиенични и бързорастящи градове като Прага и Вроцлав в Полша и хората се нуждаят от изкупителна жертва. Когато злополуката настава през 1348 година, обвиняванията стартират. „ По време на Черната гибел бубонната чума убива доста хора, а някои хора интерпретират това като доказателство за всеобщо отравяне “, споделя Цафрир Барзилай, историк на средновековното европейско общество от Еврейския университет в Йерусалим.
В няколко случая прокажените във Франция и Белгия са упрекнати в отравяне на извори и потоци при започване на 14 век, за което са изгорени живи – защото са „ те бяха покварени от евреите “, съгласно манастирски източник. На редица места като Виена са въведени разпореждания, забраняващи на евреите да употребяват храна и питиета, предопределени за християни от боязън от отравяне. Този възторг стартира да понижава едвам в средата на 15 век.
Към 20 век сведенията за отравяния на кладенци наподобява се забавят, най-малко в Европа. Новите оръжия редуцират доста спорове, а някои понятия за професионално военно държание и морал се утвърждават. Самите опциите за отравяне на кладенци също понижават, защото индустриализиращите се общества се отдалечават от потреблението на сходни. Но колкото по-гаден е спорът, толкоз по-вероятно е използването на сходна тактичност и Първата международна война скоро ни връща в отминалите години. В началото на 1917 година немската войска се отдръпва на 40 километра до по-къса и по-защитима линия в Северна Франция – маневра, известна като интервенция Алберих. С боевете на Източния фронт, поглъщайки огромна част от армията му, кайзерът се стреми да сведе до най-малко въздействието върху неговите дивизии на Запад. Но той също по този начин желае да се увери, че тази изгубена земя – по-голяма, в сравнение с съдружниците съумяват да завземат за две години и половина война – не би могла да даде материално преимущество за съперниците му. Докато се отдръпват, германците замърсяват кладенци, разкопават пътища, събарят дървета и заравят мини.
През 1942 година нацистката войска продължава практиката, защото техният райх стартира да отслабва. Гръцките бойци от съпротивата усилват офанзивите от своите планински скривалища, а немските войски дават отговор с безмилостни интервенции и напълно скоро Централна и Северна Гърция „ беше превърната в мъртва зона от разрушено имущество и гниещи реколти “, написа Марк Мазоуер в „ Inside Hitler’s Greece: The Experience of Occupation, 1941-44 “. „ Повечето селяни се опасяват да се приближат до равнищата си, с цел да не бъдат убити; в някои случаи на тях в действителност е неразрешено от германците да сеят или жънат. “ По време на последните стадии на отдръпването на Оста, редица села, в това число Агиос Георгиос покрай Карпениси, са изцяло изравнени със земята, а кладенците им са нечисти с труповете на мъртви мулета.
Междувременно в тихоокеанския спектакъл японски учени заразяват хиляди китайски кладенци с холера в края на 30-те и началото на 40-те години, с цел да ревизират въздействието й върху селяните. „ Военен и граждански медицински личен състав организира опити върху човешки субекти без тяхно единодушие, които са противници и от време на време надвишават тези на най-нехуманните нацистки лекари “, написа Шелдън Х. Харис, създател на „ Factories of Death: Japanese Biological Warfare, 1932–45 “. Много от основните участници в програмата по-късно бягат от правораздаването, откакто подписват покупко-продажби с американски военни, които желаят да се поучат от техните проучвания.
