Знаете ли защо Майкъл Джордан никога не е искал да

Как Adidas успя да завладее СССР с псевдоним „Москва“

Знаете ли за какво Майкъл Джордан в никакъв случай не е желал да подписва контракт с Nike? Баскетболистът бил почитател на Adidas и в това отношение бил подготвен да води война за марката, както го и прави. За страдание Adidas – желаната компания, в никакъв случай не се съгласява да влага в Джордан. Проблемът е, че Nike имат какво да предложат и са подготвени незабавно да подпишат повече от великодушен контракт, само че библейският дебелоглав на бъдещата звезда продължава. Най-накрая се оказва, че Майкъл просто желал високи обувки, които да имат отбрана на глезените – дизайнерите пък били повече от съгласни да предложат допустимо най-хубавото за него и незабавно почнали да угаждат на неговите прищевки, като с това давали и милиони да запишат името му в контракта.

След това няма какво да описваме, нямаше човек по света, който да не искаше Air Jordan. Инатът и упорството да се преследва Adidas се отплаща някъде другаде. Какво обаче прави немската компания по това време? И кои са най-големите ѝ почитатели? Отговорът се крие в Съюз на съветските социалистически републики. Официалното мнение на Съюз на съветските социалистически републики е, че не може и не би трябвало да търгува с прогнилия западен капитализъм, само че обратно на идеологията, домовете на руските жители са цялостни със западна техника и се преглеждат като нещо неповторимо. Каква е ролята на Adidas? Нека стартираме от малко по-далече. След края на Втората Световна война ще открием, че фронтът се реалокира в Олимпийските игри. По това време няма компания, която да не желае да популяризира и да не даде своите артикули.

Има и разумна причина – първо ще открием, че целият свят гледа този спорт и второ – по този начин се прави една от най-хубавите вероятни реклами. Има единствено една детайлност, по това време интензивността на Съюз на съветските социалистически републики е извънредно висока. Руснаците идват с цялостен полк спортисти и още толкоз лекари, които да дават нужните стероиди за по-голяма потентност. След това не би трябвало да забравяме, че са мечтана дестинация и по още една причина – това е един голям и необхватен пазар от евентуални клиенти, които могат да трансформират напълно финансовото изражение на компанията. Никой не може да каже по кое време спортистите получават новите си обувки и спортни артикули, само че до през днешния ден се счита, че най-вероятно през 80-те години се подписва договорката, а и Москва е хазаин на спортното събитие.

Това е формалната детайлност, по неофициални канали мнозина имат достъп до лъскавите артикули, изключително в случай че са заслужели състезатели. Някои от фрагментите в спортния комитет споделят, че през 1979 година Съюз на съветските социалистически републики към този момент е имал партньорството от Adidas и Федералната Немска република. Впрочем договорката е била направена преди съвсем 20 години. Баскетболният тим на Съюз на съветските социалистически републики отива на Олимпийските игри с 46 чифта на Converse. Има и разумно пояснение, по това време страната не може да създаде свои лични артикули, а и няма никакво желание да се излага пред чужденците. Липсват им материалите, както и технологията за правенето на спортно облекло и единственият вид е да се насочат към западните империалисти. И откакто не би трябвало да има никакви следи, господата просто крият логото на компанията зад името „ Москва “.

През 70-те години покупко-продажбите са повече от прелестни, само че има един проблем – нашествието в Афганистан съумява да подразни доста хора от другата страна на завесата. Предстоящите Олимпийски игри се бойкотират и в отговор на дейностите, към 65 страни бойкотират идното събитие. Западна Германия също е измежду тях, а с това и икономическите изгоди на Adidas са прекъснати. Това отново е формалната версия. Компанията в никакъв случай не е пропущала обстоятелството да вземе съветските рубли, само че в случай че подпише партньорството ще си навлече гнева на почитателите по целия свят, затова би трябвало да се откри друго решение. Договорът е подписан доста по-рано и в този момент би трябвало да се извърши.

Хорст Даслър би трябвало да търси нов метод за осъществяване на настояванията и да заобиколи някои от главните правила. Докато се чуди по какъв начин ще направи доставката, руснаците също демонстрират някои съществени условия. Те не желаят да има никакви лога и имена на компании, тъй като известието към източния блок няма да се одобри толкоз обикновено. Другото искане към Хорст е да изпрати цялото съоръжение за производството на екипите, като на потегляне да го остави в страната, без да има никакви искания към него. За да има легални претекстове за предприемането на тези дейности, страната публично подписва лиценз за произвеждане на Adidas на руска територия.

За самите германци това не е никакъв проблем, въпреки всичко са правили същите маневри с още 19 други страни и това, че ще оставят оборудването, въобще не ги трогва. Оборудването е перо, само че въпреки всичко руснаците ще би трябвало да купуват химикалите, платовете и даже конците от тях, затова няма загуба, в противен случай – договорката върви към облага. Един бърз одит демонстрира, че от огромния лист с нужни материали за произвеждане, едвам три са налични на тяхната територия.

Моделът „ Gazelle “ е прочут по целия свят и има няколко разцветки, само че мъчно бихте могли да го откриете в магазина, тъй като въпреки всичко е остарял и Adidas от дълго време не престават напред. Една огромна част от пуснатата първа линия се изпраща незабавно за руските спортисти, като определеният цвят е синьо. При първата доставка, господата си мислят, че очевидно това ще е формалната обувка и други цветове не се създават. Основната разлика при руската версия е, че известните три линии остават, до момента в който думите Adidas се заменят с Москва. Разумното решение ще разреши въвеждането на една нова традиция в Съюз на съветските социалистически републики – ходенето с маратонки, кецове и всевъзможни други обувки.

Преди това никой не е виждал подобен модел в Съюз на съветските социалистически републики. Пристигналите тимове стартират да се разхождат по дънки и маратонки, пресата отразява доста съществено техните дейности и идващият фешън тренд стартира да проправя път на територията на страната. Какво се случва, когато звездите се покажат с един артикул? Отговорът е: недостиг. Дефицит на маратонки в Съюз на съветските социалистически републики. Опити за произвеждане на дънки и джинси в Съюз на съветските социалистически републики също се прави, само че крайният резултат няма нищо общо с американските, прочее ситуацията е толкоз зле, че още веднъж се приказва за секрети контракти, само че никой не е склонен да направи тъкмо това. За да не стане същата неточност и със стоката на Adidas, компанията незабавно изпраща специалисти, които да работят с новите машини и да образоват личния състав.

Това, което Миша Уликанин ще опише в следствие е по какъв начин немските специалисти са пристигнали и почнали да търсят млади девойки под 23-годишна възраст, по-малки не се допускали, заради простата причина, че те към този момент може да са научени на нещо друго и точно с тях стартира главната работа. След като има кой да покаже и да показва работата на машините, Съюз на съветските социалистически републики в действителност получава качествени маратонки, като по стандарт дават отговор доста съществено на немските. Ето тук обаче идва и занимателната история. След като са толкоз известни, фотоси на някои от специфичните елементи на Афганистан са точно с такива обувки, само че с логото „ Москва “, освен това в Афганистан – дали има по-ясно известие? Военните избирали тези обувки на фона на кубинките тъй като можели да стъпват по безшумно, също така планинският терен бил повече от противен за тежки обувки.

Ето за какво елитните елементи незабавно почнали да избират маратонки, в това число и Спецназ, които са получили позволение да избират лична „ универсална “ обувка за сражението. В това отношение „ Москва “ била незаменима. Ето за какво и някои американски публицисти ще напишат в своите материали, че съветските специфични елементи са отишли на война с тенис обувки. За да не станат за смях, командирите бързо забранили фотосите под кръста. Въпреки това и до през днешния ден в мрежата могат да се открият фрагменти на Adidas-Москва от войната. Трендът става толкоз необикновен, че ще открием наличието на същите обувки във филми, видео игри и още доста други. Да не приказваме, че даже в Чечня традицията ще продължи. Един занимателен факт тук е, че формалната марка завършва своето битие през 2011 година с цялостна военна промяна в Русия, когато нови и надалеч по-удобни обувки са препоръчани на бойците.