„Последната дума“ на Шърли Маклейн
Знаете ли коя е Шърли Маклейн? Не като сестра на Уорън Бийти, а като актриса с шест номинации и един извоюван „ Оскар “, професионална танцьорка и очарователна жена над 80. В киното за нея има функции единствено като нечия, която се появява в кадър за няколко минути, с цел да каже нещо изобретателно. Ето за какво Шърли е взела нещата в свои ръце и сама е продуцирала кино лентата, в който играе основната роля.
Участието на Шърли Маклейн е най-голямата мощ и уязвимост на този филм. Нейната героиня е толкоз харизматична и същинска, че към нея и другите артисти са единствено декор.
Героинята на Шърли Маклейн – Хариет Лоулър – е стара дама, която е построила дребна империя в рекламата по време, когато бизнесът е бил единствено за мъже. Тя е педантична, праволинейна и решителна, само че тези качества към този момент не й служат за друго, с изключение на да командва градинаря и готвачката. Хариет се отегчава и от дълго време е подготвена да напусне този свят, като за задачата даже е приготвила шишенце с хапчета.
Изведнъж на хоризонта се появява едно нещо, което Хариет не е планувала – какъв ще бъде некрологът й в локалния вестник. Затова тя наема младата журналистка Ан (Аманда Сийфрид), която да приготви текста авансово. Три дни са задоволителни на Ан, с цел да разбере, че на света няма нито един човек, който да каже добра дума за Хариет.
Историята в действителност стартира отсам. И несъмнено, Хариет няма да се промени, нито ще промени живота си, просто ще се опита да покаже на младата си другарка, че да живееш по своите правила, рядко печели огромни благосклонности измежду близките. Това включва нещо като странствуване – американско кино въпреки всичко, по какъв начин без странствуване – и среща с от дълго време изоставените брачен партньор, щерка и някогашни сътрудници. Особено доста ми хареса срещата с дъщерята на Хариет, която върви да обядва в едно и също заведение всеки ден в 12:35 ч. и която наподобява на майка си ужасяващо доста, тъй че помирение сред тях явно е невероятно. Хариет я попита: „ Щастлива ли си? “. На отговора с „ Да “ сподели напълно рационално: „ Значи чудесно съм си свършила работата като. “
Изобщо това е филм, цялостен с сходни явни, само че приятни мъдрости и бодър взор върху онази част от живота, която, за жал, рядко е симпатична или цветна. Освен това има отлична музика. Никой не е супергерой или вечен – просто кино за естествени хора.
Участието на Шърли Маклейн е най-голямата мощ и уязвимост на този филм. Нейната героиня е толкоз харизматична и същинска, че към нея и другите артисти са единствено декор.
Героинята на Шърли Маклейн – Хариет Лоулър – е стара дама, която е построила дребна империя в рекламата по време, когато бизнесът е бил единствено за мъже. Тя е педантична, праволинейна и решителна, само че тези качества към този момент не й служат за друго, с изключение на да командва градинаря и готвачката. Хариет се отегчава и от дълго време е подготвена да напусне този свят, като за задачата даже е приготвила шишенце с хапчета.
Изведнъж на хоризонта се появява едно нещо, което Хариет не е планувала – какъв ще бъде некрологът й в локалния вестник. Затова тя наема младата журналистка Ан (Аманда Сийфрид), която да приготви текста авансово. Три дни са задоволителни на Ан, с цел да разбере, че на света няма нито един човек, който да каже добра дума за Хариет.
Историята в действителност стартира отсам. И несъмнено, Хариет няма да се промени, нито ще промени живота си, просто ще се опита да покаже на младата си другарка, че да живееш по своите правила, рядко печели огромни благосклонности измежду близките. Това включва нещо като странствуване – американско кино въпреки всичко, по какъв начин без странствуване – и среща с от дълго време изоставените брачен партньор, щерка и някогашни сътрудници. Особено доста ми хареса срещата с дъщерята на Хариет, която върви да обядва в едно и също заведение всеки ден в 12:35 ч. и която наподобява на майка си ужасяващо доста, тъй че помирение сред тях явно е невероятно. Хариет я попита: „ Щастлива ли си? “. На отговора с „ Да “ сподели напълно рационално: „ Значи чудесно съм си свършила работата като. “
Изобщо това е филм, цялостен с сходни явни, само че приятни мъдрости и бодър взор върху онази част от живота, която, за жал, рядко е симпатична или цветна. Освен това има отлична музика. Никой не е супергерой или вечен – просто кино за естествени хора.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ