Кинофестивал Менар – моят филм
Знаете ли какъв брой чифта обувки носите през живота си? Филмът „ 316 “ освен задава този въпрос, само че и му дава отговор по вълшебен хубав метод – като споделя живота на една жена посредством нейните обувки.
Когато оповестиха тазгодишната стратегия на фестивала, уредниците се пошегуваха, че са внесли този филм за мен. И в действителност до момента това е най-личната история, която съм гледала на „ Менар “ и, прочее, най-момичешката.Не ме интересува по какъв начин наподобяват хората, споделя първоначално основната героиня, интересува ме единствено какви обувки носят, тъй като за индивида може да се научи доста единствено по обувките. Нейната история е формирана от 316 чифта, не всичките лични. Много от тези обувки са знаци, които участват в живота на всяка от нас – първите ни обичани момичешки обувчици, като предписание заплашителен кич; високите обувки на мама, които мечтаем да носим когато пораснем; обувките на обичания мъж; първите обувчици на децата ни, които грижливо пазим и всички обичани обувки, които свързваме с някакви сантиментални моменти, постоянно разбираеми единствено за нас самите.
Целият филм е сниман без да се демонстрират лица, по тази причина пък има доста симпатична анимация, много документални фрагменти и обувки, обувки, обувки. Женският глас зад кадър споделя занимателно и умно за своя живот и живота в Иран през последните 45 години, а обувките са нещо като герои в тази чудна приказка.
Просто нямаше по какъв начин да не се замисля за най-любимите си обувки. Обувките от сватбата на мама, които вардя и до през днешния ден и с които се научих да отивам на токчета из къщи; първите ми същински момичешки обувки – немски, лачени и с каишки, за първия образователен ден, до последните „ Мери Джейн “, които си купих в Милано предишния месец. Животът ми е цялостен с обувки и с техните истории. А какви са вашите?
Когато оповестиха тазгодишната стратегия на фестивала, уредниците се пошегуваха, че са внесли този филм за мен. И в действителност до момента това е най-личната история, която съм гледала на „ Менар “ и, прочее, най-момичешката.Не ме интересува по какъв начин наподобяват хората, споделя първоначално основната героиня, интересува ме единствено какви обувки носят, тъй като за индивида може да се научи доста единствено по обувките. Нейната история е формирана от 316 чифта, не всичките лични. Много от тези обувки са знаци, които участват в живота на всяка от нас – първите ни обичани момичешки обувчици, като предписание заплашителен кич; високите обувки на мама, които мечтаем да носим когато пораснем; обувките на обичания мъж; първите обувчици на децата ни, които грижливо пазим и всички обичани обувки, които свързваме с някакви сантиментални моменти, постоянно разбираеми единствено за нас самите.
Целият филм е сниман без да се демонстрират лица, по тази причина пък има доста симпатична анимация, много документални фрагменти и обувки, обувки, обувки. Женският глас зад кадър споделя занимателно и умно за своя живот и живота в Иран през последните 45 години, а обувките са нещо като герои в тази чудна приказка.
Просто нямаше по какъв начин да не се замисля за най-любимите си обувки. Обувките от сватбата на мама, които вардя и до през днешния ден и с които се научих да отивам на токчета из къщи; първите ми същински момичешки обувки – немски, лачени и с каишки, за първия образователен ден, до последните „ Мери Джейн “, които си купих в Милано предишния месец. Животът ми е цялостен с обувки и с техните истории. А какви са вашите?
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




