Забавната химия или как да изкараме духа от бутилката
Знаете ли по какъв начин се прави сладолед от течен азот? Или дали може да предизвикаш дух да излезе от вълшебната бутилка? Какво се случва, когато промиваме рана с кислородна вода? Горят ли желязото и пяната? На всички тези въпроси отговори могат да дадат освен учените, само че и някои деца. Например възпитаници, които имат интерес към химията и интензивно вземат участие в търсенето на към момента скритите й секрети. Някои от феновете на тази просвета демонстрираха уменията си в Деня на отворените порти на Института по катализ при Българска академия на науките в понеделник.
Инициативата бе отдадена на 150-годишнината от основаването на Българската академия на науките. Деца от клуба " Химията - забавна и занимателна " към Първа британска гимназия и техни съученици от Националната-природоматематическа гимназия в София впечатлиха връстниците си, като демонстрираха най-интересната страна на химията - опитите. Умело боравейки с тръбички, епруветки, колби, течности, съединения и всевъзможен теоретичен инструментариум, Лили, Ива, Криси, Деси предизвикаха забележителен интерес пред многочислената аудитория от възпитаници от разнообразни столични учебни заведения. Те демонстрираха по какъв начин може да се защищити една банкнота от огъня и тя да не изгори. За сметка на това домакинската тел може да се възпламени без кибрит единствено тъй като е наоколо до батерия. Резултатът от това прикосновение са искри, сходни на бенгалския огън. Залятата с катализатор кислородна вода, сложена в бутилка пък, основава мощна бликам пушек, от който всеки миг като че ли ще излезе Аладин. И всичко това с помощта на разнообразни каталитични процеси, които се учат и ползват в границите на активността на института. Водещата на научното шоу гл. ас. Петя Петрова предизвика към интензивност гимназистите с редица въпроси за тази област от науката. В нейните ръце елементарната пяна безусловно се възпламени с асистирането на възпитаник от Английската гимназия.
Неочакван и за уредниците на Деня на отворените порти юношески напор задръсти някои от лабораториите, които бяха отворени за свободен достъп в границите на самодейността. Тя имаше за цел да разпространява работата на учените и да покаже тънкостите в активността пред младата аудитория. " За първи път виждаме толкоз младежи тук и желаеме да им покажем занимателната страна на химията, а не скучните и сложни уравнения ", съобщи шефът на института проф. Светла Тодорова. Тя призна, че в последно време ползата към естествените науки не е толкоз огромен, и изрази вяра с сътрудниците й да могат да възпламенят искрица обич към науката, а след време да види някои от младите посетители като сътрудници. Доц. Христо Колев се опита по елементарен метод да изясни смисъла на катализа, като го съпостави с човек, който би трябвало да бута количка с пръст по стръмен рид, с цел да я изпразни от другата му страна. С помощта на катализа обаче работата на индивида се опростява, не му се постанова на изкачва хълма, а единствено да изтъркаля грамадата земна маса по еднакъв сектор до крайната цел без доста изпитание. Доц. Колев направи и малко ревю за работата на института, преминавайки от нововъведенията в промишлеността до настоящите потребности на света, подбудени от замърсяването на околната среда. Оказва се, че повече от 90 % от промишленото произвеждане по света е въз основата на катализатори. В института сега се създават катализатори за запазване на околната среда, като да вземем за пример за филтриране на въздуха и водите, както и катализатори за приложение в енергетиката.
Институтът по катализ при Българска академия на науките е относително младо звено на фона на 150-годишната история на академията. Той е основан на 1 април 1983 година въз основата на лабораторията " Кинетика и катализ ", която е почнала своята активност 20 години по-рано. В момента институтът е водещ център по катализ както у нас, по този начин и в Югоизточна Европа. В структурата му работят близо 60 души, от които седем са професори, седемнадесет са доценти, близо двайсет са асистенти. Тяхната активност се осъществя в 3 лаборатории и 14 тематични групи. През последните пет години откривателите са разгласили над 400 научни известия и 5 книги. Освен това в него се образоват дипломанти и докторанти от страната и чужбина. Голям брой проучвателен планове се финансират от научния фонд при МОН, от НАТО, ЮНИДО, ЮНЕСКО и други
Инициативата бе отдадена на 150-годишнината от основаването на Българската академия на науките. Деца от клуба " Химията - забавна и занимателна " към Първа британска гимназия и техни съученици от Националната-природоматематическа гимназия в София впечатлиха връстниците си, като демонстрираха най-интересната страна на химията - опитите. Умело боравейки с тръбички, епруветки, колби, течности, съединения и всевъзможен теоретичен инструментариум, Лили, Ива, Криси, Деси предизвикаха забележителен интерес пред многочислената аудитория от възпитаници от разнообразни столични учебни заведения. Те демонстрираха по какъв начин може да се защищити една банкнота от огъня и тя да не изгори. За сметка на това домакинската тел може да се възпламени без кибрит единствено тъй като е наоколо до батерия. Резултатът от това прикосновение са искри, сходни на бенгалския огън. Залятата с катализатор кислородна вода, сложена в бутилка пък, основава мощна бликам пушек, от който всеки миг като че ли ще излезе Аладин. И всичко това с помощта на разнообразни каталитични процеси, които се учат и ползват в границите на активността на института. Водещата на научното шоу гл. ас. Петя Петрова предизвика към интензивност гимназистите с редица въпроси за тази област от науката. В нейните ръце елементарната пяна безусловно се възпламени с асистирането на възпитаник от Английската гимназия.
Неочакван и за уредниците на Деня на отворените порти юношески напор задръсти някои от лабораториите, които бяха отворени за свободен достъп в границите на самодейността. Тя имаше за цел да разпространява работата на учените и да покаже тънкостите в активността пред младата аудитория. " За първи път виждаме толкоз младежи тук и желаеме да им покажем занимателната страна на химията, а не скучните и сложни уравнения ", съобщи шефът на института проф. Светла Тодорова. Тя призна, че в последно време ползата към естествените науки не е толкоз огромен, и изрази вяра с сътрудниците й да могат да възпламенят искрица обич към науката, а след време да види някои от младите посетители като сътрудници. Доц. Христо Колев се опита по елементарен метод да изясни смисъла на катализа, като го съпостави с човек, който би трябвало да бута количка с пръст по стръмен рид, с цел да я изпразни от другата му страна. С помощта на катализа обаче работата на индивида се опростява, не му се постанова на изкачва хълма, а единствено да изтъркаля грамадата земна маса по еднакъв сектор до крайната цел без доста изпитание. Доц. Колев направи и малко ревю за работата на института, преминавайки от нововъведенията в промишлеността до настоящите потребности на света, подбудени от замърсяването на околната среда. Оказва се, че повече от 90 % от промишленото произвеждане по света е въз основата на катализатори. В института сега се създават катализатори за запазване на околната среда, като да вземем за пример за филтриране на въздуха и водите, както и катализатори за приложение в енергетиката.
Институтът по катализ при Българска академия на науките е относително младо звено на фона на 150-годишната история на академията. Той е основан на 1 април 1983 година въз основата на лабораторията " Кинетика и катализ ", която е почнала своята активност 20 години по-рано. В момента институтът е водещ център по катализ както у нас, по този начин и в Югоизточна Европа. В структурата му работят близо 60 души, от които седем са професори, седемнадесет са доценти, близо двайсет са асистенти. Тяхната активност се осъществя в 3 лаборатории и 14 тематични групи. През последните пет години откривателите са разгласили над 400 научни известия и 5 книги. Освен това в него се образоват дипломанти и докторанти от страната и чужбина. Голям брой проучвателен планове се финансират от научния фонд при МОН, от НАТО, ЮНИДО, ЮНЕСКО и други
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ