... И тогава явил се хаджи Средко със своята братова дъщеря Петруна и помолил учителя да я запише за ученичка
Знаете ли, че когато жените-работнички излезли на митинг на 8 март 1857 година в Щатите, по същото време у нас български дами образували Първото Женско сдружение, прераснало в Женско придвижване, а сетне и в Български Женски съюз? Това се случило в Ломъ, а учредител на женското придвижване у нас е госпожа Елена Ценко Тодорова. Нейни внуци са огромният български библиограф проф. Тодор Боров, професорът физик Иван Тодоров, както и международният мъдрец, езиковед и семиотик проф. Цветан Тодоров.
Първите прояви на равноправност, права и равнопоставеност
В средата на XIX в. ролята на дамата в българското общество била сведена до биологични и трудови функционалности в задругата и фамилията, а ареалът и времето й разпределени сред равнищата, децата, коритото и печката. Знанията и уменията й били подчинени на общото богатство в патриархалния колектив на задругата или дома, а на всевъзможни прояви на индивидуализъм и себеизразяване отвън тези граници и общоприети правила не се гледало с положително око. Битието й зависело от волята на старейшината в нефрагментираното, обичайно семейство или на свекъра, свекървата и брачна половинка й в семейството.
Над нея тегнела и дамгата на устойчиви вековни разбирания, показа, стандарти и предубеждения, залегнали от епохи в традицията. Тези публични закони, със своите публични и нормални санкции държали дамата надалеч от обществените и публични каузи, които ясно били отредени за мъжа. В функциите си на майка, труженичка, брачна половинка и стопанка, дамата била обърната във вътрешността в фамилията. Външните каузи вършел мъжът, а дамата била своего рода " забулена " в духа на времето, в което живеела.
Воалът над този първичен, консервативен консерватизъм почнал да се повдига в крайдунавските ни градове. Някои от по-първите дами там придружавали мъжете си в техните търговски пътувания, посрещали сътрудници и общували с други, по-свободни хора и култури. Вдишалите от полъха на свободния въздух, те към този момент се равнявали със своите посестрими на запад по течението на огромната река. Макар да били самотни, неразбрани мечтателки, чиито възгледи и дейности били подлагани на упрек, подбив и майтап - точно тези дами създали първите плахи стъпки в полето на еманципацията. В основата на идните позитивни промени била осъзнатата потребност от обучение на децата, която последователно се трансформирала в общ интерес. Така паралелно с процесите по ограмотяване дамата придобила и своята обществена роля и място в обществото.
В 1847 година ломският еснафин е с цялостни кесии, хамбари и дюкяни. Стоките пътували по Дунав, занаятите процъфтявали, множели се доходи, занятия и парцели. Придобитите богатства в един миг нямало кой да ръководи, заради липса на съответни на времето познания. Тогава ломските първенци стигат до извода, че децата им би трябвало да бъдат образовани. И цанят Кръстьо Пишурка да ги учи на четмо и писмо. В крайдунавския град даскалът провежда съвременно за времето си взаимно учебно заведение, девическо учебно заведение, първото читалище у нас и слага първата театрална режисура.
За събитията черпим познания от извора на огромния етнограф и фолклорист Димитър Маринов, който посредством своята „ История на град Лом и ломска околия “ ни прави очевидци на тези дни.
За женското обучение:
„ Ако момчетата учеха изнапред за поп или даскал, а по-късно едвам записва или счита за търговец, то за девойките, които не могат да станат нито попове, нито даскали, а по този начин също и търговци, за просвета ни мисъл не е могла да бъде. Наука на момичето, което един ден ще стане домакинка, или къщовница е да знае да преде, да тъче, да плете и да готви у дома. Когато в Лом пристигнала госпожа Еленка Ценко Тодорова, родом от Свищов, от видната фамилия Станчови, и като умна взела в ръцете си вестник да чете, то ломчанките с учудване видели това и на подсмех… я взели. Такова е било огромно незнанието. Но госпожа Еленка продължаваше да чете вестници и да написа писма, само че мъжът й Ценко ядеше най-добре сготвени гозби от същата Еленка и носеше най-тънки ризи, изтъкани и ушити от същата…
Всред туй незнание, измежду тая тъмна душевна намерил се един човек в гр. Лом да не споделя туй общо мнение. Тоя необичаен човек беше хаджи Средко, първият поддръжник, т.е. хаджия от града. Той нямал деца, а брат му Джурджо имал единствено една щерка на име Петруна… “
Когато Пишурка отворил първото взаимно учебно заведение (1848 г.) сред другите възпитаници явил се и хаджи Средко със своята братова щерка Петруна и помолил учителя да я запише за ученичка. Пишурка, доста сюрпризиран от тоя жест, записал я. Тя била подредена в песочницата сред другите възпитаници момчета. Когато Петруна в реда на Ханската махала сред учениците предходна през чаршията, това се счело за цяло събитие, за огромно знамение.
Когато децата отишли по домовете си и разказвали, че едно момиче станало ученичка и в наивността си поканили и сестричките си да дойдат в учебно заведение да учат, то в града сред дамите, па и сред мъжете настъпило едно неразбиране, едно разстройване. „ Как?! Чуло ли се, видело ли се е такова знамение?! Та, тоя хаджи Средко има ли ум?! " Такива и тем сходни са били упреците на ломските дами и техните мъже. Това се счело за огромна ерес….
“Знам, че хубаво нещо е човек да има четири очи, т.е., да чете и написа. Защо да не дам на момичето още едни очи? Това не е грехота. Калугериците, въпреки че са дами, па знаят да четат и пишат, отговарял хаджи Средко “.
Общественият напън бил толкоз мощен, че в случай че хаджи Средко не бил толкоз влиятелен човек в обществото, би се поддал и отдръпнал детето от учебно заведение. Но хаджията посочил неотстъпчивост, Петруна останала и на всичкото от горната страна се посочила отлична ученичка!
„ …Когато Пишурка през септемврий месец 1849 година направил първото тестване, Петруна за огромно знамение на всички, дружно с другите възпитаници от петия чин споделила своя изпит доста добре. И това знамение бяха видели всички майстори и всички техни дами, които бяха пристигнали на тестването.
Петруна беше направила първата пътека. Общото мнение беше се изменило….Когато Михалаки бе конвенционален за преподавател през 1850 година (Пишурка е краткотрайно отхвърлен заради донесение против него), то Петруна не се върна в учебното заведение. Обаче тя беше сторила пътека. Между учениците момчета се бяха явили и повече от 15 ученички девойки и бяха записани за такива. Те бяха всички дъщери на видни жители. Това бе първото смесено учебно заведение и за двата пола, съгласно днешния вид на смесените съществени учебни заведения.
Тия ученички бяха 10-12-15 годишни и при слабия надзор който владееше при Михалаки, стана една преживелица с една ученичка, и тая преживелица принуди учебното настоятелство да забрани посещаването на учебното заведение от девойки, па и самите родители си отдръпнаха дъщерите. С това се тури завършек на женското обучение в Лом. "
Така вървяло до 1860 година
През тази година в дома на будния жител Обретен Йонов-Терзията пристигнала на квартира учителката Магдалена Павлова от Враца. Вместо да заплаща наем, домакините предложили да образова щерка им Тодорка на четмо и писмо. Зад къщата си в двора хазяинът имал дребна, двуетажна къща. Тя била отредена за квартира на учителката в горния етаж, а долния приспособили за учебно заведение.
Наредили 2-3 чина, черна дъска за писане и една маса със стол за учителката (които били обезпечени от образуваното към този момент Женско дружество). На 23 април (Гергьовден 1860) енорийският духовник, даскал Пишурка, госпожа Магдалена и родителите на Тодорка отслужили водосвет и дали курбан агне в чест на учебното заведение, споделя Димитър Маринов.
„ Аз смятам този ден за начало на женското образование…. Не се предходна ни седмица и гласът за станалото се популяризирал и при Тодорка пристигнали още няколко девойки и чинът се напълнил… Каймакаминът одобрил делото. Г-жа Магдалена траяла своето благородно начинание. На края на образователната година тя държала обществен изпит с отличен резултат.
Тоя изпит с отговорите на девиците разрушил скалата на предубежденията и поддръжката на учебното заведение била обезпечена, тъй като с изключение на женското сдружение, само че и общината се задължила да дава помощ: материална и морална… Това събитие направило учебното заведение общинско, тъй като станало налично за всички девици. "
Това станало в 1861 година, 25 април.
Тая дата се смята за начало на девическото общинско учебно заведение.
" Вече концепцията за женското обучение пробиваше от ден на ден в жителите и гражданките и това даде мотив да се мисли за женско учебно заведение. Идеята беше дадена от Пишурка в една черковна тирада, в която бе разказана всичката изгода от женското обучение. Идеята бе посрещната с благосклонности… Събраха се първомайсторите на еснафите и взеха решение да провиснал известна сума.
С изработката на учебното заведение на женското обучение в Лом се даде едно вярно развитие… “
Така последователно предубежденията и предразсъдъците били победени. Женското обучение станало съвременно, а за младоженците било въпрос на чест да вземат за жена момиче, владеещо четмо и писмо. Даскал Пишурка и локалният еснафлък пък сложили началото на стойностното обучение в крайдунавския град, чиято прословута ломска гимназия дала редица видни учени и жители на отечеството.
Първият спектакъл
Успоредно с построяването на учебното дело и женското обучение друга една сцена дала опция на ломската жена да се изяви в тези години. Тази сцена била театралната. Когато през 1848 година даскал Пишурка отворил вратите на първото учебно заведение, основал и читалище с библиотека. Той вярвал, че „ читалището и театърът са два мощни помощника на учебното заведение и на културното национално съвземане на жителите. “ Освен това театралните представления щели да носят доходи за читалището, с които да се посрещат потребностите му. Взело се решение да се даде театрално зрелище в интерес на Читалището.
За представлението била определена пиесата „ Многострадалната Геновева “. Именно подготовката към това ярко събитие в края на далечната 1856 година ни дава ясна визия за ролята на дамата в фамилията и мястото й в обществото. Поради битуващите тогава стандарти и предубеждения се наложило даскал Пишурка да изиграе женската роля с преправен глас и маскиран в дамски облекла, което единствено по-себе си било също нещо неприемливо и невиждано.
„ Първата работа била да бъдат разпределени функциите. За мъжките функции било елементарно, обаче за женските имало огромни мъчнотии, тъй като нито една жена, нито мома, имало пригодна за тая роль. Имало няколко дами, които можели да съставляват женските функции, обаче пред общото незнание и огромният фатализъм мъжете им не можели ни да чуят предлагането да разрешат на своите дами да съставляват.
За ролята на Геновева била избрана (споменатата към този момент в началото) госпожа Еленка Ценко Тодорова. Тя била умна и начитана и се съгласила да одобри ролята, обаче Ценко Тодоров не дал ни дума да се каже. Тогава Пишурка бил заставен да вземе самичък тая женска роль… Пишурка бил облечен в женски облекла, които дала госпожа Еленка Ценко Тодорова “.
Очевидно свищовската снаха Еленка Ценко Тодорова, с изключение на " огън " жена е била и хубавица
Въпреки, че в пиесата не взели участие дами, тя изиграла своята позитивна роля и сложила началото на смяната на стандартите и отношението към дамите.
Представлението се радвало на нечуван интерес, а всички присъствующи плакали. То трогнало до сълзи даже британския вицеконсул в Калафат Давис, участвал на първите редове.
Това стимулирало далскал Пишурка и съратниците му да слагат втора пиеса, на която се случило нещо революционно. Интересът към „ театрото “ надхвърлил рамките на Лом и стигнал до знанието на Никола Михайловски, който по това време печатал своите „ Размишления “ върху „ общото българско културно състояние “.
В бр. 314 на „ Цариградски вестник “ той написа следното:
" Тия дни ся научих, че в Лом се е съставил българский домакински спектакъл и показал драмата „ Велизарий “, на което зрелище присъствували фенове от двата пола и това първо зрелище е имало идеален триумф и произвело толкос положително усещане, щото феновете ся просълзили… “
Добродетелното женско сдружение
В културно-просветната активност на Кръстьо Пишурка текат паралелно няколко взаимносвързани процеса, които ни демонстрират неговото визионерство в просветното му дело. Редом с училищно-образователната, той развива театралната и читалищната активност, а към тях се заражда и реализира и концепцията за Женско сдружение. Жените вземали интензивно присъединяване в тези действия. Шиели костюмите за представленията, помагали на възпитаници, давали хрумвания и взели участие успешно във всичко, а когато Пишурка бил отхвърлен и пропъден от града заради донесения, дамите скрили реквизита на театъра и протестирали против това решение.
Така, напълно естествено, по самодейност на Кръстьо Пишурка и читалищни дейци се породила концепцията за Женско сдружение. То било учредено през 1857 година и наречено Добродетелно женско сдружение. Негови основателки стават Ангелина Кръстьо Пишуркова (съпруга на Кръстьо Пишурка), Стефания Коста Стаменова (негова сестра), Катерина Попенкова и Параскева Т. Атешкаикли. За председателка обаче е определена... естествено - кой различен, в случай че не младата Елена Ценко Тодорова (известна и като Циганелска).
Ангелина Кръстьо Пишуркова
Тези будни за времето си дами осъзнават, че точно в книгата и образованието се крие ключът към еманципирането на българката. Социалните, стопански и културни процеси от този интервал основават удобна почва за повдигането на въпроса за равноправието сред мъжете и дамите и нуждата дамите да се образоват и да заемат по-активна роля в обществото.
Нещо повече – ломските дами се оказват извънредно съответни на международните трендове. В същата година, когато те се организирали в Женско сдружение, на другия завършек на света – в Ню Йорк на 8 март 1857 година, работничките от шивашката и текстилната промишленост излизат на митинг против неприятните условия на труд и ниското възнаграждение, а деня и до през днешния ден се отбелязва годишно като Международен ден на дамите.
Организирани към този момент в Женско сдружение, ломчанки се отдават на просветителната идея. Дружеството развива изключително дейна активност около откриването на първото девическо учебно заведение в града през 1860 година (споменатото към този момент нагоре - вкъщи на Обретен Йонов-Терзията) и подема усилена активност за разпространение на концепцията всички локални девойки да бъдат ограмотени. Ломското женско сдружение подрежда шкоото с чинове, образователни пособия и други мебели, а след построяването на новата постройка през 1865 година, поема напълно ръководството и контрола на учебното заведение, притегля положителни учителки, набира пари и оказва материална помощ на небогати ученички. След един прочут застой в активността, през 1868 учителят Никола Първанов възвръща сдружението под името “Помощник на българската култура “, а от 1872 година сдружението е известно под името „ Правда “. В началото на XX в. Женското сдружение на Лом възвръща активността си с изключение на под името „ Правда “ и като „ Милосърдие “.
Будната Елена Ценко Тодорова посвещава живота си на това посредством персонален образец да пробуди дамите и да ги накара да осъзнаят правата и уменията си, да увеличи самочувствието им и да ги вкара в публичните каузи като равноправни членове на обществото наедно с мъжете. Еманципацията, образованието и науката са на видна респект в нейното семейство, чието поколение дава видни учени на страната и света. Нейни внуци са огромният български библиограф проф. Тодор Боров, професорът физик Иван Тодоров, както и международният мъдрец, езиковед и семиотик проф. Цветан Тодоров, чието име носи и една от аулите в Нов български университет.
Дами от Женското сдружение на Лом
В една дописка във вестник „ Македония “ П.Р. Славейков написа следното:
„ Какво да използван от себе си за хвалба на това похвално дело на нашите съотечественички в Лом. Нищо. Делото е единствено такова, което няма потребност от непознато захваление.
Ний можем единствено толкова да кажем на другите наши сънародници от женский пол: Вижте ломчанките и изключително отново да ги препоръчам на углед на Софиянките, Търновчанките и Русенките да видят коя е най-хубавата мода за нашите българки “.
Делото на ломчанки не остава неусетно и оттатък рамките на Османската империя. През 1862 година то получава подаяние от Нейно Сиятелство княгиня Елисавета Александрова Голицина под формата на книги.
Българското женско придвижване
По образеца на ломчанки, в идващите години до Освобождението под формата на културно-просветни, девически и благотворителни женски сдружения пораждат общо 61 женски организации в страната.
„ В тях обстойно се разисква и размишлява върху концепцията за еманципацията и дилемите на българката в настоящето състояние на обществото “, написа Димитър Маринов.
Окрилени от новата си роля, българските дами се впускат в редица публични благотворителни просветителни дела. Откриват девически и неделни учебни заведения за необразовани дами, изнасят сказки, беседи и реферати с образован темперамент, подкрепят бедстващи хора, откриват женски читалища и библиотеки, обезпечават вестници, книги и образователни принадлежности и пособия, реализират се връзки и продан с градски общини, читалища, църковно-училищни настоятелства, благодетелни сдружения и комитети, възрожденски дейци и интернационалните организации. Някои женски сдружения са директно свързани и оказват сериозна помощ на национално-освободителното придвижване. След Освобождението ни сдруженията вземат участие интензивно в културно-просветния живот на страната.
Така през 1901 година районните женски клубове се сплотяват в национална организация – Български женски съюз. Неговите цели са „ умствено и нравствено покачване на дамата и възстановяване на нейното състояние във всяко отношение “. За първи ръководител е определена брачната половинка на видния ни държавник Петко Каравелов – госпожа Екатерина Каравелова.
През 1909 година със Закона за националната култура за пръв път се дава право на дамите в България да бъдат избирани в учебните настоятелства, само че не могат да вземат участие в гласуването. Има и неравни условия във връзка с просветителния ценз - приблизително обучение за дамите, единствено просветеност за мъжете.
Първата суфражетка и изборните права на дамите
Година по-рано женското сдружение „ Добродетел “ в Русе е управлявано от Димитрана Иванова. Тя е негов ръководител до 1911 година. От 1926 до 1944 година оглавява Българския женски съюз. На тази бележита русенка българската жена дължи в най-голяма степен своята равноправност и извоювани права в областта на равноправието и равнопоставеността.
Тя трансформира в своя житейска идея правата на дамата и се трансформира в първата българска суфражетка (боркиня за даване на изборни права на жените). Под управлението на Димитрана, като лидерка на Българския женски съюз, родните суфражетки реализират непълен триумф през 1937 година, когато " дамите майки от легален брак " получават правото да гласоподават в локалните избори, а през 1938 година всички дами над 21 години, които принадлежат към категориите " омъжени, разведени или вдовици ", са позволени до присъединяване и в парламентарните избори.
Историческата смяна не важи за неомъжените възрастни дами. Новият изборен закон дава на дамите право единствено да гласоподават, само че не и да бъдат избирани. Ситуацията с изборните права на дами е сходна с тази на Франция и Швейцария, които доста рано афишират универсално мъжко изборно право и позволяват дами избирателки доста по-късно.
Така от подготовката на театралната и просветителната действия и присъединяване на дамите в тях, през 60-70-те години на XIX век се оформя едно ново отношение към дамата. Българката последователно излиза от своето подчинено състояние и намира своята нова роля в обществото. Тази отвоювана от самата жена равноправност ще сложи основите на преразглеждането на нейните права и пълноправното й присъединяване във всички сфери на политическия и публичен живот.
Нещо повече – всички тези събития идват да ни покажат, че българските дами по нищо не отстъпват на своите посестрими в разрастващи се и по-свободни общества. Докато американските работнички стачкуват против неприятните условия на труд в тяхната страна, то ломчанки под непознато господство се осмеляват да стачкуват поради отнетите права на даскал Пишурка да преподава. Докато Виржиния Улф написа във Англия през 1926 година своето популярно есе „ Собствена стая “, у нас Димитрина Иванова се бори настойчиво със стандартите, предразсъдъците и законодателството за правата на дамите и тъждество сред половете.
Действията на проведените в сдружения български дами са образец за ефикасни проявления на гражданското общество. В условия на липса на ефикасни институции, консервативно общество и непознато господство те преследват своите цели, реализирайки ги сполучливо с политики изпод нагоре.
В наши дни дамата е изправена пред нови тествания. Днес тя постоянно е глава на семейство, дейна и динамична, високо образована и съответна на пазара на труда. В световния ни свят като че ли предизвикването пред нея е да си остане на първо място въпреки всичко жена.
Честит празник, благи дами!
----
Бел. ред. Текста на писателя, журналист и изследовател Бисер Тошев препубликуваме с негово разрешение от профила му с незначителни съкращения. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Първите прояви на равноправност, права и равнопоставеност
В средата на XIX в. ролята на дамата в българското общество била сведена до биологични и трудови функционалности в задругата и фамилията, а ареалът и времето й разпределени сред равнищата, децата, коритото и печката. Знанията и уменията й били подчинени на общото богатство в патриархалния колектив на задругата или дома, а на всевъзможни прояви на индивидуализъм и себеизразяване отвън тези граници и общоприети правила не се гледало с положително око. Битието й зависело от волята на старейшината в нефрагментираното, обичайно семейство или на свекъра, свекървата и брачна половинка й в семейството.
Над нея тегнела и дамгата на устойчиви вековни разбирания, показа, стандарти и предубеждения, залегнали от епохи в традицията. Тези публични закони, със своите публични и нормални санкции държали дамата надалеч от обществените и публични каузи, които ясно били отредени за мъжа. В функциите си на майка, труженичка, брачна половинка и стопанка, дамата била обърната във вътрешността в фамилията. Външните каузи вършел мъжът, а дамата била своего рода " забулена " в духа на времето, в което живеела.
Воалът над този първичен, консервативен консерватизъм почнал да се повдига в крайдунавските ни градове. Някои от по-първите дами там придружавали мъжете си в техните търговски пътувания, посрещали сътрудници и общували с други, по-свободни хора и култури. Вдишалите от полъха на свободния въздух, те към този момент се равнявали със своите посестрими на запад по течението на огромната река. Макар да били самотни, неразбрани мечтателки, чиито възгледи и дейности били подлагани на упрек, подбив и майтап - точно тези дами създали първите плахи стъпки в полето на еманципацията. В основата на идните позитивни промени била осъзнатата потребност от обучение на децата, която последователно се трансформирала в общ интерес. Така паралелно с процесите по ограмотяване дамата придобила и своята обществена роля и място в обществото.
В 1847 година ломският еснафин е с цялостни кесии, хамбари и дюкяни. Стоките пътували по Дунав, занаятите процъфтявали, множели се доходи, занятия и парцели. Придобитите богатства в един миг нямало кой да ръководи, заради липса на съответни на времето познания. Тогава ломските първенци стигат до извода, че децата им би трябвало да бъдат образовани. И цанят Кръстьо Пишурка да ги учи на четмо и писмо. В крайдунавския град даскалът провежда съвременно за времето си взаимно учебно заведение, девическо учебно заведение, първото читалище у нас и слага първата театрална режисура.
За събитията черпим познания от извора на огромния етнограф и фолклорист Димитър Маринов, който посредством своята „ История на град Лом и ломска околия “ ни прави очевидци на тези дни.
За женското обучение:
„ Ако момчетата учеха изнапред за поп или даскал, а по-късно едвам записва или счита за търговец, то за девойките, които не могат да станат нито попове, нито даскали, а по този начин също и търговци, за просвета ни мисъл не е могла да бъде. Наука на момичето, което един ден ще стане домакинка, или къщовница е да знае да преде, да тъче, да плете и да готви у дома. Когато в Лом пристигнала госпожа Еленка Ценко Тодорова, родом от Свищов, от видната фамилия Станчови, и като умна взела в ръцете си вестник да чете, то ломчанките с учудване видели това и на подсмех… я взели. Такова е било огромно незнанието. Но госпожа Еленка продължаваше да чете вестници и да написа писма, само че мъжът й Ценко ядеше най-добре сготвени гозби от същата Еленка и носеше най-тънки ризи, изтъкани и ушити от същата…
Всред туй незнание, измежду тая тъмна душевна намерил се един човек в гр. Лом да не споделя туй общо мнение. Тоя необичаен човек беше хаджи Средко, първият поддръжник, т.е. хаджия от града. Той нямал деца, а брат му Джурджо имал единствено една щерка на име Петруна… “
Когато Пишурка отворил първото взаимно учебно заведение (1848 г.) сред другите възпитаници явил се и хаджи Средко със своята братова щерка Петруна и помолил учителя да я запише за ученичка. Пишурка, доста сюрпризиран от тоя жест, записал я. Тя била подредена в песочницата сред другите възпитаници момчета. Когато Петруна в реда на Ханската махала сред учениците предходна през чаршията, това се счело за цяло събитие, за огромно знамение.
Когато децата отишли по домовете си и разказвали, че едно момиче станало ученичка и в наивността си поканили и сестричките си да дойдат в учебно заведение да учат, то в града сред дамите, па и сред мъжете настъпило едно неразбиране, едно разстройване. „ Как?! Чуло ли се, видело ли се е такова знамение?! Та, тоя хаджи Средко има ли ум?! " Такива и тем сходни са били упреците на ломските дами и техните мъже. Това се счело за огромна ерес….
“Знам, че хубаво нещо е човек да има четири очи, т.е., да чете и написа. Защо да не дам на момичето още едни очи? Това не е грехота. Калугериците, въпреки че са дами, па знаят да четат и пишат, отговарял хаджи Средко “.
Общественият напън бил толкоз мощен, че в случай че хаджи Средко не бил толкоз влиятелен човек в обществото, би се поддал и отдръпнал детето от учебно заведение. Но хаджията посочил неотстъпчивост, Петруна останала и на всичкото от горната страна се посочила отлична ученичка!
„ …Когато Пишурка през септемврий месец 1849 година направил първото тестване, Петруна за огромно знамение на всички, дружно с другите възпитаници от петия чин споделила своя изпит доста добре. И това знамение бяха видели всички майстори и всички техни дами, които бяха пристигнали на тестването.
Петруна беше направила първата пътека. Общото мнение беше се изменило….Когато Михалаки бе конвенционален за преподавател през 1850 година (Пишурка е краткотрайно отхвърлен заради донесение против него), то Петруна не се върна в учебното заведение. Обаче тя беше сторила пътека. Между учениците момчета се бяха явили и повече от 15 ученички девойки и бяха записани за такива. Те бяха всички дъщери на видни жители. Това бе първото смесено учебно заведение и за двата пола, съгласно днешния вид на смесените съществени учебни заведения.
Тия ученички бяха 10-12-15 годишни и при слабия надзор който владееше при Михалаки, стана една преживелица с една ученичка, и тая преживелица принуди учебното настоятелство да забрани посещаването на учебното заведение от девойки, па и самите родители си отдръпнаха дъщерите. С това се тури завършек на женското обучение в Лом. "
Така вървяло до 1860 година
През тази година в дома на будния жител Обретен Йонов-Терзията пристигнала на квартира учителката Магдалена Павлова от Враца. Вместо да заплаща наем, домакините предложили да образова щерка им Тодорка на четмо и писмо. Зад къщата си в двора хазяинът имал дребна, двуетажна къща. Тя била отредена за квартира на учителката в горния етаж, а долния приспособили за учебно заведение.
Наредили 2-3 чина, черна дъска за писане и една маса със стол за учителката (които били обезпечени от образуваното към този момент Женско дружество). На 23 април (Гергьовден 1860) енорийският духовник, даскал Пишурка, госпожа Магдалена и родителите на Тодорка отслужили водосвет и дали курбан агне в чест на учебното заведение, споделя Димитър Маринов.
„ Аз смятам този ден за начало на женското образование…. Не се предходна ни седмица и гласът за станалото се популяризирал и при Тодорка пристигнали още няколко девойки и чинът се напълнил… Каймакаминът одобрил делото. Г-жа Магдалена траяла своето благородно начинание. На края на образователната година тя държала обществен изпит с отличен резултат.
Тоя изпит с отговорите на девиците разрушил скалата на предубежденията и поддръжката на учебното заведение била обезпечена, тъй като с изключение на женското сдружение, само че и общината се задължила да дава помощ: материална и морална… Това събитие направило учебното заведение общинско, тъй като станало налично за всички девици. "
Това станало в 1861 година, 25 април.
Тая дата се смята за начало на девическото общинско учебно заведение.
" Вече концепцията за женското обучение пробиваше от ден на ден в жителите и гражданките и това даде мотив да се мисли за женско учебно заведение. Идеята беше дадена от Пишурка в една черковна тирада, в която бе разказана всичката изгода от женското обучение. Идеята бе посрещната с благосклонности… Събраха се първомайсторите на еснафите и взеха решение да провиснал известна сума.
С изработката на учебното заведение на женското обучение в Лом се даде едно вярно развитие… “
Така последователно предубежденията и предразсъдъците били победени. Женското обучение станало съвременно, а за младоженците било въпрос на чест да вземат за жена момиче, владеещо четмо и писмо. Даскал Пишурка и локалният еснафлък пък сложили началото на стойностното обучение в крайдунавския град, чиято прословута ломска гимназия дала редица видни учени и жители на отечеството.
Първият спектакъл
Успоредно с построяването на учебното дело и женското обучение друга една сцена дала опция на ломската жена да се изяви в тези години. Тази сцена била театралната. Когато през 1848 година даскал Пишурка отворил вратите на първото учебно заведение, основал и читалище с библиотека. Той вярвал, че „ читалището и театърът са два мощни помощника на учебното заведение и на културното национално съвземане на жителите. “ Освен това театралните представления щели да носят доходи за читалището, с които да се посрещат потребностите му. Взело се решение да се даде театрално зрелище в интерес на Читалището.
За представлението била определена пиесата „ Многострадалната Геновева “. Именно подготовката към това ярко събитие в края на далечната 1856 година ни дава ясна визия за ролята на дамата в фамилията и мястото й в обществото. Поради битуващите тогава стандарти и предубеждения се наложило даскал Пишурка да изиграе женската роля с преправен глас и маскиран в дамски облекла, което единствено по-себе си било също нещо неприемливо и невиждано.
„ Първата работа била да бъдат разпределени функциите. За мъжките функции било елементарно, обаче за женските имало огромни мъчнотии, тъй като нито една жена, нито мома, имало пригодна за тая роль. Имало няколко дами, които можели да съставляват женските функции, обаче пред общото незнание и огромният фатализъм мъжете им не можели ни да чуят предлагането да разрешат на своите дами да съставляват.
За ролята на Геновева била избрана (споменатата към този момент в началото) госпожа Еленка Ценко Тодорова. Тя била умна и начитана и се съгласила да одобри ролята, обаче Ценко Тодоров не дал ни дума да се каже. Тогава Пишурка бил заставен да вземе самичък тая женска роль… Пишурка бил облечен в женски облекла, които дала госпожа Еленка Ценко Тодорова “.
Очевидно свищовската снаха Еленка Ценко Тодорова, с изключение на " огън " жена е била и хубавица Въпреки, че в пиесата не взели участие дами, тя изиграла своята позитивна роля и сложила началото на смяната на стандартите и отношението към дамите.
Представлението се радвало на нечуван интерес, а всички присъствующи плакали. То трогнало до сълзи даже британския вицеконсул в Калафат Давис, участвал на първите редове.
Това стимулирало далскал Пишурка и съратниците му да слагат втора пиеса, на която се случило нещо революционно. Интересът към „ театрото “ надхвърлил рамките на Лом и стигнал до знанието на Никола Михайловски, който по това време печатал своите „ Размишления “ върху „ общото българско културно състояние “.
В бр. 314 на „ Цариградски вестник “ той написа следното:
" Тия дни ся научих, че в Лом се е съставил българский домакински спектакъл и показал драмата „ Велизарий “, на което зрелище присъствували фенове от двата пола и това първо зрелище е имало идеален триумф и произвело толкос положително усещане, щото феновете ся просълзили… “
Добродетелното женско сдружение
В културно-просветната активност на Кръстьо Пишурка текат паралелно няколко взаимносвързани процеса, които ни демонстрират неговото визионерство в просветното му дело. Редом с училищно-образователната, той развива театралната и читалищната активност, а към тях се заражда и реализира и концепцията за Женско сдружение. Жените вземали интензивно присъединяване в тези действия. Шиели костюмите за представленията, помагали на възпитаници, давали хрумвания и взели участие успешно във всичко, а когато Пишурка бил отхвърлен и пропъден от града заради донесения, дамите скрили реквизита на театъра и протестирали против това решение.
Така, напълно естествено, по самодейност на Кръстьо Пишурка и читалищни дейци се породила концепцията за Женско сдружение. То било учредено през 1857 година и наречено Добродетелно женско сдружение. Негови основателки стават Ангелина Кръстьо Пишуркова (съпруга на Кръстьо Пишурка), Стефания Коста Стаменова (негова сестра), Катерина Попенкова и Параскева Т. Атешкаикли. За председателка обаче е определена... естествено - кой различен, в случай че не младата Елена Ценко Тодорова (известна и като Циганелска).
Ангелина Кръстьо Пишуркова Тези будни за времето си дами осъзнават, че точно в книгата и образованието се крие ключът към еманципирането на българката. Социалните, стопански и културни процеси от този интервал основават удобна почва за повдигането на въпроса за равноправието сред мъжете и дамите и нуждата дамите да се образоват и да заемат по-активна роля в обществото.
Нещо повече – ломските дами се оказват извънредно съответни на международните трендове. В същата година, когато те се организирали в Женско сдружение, на другия завършек на света – в Ню Йорк на 8 март 1857 година, работничките от шивашката и текстилната промишленост излизат на митинг против неприятните условия на труд и ниското възнаграждение, а деня и до през днешния ден се отбелязва годишно като Международен ден на дамите.
Организирани към този момент в Женско сдружение, ломчанки се отдават на просветителната идея. Дружеството развива изключително дейна активност около откриването на първото девическо учебно заведение в града през 1860 година (споменатото към този момент нагоре - вкъщи на Обретен Йонов-Терзията) и подема усилена активност за разпространение на концепцията всички локални девойки да бъдат ограмотени. Ломското женско сдружение подрежда шкоото с чинове, образователни пособия и други мебели, а след построяването на новата постройка през 1865 година, поема напълно ръководството и контрола на учебното заведение, притегля положителни учителки, набира пари и оказва материална помощ на небогати ученички. След един прочут застой в активността, през 1868 учителят Никола Първанов възвръща сдружението под името “Помощник на българската култура “, а от 1872 година сдружението е известно под името „ Правда “. В началото на XX в. Женското сдружение на Лом възвръща активността си с изключение на под името „ Правда “ и като „ Милосърдие “.
Будната Елена Ценко Тодорова посвещава живота си на това посредством персонален образец да пробуди дамите и да ги накара да осъзнаят правата и уменията си, да увеличи самочувствието им и да ги вкара в публичните каузи като равноправни членове на обществото наедно с мъжете. Еманципацията, образованието и науката са на видна респект в нейното семейство, чието поколение дава видни учени на страната и света. Нейни внуци са огромният български библиограф проф. Тодор Боров, професорът физик Иван Тодоров, както и международният мъдрец, езиковед и семиотик проф. Цветан Тодоров, чието име носи и една от аулите в Нов български университет.
Дами от Женското сдружение на Лом В една дописка във вестник „ Македония “ П.Р. Славейков написа следното:
„ Какво да използван от себе си за хвалба на това похвално дело на нашите съотечественички в Лом. Нищо. Делото е единствено такова, което няма потребност от непознато захваление.
Ний можем единствено толкова да кажем на другите наши сънародници от женский пол: Вижте ломчанките и изключително отново да ги препоръчам на углед на Софиянките, Търновчанките и Русенките да видят коя е най-хубавата мода за нашите българки “.
Делото на ломчанки не остава неусетно и оттатък рамките на Османската империя. През 1862 година то получава подаяние от Нейно Сиятелство княгиня Елисавета Александрова Голицина под формата на книги.
Българското женско придвижване
По образеца на ломчанки, в идващите години до Освобождението под формата на културно-просветни, девически и благотворителни женски сдружения пораждат общо 61 женски организации в страната.
„ В тях обстойно се разисква и размишлява върху концепцията за еманципацията и дилемите на българката в настоящето състояние на обществото “, написа Димитър Маринов.
Окрилени от новата си роля, българските дами се впускат в редица публични благотворителни просветителни дела. Откриват девически и неделни учебни заведения за необразовани дами, изнасят сказки, беседи и реферати с образован темперамент, подкрепят бедстващи хора, откриват женски читалища и библиотеки, обезпечават вестници, книги и образователни принадлежности и пособия, реализират се връзки и продан с градски общини, читалища, църковно-училищни настоятелства, благодетелни сдружения и комитети, възрожденски дейци и интернационалните организации. Някои женски сдружения са директно свързани и оказват сериозна помощ на национално-освободителното придвижване. След Освобождението ни сдруженията вземат участие интензивно в културно-просветния живот на страната.
Така през 1901 година районните женски клубове се сплотяват в национална организация – Български женски съюз. Неговите цели са „ умствено и нравствено покачване на дамата и възстановяване на нейното състояние във всяко отношение “. За първи ръководител е определена брачната половинка на видния ни държавник Петко Каравелов – госпожа Екатерина Каравелова.
През 1909 година със Закона за националната култура за пръв път се дава право на дамите в България да бъдат избирани в учебните настоятелства, само че не могат да вземат участие в гласуването. Има и неравни условия във връзка с просветителния ценз - приблизително обучение за дамите, единствено просветеност за мъжете.
Първата суфражетка и изборните права на дамите
Година по-рано женското сдружение „ Добродетел “ в Русе е управлявано от Димитрана Иванова. Тя е негов ръководител до 1911 година. От 1926 до 1944 година оглавява Българския женски съюз. На тази бележита русенка българската жена дължи в най-голяма степен своята равноправност и извоювани права в областта на равноправието и равнопоставеността.
Тя трансформира в своя житейска идея правата на дамата и се трансформира в първата българска суфражетка (боркиня за даване на изборни права на жените). Под управлението на Димитрана, като лидерка на Българския женски съюз, родните суфражетки реализират непълен триумф през 1937 година, когато " дамите майки от легален брак " получават правото да гласоподават в локалните избори, а през 1938 година всички дами над 21 години, които принадлежат към категориите " омъжени, разведени или вдовици ", са позволени до присъединяване и в парламентарните избори.
Историческата смяна не важи за неомъжените възрастни дами. Новият изборен закон дава на дамите право единствено да гласоподават, само че не и да бъдат избирани. Ситуацията с изборните права на дами е сходна с тази на Франция и Швейцария, които доста рано афишират универсално мъжко изборно право и позволяват дами избирателки доста по-късно.
Така от подготовката на театралната и просветителната действия и присъединяване на дамите в тях, през 60-70-те години на XIX век се оформя едно ново отношение към дамата. Българката последователно излиза от своето подчинено състояние и намира своята нова роля в обществото. Тази отвоювана от самата жена равноправност ще сложи основите на преразглеждането на нейните права и пълноправното й присъединяване във всички сфери на политическия и публичен живот.
Нещо повече – всички тези събития идват да ни покажат, че българските дами по нищо не отстъпват на своите посестрими в разрастващи се и по-свободни общества. Докато американските работнички стачкуват против неприятните условия на труд в тяхната страна, то ломчанки под непознато господство се осмеляват да стачкуват поради отнетите права на даскал Пишурка да преподава. Докато Виржиния Улф написа във Англия през 1926 година своето популярно есе „ Собствена стая “, у нас Димитрина Иванова се бори настойчиво със стандартите, предразсъдъците и законодателството за правата на дамите и тъждество сред половете.
Действията на проведените в сдружения български дами са образец за ефикасни проявления на гражданското общество. В условия на липса на ефикасни институции, консервативно общество и непознато господство те преследват своите цели, реализирайки ги сполучливо с политики изпод нагоре.
В наши дни дамата е изправена пред нови тествания. Днес тя постоянно е глава на семейство, дейна и динамична, високо образована и съответна на пазара на труда. В световния ни свят като че ли предизвикването пред нея е да си остане на първо място въпреки всичко жена.
Честит празник, благи дами!
----
Бел. ред. Текста на писателя, журналист и изследовател Бисер Тошев препубликуваме с негово разрешение от профила му с незначителни съкращения. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ