Знае се за положително само това обстоятелство, че един от

" Знае се за позитивно единствено това събитие, че един от борците на Бузлуджа – Христо Македончето, – който бил лежащ преднамерено сред убитите, щом престанала борбата и турците се впуснали да режат глави, той скочил на крайници и с оръжие в ръка сполучил да избяга към запад единствено засегнат. Той слязъл в Тунджанската котловина, прегазил реката и починал от раната си към Аджар, в местността Кадрафил, гдето е бил заровен от локалните овчари. "

Този абзац от " Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитър и Стефан Караджата " на Захарий Стоянов известно време не оставя подозрения за ориста на Христо Македонски, четника, който поема знамето на Стефан Караджа, откакто неговият знаменосец Георги Чернев е погубен. Днес от време на време неправилно го афишират за първообраз на Спиро Македонски, героя на Вазов от " Немили-недраги ", макар че съгласно историците за построяването на този облик мощно повлиява познанството на Вазов със Стефан Стамболов, а изборът на името е бил случаен. За същинския Македонски и неговата удивителна орис рядко се приказва.

-----

Една заран рано, на 16 юни 1896 година, при Юрдан Мирчев - публицист, историк, финансист, член на Българското книжовно сдружение, идва Арсени Костенцев, който по това време работи в държавната администрация в София. Той слисва Мирчев с непредвидена новина - един от хъшовете на четата на Караджата, прочут в нея под името Македончето, е пристигнал в София. Македонски освен е жив, само че е опазил и знамето на четата и помни и споделя доста детайлности за въстанията.

" Господин Христо в този момент е в кафене " Одеса ", където ще може да го видите, да прегледате бележките му, които е държал за всичко, що е правил по " националните " работи, и на съображение на тях да напишете нещо, в случай че желаете ", споделя Костенцев. " Не зная по какъв начин е за другите, само че за нас, по-младите, които за четите и въстанията знаем единствено това, което сме чели по книгите и вестниците, героите от оная ера съставляват се на нашето въображение в свръхестествена мощ и великолепие ", спомня си за обзелите го усеща Мирчев.

Мирчев бързо разлиства " Четите " на Захарий Стоянов, с цел да си напомни дребното сведения за Македончето. В листата на момчетата от четата намира записано името Христо Николов, от Кукуш, на 28 година " Отчаях се да видя същински хъш от четата, който фактически да е минал Дунава, да е взел присъединяване в целия поход и всички сражения, които е имала тая чета, и най-накрая да е избягал жив и да доживее до момента. Може ли

 

умрелият Христо да оживее

 

след съвсем тридесет години? И не е ли това, мислех си аз, някой нелюбезен дрипльо, който желае да продаде себе си за Христо Македонски с някаква цел, евентуално за материални богатства? ", написа журналистът. Съмненията му са основателни - съгласно Захари Стоянов до Освобождението в Румъния можеш да намериш във всяка механа Хаджи-Димитрови приятели.

Човекът в кафене " Одеса " обаче разпръсва всевъзможни подозрения. " Видях, че имам работа с

 

същински участник в четата на Караджата

 

В това ме увериха освен съвсем съвсем правилните му разкази за похода и сраженията на четата с ония, разказани от Захарий Стоянов, само че и познанството му тук с лица, които са боравили с сходни работи, като: Бойко Нешов, Тодор Пеев, Симо Соколов, Ив. Хр. Кършевски и прочие ", споделя Мирчев.

В идващите 10-15 дни Мирчев и Македонски работят над записките и спомените на революционера. Резултатът от тази взаимна работа е неповторимо удостоверение от първа ръка за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа - книгата " Записки на Христо Н. Македонски ". Книгата излиза още същата година след съдбоносната среща, през 1896 година, и през днешния ден е библиографска необичайност, само че второто ѝ издание - от 1973 година, към момента се намира в антикварните книжарници.

" Неговият живот съставлява цяла авантюра. Той е забавен да се опише апропо и по това, че също подобен съвсем по всяка възможност би трябвало да е бил животът и на другите хъшове, които дружно с него или след него с оръжие в ръка са въстанали срещу турската робия и са се жертвали за националния блян ", написа в предговора към изданието Мирчев.

" Записките " на Македонски са спестовни там, където обстойно и нашироко споделя Захарий Стоянов в " Четите на България ". Те обаче описват в детайлности избавлението на Македонски и двама негови приятели след окончателното проваляне на четата, както и бягството им " по гори и планини ".

След разбиването на четата край Бузлуджа Македонски, Пенчо Стоянов и Илия Николов съумяват да избегнат турските потери и да минат съвсем неусетно през Габрово, Сопот, Самоков, Рилския манастир, Мелник и Дойран, като стигат до Атон и

 

намират леговище в Зографския манастир

 

През пролетта на 1869 година благодарение на игумена на манастира тримата отпътуват през Цариград за Одеса. От там Македонски още веднъж се трансферира в Румъния и се включва в революционната активност на българската емиграция и в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание.

В Сръбско-турската война от 1876 година е челник на чета от 200 български доброволци. Знамето на тази чета е същото, ушито в Браила от Султана Русева за Стефан Караджа. През 1925 година то е предадено на министерството на войната от дъщерите на Христо Македонски - Тица и Екатерина. Днес се съхранява в Националния военноисторически музей.

Христо Македонски доживява Освобождението и живее в Русе до гибелта си на 5 юли 1916 г.