Проучване : Неосведомени сме за сигурността ни в интернет
Значително мнозинство от българите - 64%, са показали, че се усещат неосведомени по въпросите на киберсигурността. Това сочи изследването на организация " Тренд " " Кибер здраве България 2023 ", осъществено по поръчка на Съюза за стопанска самодейност.
21% от хората показват, че употребяват интернет съвсем през целия ден, 40% - по няколко пъти дневно, 14% влизат в интернет пространството един път на ден, а единствено 14 % са напълно офлайн. 88% от българите настояват изрично, че не са ставали жертва на киберпрестъпление, а единствено 5% споделят, че са.
" Това е първото по рода си проучване на настройките във връзка с киберсигурността, реализирано в България. Направихме го с концепцията да проследим настройките на българското общество по тази по този начин бързо навлизаща тематика, което да послужи и за развиването на съответните умения ", уточни ръководителят на ССИ Кузман Илиев.
" Българското общество не е толкоз осведомено с тази тематика, през последните 2-3 години стартира повече да се приказва по тези тематики - киберсигурност, изкуствен интелект. Може би на всички ви прави усещане, че да вземем за пример всички си пазят доста деликатно ПИН кода, теглейки от банкомат, само че всеки качва каквото се сетите в обществените мрежи - свои фотоси, данни, фотоси на децата си. Тоест сме в някаква степен сигурни, само че това не е действителността ", сподели на собствен ред Евелина Славкова, социолог от " Тренд ".
Други значими аспекти от сондажа на публичното мнение - 53% от хората биха отделили време и старания, с цел да подобрят осведомеността си по тематиката. 48% пък считат, че родителите носят в най-голяма степен отговорност за сигурността на децата си в киберпространството.
" Българинът, както постоянно, осъзнава интуитивно, че има проблем във връзка с киберсигурността. Дотук добре. Но огромна част от българите не познават институциите, които се борят с киберпрестъпността ", регистрира Славкова. И акцентира - има потребност от повече информация.
В същото време голяма част от хората стават жертва на сходен жанр престъпления и то заради неведение, посочи Владимир Димитров от ГДБОП.
" Голяма част от жителите, които се жалят от такива закононарушения са станали жетва на тях заради тяхната неинформираност и неведение. Например всеки понеделник при нас се явяват по 12 индивида, с цел да заявят за киберпрестъпление. Отделно от това ние сме едно от дребното звена в тази сфера, която има профилиран уебсайт, имаме и мобилен телефон, мейл, както и фейбук група. Общо дневно се получават към 30 разнообразни сигнала за към 15 разнообразни закононарушения. "
Кои са най-големите закононарушения в интернет, по които работят службите? На първо място - " заменен IBAN ". Касае се за проведени незаконни групи, най-много от Северна Африка, които влизат в имейлите на компании и подменят кореспонденцията им с техни сътрудници, като в следствие парите, които имат да получават се пращат на нарушителите.
" На всеки 4 дни се явява българска компания, изгубила 300-400 хиляди евро, неприятното е, че няколко пъти в годината има случаи и на изгубили милиони ", уточни още Димитров.
Следват капиталовите измами, при които в хора в интернет са вложили през реклама, което в следствие се оказало пирамида.
Следват и " сантименталните измами ". " Facebook профили, да вземем за пример на американски военни, тук жертвите са главно български гражданки, сближават се с жертвите и в следствие тези български гражданки губят по няколко десетки хиляди лв.. Много от тях продават свои парцели, взимат заеми от банки. "
Поред като закононарушения следват и нарушаването на авторски права и в конкретика противозаконните торент тракери. Специално звено пък се занимава с акции срещу лица, качващи и свалящо детска порнография.
21% от хората показват, че употребяват интернет съвсем през целия ден, 40% - по няколко пъти дневно, 14% влизат в интернет пространството един път на ден, а единствено 14 % са напълно офлайн. 88% от българите настояват изрично, че не са ставали жертва на киберпрестъпление, а единствено 5% споделят, че са.
" Това е първото по рода си проучване на настройките във връзка с киберсигурността, реализирано в България. Направихме го с концепцията да проследим настройките на българското общество по тази по този начин бързо навлизаща тематика, което да послужи и за развиването на съответните умения ", уточни ръководителят на ССИ Кузман Илиев.
" Българското общество не е толкоз осведомено с тази тематика, през последните 2-3 години стартира повече да се приказва по тези тематики - киберсигурност, изкуствен интелект. Може би на всички ви прави усещане, че да вземем за пример всички си пазят доста деликатно ПИН кода, теглейки от банкомат, само че всеки качва каквото се сетите в обществените мрежи - свои фотоси, данни, фотоси на децата си. Тоест сме в някаква степен сигурни, само че това не е действителността ", сподели на собствен ред Евелина Славкова, социолог от " Тренд ".
Други значими аспекти от сондажа на публичното мнение - 53% от хората биха отделили време и старания, с цел да подобрят осведомеността си по тематиката. 48% пък считат, че родителите носят в най-голяма степен отговорност за сигурността на децата си в киберпространството.
" Българинът, както постоянно, осъзнава интуитивно, че има проблем във връзка с киберсигурността. Дотук добре. Но огромна част от българите не познават институциите, които се борят с киберпрестъпността ", регистрира Славкова. И акцентира - има потребност от повече информация.
В същото време голяма част от хората стават жертва на сходен жанр престъпления и то заради неведение, посочи Владимир Димитров от ГДБОП.
" Голяма част от жителите, които се жалят от такива закононарушения са станали жетва на тях заради тяхната неинформираност и неведение. Например всеки понеделник при нас се явяват по 12 индивида, с цел да заявят за киберпрестъпление. Отделно от това ние сме едно от дребното звена в тази сфера, която има профилиран уебсайт, имаме и мобилен телефон, мейл, както и фейбук група. Общо дневно се получават към 30 разнообразни сигнала за към 15 разнообразни закононарушения. "
Кои са най-големите закононарушения в интернет, по които работят службите? На първо място - " заменен IBAN ". Касае се за проведени незаконни групи, най-много от Северна Африка, които влизат в имейлите на компании и подменят кореспонденцията им с техни сътрудници, като в следствие парите, които имат да получават се пращат на нарушителите.
" На всеки 4 дни се явява българска компания, изгубила 300-400 хиляди евро, неприятното е, че няколко пъти в годината има случаи и на изгубили милиони ", уточни още Димитров.
Следват капиталовите измами, при които в хора в интернет са вложили през реклама, което в следствие се оказало пирамида.
Следват и " сантименталните измами ". " Facebook профили, да вземем за пример на американски военни, тук жертвите са главно български гражданки, сближават се с жертвите и в следствие тези български гражданки губят по няколко десетки хиляди лв.. Много от тях продават свои парцели, взимат заеми от банки. "
Поред като закононарушения следват и нарушаването на авторски права и в конкретика противозаконните торент тракери. Специално звено пък се занимава с акции срещу лица, качващи и свалящо детска порнография.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ