Александър Урумов: Златната резерва на местния г-н Меси
" Златната запаса " на локалния господин Меси
Александър Урумов
Махленското кудкудякане на тематика " тука има, тука нема Меси " е ниска топка.
Цял уикенд пърпорене, гукане и успокоителни психосеанси по какъв начин " господин Меси " ще вкара гол, но в случай че желае, пък той може и да не желае, щото си прави, каквото си желае.
Ниска топка е това шумно пърхорене и нищо повече, в случай че би трябвало да се влезе във футболната изразност на закачливите безчет балони от съботни хиперболи и неделни алегории.
Това бодряческо кудкудякане е като артилерийски огън за прикритие на отстъплението, в случай че би трябвало пък да намесим военната доктрина. Просто по този начин е решил локалният " господин Меси " - велики приказки и аха, аха, да вкара гол, но различен път, тъй като за какво пък тъкмо в този момент би трябвало да вкарва гол, като на тоя тежък терен като нищо може да се контузи. Гроздето е кисело, несъмнено, съдията няма да даде дузпа, гол няма да има.
Затова е тази олелия, за прикритие на отстъплението.
Някой сюрпризиран ли е? Хайде, холан, недейте по този начин. Естествено, то си зависи и от критериите, за фен-клуба сигурно е огромен финт, хубост неземна и мъдра хармония?
Ми не, дежурното безволие е, което пък очевидно подсигурява политическо дългоденствие, бежанова майка не плаче.
За разлика от професор Николай Габровски, който без никакво подозрение е висока топка. И още по какъв начин! Трето потомство доктор във семейството. Второ потомство началник на клиниката по неврохирургия в " Пирогов ", наследил на този пост своя татко, фамозният неврохирург проф. Стефан Габровски.
Прекрасни мнения за работата му, докосвал съм до нея в резултатите от сполучливата интервенция на детето на мои близки другари, с която го избави от страшни страдания и го върна назад към предходното чудесно качество на двигателен режим и стандарт на живот. Сега е здрав и пълностоен юноша.
Вероятно тъкмо такива сполучливи експерти и ръководители би трябвало да влизат в политиката - с цел да може в действителност да има смяна към положително.
Само че нищо не е абсолютно. И оттук насетне стартират изискванията - по кое време влизаш, с кого влизаш, за какво влизаш, какво искаш да постигнеш и как/кога излизаш. Това последното е основно значимо.
Защото от през днешния ден до края на тази процедура по /не/съставяне на държавно управление проф. Габровски - в качеството си на претендент за министър-председател ще опознае отровата и жилото на политиката, ще опознае токсичността на политическата гласност у нас.
Чета изказванията на професора, слагам с основни букви - ще кажа за какво - множественото число в неговите послания:
„ Идеята е за цялостна смяна на политическия звук. Ще опитаМЕ не да разсечем, а да разплетЕМ възела в българската политика ". Това сподели претендентът за министър председател на ГЕРБ-СДС проф. Николай Габровски, откакто президентът Румен Радев връчи проучвателния мандат на най-голямата по бройка парламентарна група в 48-ото Народно заседание.
" Политическото говорене не води до нищо, както и политическите пристрастености. Ще разчитаМЕ повече на професионализъм, на хора, които са отдалечени от партийните структури, които са известни със своята експертиза в другите области. Няма определени още хора. Ще търсИМ поддръжка от безусловно всички, концепцията е цялостна смяна на политическия звук, да се премине от една забележима за всички неефективна борба към разговор и общи допирни точки. Ще разговаряМЕ с всички. Вратите ни са отворени. Ще се опитаМЕ да намерим общи допирни точки. " Това съобщи Габровски в изказване след връчването на мандата на ГЕРБ-СДС.
Уважаеми господин професоре,
с цялата ми голяма благосклонност персонално към Вас, би трябвало да Ви кажа нещо - във Вашата сегашна обстановка няма " ние ". Освен в случай че от положително образование предпочитате елегантното " ние " -говорене пред баналното " аз " -самоизтъкване, непроменяемо за стила на локалния " господин Меси ".
И тъй като като добър началник, осъзнал значимата роля на екипа, постоянно показвате почитание, говорейки и от тяхно име.
Ако обаче в действителност имате някакви илюзии, да знаете - няма никой до Вас, не се заблуждавайте.
Просто не вярвайте на очите си, освен тъй като значителните неща са невидими за очите. А тъй като забележимите неща пред Вас - това, което чувате и виждате като обещания, уверения и сладки приказки за поддръжка - тези забележими неща са изцяло несъществени, илюзорни и подвеждащи.
Може и да Ви внушават, че сте " златната запаса ", може отсега нататък занапред да влизате в политиката и високите равнища на държавното ръководство.
Само че в съответната обстановка не е като във футбола - тук към този момент се нуждаете от поддръжката и на противниковите тимове. Сложна работа.
Още по-сложно става от обстоятелството, че самият Вие нямате собствен тим. Използват Ви като опрощение за нечие дежурно безволие, това е истината, останалото са бла-бла-уна-палома-бланка.
И още нещо, може би най-важното - тази рецесия е породена от политици и по тази причина е рецесия на политиката, и защото това е политическа рецесия, то и нейното позволение е политическо позволение.
Когато и да е, както и да е - разрешението на една политическа рецесия е политическо позволение.
Неполитици не могат да разрешат политическа рецесия, изключително когато самите политици нямат никакво действително предпочитание да позволен това, единствено по този начин си приказват, и то някои от тях.
Единственото изключение е когато политическата рецесия прерасне в политическа злополука, а в тази ситуация /все още/ не е по този начин.
И даже и тогава неполитиците мъчно биват допускани до цялостния инструментариум на политическите механизми за властта - Вие сте неврохирург, като приказваме за инструментариум - даже тогава е мъчно да им дадат цялостен достъп.
Защо?
Защото в изискванията на парламентарна народна власт има един метод за даване на/достигане до властта - този метод са изборите.
Печелиш избори, получаваш/изграждаш парламентарно болшинство, върху което градиш, крепиш и ръководиш държавно управление.
Който е спечелил изборите, той излиза и поема отговорността.
А в тази ситуация, уважаеми професор Габровски, Вие излизате като " златна запаса ", с цел да поемете непозната отговорност.
" Златната запаса " на локалния господин Меси. Не съм сигурен до каква степен Ви отива.
Пожелавам Ви триумф - все пак! - и откровено се надявам, ако/като не съумеете в този момент, да бъдете отсега нататък не " златна запаса ", а " златен титуляр ".
България се нуждае съумелите, огромните българи да бъдат точно това - " златните титуляри " на своята страна, водачите на своя народ, а не " златни запаси " на локални футболно-политически симуланти.
България се нуждае от своите огромни мъже и дами, от своите същински водачи - огромни мозъци и огромни сърца, има ги! - от тях да бъде водена напред, в това число и най-много в държавното ръководство.
Дано скоро да пристигна това време.
Александър Урумов
Махленското кудкудякане на тематика " тука има, тука нема Меси " е ниска топка.
Цял уикенд пърпорене, гукане и успокоителни психосеанси по какъв начин " господин Меси " ще вкара гол, но в случай че желае, пък той може и да не желае, щото си прави, каквото си желае.
Ниска топка е това шумно пърхорене и нищо повече, в случай че би трябвало да се влезе във футболната изразност на закачливите безчет балони от съботни хиперболи и неделни алегории.
Това бодряческо кудкудякане е като артилерийски огън за прикритие на отстъплението, в случай че би трябвало пък да намесим военната доктрина. Просто по този начин е решил локалният " господин Меси " - велики приказки и аха, аха, да вкара гол, но различен път, тъй като за какво пък тъкмо в този момент би трябвало да вкарва гол, като на тоя тежък терен като нищо може да се контузи. Гроздето е кисело, несъмнено, съдията няма да даде дузпа, гол няма да има.
Затова е тази олелия, за прикритие на отстъплението.
Някой сюрпризиран ли е? Хайде, холан, недейте по този начин. Естествено, то си зависи и от критериите, за фен-клуба сигурно е огромен финт, хубост неземна и мъдра хармония?
Ми не, дежурното безволие е, което пък очевидно подсигурява политическо дългоденствие, бежанова майка не плаче.
За разлика от професор Николай Габровски, който без никакво подозрение е висока топка. И още по какъв начин! Трето потомство доктор във семейството. Второ потомство началник на клиниката по неврохирургия в " Пирогов ", наследил на този пост своя татко, фамозният неврохирург проф. Стефан Габровски.
Прекрасни мнения за работата му, докосвал съм до нея в резултатите от сполучливата интервенция на детето на мои близки другари, с която го избави от страшни страдания и го върна назад към предходното чудесно качество на двигателен режим и стандарт на живот. Сега е здрав и пълностоен юноша.
Вероятно тъкмо такива сполучливи експерти и ръководители би трябвало да влизат в политиката - с цел да може в действителност да има смяна към положително.
Само че нищо не е абсолютно. И оттук насетне стартират изискванията - по кое време влизаш, с кого влизаш, за какво влизаш, какво искаш да постигнеш и как/кога излизаш. Това последното е основно значимо.
Защото от през днешния ден до края на тази процедура по /не/съставяне на държавно управление проф. Габровски - в качеството си на претендент за министър-председател ще опознае отровата и жилото на политиката, ще опознае токсичността на политическата гласност у нас.
Чета изказванията на професора, слагам с основни букви - ще кажа за какво - множественото число в неговите послания:
„ Идеята е за цялостна смяна на политическия звук. Ще опитаМЕ не да разсечем, а да разплетЕМ възела в българската политика ". Това сподели претендентът за министър председател на ГЕРБ-СДС проф. Николай Габровски, откакто президентът Румен Радев връчи проучвателния мандат на най-голямата по бройка парламентарна група в 48-ото Народно заседание.
" Политическото говорене не води до нищо, както и политическите пристрастености. Ще разчитаМЕ повече на професионализъм, на хора, които са отдалечени от партийните структури, които са известни със своята експертиза в другите области. Няма определени още хора. Ще търсИМ поддръжка от безусловно всички, концепцията е цялостна смяна на политическия звук, да се премине от една забележима за всички неефективна борба към разговор и общи допирни точки. Ще разговаряМЕ с всички. Вратите ни са отворени. Ще се опитаМЕ да намерим общи допирни точки. " Това съобщи Габровски в изказване след връчването на мандата на ГЕРБ-СДС.
Уважаеми господин професоре,
с цялата ми голяма благосклонност персонално към Вас, би трябвало да Ви кажа нещо - във Вашата сегашна обстановка няма " ние ". Освен в случай че от положително образование предпочитате елегантното " ние " -говорене пред баналното " аз " -самоизтъкване, непроменяемо за стила на локалния " господин Меси ".
И тъй като като добър началник, осъзнал значимата роля на екипа, постоянно показвате почитание, говорейки и от тяхно име.
Ако обаче в действителност имате някакви илюзии, да знаете - няма никой до Вас, не се заблуждавайте.
Просто не вярвайте на очите си, освен тъй като значителните неща са невидими за очите. А тъй като забележимите неща пред Вас - това, което чувате и виждате като обещания, уверения и сладки приказки за поддръжка - тези забележими неща са изцяло несъществени, илюзорни и подвеждащи.
Може и да Ви внушават, че сте " златната запаса ", може отсега нататък занапред да влизате в политиката и високите равнища на държавното ръководство.
Само че в съответната обстановка не е като във футбола - тук към този момент се нуждаете от поддръжката и на противниковите тимове. Сложна работа.
Още по-сложно става от обстоятелството, че самият Вие нямате собствен тим. Използват Ви като опрощение за нечие дежурно безволие, това е истината, останалото са бла-бла-уна-палома-бланка.
И още нещо, може би най-важното - тази рецесия е породена от политици и по тази причина е рецесия на политиката, и защото това е политическа рецесия, то и нейното позволение е политическо позволение.
Когато и да е, както и да е - разрешението на една политическа рецесия е политическо позволение.
Неполитици не могат да разрешат политическа рецесия, изключително когато самите политици нямат никакво действително предпочитание да позволен това, единствено по този начин си приказват, и то някои от тях.
Единственото изключение е когато политическата рецесия прерасне в политическа злополука, а в тази ситуация /все още/ не е по този начин.
И даже и тогава неполитиците мъчно биват допускани до цялостния инструментариум на политическите механизми за властта - Вие сте неврохирург, като приказваме за инструментариум - даже тогава е мъчно да им дадат цялостен достъп.
Защо?
Защото в изискванията на парламентарна народна власт има един метод за даване на/достигане до властта - този метод са изборите.
Печелиш избори, получаваш/изграждаш парламентарно болшинство, върху което градиш, крепиш и ръководиш държавно управление.
Който е спечелил изборите, той излиза и поема отговорността.
А в тази ситуация, уважаеми професор Габровски, Вие излизате като " златна запаса ", с цел да поемете непозната отговорност.
" Златната запаса " на локалния господин Меси. Не съм сигурен до каква степен Ви отива.
Пожелавам Ви триумф - все пак! - и откровено се надявам, ако/като не съумеете в този момент, да бъдете отсега нататък не " златна запаса ", а " златен титуляр ".
България се нуждае съумелите, огромните българи да бъдат точно това - " златните титуляри " на своята страна, водачите на своя народ, а не " златни запаси " на локални футболно-политически симуланти.
България се нуждае от своите огромни мъже и дами, от своите същински водачи - огромни мозъци и огромни сърца, има ги! - от тях да бъде водена напред, в това число и най-много в държавното ръководство.
Дано скоро да пристигна това време.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ