Зимното слънцестоене - символ на светлината и живота
Зимното слънцестоене, най-краткият ден в годината и формалният първи ден на зимата в Северното полукълбо, се отбелязва през днешния ден, 22 декември. Слънцето се реалокира в символ Козирог.
В ранните утринни часове северната част на Земята ще бъде най-отдалечена от Слънцето, а денят там ще бъде най-кратката част от годината. Зимното слънцестоене бележи началото на сезона на Козирога, който се счита за знак на упорита работа и дисциплинираност.
Това, което за почитателите на религията е известно като раждането на " сина ", в езическата традиция е известно като раждането на " слънцето ". По време на зимното слънцестоене слънцето се връща към възходящото си пътешестване по небето, предлагайки вяра за идващите месеци, където светлината ще цари още веднъж и ще обезпечи топлота и прехранване под формата на нови култури и добитък.
Много антични цивилизации свързвали зимното слънцестоене с обновяване, прераждане и вяра. Фактът, че дните стартират да се удължават след този миг, се пояснява като знак на светлината и живота в средата на зимния мрак.
Празненствата по време на зимното слънцестоене датират от антични времена. В доста антични култури зимното слънцестоене се е считало за време на заплаха и накърнимост, защото Слънцето е било най-слабо. Тези култури постоянно провеждали ритуали и церемонии, с цел да отхвърлен злите духове и да привлекат щастието. В таен смисъл слънцестоенето е обвързвано с мистичното реализиране на величие.
Слънцестоенето се ръководи от Сатурн, тъй като Слънцето навлиза в знака на Козирога. Сатурн, който ръководи знак Козирог, е богът на земеделието и по тази причина по време на слънцестоенето се провеждали римските Сатурналии, огромни празници за поклонение на господ Сатурн. Козирогът съставлява вратата на боговете. Така зимното слънцестоене се свързва с божествеността в античната западна астрономия.
В скандинавската митология, отбелязвали зимното слънцестоене с фестивала Юл. На този празник античните норвежци отбелязвали възраждането на светлината и последователното завръщане на Слънцето след дългия мрак на зимата.
По време на Юл са провеждали поредност от обичаи и ритуали, посредством които отпразнували обновяването на живота и идването на светлината. Някои от тези обичаи включвали палене на огньове, с цел да се предпазят от зли духове, декориране на дървета с плодове и свещи, замяна на дарове и осъществяване на огромни празненства.
Един от главните детайли на празненствата на Юл е елхата, украсена със светлини и орнаменти. Това дърво символизирало връзката сред земния и духовния свят и се считало, че притегля доброжелателни духове в домовете.
Освен украсата на дърветата, фестивалът Юл включвал празненства, където храната и напитките се консумирали в обилие, изключително печено месо, бира и медовина. Тези празници се считали за метод да се почетат боговете и да се обезпечи добра годишна продукция и изобилие за идната година.
Един от най-важните ритуали на Юл бил жертвоприношението на животни, които били принасяни на боговете като форма на признателност и за обезпечаване на добра годишна продукция през идната година.
По време на този празник се считало, че боговете са по-близо до хората и че бариерите сред световете на живите и мъртвите са по-тънки. Това е разрешило на хората да поддържат връзка с предците си и да търсят тяхното управление и отбрана.
С течение на времето празненствата на Юл са асимилирани от християнската черква и се сливат с коледния празник. Днес, макар че празникът се е развил и приел разнообразни форми, неговата същина живее в нашите коледни обичаи.
Последвайте канала на
В ранните утринни часове северната част на Земята ще бъде най-отдалечена от Слънцето, а денят там ще бъде най-кратката част от годината. Зимното слънцестоене бележи началото на сезона на Козирога, който се счита за знак на упорита работа и дисциплинираност.
Това, което за почитателите на религията е известно като раждането на " сина ", в езическата традиция е известно като раждането на " слънцето ". По време на зимното слънцестоене слънцето се връща към възходящото си пътешестване по небето, предлагайки вяра за идващите месеци, където светлината ще цари още веднъж и ще обезпечи топлота и прехранване под формата на нови култури и добитък.
Много антични цивилизации свързвали зимното слънцестоене с обновяване, прераждане и вяра. Фактът, че дните стартират да се удължават след този миг, се пояснява като знак на светлината и живота в средата на зимния мрак.
Празненствата по време на зимното слънцестоене датират от антични времена. В доста антични култури зимното слънцестоене се е считало за време на заплаха и накърнимост, защото Слънцето е било най-слабо. Тези култури постоянно провеждали ритуали и церемонии, с цел да отхвърлен злите духове и да привлекат щастието. В таен смисъл слънцестоенето е обвързвано с мистичното реализиране на величие.
Слънцестоенето се ръководи от Сатурн, тъй като Слънцето навлиза в знака на Козирога. Сатурн, който ръководи знак Козирог, е богът на земеделието и по тази причина по време на слънцестоенето се провеждали римските Сатурналии, огромни празници за поклонение на господ Сатурн. Козирогът съставлява вратата на боговете. Така зимното слънцестоене се свързва с божествеността в античната западна астрономия.
В скандинавската митология, отбелязвали зимното слънцестоене с фестивала Юл. На този празник античните норвежци отбелязвали възраждането на светлината и последователното завръщане на Слънцето след дългия мрак на зимата.
По време на Юл са провеждали поредност от обичаи и ритуали, посредством които отпразнували обновяването на живота и идването на светлината. Някои от тези обичаи включвали палене на огньове, с цел да се предпазят от зли духове, декориране на дървета с плодове и свещи, замяна на дарове и осъществяване на огромни празненства.
Един от главните детайли на празненствата на Юл е елхата, украсена със светлини и орнаменти. Това дърво символизирало връзката сред земния и духовния свят и се считало, че притегля доброжелателни духове в домовете.
Освен украсата на дърветата, фестивалът Юл включвал празненства, където храната и напитките се консумирали в обилие, изключително печено месо, бира и медовина. Тези празници се считали за метод да се почетат боговете и да се обезпечи добра годишна продукция и изобилие за идната година.
Един от най-важните ритуали на Юл бил жертвоприношението на животни, които били принасяни на боговете като форма на признателност и за обезпечаване на добра годишна продукция през идната година.
По време на този празник се считало, че боговете са по-близо до хората и че бариерите сред световете на живите и мъртвите са по-тънки. Това е разрешило на хората да поддържат връзка с предците си и да търсят тяхното управление и отбрана.
С течение на времето празненствата на Юл са асимилирани от християнската черква и се сливат с коледния празник. Днес, макар че празникът се е развил и приел разнообразни форми, неговата същина живее в нашите коледни обичаи.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ