Как се обича мъж?
Зимата е време за започване на обич. В най-студеното. Любовта води началото си от неналичието на топлота. Оставете лятото на хората без фикция. Нейното „ той ” и неговото „ тя ” се открива в тънкозамрежения със сняг ден, до момента в който снежинките се топят върху изплезения език на януари. Но това е една моя история. Господ е нереалност. Съществуваме единствено с помощта на някои от нас. Които знаят да обичат. Обичането не е за прочувствени тъпаци. Те не размишляват върху себе си.
Мъж се обича по един единствен метод – целият. В 3 часа през нощта към момента пушех на терасата. Тъкмо бях дочела „ Пиафе ” на Недялко Славов . След „ Пиафе ” не се заспива. От прилежащия апартамент се чуваше инатлив детски рев. Вземи го, споделих си, вземи го това дете в леглото си и дано спи гушнато в теб. Не робувай на книгите за развъждане на деца. Тя е самотна майка. Изнервена. Простира и крещи. Готви и крещи. Самотата е вик. Още не е схванала, че самотност с дете не съществува. Още не е осъзнала, че има дете.
Любовта е, когато схванеш, че в никакъв случай преди този момент не е било обич. Затова тя е и преждевременна гибел. Остаряването е невероятно. Това не е книга за любовта на нашето време. „ Пиафе ” е книга за любовта на нашето безвремие. Пропаднали в пукнатината сред патриархални предубеждения, наречени „ полезности ”, и непохватните ни опити за независимост, търсим да се хванем за нещо, с цел да се изкатерим назад на повърхността. Не подозираме, че сме надълбоко в подземието на страха да обичаме.
Жената се бои да изяви природата си – уязвима, нежна, вълчица, бранеща дребните си, бранеща плодовете на любовта си. Жената се равнява, състезава, постепенно напуща себе си, строшена е на прахуляк като тънък порцелан в грубостите на живота. Тя не размишлява към този момент върху същността си.
Не е ужасно да е груба и месеста, нито да е престорено щастлива, нито да е бита у дома, а на открито – спуснала като защитна завеса някакъв жилещ жлъч. Нито да е алкохолик, повръщаща в скута на таксиметров водач измежду нощ. Страшно е такива да са болшинството дами. Необичани, отхвърлени, парясани от живота. И отвратително за тях е някъде да има една Зара.
Има още...
Мъж се обича по един единствен метод – целият. В 3 часа през нощта към момента пушех на терасата. Тъкмо бях дочела „ Пиафе ” на Недялко Славов . След „ Пиафе ” не се заспива. От прилежащия апартамент се чуваше инатлив детски рев. Вземи го, споделих си, вземи го това дете в леглото си и дано спи гушнато в теб. Не робувай на книгите за развъждане на деца. Тя е самотна майка. Изнервена. Простира и крещи. Готви и крещи. Самотата е вик. Още не е схванала, че самотност с дете не съществува. Още не е осъзнала, че има дете.
Любовта е, когато схванеш, че в никакъв случай преди този момент не е било обич. Затова тя е и преждевременна гибел. Остаряването е невероятно. Това не е книга за любовта на нашето време. „ Пиафе ” е книга за любовта на нашето безвремие. Пропаднали в пукнатината сред патриархални предубеждения, наречени „ полезности ”, и непохватните ни опити за независимост, търсим да се хванем за нещо, с цел да се изкатерим назад на повърхността. Не подозираме, че сме надълбоко в подземието на страха да обичаме.
Жената се бои да изяви природата си – уязвима, нежна, вълчица, бранеща дребните си, бранеща плодовете на любовта си. Жената се равнява, състезава, постепенно напуща себе си, строшена е на прахуляк като тънък порцелан в грубостите на живота. Тя не размишлява към този момент върху същността си.
Не е ужасно да е груба и месеста, нито да е престорено щастлива, нито да е бита у дома, а на открито – спуснала като защитна завеса някакъв жилещ жлъч. Нито да е алкохолик, повръщаща в скута на таксиметров водач измежду нощ. Страшно е такива да са болшинството дами. Необичани, отхвърлени, парясани от живота. И отвратително за тях е някъде да има една Зара.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ