Ако такава слънчева буря удари Земята, като преди 2687 г., щеше да е опустошително
Земята е непрекъснато покрита от слънчеви стихии, които са известни още като геомагнитни стихии. Те пораждат вследствие на нараснала слънчева интензивност, когато доста радиация и заредени слънчеви частици удрят Земята. Тези стихии са предизвикани от отвод на спътници в орбита, както и на наземни енергийни и информационни системи. Колкото по-силна е слънчевата стихия, толкоз по-голяма е опасността за нашия софтуерен свят.
Използвайки антични дървесни пръстени, които работят като капсули на времето, учените са разкрили доказателства за колосална слънчева стихия, известна като едно от събитията Мияке. Тези феномени са толкоз редки, че единствено 8 от тях са регистрирани през последните 14 500 години, а едно от последните се е случило сред 664 и 663 година прочие н. е., откриха учените. Изследването е оповестено в списанието Communications Earth & Environment, пише Space.
Според създателите на проучването хората са имали огромен шанс, че преди 2687 години се е случила колосалната слънчева стихия. Ако това последно известно събитие на Мияке се случи през днешния ден, то би имало пагубно влияние върху нашия софтуерно напреднал свят. Това може да докара до цялостно прекъсване на всички връзки на Земята, вероятно прекъсване на интернет, а също по този начин би нарушило работата на множеството енергийни системи. Тоест това би било злополука в международен мащаб.
Събитията на Мияке са рисков вид слънчева интензивност, открити за първи път от японския физик Фуса Мияке през 2012 година Отличителният белег на тези събития е трагичното нарастване на радиоактивните въглеродни изотопи на Земята, изключително въглерод-14, открит в дървесните пръстени.
Въглерод-14 е радиоактивен изотоп на въглерода, който се образува в атмосферата, когато слънчевата радиация реагира с азота. Въглерод-14 в последна сметка реагира с кислорода, с цел да образува въглероден диоксид. След това въглеродният диоксид се освобождава в дърветата посредством фотосинтеза.
Учените деликатно изследваха обособени дървесни пръстени от антични дървесни проби, събрани от мъртви дървета, заровени по крайбрежията на реката, както и от трупи, изровени по време на археологически разкопки. Основният съставен елемент на дървото, целулозата, по-късно беше изгорял, с цел да се дефинира наличието на радиовъглерод.
Когато учените открият нараснали равнища на радиовъглерод в дървесните пръстени, те го съпоставят с нараснали равнища на разнообразни изотопи, като берилий-10. Последният се намира в ледени ядра, взети от ледници и ледени покривки. Това е още една капсула на времето.
Точно като въглерод-14, берилий-10 се образува в атмосферата вследствие на слънчева радиация и заредени частици, навлизащи в атмосферата, и по-късно пада в лед дружно с преваляванията.
Сравнението на равнищата на двата изотопа сподели, че колосална слънчева стихия е блъснала Земята сред 664 и 663 година пр.н.е. д. Смята се, че последните известни събития на Мияке са се случили сред 774 и 775 година и сред 993 и 994 година сл. н. е. Тоест в новото проучване е намерено събитие, което добавя 7-те известни до момента.
Използвайки антични дървесни пръстени, които работят като капсули на времето, учените са разкрили доказателства за колосална слънчева стихия, известна като едно от събитията Мияке. Тези феномени са толкоз редки, че единствено 8 от тях са регистрирани през последните 14 500 години, а едно от последните се е случило сред 664 и 663 година прочие н. е., откриха учените. Изследването е оповестено в списанието Communications Earth & Environment, пише Space.
Според създателите на проучването хората са имали огромен шанс, че преди 2687 години се е случила колосалната слънчева стихия. Ако това последно известно събитие на Мияке се случи през днешния ден, то би имало пагубно влияние върху нашия софтуерно напреднал свят. Това може да докара до цялостно прекъсване на всички връзки на Земята, вероятно прекъсване на интернет, а също по този начин би нарушило работата на множеството енергийни системи. Тоест това би било злополука в международен мащаб.
Събитията на Мияке са рисков вид слънчева интензивност, открити за първи път от японския физик Фуса Мияке през 2012 година Отличителният белег на тези събития е трагичното нарастване на радиоактивните въглеродни изотопи на Земята, изключително въглерод-14, открит в дървесните пръстени.
Въглерод-14 е радиоактивен изотоп на въглерода, който се образува в атмосферата, когато слънчевата радиация реагира с азота. Въглерод-14 в последна сметка реагира с кислорода, с цел да образува въглероден диоксид. След това въглеродният диоксид се освобождава в дърветата посредством фотосинтеза.
Учените деликатно изследваха обособени дървесни пръстени от антични дървесни проби, събрани от мъртви дървета, заровени по крайбрежията на реката, както и от трупи, изровени по време на археологически разкопки. Основният съставен елемент на дървото, целулозата, по-късно беше изгорял, с цел да се дефинира наличието на радиовъглерод.
Когато учените открият нараснали равнища на радиовъглерод в дървесните пръстени, те го съпоставят с нараснали равнища на разнообразни изотопи, като берилий-10. Последният се намира в ледени ядра, взети от ледници и ледени покривки. Това е още една капсула на времето.
Точно като въглерод-14, берилий-10 се образува в атмосферата вследствие на слънчева радиация и заредени частици, навлизащи в атмосферата, и по-късно пада в лед дружно с преваляванията.
Сравнението на равнищата на двата изотопа сподели, че колосална слънчева стихия е блъснала Земята сред 664 и 663 година пр.н.е. д. Смята се, че последните известни събития на Мияке са се случили сред 774 и 775 година и сред 993 и 994 година сл. н. е. Тоест в новото проучване е намерено събитие, което добавя 7-те известни до момента.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ