Колумб открива Америка
- Земя, земя! - радостно закрещя матросът от върха на мачтата.
Тежкият, цялостен с паника и подозрения път на Христофор Колумб, завърши. Пред него се мержелееше земя. Колумб с треперещи ръце подвигна далекогледа.
- Виждам огромна планинска верига - заяви той на другарите си по корабоплаване. - Но какъв брой необичайно: там са издълбани прозорци. За пръв път виждам планина с прозорци.
- Лодка с туземци! - разнесе се зов.
Размахвайки шапки с щраусови пера и влачейки след себе си дълги плащове, откривателите на нови земи се втурнаха към подветрената страна на борда.
Двама туземци в странни зелени одежди се качиха на кораба и безмълвно връчиха на Колумб огромен лист хартия.
- Искам да открия вашата земя - гордо изрече Колумб. - От името испанската кралица Изабела разгласявам тези земи за притежа…
- Все тая. Най-напред би трябвало да попълните анкетата - изтощено сподели единият абориген. - Напишете името и семейството си с печатни букви, по-късно народност, фамилно състояние. Трябва да декларирате дали имате трахома, дали възнамерявате да сваляте американското държавно управление, а също по този начин и дали сте глупак.
Колумб се хвана за шпагата. Но защото не беше глупак, на часа се успокои.
- Не бива да се нервират туземците - сподели той на спътниците си. - Туземците са като деца. Те от време на време имат доста странни традиции. Знам това от опит.
- Имате ли билет за връщане и 500 $ налични? - продължаваше туземецът.
- А какво е това $? - с неразбиране попита великият мореплавател.
- Но вие одеве посочихте в анкетата ни, че не сте глупак, а по какъв начин може да не знаете какво е това $? Изобщо с какви планове сте тук?
- Искам да открия Америка.
- А пъблисити ще има ли?
- Пъблисити? За пръв път слушам тази дума.
Туземецът дълго преглежда Колумб с пронизващия си взор и най-сетне рече:
- Вие не знаете какво е пъблисити?
- Н-не.
- И сте тръгнали да откривате Америка? Не бих желал да съм на ваше място, мистър Колумб.
- Тоест, в какъв смисъл? Вие смятате, че няма да ми се удаде да открия тази богата и плодородна страна? - обезпокои се великият генуезец.
- Но туземецът към този момент се отдалечаваше, мърморейки под носа си:
- Без пъблисити няма просперити.
В това време каравелата към този момент влизаше в пристанището. Есента в тия ширини беше прелестна. Грееше слънце, чайка кръжеше над кърмата. Дълбоко разчувствуван, Колумб стъпи на новата земя, държейки в една ръка пакет мъниста, които смяташе преференциално да замени за злато и слонова кост. Другата му ръка стискаше колосален испански байрак. Ала колкото и да се озърташе, на никое място не се виждаше земя, почва, трева или дървета, към които той по този начин бе свикнал в положителната остаряла Европа. Тук - докъдето взор стига, единствено камък, асфалт, бетон, стомана.
Огромна навалица туземци се изниза край него с моливи, тефтерчета и фотоапарати в ръце. Те обкръжаваха слезлия от прилежащия транспортен съд благородник - популярен герой със сплескани уши и неимоверно необятен врат. На Колумб никой не обръщаше внимание. Дойдоха единствено две туземки с изрисувани лица.
- Какъв ли ще да е този чешит с флаг? - попита едната.
- Това вероятно е реклама на испанския ресторант - позволи другата.
И те също изтичаха да се полюбуват на популярния благородник със сплесканите уши.
Колумб по този начин и не съумя да забие флага на американска почва - по причина, че не беше подготвил почвата с пневматично свредло. Той ръчкаше паважа с шпагата си, до момента в който не я скърши. Поради туй се наложи да върви по улиците с тежкия златовезан флаг. За благополучие, най-малко не му се постановяваше да мъкне мъниста. Прибраха му ги на митницата за неплатено мито.
Стотици хиляди туземци търчаха по свои каузи, потъваха в земята, пиеха, ядяха, търгуваха - дори неподозирайки, че към този момент са открити.
Колумб с болежка си даде сметка: “Ето. Стараеш се, търсиш като вманиачен пари за експедицията, преплуваш бурния океан, рискуваш живота си - и никой не ти обръща внимание! ”
Той се приближи до абориген с положително лице и гордо произнесе:
- Аз съм Христофор Колумб.
- Какво рекохте?
- Христофор Колумб.
- Кажете го по букви - нетърпеливо промълви туземецът...
Колумб се показа по букви.
- Нещо ми припомня това - отвърна туземецът. - Търговия с портативни механичен произведения?
- Аз съм откривателят на Америка - постепенно произнесе Колумб.
- Какво говорите! Отдавна ли беше това?
- Току що. Преди някакви си пет минути.
- Това е доста забавно. И какво съответно задачите, мистър Колумб?
- Мисля си - непретенциозно сподели великият мореплавател, - че имам право някаква известност.
- А някой посрещна ли ви на брега?
- Никой не ме посрещна. Туземците наподобява не знаеха, че имам желание да ги открия.
- Трябваше да ударите една жица. Така ли се прави? Щом сте решили да откривате нова земя, на първо време трябваше да пратите депеша, да си настройките няколко радостни смешки в писмена форма и да ги пуснете по репортерите, да подготвите стотина фотографии. А вие, както сте я подкарали, нищо няма да излезе. Трябва пъблисити.
- Вече за повторно слушам тази странна дума - пъблисити. Какво тъкмо е това? Някакъв набожен обряд, езическо жертвоприношение?
Туземецът гледаше със състрадание пришълеца.
- Стига детинщини - сподели той. Пъблисити значи пъблисити, мистър Колумб. Ще се постарая да направя нещичко за вас. Искрено ви съчувствам.
Той води Колумб в хотел и го настани на 35-я етаж. Преди да го остави самичък в стаята, още веднъж му съобщи, че безусловно ще направи нещичко за него.
След половин час вратата се отвори и в стаята влезе положителният абориген, съпроводен от още двама туземци. Единият от тях непрестанно дъвчеше нещо, а другият разгъна триножник, закрепи върху него фотографически уред и сподели:
- Усмивка! Засмейте се! Хайде бе! Не разбирате ли? Направете по този начин: “ха-ха-ха ”! - фотографът делово оголи зъбите си и изцвили като кон.
Нервите на Христофор Колумб не устояха и той се засмя истерически.
Блесна мълния, апаратът щракна, фотографът сподели: благодаря.
Тогава с Колумб се зае другият абориген. Без да прекъсва дъвченето си, той измъкна молив и запита:
- Фамилия?
- Колумб.
- Кажете по букви. Ка, О, Ел, У, Ем, Бе? Много добре, най-важното е да не ти бъркат семейството. По кое време открихте Америка, мистър Колман? Днес? Много добре. Как намирате Америка?
- Знаете ли, още не мога да получа цялостна визия за тази плодородна страна.
Репортерът тежко се замисли.
- Така. Тогава кажете ми, мистър Колман, кои четири неща ви харесваха най-вече в Ню Йорк?
- Знаете ли, озорвам се.
- Репортерът още веднъж се потопи в тежък размисъл. Той бе свикнал да интервюира боксьори и кинозвезди, не като да си имаш работа с подобен неумел и изгубен типаж като Колумб. Най-накрая той събра сили и изтръгна от себе си нов, ослепително автентичен въпрос:
- Тогава посочете ни, мистър Колумб, две неща, които не ви харесаха.
Колумб откърти ужасна въздишка. Никога до момента не бе чувствал такава повинност. Той изтри потта си и страхливо попита своя другар, положителния абориген.
- А няма ли метод да се мине някак без пъблисити?
- Да не сте полудели - пребледня положителният абориген. - Това че сте разкрили Америка още нищо не значи. Важното е Америка да открие вас.
Репортерът извърши голям размер умствена работа, вследствие на която на бял свят се яви екстравагантният въпрос:
- Как намирате американките?
- Без да чака отговор той стартира бързо да записва нещо. От време на време измъкваше от устата си горящата цигара и си я слагаше зад ухото. В освободената уста той поставяше молива и въодушевено наблюдаваше тавана. След туй продължаваше да написа. След това сподели “о’кей ”, потупа сащисания Колумб по кадифения, обшит с ширити тил, раздруса му ръката и си отиде.
- Е, най-сетне всичко е наред - сподели положителният абориген, - а в този момент да се разходим из града. След като сте разкрили страната, би трябвало и да я разгледате. Само че с този флаг няма да ви пуснат на Бродуей. Оставете го в хотела.
Разходката из Бродуей приключи с посещаване на 35-центова пародия, откъдето великият и свенлив Христофор изхвърча като посърнал котарак. Той се понесе по улицата с гръмки молебствия на уста, като замиташе с полите на заплаща си минувачите. Когато се добра до стаята си, той рухна в постелята и под грохота на надземната железница потъна в тежък сън.
В ранни зори дотича настойникът на Колумб, радостно размахвайки утринния вестник. На 85-а страница мореплавателят с смут видя озъбената си физиономия. Под физиономията той прочете, че е изпитал безумни благосклонности към американките, че ги намира за най-елегантните дами в целия свят, че се явява най-хубав другар на етиопския негус Селасие,* а също по този начин, че има намерение да чете лекции по география в Харвард.
Тъкмо да отвори уста благородният генуезец в опит да се закълне, че в никакъв случай нищо сходно не е произнасял - не щеш ли се явиха нови гости.
Без да губят време с любезности, те от вратата подхванаха работата. Магическото пъблисити стартира да оказва своето влияние: поканиха Колумб в Холивуд.
- Разбирате ли, мистър Клумб - втълпяваха му новите гости, - бихме желали вие да изиграете основната роля в историческия филм “Америго Веспучи ”. Разбирате ли, същинският Христофор Колумб в ролята на Америго Веспучи, това може да стане доста забавно. Този филм ще притегли аудитория. Тънкостта е, че разговорът ще се води на бродуейски диалект. Разбирате ли? Нима не разбирате? Нека обясним по-подробно. Ние имаме сюжет. Той е по романа на Александър Дюма “Граф Монте Кристо ”, само че това няма значение, ние въведохме детайли от откриването на Америка.
Колумб се олюля и раздвижи устни в беззвучна молитва. Но туземците от Холивуд бойко продължаваха:
- И по този начин, мистър Колумб, вие играете ролята на Америго Веспучи, в който испанската кралица е безумно влюбена. Той на собствен ред е безумно влюбен в съветската княгиня Гришка. Но кардинал Ришельо подкупва Вашку да Гама и благодарение на лейди Хамилтън ви издейства изгнание в Америка. Адският му проект е елементарен и явен. В морето ви атакуват пирати. Вие се сражавате като лъв. Триста метра сцена.** Вие вероятно не умеете да играете, само че това няма значение.
- А кое има значение? - простена Колумб.
- Да има пъблисити. Сега публиката ви разпознава, за нея ще е доста забавно да види по какъв начин подобен честен и просветен човек се бори с пирати. Приключва се с това, че откривате Америка, само че то няма значение. Главното е - пердах с пирати. Разбирате ли, алебарди, секири, катапулти, гръцки огън, ятагани - изобщо, феодален атрибут в Холивуд бол. Само ще би трябвало да се обръснете. Никаква брада, никакви мустаци! Публиката се е нагледала на толкоз бради и мустаци във филмите за живота в Русия, че повече и косъм не може да понесе. Значи, като начало се обръснете, по-късно ще подпишем договор за шест седмици ангажимент. Съгласен ли сте?
- О’кей! - сподели Колумб, треперейки с цяло тяло.
Късно вечерта той седеше на масата и пишеше писмо на испанската кралица:
“Обиколил съм доста морета, само че на никое място не бях срещал такива истински туземци. Те напълно не понасят тишината и с цел да могат по-често да се любуват на шума, са си построили из целия град специфични пътища на стоманени стълбове, по които денонощно препускат стоманени файтони, произвеждайки толкоз обичания на туземците тътнеж.
Дали се занимават с човекоядство, още не съм изяснил сигурно, само че във всеки случай тия хора ядат горещи кучета. С очите си видях сума дюкянчета за ястие, откъдето призоваваха минувачите да се хранят с горещи кучета и възхваляваха техния усет.
От всички тук ухае изключително благоухание, което туземците назовават “бензин ”. Всички улици са изпълнени с това благоухание, прекомерно неприятно за европейския нос. Дори тукашните хубавици също ухаят на бензин.
Установих, че туземците са езичници: те имат доста богове, имената на които са изписани с огън върху техните жилища. Най-силен наподобява е култът към богинята Кока-Кола, господ Дръгстор, богиня Кафетерия и великия господ на бензиновите благовония - Форд. Той е, коства ми се, нещо като локален Зевс.
Туземците са извънредно лакоми и непрестанно нещо дъвчат.
За страдание те са недокоснати от цивилизацията. В съпоставяне с гневните темпове на актуалния испански живот американците са изключително бавни. Даже ходенето пешком им се коства ненужно прибързан прийом за напредване, по тази причина са си навъдили голямо количество от по този начин наречените коли. С тях те се придвижват със скоростта на костенурки и това им доставя ужасно наслаждение.
Бях изумен от един обряд, който се прави всяка вечер в местността, наречена Бродуей. Висок брой туземци се събират в огромна къща, наречена пародия. Няколко туземки една след друга се качват на нагорнище и под варварския тътнеж на тамтами и саксофони последователно снемат одеждите си. Присъстващите ръкопляскат като деца. Когато дамата към този момент е съвсем гола, а туземците в залата са разпалени до последна степен, се случва най-непонятното в този изумителен обряд: завесата кой знае за какво се спуска и всички си отиват по къщите.
Надявам се да продължа проучването на тази забележителна страна и да се придвижа към вътрешността на материка. Животът ми е вън от заплаха. Туземците са доста положителни, приветливи и гостоприемни с чужденците ”
***
Превод: Г-н Балев.
Оригинално заглавие: " Колумб причаливает к берегу ".
Първа обява: списание " Крокодил ", 1936.
_________
* Хайле Селасие (1892 - 1975) - последният император на Етиопия, управлявал страната от 1930 до 1974. Негус е царската купа в Етиопия.
** 300 метра кинолента, т.е. към 10 минути.
Тежкият, цялостен с паника и подозрения път на Христофор Колумб, завърши. Пред него се мержелееше земя. Колумб с треперещи ръце подвигна далекогледа.
- Виждам огромна планинска верига - заяви той на другарите си по корабоплаване. - Но какъв брой необичайно: там са издълбани прозорци. За пръв път виждам планина с прозорци.
- Лодка с туземци! - разнесе се зов.
Размахвайки шапки с щраусови пера и влачейки след себе си дълги плащове, откривателите на нови земи се втурнаха към подветрената страна на борда.
Двама туземци в странни зелени одежди се качиха на кораба и безмълвно връчиха на Колумб огромен лист хартия.
- Искам да открия вашата земя - гордо изрече Колумб. - От името испанската кралица Изабела разгласявам тези земи за притежа…
- Все тая. Най-напред би трябвало да попълните анкетата - изтощено сподели единият абориген. - Напишете името и семейството си с печатни букви, по-късно народност, фамилно състояние. Трябва да декларирате дали имате трахома, дали възнамерявате да сваляте американското държавно управление, а също по този начин и дали сте глупак.
Колумб се хвана за шпагата. Но защото не беше глупак, на часа се успокои.
- Не бива да се нервират туземците - сподели той на спътниците си. - Туземците са като деца. Те от време на време имат доста странни традиции. Знам това от опит.
- Имате ли билет за връщане и 500 $ налични? - продължаваше туземецът.
- А какво е това $? - с неразбиране попита великият мореплавател.
- Но вие одеве посочихте в анкетата ни, че не сте глупак, а по какъв начин може да не знаете какво е това $? Изобщо с какви планове сте тук?
- Искам да открия Америка.
- А пъблисити ще има ли?
- Пъблисити? За пръв път слушам тази дума.
Туземецът дълго преглежда Колумб с пронизващия си взор и най-сетне рече:
- Вие не знаете какво е пъблисити?
- Н-не.
- И сте тръгнали да откривате Америка? Не бих желал да съм на ваше място, мистър Колумб.
- Тоест, в какъв смисъл? Вие смятате, че няма да ми се удаде да открия тази богата и плодородна страна? - обезпокои се великият генуезец.
- Но туземецът към този момент се отдалечаваше, мърморейки под носа си:
- Без пъблисити няма просперити.
В това време каравелата към този момент влизаше в пристанището. Есента в тия ширини беше прелестна. Грееше слънце, чайка кръжеше над кърмата. Дълбоко разчувствуван, Колумб стъпи на новата земя, държейки в една ръка пакет мъниста, които смяташе преференциално да замени за злато и слонова кост. Другата му ръка стискаше колосален испански байрак. Ала колкото и да се озърташе, на никое място не се виждаше земя, почва, трева или дървета, към които той по този начин бе свикнал в положителната остаряла Европа. Тук - докъдето взор стига, единствено камък, асфалт, бетон, стомана.
Огромна навалица туземци се изниза край него с моливи, тефтерчета и фотоапарати в ръце. Те обкръжаваха слезлия от прилежащия транспортен съд благородник - популярен герой със сплескани уши и неимоверно необятен врат. На Колумб никой не обръщаше внимание. Дойдоха единствено две туземки с изрисувани лица.
- Какъв ли ще да е този чешит с флаг? - попита едната.
- Това вероятно е реклама на испанския ресторант - позволи другата.
И те също изтичаха да се полюбуват на популярния благородник със сплесканите уши.
Колумб по този начин и не съумя да забие флага на американска почва - по причина, че не беше подготвил почвата с пневматично свредло. Той ръчкаше паважа с шпагата си, до момента в който не я скърши. Поради туй се наложи да върви по улиците с тежкия златовезан флаг. За благополучие, най-малко не му се постановяваше да мъкне мъниста. Прибраха му ги на митницата за неплатено мито.
Стотици хиляди туземци търчаха по свои каузи, потъваха в земята, пиеха, ядяха, търгуваха - дори неподозирайки, че към този момент са открити.
Колумб с болежка си даде сметка: “Ето. Стараеш се, търсиш като вманиачен пари за експедицията, преплуваш бурния океан, рискуваш живота си - и никой не ти обръща внимание! ”
Той се приближи до абориген с положително лице и гордо произнесе:
- Аз съм Христофор Колумб.
- Какво рекохте?
- Христофор Колумб.
- Кажете го по букви - нетърпеливо промълви туземецът...
Колумб се показа по букви.
- Нещо ми припомня това - отвърна туземецът. - Търговия с портативни механичен произведения?
- Аз съм откривателят на Америка - постепенно произнесе Колумб.
- Какво говорите! Отдавна ли беше това?
- Току що. Преди някакви си пет минути.
- Това е доста забавно. И какво съответно задачите, мистър Колумб?
- Мисля си - непретенциозно сподели великият мореплавател, - че имам право някаква известност.
- А някой посрещна ли ви на брега?
- Никой не ме посрещна. Туземците наподобява не знаеха, че имам желание да ги открия.
- Трябваше да ударите една жица. Така ли се прави? Щом сте решили да откривате нова земя, на първо време трябваше да пратите депеша, да си настройките няколко радостни смешки в писмена форма и да ги пуснете по репортерите, да подготвите стотина фотографии. А вие, както сте я подкарали, нищо няма да излезе. Трябва пъблисити.
- Вече за повторно слушам тази странна дума - пъблисити. Какво тъкмо е това? Някакъв набожен обряд, езическо жертвоприношение?
Туземецът гледаше със състрадание пришълеца.
- Стига детинщини - сподели той. Пъблисити значи пъблисити, мистър Колумб. Ще се постарая да направя нещичко за вас. Искрено ви съчувствам.
Той води Колумб в хотел и го настани на 35-я етаж. Преди да го остави самичък в стаята, още веднъж му съобщи, че безусловно ще направи нещичко за него.
След половин час вратата се отвори и в стаята влезе положителният абориген, съпроводен от още двама туземци. Единият от тях непрестанно дъвчеше нещо, а другият разгъна триножник, закрепи върху него фотографически уред и сподели:
- Усмивка! Засмейте се! Хайде бе! Не разбирате ли? Направете по този начин: “ха-ха-ха ”! - фотографът делово оголи зъбите си и изцвили като кон.
Нервите на Христофор Колумб не устояха и той се засмя истерически.
Блесна мълния, апаратът щракна, фотографът сподели: благодаря.
Тогава с Колумб се зае другият абориген. Без да прекъсва дъвченето си, той измъкна молив и запита:
- Фамилия?
- Колумб.
- Кажете по букви. Ка, О, Ел, У, Ем, Бе? Много добре, най-важното е да не ти бъркат семейството. По кое време открихте Америка, мистър Колман? Днес? Много добре. Как намирате Америка?
- Знаете ли, още не мога да получа цялостна визия за тази плодородна страна.
Репортерът тежко се замисли.
- Така. Тогава кажете ми, мистър Колман, кои четири неща ви харесваха най-вече в Ню Йорк?
- Знаете ли, озорвам се.
- Репортерът още веднъж се потопи в тежък размисъл. Той бе свикнал да интервюира боксьори и кинозвезди, не като да си имаш работа с подобен неумел и изгубен типаж като Колумб. Най-накрая той събра сили и изтръгна от себе си нов, ослепително автентичен въпрос:
- Тогава посочете ни, мистър Колумб, две неща, които не ви харесаха.
Колумб откърти ужасна въздишка. Никога до момента не бе чувствал такава повинност. Той изтри потта си и страхливо попита своя другар, положителния абориген.
- А няма ли метод да се мине някак без пъблисити?
- Да не сте полудели - пребледня положителният абориген. - Това че сте разкрили Америка още нищо не значи. Важното е Америка да открие вас.
Репортерът извърши голям размер умствена работа, вследствие на която на бял свят се яви екстравагантният въпрос:
- Как намирате американките?
- Без да чака отговор той стартира бързо да записва нещо. От време на време измъкваше от устата си горящата цигара и си я слагаше зад ухото. В освободената уста той поставяше молива и въодушевено наблюдаваше тавана. След туй продължаваше да написа. След това сподели “о’кей ”, потупа сащисания Колумб по кадифения, обшит с ширити тил, раздруса му ръката и си отиде.
- Е, най-сетне всичко е наред - сподели положителният абориген, - а в този момент да се разходим из града. След като сте разкрили страната, би трябвало и да я разгледате. Само че с този флаг няма да ви пуснат на Бродуей. Оставете го в хотела.
Разходката из Бродуей приключи с посещаване на 35-центова пародия, откъдето великият и свенлив Христофор изхвърча като посърнал котарак. Той се понесе по улицата с гръмки молебствия на уста, като замиташе с полите на заплаща си минувачите. Когато се добра до стаята си, той рухна в постелята и под грохота на надземната железница потъна в тежък сън.
В ранни зори дотича настойникът на Колумб, радостно размахвайки утринния вестник. На 85-а страница мореплавателят с смут видя озъбената си физиономия. Под физиономията той прочете, че е изпитал безумни благосклонности към американките, че ги намира за най-елегантните дами в целия свят, че се явява най-хубав другар на етиопския негус Селасие,* а също по този начин, че има намерение да чете лекции по география в Харвард.
Тъкмо да отвори уста благородният генуезец в опит да се закълне, че в никакъв случай нищо сходно не е произнасял - не щеш ли се явиха нови гости.
Без да губят време с любезности, те от вратата подхванаха работата. Магическото пъблисити стартира да оказва своето влияние: поканиха Колумб в Холивуд.
- Разбирате ли, мистър Клумб - втълпяваха му новите гости, - бихме желали вие да изиграете основната роля в историческия филм “Америго Веспучи ”. Разбирате ли, същинският Христофор Колумб в ролята на Америго Веспучи, това може да стане доста забавно. Този филм ще притегли аудитория. Тънкостта е, че разговорът ще се води на бродуейски диалект. Разбирате ли? Нима не разбирате? Нека обясним по-подробно. Ние имаме сюжет. Той е по романа на Александър Дюма “Граф Монте Кристо ”, само че това няма значение, ние въведохме детайли от откриването на Америка.
Колумб се олюля и раздвижи устни в беззвучна молитва. Но туземците от Холивуд бойко продължаваха:
- И по този начин, мистър Колумб, вие играете ролята на Америго Веспучи, в който испанската кралица е безумно влюбена. Той на собствен ред е безумно влюбен в съветската княгиня Гришка. Но кардинал Ришельо подкупва Вашку да Гама и благодарение на лейди Хамилтън ви издейства изгнание в Америка. Адският му проект е елементарен и явен. В морето ви атакуват пирати. Вие се сражавате като лъв. Триста метра сцена.** Вие вероятно не умеете да играете, само че това няма значение.
- А кое има значение? - простена Колумб.
- Да има пъблисити. Сега публиката ви разпознава, за нея ще е доста забавно да види по какъв начин подобен честен и просветен човек се бори с пирати. Приключва се с това, че откривате Америка, само че то няма значение. Главното е - пердах с пирати. Разбирате ли, алебарди, секири, катапулти, гръцки огън, ятагани - изобщо, феодален атрибут в Холивуд бол. Само ще би трябвало да се обръснете. Никаква брада, никакви мустаци! Публиката се е нагледала на толкоз бради и мустаци във филмите за живота в Русия, че повече и косъм не може да понесе. Значи, като начало се обръснете, по-късно ще подпишем договор за шест седмици ангажимент. Съгласен ли сте?
- О’кей! - сподели Колумб, треперейки с цяло тяло.
Късно вечерта той седеше на масата и пишеше писмо на испанската кралица:
“Обиколил съм доста морета, само че на никое място не бях срещал такива истински туземци. Те напълно не понасят тишината и с цел да могат по-често да се любуват на шума, са си построили из целия град специфични пътища на стоманени стълбове, по които денонощно препускат стоманени файтони, произвеждайки толкоз обичания на туземците тътнеж.
Дали се занимават с човекоядство, още не съм изяснил сигурно, само че във всеки случай тия хора ядат горещи кучета. С очите си видях сума дюкянчета за ястие, откъдето призоваваха минувачите да се хранят с горещи кучета и възхваляваха техния усет.
От всички тук ухае изключително благоухание, което туземците назовават “бензин ”. Всички улици са изпълнени с това благоухание, прекомерно неприятно за европейския нос. Дори тукашните хубавици също ухаят на бензин.
Установих, че туземците са езичници: те имат доста богове, имената на които са изписани с огън върху техните жилища. Най-силен наподобява е култът към богинята Кока-Кола, господ Дръгстор, богиня Кафетерия и великия господ на бензиновите благовония - Форд. Той е, коства ми се, нещо като локален Зевс.
Туземците са извънредно лакоми и непрестанно нещо дъвчат.
За страдание те са недокоснати от цивилизацията. В съпоставяне с гневните темпове на актуалния испански живот американците са изключително бавни. Даже ходенето пешком им се коства ненужно прибързан прийом за напредване, по тази причина са си навъдили голямо количество от по този начин наречените коли. С тях те се придвижват със скоростта на костенурки и това им доставя ужасно наслаждение.
Бях изумен от един обряд, който се прави всяка вечер в местността, наречена Бродуей. Висок брой туземци се събират в огромна къща, наречена пародия. Няколко туземки една след друга се качват на нагорнище и под варварския тътнеж на тамтами и саксофони последователно снемат одеждите си. Присъстващите ръкопляскат като деца. Когато дамата към този момент е съвсем гола, а туземците в залата са разпалени до последна степен, се случва най-непонятното в този изумителен обряд: завесата кой знае за какво се спуска и всички си отиват по къщите.
Надявам се да продължа проучването на тази забележителна страна и да се придвижа към вътрешността на материка. Животът ми е вън от заплаха. Туземците са доста положителни, приветливи и гостоприемни с чужденците ”
***
Превод: Г-н Балев.
Оригинално заглавие: " Колумб причаливает к берегу ".
Първа обява: списание " Крокодил ", 1936.
_________
* Хайле Селасие (1892 - 1975) - последният император на Етиопия, управлявал страната от 1930 до 1974. Негус е царската купа в Етиопия.
** 300 метра кинолента, т.е. към 10 минути.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ