България се намира близо до Средиземноморската сеизмична зона - втора по активност в света
Земетресението в Турция ни подсети, че България се намира в мощно сеизмична зона.
Какво значи това? Какви земетресения са вероятни у нас, вършим ли вероятното, с цел да понижим възможните загуби? Територията на България спада към относително рисковите земетръсни зони на земята.
Тази карта в тъмночервено демонстрира кои елементи на Европа са най-застрашени от мощно земетресение в околните 50 години.
" България се намира покрай Средиземноморската сеизмична зона - втора по интензивност в света, към 23-25% от земетресенията в света се случват тук. На нашата територия също имаме огнища, разломи в пет области и могат да се случат много мощни трусове. Те за жалост съответстват с най-големите градове на България ", споделя доктор Гергана Георгиева - Физически факултет, СУ " Св. Климент Охридски ".
" Сеизмогенна зона Кресна, Шабла, София, към Маришката, в която влиза Пловдив и още една зона, към която се намира Горна Оряховица ", сподели доцент доктор Пламена Райкова - началник на катедра " Сеизмология и сеизмично инженерство " в Българска академия на науките.
В исторически проект у нас са ставали високомагнитудни трусове.
" Точно в този интервал от 28 години сме имали мощна интензивност. Това са пет трусове с магнитуд над 6.5 в разстояние на 28 години ", сподели доцент доктор Пламена Райкова.
Според експертите, колкото повече се отдалечаваме от този интервал, толкоз повече нараства вероятността те да се повторят в бъдеще.
" Знаем почти къде, обаче не знаем по кое време и с каква мощ ", сподели проф. Димчо Солаков - Национален институт по Геофизика, Геодезия и география към Българска академия на науките
" Миналата година имаме към 40 трусове с магнитуд сред 3.2 и 4.5. Най-силното беше това умерено мощно с магнитуд 4.5 през април в региона на град Провадия ", сподели доцент доктор Пламена Райкова.
" За България изобщо не се тормозя от земетресение с магнитуд 9 - за какво - тъй като покрай нашата страна няма условия в околните няколко милиона години да се случи такова земетресение. Аз се притеснявам от земетресение с магнитуд 6.5-7, тъй като такива трусове са вероятни на много места в страна ", сподели проф. Димчо Солаков.
През последната седмица трусове има в съвсем всички балкански страни. Сеизмичната интензивност в Румъния, която се усети и у нас е естествена е не дава мотив за терзание, споделят специалистите.
" Това не е необикновена картина, просто за интервала, в който се осъществиха няколко трусове в разнообразни страни, по тази причина по този начин прави усещане ", споделя доцент доктор Пламена Райкова.
Учените от Българска академия на науките от години създават модели на евентуалната заплаха от мощен трус по градове.
" Това е магнитудът тука, 4-5-6 и по този начин нататък, това е дистанцията до града и това е каква част от тази заплаха идва от съответното земетресение, от съответното разстояние. Тука виждате 6-тицата е най-опасният. Рискът е към този момент ние по какъв начин реагираме на това, което природата ни дава във връзка със земетресенията. Ако няма никакви здания, никакви хора, сеизмичната заплаха може да е доста висока, обаче риск няма. Може да е дребна сеизмичната заплаха, само че в случай че строителството е неприятно, рискът е огромен ", споделя проф. Димчо Солаков.
Сеизмична заплаха за България основават освен локалните източници, само че и земетръсните зони в Румъния и Турция.
" България е сред няколко такива дейни зони. В дълбочина градежът на земята е много сложен и може би един от най-трудните за проучване в света ", изяснява доктор Гергана Георгиева.
Първите опити за въвеждане на антиземетръсни строителни правила у нас са от края на 50-те години. По-сериозни условия са признати едвам 1987ма година.
" Има една промяна след Врачанското земетресение, само че тя е единствено за Северна България. Но, вижте, това че няма строителни правила не значи, че се е строяло безсистемно ", сподели проф. Димчо Солаков.
През 2018 година районното министерство утвърждава методика за оценка на сеизмичния риск. Тази методика би трябвало да послужи за изцяло картографиране на градовете - по този начин ще станат ясни уязвимите места, евентуалните жертви, икономическите загуби и надлежно могат да се подхващат някакви ограничения, които да понижат загубите.
Пет години след приемането на методиката картографирането на сеизмичния риск е стопирано - това ни пишат от районното министерство. В момента няма очакван бюджет за тази активност. Крайният период за картографиране на риска в страната е 2025 година.
" Агенцията по кадастър би трябвало да направи паспортизацията на постройките. Вече в случай че я има паспортизацията на постройките може да се направи една много по-сериозна и точна оценка на това какво ще се случи, в случай че някакво земетресение тука наоколо се случи ", сподели проф. Димчо Солаков.
Паспортизацията на постройките обаче бе прекратена предходната година, а тя е главен детайл от картографирането. Сеизмолозите в Българска академия на науките поставят старания да оценят риска на пет огромни града - София, Благоевград, Русе, Велико Търново и Варна, само че им липсват данни, които би трябвало да бъдат предоставени от Агенцията по геодезия и кадастър.
" Общо взето по доста по този начин косвени способи се правят оценка постройките. Не знам до каква степен е стигнала паспортизацията. Опитваме се да я вършим с данните, с които разполагаме. Едно е паспортизацията, където експерт ще огледа всяка постройка настрана, ще влезе вътре, ще види има ли някакви реконструкции ", сподели проф. Солаков.
Петте карти на огромни градове в рискови земетръсни зони се чака да бъдат подготвени до края на годината.
" Това е картата, която подготвяте като образец. Просто се прави една мрежа и се прави оценка квадратче, какви ще бъдат възможните загуби ", сподели той.
Избиването на стени в жилищни здания, което компрометира структурата им на този стадий няма по какъв начин да бъде отразено в тези карти на риска.
" Не съм експерт в региона, само че знам, че това е доста сериозен проблем. Особено в по-старите здания. Особено по " Витошка ". Това един от главните проблеми при пораждане на земетресение. Трябва да ви кажа, че съм чел тук за Пловдивското земетресение 28-ма година - главните аргументи, заради които са паднали постройките. Една от главните е неустойчив първи етаж. 99-та Турция Измит също съществена причина изтърбушването на първите етажи. Значи не сме си научили урока ", сподели проф. Солаков пред.
Учените са единомислещи, че при земетресение рискът за хората в този момент е доста по-голям от преди. Към днешна дата обаче сякаш не сме създали и дребното допустимо, с цел да понижим възможните загуби.
Какво значи това? Какви земетресения са вероятни у нас, вършим ли вероятното, с цел да понижим възможните загуби? Територията на България спада към относително рисковите земетръсни зони на земята.
Тази карта в тъмночервено демонстрира кои елементи на Европа са най-застрашени от мощно земетресение в околните 50 години.
" България се намира покрай Средиземноморската сеизмична зона - втора по интензивност в света, към 23-25% от земетресенията в света се случват тук. На нашата територия също имаме огнища, разломи в пет области и могат да се случат много мощни трусове. Те за жалост съответстват с най-големите градове на България ", споделя доктор Гергана Георгиева - Физически факултет, СУ " Св. Климент Охридски ".
" Сеизмогенна зона Кресна, Шабла, София, към Маришката, в която влиза Пловдив и още една зона, към която се намира Горна Оряховица ", сподели доцент доктор Пламена Райкова - началник на катедра " Сеизмология и сеизмично инженерство " в Българска академия на науките.
В исторически проект у нас са ставали високомагнитудни трусове.
" Точно в този интервал от 28 години сме имали мощна интензивност. Това са пет трусове с магнитуд над 6.5 в разстояние на 28 години ", сподели доцент доктор Пламена Райкова.
Според експертите, колкото повече се отдалечаваме от този интервал, толкоз повече нараства вероятността те да се повторят в бъдеще.
" Знаем почти къде, обаче не знаем по кое време и с каква мощ ", сподели проф. Димчо Солаков - Национален институт по Геофизика, Геодезия и география към Българска академия на науките
" Миналата година имаме към 40 трусове с магнитуд сред 3.2 и 4.5. Най-силното беше това умерено мощно с магнитуд 4.5 през април в региона на град Провадия ", сподели доцент доктор Пламена Райкова.
" За България изобщо не се тормозя от земетресение с магнитуд 9 - за какво - тъй като покрай нашата страна няма условия в околните няколко милиона години да се случи такова земетресение. Аз се притеснявам от земетресение с магнитуд 6.5-7, тъй като такива трусове са вероятни на много места в страна ", сподели проф. Димчо Солаков.
През последната седмица трусове има в съвсем всички балкански страни. Сеизмичната интензивност в Румъния, която се усети и у нас е естествена е не дава мотив за терзание, споделят специалистите.
" Това не е необикновена картина, просто за интервала, в който се осъществиха няколко трусове в разнообразни страни, по тази причина по този начин прави усещане ", споделя доцент доктор Пламена Райкова.
Учените от Българска академия на науките от години създават модели на евентуалната заплаха от мощен трус по градове.
" Това е магнитудът тука, 4-5-6 и по този начин нататък, това е дистанцията до града и това е каква част от тази заплаха идва от съответното земетресение, от съответното разстояние. Тука виждате 6-тицата е най-опасният. Рискът е към този момент ние по какъв начин реагираме на това, което природата ни дава във връзка със земетресенията. Ако няма никакви здания, никакви хора, сеизмичната заплаха може да е доста висока, обаче риск няма. Може да е дребна сеизмичната заплаха, само че в случай че строителството е неприятно, рискът е огромен ", споделя проф. Димчо Солаков.
Сеизмична заплаха за България основават освен локалните източници, само че и земетръсните зони в Румъния и Турция.
" България е сред няколко такива дейни зони. В дълбочина градежът на земята е много сложен и може би един от най-трудните за проучване в света ", изяснява доктор Гергана Георгиева.
Първите опити за въвеждане на антиземетръсни строителни правила у нас са от края на 50-те години. По-сериозни условия са признати едвам 1987ма година.
" Има една промяна след Врачанското земетресение, само че тя е единствено за Северна България. Но, вижте, това че няма строителни правила не значи, че се е строяло безсистемно ", сподели проф. Димчо Солаков.
През 2018 година районното министерство утвърждава методика за оценка на сеизмичния риск. Тази методика би трябвало да послужи за изцяло картографиране на градовете - по този начин ще станат ясни уязвимите места, евентуалните жертви, икономическите загуби и надлежно могат да се подхващат някакви ограничения, които да понижат загубите.
Пет години след приемането на методиката картографирането на сеизмичния риск е стопирано - това ни пишат от районното министерство. В момента няма очакван бюджет за тази активност. Крайният период за картографиране на риска в страната е 2025 година.
" Агенцията по кадастър би трябвало да направи паспортизацията на постройките. Вече в случай че я има паспортизацията на постройките може да се направи една много по-сериозна и точна оценка на това какво ще се случи, в случай че някакво земетресение тука наоколо се случи ", сподели проф. Димчо Солаков.
Паспортизацията на постройките обаче бе прекратена предходната година, а тя е главен детайл от картографирането. Сеизмолозите в Българска академия на науките поставят старания да оценят риска на пет огромни града - София, Благоевград, Русе, Велико Търново и Варна, само че им липсват данни, които би трябвало да бъдат предоставени от Агенцията по геодезия и кадастър.
" Общо взето по доста по този начин косвени способи се правят оценка постройките. Не знам до каква степен е стигнала паспортизацията. Опитваме се да я вършим с данните, с които разполагаме. Едно е паспортизацията, където експерт ще огледа всяка постройка настрана, ще влезе вътре, ще види има ли някакви реконструкции ", сподели проф. Солаков.
Петте карти на огромни градове в рискови земетръсни зони се чака да бъдат подготвени до края на годината.
" Това е картата, която подготвяте като образец. Просто се прави една мрежа и се прави оценка квадратче, какви ще бъдат възможните загуби ", сподели той.
Избиването на стени в жилищни здания, което компрометира структурата им на този стадий няма по какъв начин да бъде отразено в тези карти на риска.
" Не съм експерт в региона, само че знам, че това е доста сериозен проблем. Особено в по-старите здания. Особено по " Витошка ". Това един от главните проблеми при пораждане на земетресение. Трябва да ви кажа, че съм чел тук за Пловдивското земетресение 28-ма година - главните аргументи, заради които са паднали постройките. Една от главните е неустойчив първи етаж. 99-та Турция Измит също съществена причина изтърбушването на първите етажи. Значи не сме си научили урока ", сподели проф. Солаков пред.
Учените са единомислещи, че при земетресение рискът за хората в този момент е доста по-голям от преди. Към днешна дата обаче сякаш не сме създали и дребното допустимо, с цел да понижим възможните загуби.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ